Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (14)

Четиринадесета глава

Грета и Ческа прекараха много приятен следобед, пазарувайки в Уест Енд. Модните бутици бяха доста далеч от имението, докато живееха в Уелс, а в Марчмънт носеха само практични, топли дрехи.

Сега магазините й се струваха претрупани с дрехи, каквито не беше виждала още от преди войната. Момиченцето беше поразено от огромния универсален магазин и топуркаше след майка си с учудено личице. Грета си купи два не много скъпи костюма, а за Ческа — дебел пуловер.

В неделя вечерта тя сложи детето в скута си и му обясни, че мама трябва да ходи на работа, за да могат двете да имат вкусни неща за ядене. Каза му, че през деня за него ще се грижи Мейбъл, а вечер мама ще се връща. Ческа прие всичко много спокойно. Тя съобщи, че обича Мейбъл, защото е мила и й дава шоколад.

Следващата сутрин Грета остави Ческа в апартамента на Мейбъл. Момиченцето се подчини без сълзи. Обзета от облекчение, младата жена хвана автобуса, за да отиде на работа.

До края на първата седмица тя беше привикнала и се наслаждаваше на работата си. Клиентите, които идваха в приемната, бяха приятелски настроени и много любезни. Мойра, секретарката на средна възраст, много й помагаше, а Джак, момчето, което разнасяше пощата, пускаше остроумни шеги по всякакъв повод. Мистър Селис идваше само три дни в седмицата и тя го виждаше рядко. Мистър Пикъринг беше или много зает с клиентите, или имаше ангажимент за обяд. За нейно най-голямо облекчение ужасната Вероника още не се бе появявала.

Ческа изглеждаше доволна от новото положение. Въпреки че Грета се прибираше много уморена, винаги намираше време да приготви чай, после да поиграе и да почете поне час на дъщеря си, преди да я сложи да си легне.

През уикендите полагаше особени усилия да достави удоволствие на детето. Понякога ходеха в магазина за играчки „Хемлис“ или пиеха чай в „Лайънс Корнър Хаус“. Един неделен следобед Грета заведе Ческа в „Одеон“, за да гледа „Пепеляшка“. В автобуса по пътя за вкъщи Ческа вдигна поглед към лицето на майка си.

— Пепеляшка красива ли е била, мамо?

— Да, миличка. Много красива.

— И аз бих искала да се омъжа за принц, когато порасна.

Грета я прегърна силно.

— И ще се омъжиш, миличка, сигурна съм.

 

 

Грета бе удивена от лекотата, с която двете се приспособиха към живота в Лондон. Ческа рядко споменаваше Марчмънт или Мървин и за Грета, погълната изцяло от новия си живот, Уелс остана само неприятен спомен. Винаги усещаше вина, когато получеше от Мери пълно с правописни грешки писмо, в което й съобщаваше за влошаващото се състояние на Мървин. Няколко пъти той бил падал лошо и доктор Евънс се опитал да го убеди да постъпи в болница, но той отказал. Морган, любимият му лабрадор, умрял наскоро, което дало още едно основание на Мървин да се напива. Бил прекалено болен, за да се справя с голямото имение, така че адвокатът му, мистър Гленуилям, поел нещата в свои ръце. Мери твърдеше, че нищо не може да се направи, ако той сам не поиска да си помогне. Уверяваше Грета, че не трябва да се тревожи и че бе направила възможно най-добрия избор, като бе заминала с детето. Младата жена се питаше кога ли ще получи от момичето писмо, в което й съобщава, че напуска, но, изглежда, Мери понасяше невъзмутимо грубото поведение на господаря си.

Измина месец, преди да се запознае със съпругата на мистър Пикъринг. Тъкмо се бе върнала от обедната си почивка и се настаняваше зад бюрото, когато в приемната, без да позвъни на вратата, влезе елегантно облечена дама с дълго кожено палто и подходяща шапка.

— Добър ден, мадам. Мога ли да ви помогна?

— Надявам се. А коя сте вие?

— Името ми е мисис Симпсън. Назначиха ме на мястото на мисис Форбс преди няколко седмици. Имате ли определена среща, мадам? — любезно се осведоми младата секретарка.

— Не смятам, че ми е необходима предварително уговорена среща, за да се видя със съпруга си или с баща си, нали? — Жената се приближи до бюрото и се загледа в Грета.

— Не, не, разбира се. Извинете ме, мисис Пикъринг. Кого от двамата искате да видите?

— Не си правете труда. Сама ще отида да намеря съпруга си. — Мисис Пикъринг хвърли поглед към ръцете на Грета. — Струва ми се, че трябва да си купите пиличка. Ноктите ви са мръсни и изпочупени. Не можем да допуснем клиентите ни да си мислят, че назначаваме на работа всякаква паплач, нали?

