Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (45)

Четиридесет и пета глава

— О, ти ли си? — Ческа свали сатенената превръзка от очите си и погледна часовника. — За какъв дявол ми се обаждаш по това време, Бил? Нали знаеш, че днес е единственият ми свободен ден и спя до късно?

— Съжалявам, мила, но минава единадесет и половина, а трябва спешно да поговорим.

— Значи все пак са приели условията ми за увеличаване на хонорара ми за сериала?

— Не е точно така. Какво ще кажеш да обядваме някъде заедно?

— Бил, щом толкова искаш да ме видиш, по-добре ела у нас. В два часа ще дойде масажистката ми, така че към три вече ще съм свободна.

— Добре. Доскоро, мила.

— Доскоро. — Ческа раздразнено затвори телефона и се отпусна върху възглавниците.

Единствено в събота вечерта можеше да си позволи да се забавлява до по-късно. През останалите дни ставаше в четири, защото колата на студиото идваше да я вземе в пет и половина.

А миналата нощ беше… беше…

Тя протегна ръка към другата половина на широкото легло и докосна смачканите чаршафи. Огледа се и забеляза някакъв лист, забоден на възглавницата.

„Трябва да си тръгвам. Снощи беше чудесно. Ще ти се обадя.“

Целувам те: Ханк

Ческа се усмихна, протегна се и си спомни бурната нощ, която бе прекарала с Ханк.

Той беше солист на групата, свиреща в клуба, където предишната вечер бе отишла с няколко приятели. Още щом видя стройното му тяло, сините очи и тъмноруса коса, тя реши, че го желае. И както винаги, получи каквото искаше.

Обикновено за нея сексът стоеше на второ място. Онова, което я въодушевяваше, беше преследването. Но сега всичко беше различно. Ханк й показа неща, каквито не бе правила никога досега, и на сутринта се чувстваше изтощена, но удовлетворена. Това усещане беше много приятно. Скочи от леглото и тръгна към банята.

Когато се нанесе в къщата на хълма в Холивуд, тя изобщо не беше защитена. Сега я опасваше висока ограда и двадесет и четири часа в денонощието около нея обикаляше охрана. Ческа вдигаше щорите само когато беше напълно облечена. Веднъж един нагъл репортер се бе вмъкнал и я бе снимал увита само в хавлия. Впоследствие продаде снимките за цяло състояние на няколко вестника. В крайна сметка тя беше едно от най-известните лица в Америка, във Великобритания, а може би и в целия свят.

Излегната във ваната, се запита защо ли Бил искаше да я види толкова спешно. Едва ли ставаше въпрос за някакъв проблем с продължаването на договора й. Героинята й Джиджи беше най-популярният образ в сериала. Ческа имаше повече почитатели от всеки друг участник във филма и постоянно я канеха на различни места. Естествено, тя си даваше сметка, че това се дължи донякъде на бурния й личен живот. След всяка нова снимка с рус и задължително по-млад от нея любовник получаваше предупреждения от студиото, но не им обръщаше внимание. Как можеха да имат нещо против, щом като това беше допълнителна реклама за тях? А личният й живот си беше само неин и съвсем не им влизаше в работата.

Ческа се загледа в отражението си в огледалото. Стори й се, че под очите са се появили леки бръчки. След като бе снимала девет месеца без прекъсване, тя се чувстваше изтощена. Слава богу, лятната отпуска беше само след няколко седмици. Действително имаше нужда от почивка. А и скорошният широко огласен от медиите развод й бе коствал повече, отколкото си бе мислила. И бе изтънил банковата й сметка. Съгласно законите в Калифорния, при раздяла съпрузите поделяха помежду си всичко, което притежават. Понеже Ческа имаше много, а онова жалко подобие на съпруг и неуспял рок музикант Джин нямаше нищо, тя трябваше да плаща. Което означаваше, че й се налага да се раздели с вилата си в Малибу и с половината си пари в брой. По време на брака им той не бе работил нито ден. Цялото си време бе прекарвал със своите дългокоси приятели, харчейки с труд спечелените й пари за бира, дрога и постоянни обиколки из долнопробните заведения на Лос Анджелис. Ческа проклинаше деня, в който бе решила да се омъжи за него, но тогава й се бе сторило много вълнуващо да разбудят свещеника в три часа през нощта, за да ги венчае. Снимките от това събитие се бяха появили на първа страница в почти всички вестници още на следващата сутрин.

