Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (8)

Осма глава

Кариерата на Тафи като поддържащ комедиант беше към края си. Договорът му с „Уиндмил“ беше удължен и откликът на публиката беше в пълен синхрон с нарастващата му увереност. Беше забелязан от добър агент, който бе гледал едно от представленията му и вече бе уверен, че е роден за велики дела. Редовният му доход от театъра му позволи да смени мизерната стаичка с едностаен апартамент в Сохо. Преместването и изтощителните ангажименти в „Уиндмил“ му попречиха да осъществи замисленото пътуване до Марчмънт, за да посети майка си и Грета. Но твърдо реши да отиде другата седмица.

Докато се обличаше и оправяше грижливо леглото си, усети сърцето си да бие по-бързо от обикновено. Тази сутрин трябваше да се яви в Би Би Си в Портланд Плейс, за да запише първия си радиоскеч за едно комедийно шоу, което щеше да се излъчи в петък в осем часа — най-слушаното време. В него се представяха млади комедийни таланти и той знаеше, че мнозина от комиците бяха поели по пътя на славата и богатството именно оттам.

Тафи отиде в малката си кухня и постави чайника върху печката. Чу шум в пощенската кутия и забърза по коридора, да вземе писмото си. Докато се връщаше в кухнята, разглеждаше учудено плика. Безпогрешно бе разпознал почерка на майка си, но клеймото бе от Ийстборн, а не от Портмадог.

Направи си чай, седна до малката маса и започна да чете писмото.

„Скъпи Дейвид,

Зная, че вече си забелязал, че не ти пиша от Марчмънт, а от дома на сестра ми Дороти в Ийстборн. Но да мина направо към въпроса: напуснах къщата си и ще остана тук, докато реша какво да правя по-нататък. Няма да те отегчавам с подробности около преместването ми, но ще ти кажа, че реших, че е крайно време за някаква промяна или, така да се каже, за ново начало. Както и да е, не се тревожи за мен. Аз съм добре, а Дороти ме прие много възторжено и ме настани удобно. След смъртта на Уилям миналата година тя се чувстваше много самотна в голямата къща и двете сме чудесна компания една за друга. Може да остана тук, но може и да се преместя. Времето ще покаже, но едно е сигурно — никога няма да се върна в Марчмънт.

Мило момче, имам някои новини за теб. Мървин доста се увлече по твоята приятелка и преди две седмици й направи предложение. Тя прие. Боя се, че за това и ние имаме вина. Знаеш колко упорит може да бъде чичо ти, когато си науми нещо. Както и да е, надявам се, че това няма да те разстрои много. Страхувам се, че чувствата ти към Грета бяха повече от приятелски. Все пак, като я наблюдавах отстрани, разбрах, че тя прави най-доброто за себе си и за детето си. И двамата сме поканени на сватбата. Изпращам ти твоята покана. Аз за съжаление няма да мога да присъствам.

Надявам се, че ще намериш време да дойдеш да ме видиш или пък аз ще отскоча до Лондон.

Моля те, не се тревожи. Аз съм много добре и се надявам, че и при теб всичко е наред.

Пиши ми, ако намериш свободно време.“

Изпращам ти всичката си любов: Мама

Тафи препрочете писмото няколко пъти, клатейки глава в недоумение.

Грета да се омъжи за чичо му… Прехапа устни, обзет от непознато усещане за напиращи в очите му сълзи. Естествено, той разбираше защо. Мървин щеше да й даде всичко, от което тя се нуждае. Но му се струваше невъзможно Грета да е влюбена в него. Та той бе достатъчно възрастен, за да й бъде баща!

Тафи въздъхна, проклинайки се, задето не бе разкрил чувствата си. Ако го беше сторил, сега може би той щеше да върви с нея към олтара. А ето че я беше загубил и може би завинаги.

Що се отнасяше до преместването на майка му от Марчмънт, нищо не разбираше. Знаеше колко е привързана тя към имението. Често се бе питал дали не се чувства самотна там, но тя винаги бе изглеждала много доволна. Беше наясно, че отношенията й с Мървин са формални и доста хладни, но го бе отдавал на различията в характерите им.

Погледна часовника си и си наля още чай. Докато отпиваше от чашата, през съзнанието му премина друга мисъл. След като Грета се омъжваше за Мървин и той щеше да се грижи за детето й, това означаваше, че един ден то щеше да наследи имението. Предполагаше, че ще стане точно така. Зачуди се колко малко го вълнува това. Още в детството си бе разбрал, че мястото му не е в Марчмънт. Всички материални блага, от които се нуждаеше, щеше да постигне чрез собствения си талант. Но знаеше колко много майка му държи имението да остане на него.

Тафи инстинктивно долови, че именно тази женитба бе причината за преместването на майка му. Мисълта, че детето на някакъв непознат американски офицер ще получи наследството, се е оказала непоносима за Ел Джи.

Въздъхна тежко. Вече нямаше смисъл да ходи в Марчмънт, затова реши следващия уикенд да замине за Ийстборн.

— По дяволите! — извика Тафи, щом забеляза, че разполага само с двадесет и пет минути, за да стигне до Портланд Плейс.

Бързо облече палтото си, пъхна писмото в джоба и затръшна входната врата след себе си.