Дамата отвори вратата, водеща към кантората на съпруга й, и изчезна.

Грета погледна безупречно чистите си нокти. В този момент в приемната влезе клиент и тя се зае да приготви чай и да поговори с него.

Десетина минути по-късно мисис Пикъринг се появи заедно със съпруга си.

— Поемете разговорите на мистър Пикъринг, Гризелда. Ние излизаме, за да ми купи коледен подарък, нали, скъпи? — Вероника се обърна към мъжа си и му се усмихна.

Мистър Пикъринг се изчерви.

— Да, мила. Ще се върна след час, Грета.

— Добре, сър.

Докато отиваха към входната врата, мисис Пикъринг отново се обърна към съпруга си:

— Не ми харесва как говори, Джонатан, мили. Нима в днешните училища не преподават образцов английски?

Грета стисна зъби, докато вратата хлопна зад тях. Срещата с Вероника Пикъринг я разстрои до края на деня. Мистър Пикъринг не се върна на работа и тя го видя едва на следващата сутрин. Прекосявайки приемната, той спря до бюрото й.

— Добро утро, Грета.

— Добро утро, сър.

— Вижте, искам да ви се извиня за поведението на съпругата ми. Тя си е такава и не трябва да взимате навътре нищо от онова, което говори. Ние… имам предвид мистър Селис и аз сме много доволни от работата ви досега.

— Благодаря ви, сър.

— Добре. Продължавайте. — Мистър Пикъринг й се усмихна по своя приятен начин и Грета се запита защо, за бога, се бе оженил за онази ужасна жена.

След този случай той често спираше до бюрото й, за да поговори с нея, сякаш искаше да я увери, че не споделя мнението на съпругата си. По време на един такъв разговор тя го попита дали не може да получи една пишеща машина, за да помага, ако се наложи да се пишат извънредни писма. Той се съгласи и така с помощта на Мойра Грета започна да се учи на машинопис.

 

 

До Коледа оставаха две седмици. Грета очакваше с нетърпение няколкото свободни дни по празниците, които щеше да прекара с Ческа. Вече беше похарчила твърде много пари за подаръка й, защото не искаше момиченцето й да си помисли, че Дядо Коледа го е забравил, освен това бе купила два билета за „Скала Тиътър“, за да гледат Маргарет Локууд в „Питър Пан“. Искаше да бъде сигурна, че първата им Коледа в Лондон ще бъде приятна.

— Дядо Коледа знае, че съм тук, нали, мамо? — тревожно питаше Ческа, докато Грета я слагаше да си легне.

— Разбира се, миличка. Аз му писах, за да го предупредя, че сме сменили адреса си. Другата седмица ще отидем да купим елха и красиви играчки, за да я украсим. Искаш ли?

— О, да, мамо! — усмихна се детето и се сви под завивките.

Няколко дни преди Коледа Мойра се разболя от грип и мистър Пикъринг струпа пред Грета цяла купчина писма за печатане.

— Много съжалявам, но има много работа, която трябва да се свърши, преди да затворим кантората. Мистър Селис вече замина в провинцията, така че аз трябва да се оправя с всичко. Бихте ли могли утре да останете до по-късно? Ще ви платя допълнително, разбира се.

— Да, мисля, че мога да уредя това — отвърна тя.

Същата вечер попита Мейбъл дали ще може да направи на Ческа чай, да я сложи да си легне и да остане с нея, докато тя се прибере.

— Ще ти бъда толкова благодарна, Мейбъл. Видях една великолепна кукла в магазина за играчки „Хемлис“ и допълнителните пари ще ми позволят да я купя на Ческа. Ти, разбира се, ще дойдеш да обядваш с нас на Коледа, нали? Знаеш, че Ческа те обожава.

— Нямам нищо против, докато това не ти стане навик — кимна Мейбъл.

 

 

Минаваше седем часът, когато и последното писмо бе поставено върху спретнатата купчина в очакване да бъде подписано от мистър Пикъринг. Грета взе писмата и почука на вратата на офиса му.

— Влез.

— Заповядайте, мистър Пикъринг. Свърших всичко. — Тя постави писмата върху бюрото му.

— Благодаря, Грета. Вие сте чудесна! Слава богу, че се научихте да пишете на машина. Не зная какво щях да правя без вас. — Той драсна подписа си в долния край на всеки лист и й подаде писмата обратно.

— Край. А сега какво ще кажете да изпием по едно питие, за да ви се отблагодаря за добрата работа и да отпразнуваме Коледа?

