Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (62)

Шестдесет и втора глава

— Ало? Обаждам се от Хонконг и търся мистър Гленуилям.

— Да, на телефона.

— Гленуилям ли е?

— Да.

— Обажда се Тафи… Дейвид Марчмънт.

— Мистър Марчмънт! Много се радвам, че ви чувам. От няколко седмици се опитвам да се свържа с вас.

— Двамата със съпругата ми бяхме решили да си починем малко от цивилизацията. За какво сте ме търсили? Да не се е случило нещо?

— Аз… Кога се връщате в Англия, мистър Марчмънт?

— Няма да е в близките няколко месеца. Обаждам се, понеже от известно време се опитвам да се свържа с Марчмънт, но телефонът не отговаря.

— Боя се, че е излишно да звъните, мистър Марчмънт — въздъхна Гленуилям. — Къщата доста пострада от пожар.

— Мили боже! Някой пострадал ли е?

— Не.

— А къде са майка ми и Алекс?

— Точно за това се опитвах да се свържа с вас. Алекс, струва ми се, е заминала за Лондон с майка си, но…

— С майка си?! За Ческа ли говорите?

— Да.

— Исусе Христе! Изглежда, там всичко страшно се е объркало! И казвате, че Ческа и Алекс са в Лондон?

— Да, доколкото ми е известно. Прочетох за тях във вестника преди няколко дни. Пише, че двете са отседнали в хотел „Савой“. Обаждах се там, но така и не успях да се свържа с мис Хамънд. Много е наложително да поговоря с нея. Тъй като тя има генерално пълномощно за Марчмънт, не бих могъл да направя нищо за имението без нейния подпис…

— Пълномощно? Ческа?! Но защо?

— Съжалявам, мистър Марчмънт. Няма откъде да знаете. Майка ви получи тежък удар в средата на септември. Очевидно тя не е в състояние да се оправя с имението.

— Удар? Боже господи! Нямах представа. Жива е, нали?

— Да, но не бих могъл да ви кажа къде се намира. Беше настанена в един санаториум близо до Портмадог, но, изглежда, мис Хамънд я е преместила преди три седмици.

— И казвате, че Ческа има пълномощно да се разпорежда в Марчмънт?

— Да. Точно за това трябва да се свържа с нея. От сметката на имението е изтеглена огромна сума и исках да проверя дали това е направено по нейна инструкция.

— Как, за бога, допуснахте Ческа да получи пълномощно? Не трябваше ли да изчакате първо да поговорите с мен?

— Съжалявам, мистър Марчмънт. Аз й предложих да се грижа за имението вместо нея, но тя изглеждаше твърдо решена да поеме цялата отговорност. Не успях да я разубедя.

— Пък и без съмнение бяхте очарован от красивото й лице и от стройните й крака. Вижте, Гленуилям, ще се върна в Англия при първа възможност. Ще ида в Лондон и ще се опитам да открия Алекс и Ческа. Междувременно бихте ли проверили къде би могла да се намира майка ми? Дочуване.

Тафи затръшна слушалката и се отпусна по гръб с глух стон.

Тор тъкмо излизаше от банята.

— Боже! Толкова е хубаво да се порадваш на удобствата, след като два месеца си се мил само с един чайник и си спал на надуваеми дюшеци! Тафи, какво има? Пребледнял си като платно.

— О, Тор! Знаех си, че не трябва да заминаваме за толкова дълго време.

— Но, мили, нали това беше целта. Да се откъснем от всичко и да бъдем двамата сами.

— Ако с нея се случи нещо… аз…

— На кого, Тафи? Какво има? Кажи!

— Майка ми е получила удар. Гленуилям смята, че е настанена в санаториум, но не знае точно къде. Очевидно Ческа я е преместила преди три седмици.

— Ческа? Тя в Марчмънт ли е?

— Не, Тор. Къщата е изгоряла. Гленуилям е дал на Ческа пълномощно, а тя е отвела Алекс в Лондон, като преди това е изтеглила огромна сума, както се изрази адвокатът, от сметката на имението.

— Мили боже! Струва ми се, че ще е най-добре, ако си стегнем багажа и веднага се върнем в Лондон. Ще се обадя до летището. А ти иди и си сипи нещо силно за пиене.

Тафи се изправи и тръгна към подвижния бар. Наля си джин с тоник и лимон и прибави няколко бучки лед. След трите месеца, прекарани сред тишина и спокойствие, не беше готов да се изправи лице в лице с възникналите проблеми.

— Готово. — Тор се върна и започна да събира нещата му в един пътен сак. — След два часа има полет, който пристига на летище „Хийтроу“ в единадесет и половина сутринта.

— Ами ти?

— Има само едно място. Обещаха, че ще проверят дали могат да направят нещо за мен и аз ще те последвам при първа възможност.

— О, Тор, имам нужда от теб. — Тафи обви ръце около раменете на съпругата си. — Не съм сигурен дали ще мога да се оправя сам. Ако мама…

— Не мисли за това. Нали Гленуилям ти е казал, че е жива?

— Да. Нямам представа какво ще правя няколко часа в самолета, когато няма да бъда зает с нищо друго, освен с тежките си мисли.

— Притеснението няма да помогне на никого, скъпи.

— Всичко стана по моя вина. Трябваше да се досетя, че Ческа ще се върне в Марчмънт веднага щом аз замина. Горката Алекс! Горката мама!

Тор седна до него на леглото и нежно улови ръката му.

— Тафи, мили, от онова, което си ми разказвал, излиза, че си прекарал целия си живот, грижейки се за Грета, за Ческа, а сега и за Алекс. При това нито една от тях не ти е кръвна родственица. Не трябва да се чувстваш виновен за това, че се ожени за мен и двамата решихме да прекараме няколко месеца далеч от проблемите си. Не забравяй това! Каквото и да се случи, аз винаги ще бъда до теб.

— Наистина ли?

— Да, любов моя. А сега си вземи душ. Трябва да тръгваш след двадесетина минути, за да не изпуснеш полета.