Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (39)

Тридесет и девета глава

— Леон вътре ли е? — обърна се Тафи към секретарката и тръгна към затворената врата на кабинета.

— Да, но…

— Добре.

Когато влезе, Леон точно затваряше телефона.

— Здравей, Тафи. Как е Ческа?

Тафи приближи и стовари тежката си ръка върху бюрото. Наведе се напред, използвайки цялата си внушителна тежест и сила.

— Малко по-добре, но това не е твоя заслуга. Искам да ми кажеш дали ти е било известно, че Ческа има връзка с Боби Крос. И ако ти е било известно, защо не си я предупредил за неговото положение.

Леон потъна в креслото си. Тафи, обикновено толкова тих и добродушен, сега изглеждаше застрашителен.

— Аз… Аз…

— Значи си знаел?

— Аз… Да, знаех, че става нещо.

— О, я стига! Грета ми каза, че си й позвънил да й съобщиш, че дъщеря й ще остане в Брайтън за уикенда. Ческа е признала на майка си, че по това време е нямало снимки. Ти си я прикривал, Леон. Но защо, за бога! Ти, който по-добре от всички хора на земята знаеш какво представлява Боби!

— Добре, добре! Моля те, седни. Така изглеждаш много страшен!

Но Тафи не седна, а само скръсти ръце пред гърдите си.

— Искам да зная защо — повтори той.

— Кълна се, че не съм насърчавал връзката им, макар че Джеймс Дей я смяташе много полезна за филма. Ческа имаше проблем с прехода от детските роли към възрастните героини. Джеймс реши, че един малък флирт с партньора няма да навреди, а само ще помогне. И точно така стана. Трябва да видиш резултата. Ческа беше фантастична!

— Значи се опитваш да ми кажеш, че заради някакъв глупав филм си помогнал на Джеймс да насърчава едно невинно и неопитно момиче да скочи в леглото на женен мъж, който цял живот се е изявявал като Казанова? За бога, Леон! Знаех, че си бизнесмен, но нямах представа, че си толкова безсърдечен!

Леон махна с ръце към Тафи.

— Е, хайде! Това беше само малък флирт. Какво можех да направя? Да забраня на Ческа да се среща с Боби? Всичко е започнало още преди да пристигна в Брайтън. Всъщност нищо лошо не се е случило, нали?

— Нищо лошо? — Тафи отчаяно поклати глава. — Ческа се е влюбила в Боби.

— Ще го преживее. Всички ние сме се влюбвали за първи път, нали? — сви рамене Леон.

— Не е толкова просто. Тя се надява, че той ще се ожени за нея.

Леон се наведе напред.

— Знаеш, че именно това е проблемът на Ческа. Ти и майка й постоянно кръжахте около нея и й пречехте да погледне истината в очите. Тя никога не е вземала решения сама и…

— Не смей да говориш така за Грета! — Тафи отново стовари ръце върху бюрото.

— Извинявай, Тафи. Казах голяма глупост. Опитвам се да ти обясня, че Ческа вече е голяма. Тя трябва да се сблъска с проблемите и да се научи да ги разрешава сама. Както всички други впрочем. Последните няколко седмици бяха трудни за нея. Тя ще забрави Боби. Сигурен съм.

— Би могла, разбира се, ако не беше бременна от него.

— Исусе! — Леон закри очите си с ръка.

Тафи най-после седна.

— Съжалявам, Тафи. Аз просто… По дяволите! Смята ли да задържи детето?

— В момента тя не е в състояние да вземе решение. Едва започна да се съвзема. Но смятам, че ще го задържи. Единственият път, когато реагира, беше, щом споменах за него. След два дни ще я преместя в клиниката в Херефордшър, където ще се погрижат за нея както трябва.

— Разбирам. Ще поговоря с Джеймс Дей, за да проверя дали студиото няма да поеме разходите. При създалите се обстоятелства това е най-малкото, което биха могли да направят за нея.

— Добре, но не споменавай нищо за бебето. Искам също да се свържеш с оня идиот и да му съобщиш новината. Впрочем, къде е той?

— Някъде в чужбина. Прекарва отпуската си с… жена си и двете си деца. Обикновено не казва къде заминава.

— Кога ще се върне?