Освен това той й напомняше за Боби…

Тази мимолетна лудост й бе коствала цяло състояние. Но и тя винаги бе живяла екстравагантно. Обличаше се само в скъпи дрехи на известни моделиери и всеки път, когато беше в настроение, устройваше зашеметяващи празненства, на които присъстваха всички светила от бранша. Бе разполагала с достатъчно средства, за да си позволи подобни капризи. Така бе стигнала до онова положение, което адвокатът й наричаше „пълно разорение“.

Само преди седмица той я бе повикал в кантората си и я бе попитал дали не би могла да намали разходите си. Банката се бе съгласила да й отпусне заем от нови двадесет и пет хиляди долара, но само при положение, че ипотекира къщата си. И тя бе подписала документа.

Точно за това й беше така нужно да продължат договора й. Джиджи беше много необходима за сериала и при договарянето на условията тя се бе държала доста арогантно. Бил, агентът й, я бе посъветвал да бъде по-предпазлива. Той й бе обяснил, че продуцентите не обичат да си имат работа с артистки, които се смятат за по-велики от продукцията, в която участват.

Докато се загръщаше с хавлията, Ческа си помисли колко е смешно най-популярната телевизионна звезда в Холивуд да има финансови проблеми. Горещо се надяваше новият й договор да ги разреши.

 

 

— Влизай! — Тя махна на Бил, без да става от дивана. — Не мога да помръдна, скъпи. Току-що си лакирах ноктите на краката. Нещо за пиене?

— Чай с лед.

— Значи два — поръча Ческа на прислужницата.

Бил се приближи и я целуна по челото.

— Как си, мила?

— Много добре — усмихна му се Ческа. — А сега ми кажи важната новина, която те накара да изоставиш жена си и хлапетата в неделя.

— Мила, става въпрос за шоуто.

— Така и предположих. Нали нищо не се е объркало, Бил? Да не би да са ме уволнили? — засмя се нервно тя.

— Е, не бих се изразил точно така. Работата е в това, че няма да продължат договора ти.

Прислужницата се появи с подноса. Затаила дъх, Ческа я изчака да сервира чая и да напусне стаята.

— Да не би да не си ги разбрал правилно, Бил?

— Не, мила. Ървин ми се обади в петък. Те… — Агентът направи кратка пауза. — Новият шеф на студиото е порядъчен женен мъж и иска звездите му да служат за пример.

— Аз… — Тя поклати глава и се изсмя горчиво. — Значи, искаш да ми кажеш, че макар и героините от „Петролните барони“ да скачат в леглото с първия срещнат, да имат извънбрачни деца, проблеми с наркотиците и перверзни съпрузи, артистките трябва да живеят като светици? Господи, какво двуличие!

— Зная, зная — опита се да я успокои Бил. — Но в следващите серии тези неща ще се изчистят. Всичко, за което спомена, ще се изхвърли.

— Което ще означава понижен рейтинг — възрази Ческа. — Защо според тях цяла Америка следи редовно филма?

— Съгласен съм. Съжалявам, но аз многократно те предупреждавах, че…

— … че глупаците от студиото не обичат суперзвездите им да посещават нощните барове, да пият, да танцуват и въобще да имат личен живот — гневно го прекъсна Ческа.

