Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (19)

Деветнадесета глава

На следващия ден следобед Грета позвъни в офиса на Леон. През цялата нощ я измъчваха съмнения дали има право да изпрати Ческа да работи, но не виждаше друга по-добра перспектива. В крайна сметка, ако детето получеше ролята, тя щеше да има възможност да прекарва с него повече време.

На позвъняването отговори женски глас:

— Офисът на мистър Леон Броноски. Мога ли да ви помогна?

— Името ми е Грета Симпсън. Имам уговорка с мистър Броноски да му позвъня по това време.

— Изчакайте за момент, мисис Симпсън. — Грета чувстваше как сърцето й се блъска в гърдите от напрежение.

— Грета — обади се Леон. — Уредих ти среща с Джеймс Дей за утре в десет сутринта. Ако ми дадеш адреса си, ще ти изпратя своя шофьор, който ще ви откара до студиото. По-удобно е, отколкото с градския транспорт.

— Много любезно от твоя страна, Леон, благодаря ти — каза Грета и му продиктува адреса си.

— Няма за какво да ми благодариш, скъпа. Мога ли да ти се обадя утре вечер? Дотогава сигурно ще имам новини. Налага им се бързо да вземат решение, защото снимките започват в началото на юли.

— Да, но ще трябва да позвъниш у съседите. Все още нямам телефон.

— Добре. — Леон записа номера. — Ако всичко се нареди добре, смятам, че ще можеш да си позволиш лукса да си поставиш телефон. Предполагам, че ще искаш аз да представлявам Ческа.

— Разбира се.

— Добре. Е, кажи й, че й пожелавам успех. Облечи я със синята рокличка, която носеше в неделя. Чудесна е! Ще се чуем отново утре.

Грета остави слушалката и потръпна от вълнение. Ческа стоеше до нея и търпеливо чакаше да приключи разговорът. Вдигна детето и го прегърна.

— Какво ще кажеш да отидем и да изядем по един сладолед в „Лайънс Корнър Хаус“?

— О, да, мамо. Моля те! — отвърна Ческа и очите й заблестяха.

 

 

На следващата сутрин Грета се събуди в шест. Докато Ческа спеше, тя се изми, среса се и облече най-хубавия си костюм. След това събуди детето, приготви му закуска и го облече в синята рокля.

— Къде отиваме, мамо? — Вълнението на Грета се бе предало и на момиченцето, подсилено от факта, че е с най-хубавата си дрешка.

На входната врата се позвъни.

— Ще отидем с кола, за да се срещнем с един добър чичко. Той може да поиска от теб да участваш във филм.

— Като „Пепеляшка“?

— Да, миличка.

Настаниха се на задната седалка на голямата черна кола. Докато се движеха из лондонските улици, Ческа внимателно слушаше наставленията на майка си да се държи прилично.

Когато колата спря пред вратите на „Рейнбоу Пикчърс“ и шофьорът даде имената им на портиера, Грета се почувства като истинска звезда.

— Ще ви изчакам тук, докато свършите. Успех, мис. — Шофьорът докосна шапката си и се усмихна.

Грета мина през вратата и се приближи до рецепцията.

— Моля, седнете тук. Секретарката на мистър Дей ще дойде да ви посрещне — упъти ги жената зад бюрото и посочи един диван.

— Благодаря ви. — Грета отведе Ческа до посоченото място и се загледа в множеството снимки от известни филми. Отново потръпна от вълнение.

Привлекателна млада жена излезе от асансьора и тръгна към тях.

— Мисис Симпсън и Ческа?

— Да.

— Бихте ли ме последвали!

— Хайде, миличка. — Грета улови дъщеричката си за ръката и я поведе към асансьора, следвайки жената. Спряха на третия етаж, прекосиха коридора и отново бяха настанени на един диван.

— Изчакайте, моля. Ще съобщя на мистър Дей, че сте тук. — Жената почука на вратата и изчезна зад нея.

Грета приглаждаше къдрите на Ческа, когато секретарката се появи отново.

— Елате с мен, ако обичате.

Двете с Ческа я последваха в огромен кабинет, където зад голямо бюро седеше приятен млад мъж.

— Мисис Симпсън и Ческа, сър.

