Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (65)

Шестдесет и пета глава

На следващата сутрин Тафи се събуди седнал на стола, целият схванат и много объркан. Погледна часовника си. Беше вече десет без десет, а от Ческа нямаше и следа.

Отиде до телефона и позвъни в болницата. Сестрата му каза, че Алекс е прекарала нощта спокойно и лекарят е разрешил да я изпишат по обяд.

Той въздъхна с облекчение, поръча си закуска и отиде да си вземе душ. Облече се и се върна във всекидневната точно когато донесоха храната.

Закуската изглеждаше много вкусна, но Тафи нямаше апетит. Чудеше се откъде да започне. Снощи, когато бе дошъл в апартамента на Ческа, той бе останал смаян от разкоша, в който тя живее, и от купищата дрехи в гардероба й.

Вече знаеше много добре с какви пари тя бе заплащала всичко това.

Телефонът иззвъня.

— Ало?

— Скъпи, аз съм. Обаждам се от летището и нямам много време. Самолетът излита след минути.

— О, Тор, слава богу, че си успяла да намериш място за следващия полет.

— Говори ли с Ческа? Откри ли Ел Джи?

— Не, аз… Всичко е такава каша! Господи, Тор, много ми липсваш. Съжалявам за медения ни месец и за плановете ни…

— Миличък, всичко е наред. Щом пристигна, ще хвана такси и ще дойда направо в „Савой“.

— Да. Номерът на апартамента е дванадесет.

— Добре. Ще се видим скоро. Пази се и се опитай да останеш спокоен. Сигурна съм, че ще се справиш.

— Обичам те, Тор.

Тафи затвори телефона и се почувства по-добре от мисълта за предстоящата среща с жена си. Отново погледна часовника си и видя, че е време да отиде за Алекс. Имаше намерение да я доведе тук и внимателно да се опита да изкопчи всичко от нея.

— Е, това е всичко — въздъхна Алекс. Тя вдигна кафейната си чаша и Тафи забеляза, че ръката й трепери. — Чувствам се толкова виновна. Изобщо не трябваше да слушам майка си, като ми казваше да не звъня в санаториума. Ако бях разбрала по-рано, бих могла…

— Не искам да говориш така, Алекс. Ако някой е виновен, то това съм аз. Аз видях майка ти в апартамента й в Щатите малко преди сватбата ми.

— Така ли?! Никога не си споменавал за това — погледна го учудено Алекс.

— Не исках да тревожа нито теб, нито мама. Тогава тя беше в ужасно състояние, но аз не предположих, че има намерение да се връща в Англия.

— Смяташ ли… смяташ ли, че е… — Алекс не можеше да се насили да произнесе думата.

— Луда? Виж, аз знаех, че е душевноболна.

— Това, което не разбирам, е, че в един момент е напълно нормална, а в следващия…

— Това са класическите симптоми на шизофренията. Като млада тя прекара доста време в една психиатрична клиника. Лекарите отдаваха състоянието й на шока от смъртта на майка й. Всички мислехме, че заболяването й ще отшуми, но очевидно сме се лъгали.

— Трябваше да разбера какво става. Но, Тафи, тя е моя майка и аз исках да се обичаме взаимно.

— Не се самоизмъчвай, Алекс. Аз познавам Ческа още от четиригодишна. Макар и болна, тя е много умна. Притежава очарование, което й помогна да стане звезда. Омайва всички около себе си, а когато те разберат, че нещо не е наред, просто отказват да го повярват. Единствения човек, когото не успя да заблуди, беше майка ми. Мама често ме предупреждаваше за нея. Аз не й обръщах внимание и ето че…

— Но ние ще намерим Ел Джи, нали?

— Разбира се — успокои я Тафи.

— Къде според теб е отишла Ческа?

— Нямам представа. На практика бих могъл да се обадя в полицията. В крайна сметка вчера тя се опита да те убие.

— Зная. Мисля, че го направи, защото разбра за връзката ми със Саймън.

— Значи, тя не е знаела за отношенията ви?

— Не. Може да ти прозвучи смешно, но Ческа се увлече по Саймън. Искаше да започнат заедно бизнес с едно звукозаписно студио. Знаех, че рано или късно, ще му се хвърли на врата, но какво бих могла да направя? Не исках да изглежда, че ревнувам, задето прекарват толкова много време заедно. Но вчера тя се е опитала да го съблазни. Саймън й е казал, че се отказва от съвместната им работа, а после ми разказа какво се е случило. — Алекс въздъхна. — Всичко е толкова странно. Тя непрекъснато го нарича Боби, въпреки че той все й повтаряше, че… Тафи, какво има? Изведнъж пребледня.

— Значи, Ческа е разбрала за теб и Саймън…

— Да. Каза, че ни е видяла заедно.

Тафи се изправи.

— Алекс, трябва веднага да отидем при Саймън. Ако се окажа прав, той е в истинска опасност.

— Защо?

— Защото навремето майка ти се влюби в един човек на име Боби Крос. Мисля, че тя уби Грета, твоята баба, защото й каза, че Боби е женен. След това се втурна след него. Когато снощи видях Саймън, веднага открих поразителната прилика между него и Боби. О, господи, Алекс, тя мисли, че Саймън е Боби! А той я отхвърля точно както и Боби преди години! — Тафи вдигна телефона.

— На кого се обаждаш.

— На полицията. В колко започва дневното представление?

— В пет.

Тафи погледна часовника си.

— Сега е четири и десет. Хайде, обадете се! — мърмореше той в слушалката.

Поговори с дежурния полицай и затвори.

— Полицията тръгва към театъра. Да вървим.

Алекс го последва в асансьора.

— Тафи, наистина нищо не разбирам.

Той нетърпеливо натисна бутона.

— Виж, може и да греша, за което искрено се моля, но… — Асансьорът пристигна и двамата влязоха вътре. — Смятам, че Ческа ще се опита да нарани Саймън точно както направи и с Боби.

Двамата прекосиха фоайето, излязоха от хотела и Тафи махна на едно свободно такси.

— Към театър „Глоуб“ — задъхано поръча на шофьора. — И колкото може по-бързо.

— Но защо този Боби е означавал толкова много за майка ми? Искам да кажа, че тя е имала купища приятели, омъжила се е… — Очите на Алекс се бяха разширили от страх.

— Трябва да ти кажа още нещо, мила — обърна се към нея Тафи. — Боби Крос е твоят баща.

Ноември 1983, „Дейли Мейл“

„Актрисата Ческа Хамънд е била арестувана снощи в един лондонски театър, след като е нападнала с нож Саймън Лорънсън в гримьорната му. Той не е успял да се справи с нея, докато не му е била оказана помощ. Мистър Лорънсън, една от звездите на нашумялото шоу «Дните на рокендрола», е получил незначителни наранявания по лицето и врата, но каза, че е по-скоро изумен, отколкото наранен. Мис Хамънд е била отведена в една психиатрична клиника близо до Съри.

Агентът й Дориън Хедли каза от дома си в Съфолк, че тя е силно разстроена от скорошния си развод и от напускането на сапунения сериал «Петролните барони», който я направи известна по цял свят. Мистър Хедли смята, че ще й бъде необходимо доста време, за да се възстанови от нервната си криза.

Мистър Лорънсън заяви, че няма да подава съдебен иск, и категорично отказа да коментира нападението. Все пак двамата с мис Хамънд са били забелязвани многократно в различни ресторанти и техни близки приятели твърдят, че между тях е имало интимна връзка.

Мистър Лорънсън бе откаран в болница, откъдето излезе след три часа.“