— По някое време другия месец — отвърна Леон. — Трябва да започне репетициите за новия си сезон в „Паладиум“ до шест седмици.

— Не ме лъжеш, нали?

— Мили боже, Тафи! Спомни си, че Ческа е също моя клиентка и струва милион пъти повече от Боби. Ще ти се обадя веднага щом той се върне. Но недей да храниш големи надежди. Според мен дори и бременна, Ческа ще се оправи много по-добре без него. Тя би могла да направи аборт, нали?

— Пак ли мислиш за бизнеса си, Леон? — презрително запита Тафи.

— Не, разбира се. Виж, ще помогна с каквото мога.

— Добре — кимна Тафи. — Сега е най-добре да се върна в болницата и да видя как се чувства тя.

— Прати й много поздрави. Нали няма да забравиш, че съм готов да помогна?

Тафи се обърна и излезе, без да отговори.

Два дни по-късно Ческа беше преместена с линейка в психиатрична клиника „Медлин“ в Херефордшър. Тафи следваше линейката с колата си. През последните дни Ческа се бе променила. Докато я настаняваха на носилката, го бе попитала дали я отвеждат у дома.

— Не, миличка. Ще те заведем на едно много приятно място. Нещо като хотел, където ще можеш да си починеш и да възвърнеш силите си.

Клиниката наистина би могла да мине за хотел. Тя беше в джорджиански стил, обградена отвсякъде с ливади, фоайето и общите помещения напомняха провинциална къща. Стаите за пациентите бяха малки, но добре обзаведени и уютни.

Тафи настани Ческа и последва сестрата в кабинета на главния психиатър.

— Добър ден. Аз съм Джон Кокс. — Мъжът с прошарена коса се усмихна топло и разтърси ръката му. — Седнете. Получих картона на Ческа от болницата, но бих желал да получа някои сведения от роднините й. Имате ли нещо против?

— Съвсем не.

— Добре. Бих желал да започнете от самото начало. Къде е родена?

Тафи отговори на всички въпроси колкото може по-пълно и изпита болка, припомняйки си миналото.

— Значи, тя е започнала да се снима във филми на четиригодишна възраст?

— Точно така.

Психиатърът въздъхна.

— Твърде голямо напрежение за толкова малко дете. Кажете, имала ли е подобни проблеми преди?

— Не, поне доколкото ми е известно.

— От записките, които получих от болницата, излиза, че Ческа е станала свидетел на смъртта на майка си.

— Да, така мислим.

— Има ли още нещо да допълните?

— Вие очевидно вече знаете, че тя е бременна. При това много обича бащата на детето си. Но за съжаление няма никаква вероятност той да отговори на тези чувства.

— Горката Ческа. Нищо чудно, че има проблеми. Е, много ви благодаря, мистър Марчмънт. Ежедневно ще провеждаме с нея едночасова терапия и аз ще следя доколко се връща в нормалния живот. Мислите ли, че тя знае, че е бременна?

— Определено да — кимна Тафи.

— Е, това е стъпка в правилната посока. Оставете всичко на мен, мистър Марчмънт. Ние ще решим какво да предприемем.

 

 

— Къде отиваш? Нали няма да ме изоставиш сега? — Лицето на Ческа се изкриви от ужас и Тафи я целуна.

— Докторите искат да останеш за малко тук, за да държат под око теб и бебето — меко отвърна той. — Ще бъде за кратко, обещавам ти.

— Но аз искам да се върна у дома с теб. — Очите на Ческа се напълниха със сълзи. — Моля те, не ме изоставяй.

Джон Кокс застана зад Тафи.

— Чичо ти ще се върне много скоро.

— Довиждане, миличка. — Тафи напусна стаята, преди момичето да забележи сълзите му. Психиатърът го последва.

— Всъщност, мистър Марчмънт, тази сцена, макар и толкова разстройваща, е доста окуражителна. Това вече са положителни емоции.

Тафи изтри очите си.

— Но е ужасно, че я оставям тук.

— Моля ви, не се притеснявайте. Сигурен съм, че бързо ще свикне. Повярвайте, тя е в добри ръце. Трябва да ни се доверите.

Джон Кокс го изпрати до вратата.

— Позвънете ми довечера, за да ви кажа как се е настанила. Предпочитам да не я посещавате поне една седмица. Това ще ми даде възможност да добия по-ясна представа за състоянието й.