— Благодаря ви, Джанет. — Мъжът се изправи. — Приятно ми е да се запознаем, мисис Симпсън. Аз съм Джеймс Дей, режисьор на филма „Мрачният дом“. Седнете, моля. А това, предполагам, е Ческа? — Той се усмихна.

— Как сте, сър? — тихо каза момиченцето.

Сините очи на режисьора просветнаха развеселено.

— Много добре, Ческа, благодаря ти. И така, млада лейди, знаете ли защо сте тук?

Ческа кимна уверено.

— Да. Може би ще участвам във филм и като Пепеляшка ще нося красиви дрехи.

— Точно така. Мислиш ли, че ще ти хареса?

— Да, сър.

Джеймс насочи вниманието си към Грета.

— Леон Броноски е напълно прав. Дъщеря ви поразително прилича на Джейн Фулър. Би ли се обърнала да погледнеш майка си, Ческа? — помоли той.

Ческа се подчини и той започна да изучава профила й.

— В профила също има прилика. Добре, много добре. И така, мисис Симпсън, мистър Броноски ми каза, че предпочитате сама да придружавате Ческа?

— Наистина бих желала, сър.

— Въпреки че снимките започват от понеделник, сцените с Ческа ще се снимат най-рано след две седмици. Ще подпишем договор за един месец, но естествено, няма да я караме да работи повече от няколко часа на ден. Това устройва ли ви?

— Напълно — кимна Грета.

— Чудесно. Мистър Броноски ми каза, че Ческа е истински ангел.

— О, да, тя е добро малко момиченце.

— Е, това се вижда от поведението й. Няма нищо по-неприятно от разглезено хлапе пред камерата. Времето е пари. Ти си добро дете, нали, Ческа?

— Така мисля, сър — сладко се усмихна детето.

— И аз мисля така. Ако решим да те включим в големия филм, трябва да ми обещаеш да се държиш добре.

— Да, сър, обещавам.

— Много добре. Смятам, че видях всичко, което ми бе необходимо, мисис Симпсън. Тази сутрин се срещнах с още две момиченца, така че ще поддържам връзка с мистър Броноски, за да ви съобщя решението ни. Благодаря ви, че дойдохте. За мен беше удоволствие да се запозная с вас. Довиждане.

Грета се изправи и стисна ръката на Джеймс Дей.

— Довиждане и благодаря. Хайде, миличка.

Ческа стана от стола и се надигна на пръсти, за да стигне бюрото. Подаде също ръка на Джеймс и той я пое усмихнато.

— Довиждане, сър.

Тя се обърна и излезе от кабинета, следвайки майка си.

 

 

— Мистър Джеймс Джей ви търси по телефона, мистър Броноски.

— Благодаря, Барбара. Ало?

— Леон, Джеймс е. Хлапето, което ми изпрати днес, е точно такова, каквото ми го описа. Ако умее и да играе, значи сме открили нашата английска Шърли Темпъл.

— Чудесна е, нали?

— Възхитителна. Освен че изглежда като ангел, притежава и прелестната уязвимост на младия О’Брайън или Тайлър. Едва ли е нужно да ти казвам, че я искам за филма. Ще дам възможност на хората в студиото да видят как играе, без да я насилват. Достатъчно малка е, за да подлежи на обработка. Ангажира ли я вече?

— Не, чаках първо ти да ми се обадиш.

— Недей да чакаш повече. Може и да греша, но това хлапе притежава качествата на звезда. А ти сам знаеш колко рядко се среща това.

— Да, наистина.

— Трябва да сменим и фамилията й. Симпсън звучи малко глупаво.

— Добре. Ще помисля за това.

Леон и Джеймс обсъдиха срока и заплащането по договора. Когато затвори слушалката, Леон изпита задоволство — както винаги усетът му за нови таланти не го бе подвел.

Задъхана от изкачването на стълбите, Мейбъл позвъни на вратата на Грета в четири и половина.

— Мистър Броноски те търси по телефона, Грета.

— Благодаря ти, Мейбъл. Би ли постояла при Ческа няколко минути, докато говоря с него?

Тя забърза към апартамента на Мейбъл и вдигна слушалката.

