Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (29)

Двадесет и девета глава

Леон въведе Грета и Ческа в кабинета си.

— Сядайте и се настанете удобно. И така, Ческа, знаеш, че двамата с майка ти доста поговорихме през последните месеци и стигнахме до заключението, че сега, след като си достигнала до сериозната шестнадесетгодишна възраст, трябва да променим имиджа ти пред публиката.

— Да, Леон — отвърна малко отегчена Ческа.

— Както ти е известно, преминаването от дете-звезда във възрастна знаменитост винаги е свързано с известни трудности, но смятам, че „Рейнбоу Пикчърс“ попадна на нещо, което ще ти помогне да ги преодолееш. — Леон се усмихна и плъзна по повърхността на бюрото си един сценарий.

Ческа го взе и погледна заглавието. Моля ви, сър, обичам ви. Но още преди да прочете първия ред, ръкописът бе изтръгнат от ръцете й.

— Бяхме се разбрали да обсъждаш сценариите първо с мен. — Грета гневно погледна агента.

— Извини ме, Грета, но това пристигна едва снощи.

— От кого е?

— От Питър Уилямс. Млад сценарист, на когото „Рейнбоу Пикчърс“ възлага големи надежди.

— И Ческа ще играе главната роля?

— Разбира се — усмихна се Леон. — А добрата новина е, че Джеймс смята, че ще успее да подпише договор за участието на Боби Крос, известния поп певец. Това ще бъде дебютът му в киното. Боби ще играе другата главна роля.

— Но Ческа ще получи най-големия дял от хонорара, нали?

— Е… ъъъ… сигурно ще се наложи да го подели с Боби. Основното тук, Грета, е, че този филм ще й спечели цяла армия от нови почитатели. Всички тийнейджърки ще отидат да го гледат заради Боби Крос, а приятелите им ще се влюбят в Ческа. Сценарият е чудесен и е съвсем различен от всичко, което сме правили досега. Няма нищо общо с невинните, сладникави филми, скъпа. Това ще бъде твоята първа екранна целувка — каза Леон с усмивка.

— Искаш да кажеш, че ще трябва да целуна Боби Крос? — Лицето на Ческа пламна.

— Да, при това повече от един път, струва ми се — намигна й агентът.

— Леон, тук има една неприлична дума. Трябва да се изхвърли — намеси се Грета.

— Грета, сега е 1962 година. Трябва да разбереш, че светът се променя и ние трябва да се съобразяваме с тази промяна и да я отразяваме. Миналата година гледахме „Вкусът на меда“, където Рита Ташингъм забременя, без да е омъжена и…

— Прекаляваш, Леон! Не пред Ческа.

— Добре, добре, съжалявам. Опитвам се да ти обясня, че момичетата на възрастта на Ческа вече не са вързани за полите на майките си и не си стоят у дома, учейки се да готвят, докато се появи подходящият съпруг. „Метро Голдуин Майер“ е на път да заснеме „Лолита“, а Алън Бейтс ще участва в „Нещо като любов“. „Рейнбоу Пикчърс“ иска да върви в крак с времето. Сега на кино ходят преди всичко младите хора. Сълзливите драми и филмите за войната са вече минало. Децата искат да се идентифицират с онова, което виждат на екрана.

— Благодаря ти за лекцията — рязко отвърна Грета. — Зная, че нещата са се променили. Сега ми кажи за какво става дума в сценария.

— Става дума за едно момиче, което се влюбва в младия си красив учител по музика. Двамата бягат заедно и учителят формира група. Междувременно властите ги търсят из цялата страна. Филмът е много лек и приятен, музиката е композирана от Боби Крос.

— О… — промълви Грета.

— Звучи прекрасно, нали, мамо? — нетърпеливо се намеси Ческа.

— Ами… струва ми се, че ни е необходимо време да обмислим. Ще взема сценария вкъщи, за да го прочета.

— Добре, но не отлагайте дълго. Както знаеш, кариерата на Ческа е в криза. Има още много красиви млади момичета, които бихме могли да използваме.

— Но нито едно от тях няма толкова почитатели, колкото Ческа. Хайде, момичето ми, трябва да се прибираме. — Грета стана и направи жест към дъщеря си да я последва.

— Довиждане, сладката ми — намигна й Леон.

— Довиждане — отвърна тя и последва майка си.