— Миличък, каква приятна изненада! — Ел Джи прегърна сина си, после отстъпи крачка назад, за да го погледне. — Изглеждаш ужасно! Ела да пийнем по нещо силно.

Той седна и изчака майка му да му налее чаша уиски.

— Ето — каза Ел Джи и разбута огъня.

— Наздраве! А ти изглеждаш добре както винаги, мамо.

— Мисля, че това място ме поддържа млада. Имам толкова работа, че нямам време да остарея. Е, психиатричната клиника наистина ли се оказа ужасно място?

— Не. Всъщност за такова място изглежда много добре.

— А как е бедната Ческа?

— Малко по-добре. Разплака се, когато си тръгвах. Лекарят смята, че това е добър знак. О, мамо, не исках да я оставям там!

— Дейвид, тя е в добри ръце!

— Зная, зная. — Тафи разсеяно прокара ръка през косата си. — Но много се притеснявам за нея. Смяташ ли, че е достатъчно зряла, за да роди? И да се грижи за едно създание, което изцяло ще зависи от нея? Та тя не е в състояние да се погрижи сама за себе си, камо ли за дете.

— Да, и аз се тревожа за това. Но какво бихме могли да направим? Можем само да се молим да се възстанови.

— О, мамо, само да можеше да я видиш. Тя изглежда като привидение. Толкова е бледа, а и този стъклен поглед. Много е уязвима. И нито веднъж не спомена Грета. Сякаш изобщо не си я спомня. Лекарят твърди, че в нейното състояние е най-добре да забрави причината, довела до емоционалната травма.

— Знаеш ли, веднъж, когато Грета дойде за първи път тук с нея, аз я заварих в детската стая да разкъсва едно плюшено мече. При следващото си идване тя не произнесе повече от две думи. Питам се дали това не е психически проблем, много по-дълбок от шока от смъртта на Грета — бавно каза Ел Джи.

Тафи поклати глава.

— Не, не мисля, мамо. Ческа винаги е била силна. Тя успя да се справи години наред със светлината на прожекторите, от което доста възрастни изпадат в депресия.

— Е, може би — намръщи се Ел Джи. — Но не мислиш ли, че това може да е част от проблема й? Имам предвид — какво представлява действителността за нея? И цялата тази слава на нейната крехка възраст? Знаеш, че никога не съм одобрявала участието й във всичките тези филми. Мисля, че й липсва детството.

— Да. Психиатърът спомена, че това може да е причината за сегашното й състояние. Но според мен шокът се дължи на загубата на майка й при такива ужасни обстоятелства. Двете бяха много близки. А Грета искаше само най-доброто за дъщеря си.

— Разбира се, миличък. А какво можеш да ми кажеш за бащата на детето? За онзи Боби Крос? Ческа знае ли, че е женен?

— Вечерта, когато загина, Грета имаше намерение да й каже. Само Господ знае дали е успяла да го стори. Леон ще се свърже с Боби веднага щом той се върне в страната. Но не разчитам на някакъв успех. Съмнявам се, че той ще поеме отговорността. Както и да е, аз уведомих Джон Кокс за подробностите. Той ще разговаря с нея по един час на ден. Сигурно ще обсъдят и този въпрос. Може би ще науча повече, когато отида в клиниката другата седмица.

— Какви са плановете ти за следващите дни?

— Смятам да се върна в Лондон колкото може по-скоро. Трябва да напиша няколко нови материала за телевизионното си шоу и да прегледам няколко проекта. Но честно казано, не ми се иска да се занимавам със смешки в този момент.

— Защо не останеш няколко дни, миличък? Напрежението ти дойде много. Имаш нужда от малко почивка, а и ще ми бъде приятно да си около мен. Толкова рядко те виждам.

— Да, мамо. Може би ще остана. — Тафи леко се оживи. — Знаеш ли, всичко това с Грета… Все още не мога да повярвам, че нея вече я няма… О, мамо, толкова много я обичах! Толкова много!

Гласът на Тафи заглъхна и той се разплака. Ел Джи стана, отиде до, него и го прегърна.

— Хайде, хайде — зашепна тя, припомняйки си как го бе утешавала, когато беше дете. — Мама е тук. Мама е тук.