— Не е точно така. През последните няколко месеца ти непрекъснато закъсняваше за снимките, забравяше репликите си и…

— Точно тогава се развеждах, по дяволите! — Ческа запрати една възглавница на пода.

Тя се загледа през прозореца. Познатите стари чувства, които се бе надявала, че е забравила завинаги, отново напираха към повърхността. Преглътна с усилие и погледна Бил.

— А какво ще стане с Джиджи, след като…

— Автомобилна катастрофа.

— Разбирам.

Отново настъпи мълчание и Ческа опита да се овладее.

— Значи това е — каза тя. — За мен всичко свърши на тридесет и четири години.

— Не мисля така — възрази Бил. — От студиото казаха, че смятат да съобщят, че ти сама си решила да напуснеш сериала, за да поработиш върху някои нови възможности. Няма причина да не се заемеш с нещо друго. Аз вече имам няколко идеи. — Бил говореше с увереност, каквато вътрешно съвсем не изпитваше. Лошите новини се разпространяваха мълниеносно в Холивуд.

— Да не би да очакваш от мен да приема всичко, без да се боря? — извика Ческа.

— Миличка, нищо не можем да направим.

— Бих могла да се обърна към пресата и да разглася на всички какво проклето копеле е Ървин! Той никога не ме е харесвал, Бил. Още от онзи момент, когато ми се нахвърли и аз го сритах в топките. Ако почитателите ми разберат, че Джиджи е изхвърлена от сценария, ще се надигне страхотен вой!

Бил въздъхна. И друг път бе ставал свидетел на подобни сцени — звезди, които се смятат за незаменими. А всъщност Джиджи щеше да бъде забравена веднага щом се появеше нов интересен образ. Освен това Ческа имаше труден характер.

— Виж, мила. Струва ми се, че да се вдига шум около тази работа не би било добре за никого. Най-малко за теб и кариерата ти. Ако искаш да имаш бъдеще в този град, ще трябва да се примириш.

— Не мога да повярвам, че всичко това се случва. Имам предвид, че рейтингът ни все още е много висок и Джиджи е една от най-популярните героини. Защо?

— Вече ти изтъкнах причините. Виж, разбирам как се чувстваш, но трябва да преодолеем това и да погледнем към бъдещето. Нищо друго не бихме могли да направим.

Ческа го изгледа гневно.

— Имаш предвид, че не би искал аз да направя нещо, с което да навредя на топлите ти отношения със студиото.

— Не си справедлива, Ческа. Знаеш, че винаги съм правил само най-доброто за теб.

— Ако това е най-доброто, на което си способен, значи е крайно време за промяна. Уволнен си, Бил. Моля те, върви си.

— Хайде, Ческа, не искаш да кажеш това. Ще уредим този проблем заедно и ще потърсим нещо по-добро.

— Я не ме баламосвай, Бил! Тия ги разправяй на някоя будала, а не на мен, изхвърлената звезда с отвратителна репутация.

— Ческа, не говори глупости!

— Нямаме какво повече да си кажем. — Тя се изправи. — Оттук нататък ще общуваме само чрез адвоката ми. Изпращай му всички чекове. Сбогом, Бил!

Агентът се загледа в изкривеното й от гняв лице. Когато преди седемнадесет години за първи път бе влязла в офиса му, той си бе помислил, че тя е най-красивата жена, която някога бе виждал. Годините само бяха подсилили чара й, но под блестящата повърхност се криеше злост. Постоянната мисъл, че другите имат лошо мнение за нея и непрекъснато я използват, граничеше с параноя. Бил разбираше, че това е краят на техните взаимоотношения, но не съжаляваше.

— Добре, Ческа, щом така искаш — въздъхна той.

— Точно това искам.

— Обади ми се, ако промениш решението си.

— Едва ли, Бил. Сбогом.

— Е, успех. — Той кимна за довиждане и си тръгна.

Ческа изчака да чуе хлопването на входната врата. После се хвърли на пода и се разрида.