Леон се облегна на стола и се замисли за срещата, която току-що бе приключила. Винаги се бе възхищавал на Грета заради упоритостта, с която бе осигурила огромния успех на дъщеря си. Но в последно време тя ставаше все по-властна. Ческа наистина беше много популярна, но славата й се бе изграждала от друго поколение. Сега тя не беше малко момиченце и бе изгубила много от качествата, които я бяха направили толкова известна. Последният й договор не беше подновен и не се бе снимала във филм цели девет месеца. Сега й се налагаше да убеди „Рейнбоу Пикчърс“ и публиката, че все още има какво да покаже. А Грета трябваше да осъзнае, че силата е преминала към другата страна. Вече нямаше да може да диктува условията.

Леон с облекчение бе установил, че Ческа израства от чудесно малко момиченце в красива жена. Изящната й стройна фигура в комбинация с русите къдри и фините черти бяха в състояние да развихрят въображението на всеки мъж.

За момент се зачуди дали майка й би позволила това някога да се случи.

— Моля те, мамо. Много харесвам сценария! Намирам го за страхотен!

— Не използвай такива глупави думи, Ческа — изръмжа Грета.

Двете закусваха край масата във всекидневната. Предишната вечер Ческа бе прочела сценария в леглото си. Неколкочасовият й сън бе изпълнен с мечти за Боби Крос. За пръв път в стомаха й се надигна нещо, което тя определи като вълнение.

— Не зная, Ческа. Аз също изчетох текста, но не смятам, че почитателите ти ще те харесат с къса пола и изкуствени мигли.

— Но, мамо, вече не мога да играя ролята на малко момиченце. Прекалено голяма съм за това. Дори журналистите започнаха да го намекват.

— Да, Ческа, но може би трябва да прегледаме и друг сценарий, преди да решим. За бога, та в този има една сцена, в която героинята се появява в спалнята само по сутиен и бикини!

— Не се срамувам от тялото си. Много по-естествено е да ходиш гол, отколкото с дрехи, не мислиш ли? — отвърна Ческа, припомняйки си думите, които бе прочела по този въпрос в едно списание.

— Ческа, моля те! Ти може да мислиш, че си пораснала достатъчно, но си само на шестнадесет и моето мнение все още има значение.

— Мамо, има момичета на шестнадесет, които живеят в самостоятелни апартаменти, имат си приятели и… така нататък!

— А какво знаеш ти за момчетата, млада госпожице?

— Е, зная, че другите момичета си имат приятели и че аз искам да участвам в този филм! — Ческа скочи от масата, изтича в стаята си и затръшна вратата.

Грета си отбеляза наум, че трябва да се обади на лекаря и да поиска нова рецепта за успокоителните. Беше сигурна, че избухването й не се дължи на душевно неразположение, но искаше да я опази колкото може по-спокойна.

Отиде до телефона и набра номера на Леон.

— Здравей, Грета се обажда. Прочетох сценария и съм доста обезпокоена. Искам всички полуголи сцени и жаргонни изрази да се изхвърлят. Тогава бихме могли да поговорим пак.

— Нищо не мога да направя, Грета. Ческа или ще вземе ролята, каквато е, или ще я откаже.

— Не можеш ли да потърсиш някакъв друг сценарий?

— Ще погледна, но това ще бъде филмът на годината. „Рейнбоу Пикчърс“ ще направи или този, или изобщо никакъв.

— Разбирам.

— Трябва да ми отговориш още тази сутрин, защото студиото започва пробни снимки с други момичета. Ческа иска ли ролята?

— Да, с известни резерви.

„А аз съм Боби Крос“ — помисли си Леон.

— Тогава нека да се обадя на Джеймс Дей и да му кажа, че е съгласна. По-късно ще обсъдим подробностите. Хайде, Грета. Това е златна възможност за нея.

— Добре, но никакви неприлични сцени.

— Чудесно. Няма да съжаляваш, обещавам ти.

— Надявам се, че си прав — измърмори Грета, затвори телефона и тръгна към стаята на Ческа, за да й съобщи новината.

Когато лицето на дъщеря й се озари от щастие, каквото не бе забелязала да изпитва от години, Грета бе обзета от някакво тягостно предчувствие за предстояща катастрофа.

— Благодаря ти, мамо. Зная, че постъпваме правилно. Много съм щастлива.

Последните й думи бяха малка утеха за Грета.