— Ало?

— Грета, Леон се обажда. Току-що ми позвъни Джеймс Дей, за да ми каже, че иска Ческа за филма.

— О, но това е чудесно!

— Радвам се, че си доволна. Джеймс беше много впечатлен. Той смята, че Ческа може да се окаже истинско откритие.

— Сигурен ли си, че това няма да навреди на детето, Леон? Искам да кажа, че тя е твърде малка?

— Е, Шърли Темпъл беше още по-малка, когато се появи в първия си филм. Впрочем това може да бъде първото и последното й участие в снимки. Въпреки че Джеймс е запленен от нея, не смятаме да продължаваме напред, преди да видим как ще изглежда на големия екран. Камерата или те обича, или не те обича. Ще изчакаме, за да видим дали ще й стане приятел, или ще се превърне в неин враг.

— Разбира се — съгласи се Грета.

— Смятам, че ще бъдеш доволна от заплащането, което уредих за Ческа. Не е кой знае какво, но не ми се искаше да ги притискам още отсега. Ако се справи добре, „Рейнбоу Пикчърс“ може да сключи договор с нея. Тогава вече ще поговорим по-сериозно. Как ти звучи сумата от двеста паунда?

Звучеше й като много месеци напрегнат труд на предишната й служба.

— Чудесно — успя да каже.

— Добре. А на теб ще плащат по десет паунда, за да придружаваш Ческа. Договорът е за един месец, но сигурно ще са необходими не повече от три-четири дни.

— Разбирам.

— Можеш ли да дойдеш в офиса ми в петък сутринта? Искам да подпишеш договора от името на Ческа. О, и, Грета, Джеймс Дей иска да променим фамилията й с някоя по-впечатляваща. Нали няма да имаш нищо против?

— Не, съвсем не.

— Добре, в такъв случай ще се видим в петък. Довиждане.

Грета остави слушалката, повъртя се малко из коридора на Мейбъл, после се втурна по стълбите, за да й съобщи новината.

— Ще се снимаш във филм, а? Скоро ще бъдеш прекалено известна, за да говориш с хора като мен! — усмихна се Мейбъл на Ческа.

Малко по-късно пристигна Тафи с голям шоколад „Нестле“ за Ческа и бутилка шампанско за Грета.

— Кое е това умно момиченце? — вдигна я на ръце той. — Бях сигурен, че ще получи ролята. Тя е такова чудесно малко ангелче, нали, сладката ми?

— Да, чичо Тафи — кимна сериозно Ческа и възрастните се разсмяха.

— Време е да си лягаш, млада госпожице. Все още не си Елизабет Тейлър.

След като Грета сложи детето да си легне, а Тафи му прочете приказка, двамата седнаха в малката всекидневна да пийнат шампанско.

— Смяташ ли, че постъпвам правилно, Тафи?

— Става въпрос само за няколко дни, Грета. Ако на Ческа не й хареса, няма да й се наложи да го прави отново. Но лично аз предполагам, че всички от екипа непрекъснато ще я глезят и тя ще си прекара чудесно. Освен това, честно казано, парите ще ви дойдат добре, нали?

— Така е, но се чувствам виновна, че Ческа трябва да ни изхранва — въздъхна Грета.

— Но не смяташ ли, че ще бъде по-добре да прекарваш повече време с нея, отколкото да я оставяш на съседката си по цял ден?

— Да, ако погледнем от тази страна.

— Хайде сега, престани да се тревожиш и си налей още една чаша шампанско.

В петък преди обед Грета пристигна с Ческа в офиса на Леон в единадесет и половина. Докато сядаше, тя огледа голямото просторно помещение.

— Това си ти с Джейн Фулър, нали? — запита, докато разглеждаше една поставена в рамка снимка.

— Да, когато се снимаше в първия си филм преди петнадесет години. Сигурен съм, че скоро ще имам и една такава снимка с Ческа. А сега ми позволи първо да ти разясня нейния договор. Ако всичко тръгне добре, аз ще поема отговорността за кариерата й, ще й осигурявам договори и ще ръководя финансовите й дела. За тази услуга тя ще ми заплаща десет процента от приходите си. Ще се увериш, че това е обикновената тарифа на всеки агент в Лондон. Би ли подписала и поставила датата, Грета?

