Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (33)

Тридесет и трета глава

Ческа бързаше да се измъкне от зоркия поглед на майка си.

— Няма да свършим преди десет, мамо. Правим няколко нощни снимки. Довиждане. — Тя затръшна вратата след себе си, лишавайки Грета от възможността да отговори.

Въздъхна облекчено едва когато отвори вратата на очакващата я кола. След свободата, на която се бе радвала в Брайтън, завръщането у дома й се стори по-лошо, отколкото бе предполагала. С нетърпение очакваше сутринта, когато трябваше да излезе. Постоянните лъжи бяха станали нейна втора природа.

Боби беше открил един малък хотел близо до училището, където се снимаше филмът. В края на снимачния ден двамата изчезваха и се отдаваха цял час на страстна любов.

Колата спря пред входа на училището и сърцето на Ческа заби учестено от мисълта, че скоро ще го види.

— Няма ли да бъде чудесно, ако можехме да останем цялата нощ както в Брайтън? — замечтано каза Ческа, докато наблюдаваше как Боби се облича.

— Разбира се — отвърна той и хвърли бельото й върху леглото. — Поразмърдай се, бебчо. Трябва да тръгвам.

— Къде ще ходиш?

— Ще се срещна с едни хора.

— Мога ли да дойда с теб?

— Тази вечер не. Впрочем майка ти ще те изяде с парцалите, ако не се прибереш до десет.

— Не бихме ли могли да излезем заедно някоя вечер? Нали знаеш, да отидем пак в клуба? — попита Ческа и с неохота започна да се облича.

— Може би.

— Кога?

— Скоро — раздразнено отвърна Боби.

— Снимките почти приключват. Остава ни само една седмица. Какво ще правим после?

— Все ще измислим нещо. Хайде, Ческа. Минава девет и половина.

— Извинявай, Боби. — Тя го последва по стълбите.

— Ще се видим утре. — Боби я целуна по бузата и махна на едно такси.

— Обичам те — прошепна Ческа.

— И аз. Чао, бебчо!

Ческа махна след отдалечаващата се кола. Запита се къде ли отива той. Знаеше толкова малко за него. Нямаше дори адреса му. Но съвсем скоро щеше да узнае всичко, да споделя целия му живот, а не да бъде само малка част от него.

Беше сигурна, че Боби ще й предложи да се омъжи за него. Нали в нейните филми всяка любовна история завършваше с женитба?

Пъхна ключа в ключалката с надеждата, че майка й си е легнала. Въздъхна отегчено, щом забеляза светлина под вратата на всекидневната. Грета седеше на дивана по нощница и гледаше телевизия.

— Здравей, мамо.

— Здравей. Тази вечер закъсня повече от обикновено. — Грета леко се усмихна. — Тежка вечер, така ли?

— Да. — Ческа се прозя. — Имаш ли нещо против, ако веднага си легна? Направо съм изтощена.

— Е, поседни, докато ти приготвя чаша чай. Искам да поговоря с теб за нещо.

Ческа въздъхна, докато Грета отиде до кухнята, за да сложи чайника. Седна и си пожела следващите два дни да не бяха почивни. Още два дълги дни без Боби.

Грета се върна с поднос, върху който бе подредила чайника, каничка със сметана и две чаши. Преднамерено бавно сервира всичко това върху масата.

— Заповядай. Стопли се с малко чай, след като си прекарала толкова дълго навън. Защото си била навън, нали?

— Да. Беше адски студено. — Ческа потръпна театрално и отпи от чая си.

— Много странно, защото тази вечер ми се обади Джеймс. В седем часа.

— О! И за какво?

— За някакви промени в снимките утре. Изглежда, актрисата, която играе твоя майка, се е разболяла и искат да отложат кадрите с нея поне за седмица, докато се оправи.

— Аха.

— Странно, нали?

— Кое?

— Ами това, че Джеймс трябваше да ти се обади, за да ти каже нещо, при положение че в същото време трябваше да е до теб.

— Ааа… работата е там, че той не се чувстваше много добре, затова работихме с помощник-режисьора.

— Наистина ли? Ами последните две седмици? Попитах Джеймс дали сте снимали вечер, а той ми отговори, че не. И така, въпросът е къде си била, след като не сте снимали?

— Просто навън — тихо каза Ческа.

— Просто навън. Мога ли да попитам с кого?

— Със снимачния екип.

— А случайно „снимачният екип“ да включва и Боби Крос?

— Понякога.

— Престани да ме лъжеш, Ческа! Подценяваш интелигентността ми! — изкрещя гневно Грета.

— Не те лъжа.

— Ческа, моля те. Достатъчно ми е, че излязох пълна глупачка в очите на Джеймс. Не можеш да продължаваш да ме лъжеш тъй нагло…

— Добре, мамо. — Ческа стана рязко. — Да! Бях с Боби! Обичам го, той също ме обича и скоро ще се оженим! Не ти казах, защото знаех, че не би ми позволила нещо толкова естествено, като например да си имам приятел!

— Приятел? Не смятам, че мистър Крос попада в тази категория, а ти? Той трябва да е най-малко петнадесет години по-възрастен от теб!