— С удоволствие.

Тя подписа документа с масивната златна писалка на Леон.

— А сега да преминем към договора с „Рейнбоу Пикчърс“. Заплатата на Ческа ще получавам аз, ще я внасям в банката и ще ти изпращам чек, като удържам моите десет процента. Зная, че парите може и да не ти се струват много, Грета, но не бива да забравяш, че може и да ги получиш еднократно. Ето защо те съветвам да откриеш сметка на името на Ческа и да внасяш в нея всичко, което можеш да заделиш от ежедневните ви разходи. Ако нещата потръгнат добре, ще те насоча към един брокер, който ще ти помогне да направиш успешни инвестиции, за да осигуриш бъдещето й. А сега ни остава само да й измислим друга фамилия. Ако не го направим ние, ще свършат това в студиото, но аз смятам, че ти имаш право на избор. Имаш ли някаква идея?

— Не.

— А какво ще кажеш за вашите фамилни имена? Какво е било моминското име на майка ти?

— Хамънд.

— Ческа Хамънд. Хмм. Харесва ми. Ще го предложим в студиото и ще видим какво мислят те. Е, струва ми се, че това е всичко. Ще ти се обадя веднага щом науча датата, на която трябва да се явите. Благодаря, че дойде, Грета. Сигурен съм, че и двамата скоро ще се гордеем с Ческа.

— Да, Леон. Довиждане.

Три седмици по-късно Ческа за пръв път застана пред камерата. Грета седеше отзад и наблюдаваше дъщеря си, седнала на коленете на Джейн Фулър.

— Моля, тишина — извика Джеймс. — Започваме пробните снимки. Ческа, когато ти кажа „начало“, трябва да обвиеш ръчички около врата на Джейн и да й кажеш: „Обичам те, мамо!“.

Ческа кимна.

— Добро момиченце. Добре. Да започваме.

В студиото настъпи тишина.

— Сцена десета. Първи дубъл! — Джеймс се усмихна на Ческа и каза „начало“.

Ческа обви ръце около нежната шия на Джейн Фулър и я прегърна.

— Обичам те, мамо — каза тя и камерата улови ангелското изражение на лицето й.

Очите на Грета се напълниха със сълзи. Най-после след упорита борба тя бе намерила причина да живее. Нейното бъдеще вече нямаше значение. Имаше значение само бъдещето на нейната скъпоценна, талантлива дъщеря.

— И аз те обичам, Ческа — прошепна тя.

Джеймс Дей гледаше пробните снимки с един от изпълнителните директори на „Рейнбоу Пикчърс“. Ческа Хамънд беше най-естественото и очарователно дете актьор, което някога бяха виждали.

— Казваш, че тя запомня репликите веднага щом й ги кажеш, така ли? — запита директорът.

— Поне днес беше така — отвърна Джеймс.

— Добре, дай й колкото може повече реплики, без това да обиди Джейн. Не бих искал да разбере, че е изместена от четиригодишно дете.

ИЗВАДКА ОТ „МУВИ ГОЪРС МАНТЛИ“, март 1951 г.

„Мрачният дом“ е новата творба на „Рейнбоу Пикчърс“. Неговият режисьор Джеймс Дей е обявен за новият английски Зелцник, а филмът може да бъде описан като силен и трогателен.

Звездите Джейн Фулър и Роджър Къртис играят великолепно ролите си на отчуждени съпрузи, а комедийният актьор Тафи Марчмънт добавя нотка на чувствен хумор към ролята си на семеен адвокат. Този път студиото е престъпило правилото да не използва във филмите си деца и животни. Забележително е участието на малката Ческа Хамънд. Носят се слухове, че Джеймс Дей е разширил ролята й, след като се е уверил в нейните качества. „Рейнбоу Пикчърс“ са подписали с нея тригодишен договор и вече работят над следващия й филм.

Идете да гледате „Мрачният дом“ и ви гарантирам, че в киносалона няма да останат сухи очи, когато Ческа открива мъртвото тяло на майка си. Това малко момиченце има заложби на звезда и изглежда като ангел. Предричам й блестящо бъдеще.