— Какво значение има възрастта? Ами баща ми? Ти ми каза, че е бил много по-голям от теб. Ако обичаш някого, това няма значение, мамо!

— Защо не се поуспокоим малко? — Грета изтри челото си с ръка и въздъхна. — Виж, миличка, обидена съм, защото не сподели с мен какво става. Мислех, че винаги си казваме истината.

— Мамо, не виждаш ли, че пораснах? Трябва да ми позволиш да си имам своите малки тайни.

— Зная, Ческа. Наясно съм, че ти си имаш свой собствен живот, в който за мен има съвсем малко място.

— О, мамо, не ме карай да се чувствам виновна!

— Съжалявам. Не исках да прозвучи така. Искам да ти бъда не само майка, но и приятелка.

— Е, добре — започна Ческа и разказа на майка си всичко за Боби и за начина, по който се чувстваше.

— Значи Боби е причината да останеш в Брайтън?

— Да. Съжалявам, мамо.

— А Леон знаеше ли истината?

— Не, всъщност не — отвърна Ческа. — Не бива да го обвиняваш. Аз го помолих да ти се обади.

— Значи мислиш, че си влюбена в Боби?

— Да. О, да!

Грета забеляза искрите в очите на дъщеря си.

— И смяташ, че и той те обича.

— Сигурна съм.

— Ческа, ти не… ти не спиш с него, нали?

— Разбира се, че не! — Годините, прекарани пред камерата, й помогнаха да си придаде ужасен вид.

— Добре. Мъжете са странни създания. Не бих искала Боби да търси само това. Зная, че светът се промени, но винаги е по-добре да изчакаш, докато се увериш.

— Разбира се, мамо.

— Нали ще ми кажеш, ако Боби поиска да спиш с него?

— Да — кимна Ческа и поруменя.

Грета се усмихна.

— Добре. Ние никога не сме обсъждали тези неща, но сигурно знаеш какво би могло да се случи, ако не внимаваш. Ако с теб стане нещо, то ще унищожи кариерата ти.

— Зная.

— Ела да седнеш до мен, Ческа. — Грета потупа мястото до себе си и дъщеря й седна. Грета я прегърна и леко погали косата й. — И аз си спомням своята първа любов. Човек никога е я забравя.

— Боби казва същото. И какво стана?

— О, тя завърши много лошо. Той беше американски офицер по време на войната. Бях сломена, когато си замина, и си мислех, че никога няма да го преживея. Разбира се, след време се успокоих. Тафи много ми помогна.

Ческа погледна майка си.

— Обичаш ли Тафи?

— Да, мисля, че го обичам посвоему. Обичам го, но не съм влюбена в него, ако разбираш какво имам предвид.

— Смяташ ли, че ще се влюбиш някога отново?

— Не мисля. Мъжете и аз никога не сме били сполучлива комбинация, така че реших да ги изхвърля от живота си завинаги. Те ми донесоха повече неприятности, отколкото щастие. — Грета въздъхна. — Любовта е странно нещо, Ческа. Тя може да промени живота ти, да те накара да правиш неща, които иначе изглеждат недопустими.

— „Лудостта на любовта“ — измърмори Ческа. — Така се казва новата песен на Боби.

— Не искам да тръгнеш по моя път. На всяка цена обикни някого, Ческа, но винаги пази и нещо за себе си. Изграждай бъдещето си, независимо от мъжете. А сега е време да си лягаш.

— Да. — Ческа се изправи. — Благодаря ти, че ме разбра, мамо. Извинявай, че те излъгах. Съжалявам.

— Зная. Искам да запомниш, че аз съм твоя приятелка, а не твой враг. И винаги ще бъда до теб, ако имаш нужда от нещо.

— Обичам те, мамо.

— И аз те обичам. Хайде да лягаме.

— Лека нощ.

— О, между другото, тази сутрин пристигнаха паспортите ни, а Леон е уредил визи за Америка. Няма ли да е вълнуващо да отидем в Холивуд?

— Да.

— Лека нощ и не забравяй хапчето си.

— Няма.

Грета наблюдаваше как дъщеря й бавно напуска стаята. Затвори очи и въздъхна. Когато връзката й с Боби свърши, в което бе убедена, тя щеше да бъде до нея, за да събира отломките. Защото Ческа щеше да потърси утеха именно при нея. Щеше да се върне там, където й е мястото.

 

 

След като изхвърли хапчето в тоалетната, Ческа си легна и се замисли върху разговора с майка си. Това беше най-сериозният разговор, който някога бяха водили. Усмихна се при мисълта, че вместо да ги раздели, Боби ги бе сближил повече. Това й харесваше. След като се омъжеше за него, тя щеше да се премести в неговия дом, но нямаше причина майка й да няма място в бъдещето им.

Но част от разговора я притесняваше. „Запази нещо за себе си“, бе казала майка й.

Ческа въздъхна и се обърна на другата страна. Това беше нещо невъзможно. Беше отдала всичко на Боби. Ако той утре й кажеше да захвърли кариерата си и да тръгне с него към края на света, тя щеше да го направи незабавно.

Боби Крос беше нейната съдба. Тя беше негова тялом и духом.