— Би ми било приятно, но… — Грета едва не спомена, че трябва да се прибере у дома заради дъщеря си, но спря навреме.

— Можем да отскочим до Литературния клуб. — Той вече обличаше палтото си. — Не мога да остана дълго, защото след час трябва да се срещна с Вероника и да я заведа на един прием.

— В такъв случай съм съгласна.

Грета знаеше, че трябва да откаже и да се прибере веднага у дома, но от много време не беше излизала никъде. Освен това мистър Пикъринг й харесваше.

— Чудесно. Грабвайте палтото си. Аз ще ви чакам отвън.

— Добре, но ще ми бъдат необходими поне пет минути, докато сложа всички тези писма в пликове.

— Ще ги пуснем по пътя.

Двамата прекосиха „Пикадили“ и се отправиха към Литературния клуб. Барът беше претъпкан, но успяха да намерят места. Мистър Пикъринг поръча два джина, а Грета запали цигара.

— Какво ще правиш на Коледа, Грета? А, между другото, наричай ме Джонатан. Сега не сме на работа.

— О, нищо особено — отвърна тя.

— Ще отидеш при семейството си?

— Ъъъ… да.

Питиетата пристигнаха и Грета отпи от своето.

— Те в Лондон ли живеят?

Тя кимна.

— А ти?

— О, както обикновено. Утре вечер у дома ще отпразнуваме Бъдни вечер, после ще отидем у мистър и мисис Селис и ще останем у тях до Нова година.

— Не изглеждаш много въодушевен от перспективата да прекараш празниците със семейството на съпругата си — осмели се да отбележи Грета.

— Така ли? Господи! И Вероника непрекъснато ми го повтаря!

— Не обичаш ли Коледа?

— Обичах я, когато бях момче, но сега ми изглежда само като нескончаем низ от приеми с хора, които са ми неприятни. Предполагам, всичко щеше да е по-различно, ако имахме деца. Имам предвид, че Коледа е именно за тях, нали?

— Да — съгласи се Грета. — Вие с мисис Пикъринг не смятате ли да имате деца?

— Аз бих искал, но съпругата ми не е от жените, родени да бъдат майки — въздъхна Джонатан. — Но, както и да е, разкажи ми нещо повече за себе си.

— Няма много за разказване.

— Сигурен съм, че толкова красива и интелигентна жена като теб е обвързана с някакъв мъж.

Грета поруменя и поклати глава.

— Трудно ми е да повярвам. Искам да кажа, че ако аз бях ерген, едва ли бих могъл да ти устоя. — Той отпи от питието си и я изгледа над ръба на чашата.

Грета беше поласкана от вниманието му. Тя изучаваше лицето му и още веднъж отбеляза, че е много красив мъж.

— Какво прави по време на войната?

— Работех в Министерството на отбраната в Уайтхол, а нощем се готвех за изпитите си по право. Мистър Селис ме избра за свой партньор веднага след като завърших. После нещата се развиха много бързо.

— Имаш предвид, защото беше негов зет?

— Сигурен съм, че и това помогна, но аз съм и много добър адвокат.

— О, сигурна съм. Просто се чудех… ами… знаеш как някои хора се разбират идеално, нали? Просто поглеждаш към тях и разбираш, че те са създадени един за друг.

— Да?

— Е, не ме разбирай погрешно. Сигурна съм, че двамата с мисис Пикъринг сте много щастливи, но…

— Но не смяташ, че си подхождаме, така ли?

Грета бавно поклати глава.

— Надявам се, че не ми се сърдиш заради това, което казах…

— Всичките ми приятели биха се съгласили с теб. Моята съпруга е много сурова жена. Срещнах я на един прием преди войната. Току-що се бях върнал от Кеймбридж. Вероника ме погледна и… — Той се изсмя. — Честно казано, Грета, аз нямах друг избор. Тя беше много красива, когато я срещнах преди десет години, при това и много богата.

Последва кратко мълчание, през което Грета размишляваше над думите му.

— Струва ми се, че тя не ме харесва много. Обвини ме в немарливост и каза, че говоря с акцент.

— Зная, но това е само завист. Вероника вече не е в първа младост и е наясно с това повече от всеки друг. Чувства го особено силно, когато срещне красива млада жена като теб.

Грета отново поруменя. От много време никой мъж не й бе правил комплименти.

Джонатан погледна часовника си.

— Боя се, че трябва да те оставя. Приемът започва след пет минути и в никакъв случай не трябва да закъснявам. — Той плати сметката и подаде на Грета няколко монети. — Ето, това е за такси до дома ти.

— Благодаря. — Грета прекоси с него фоайето на клуба и се озова на улицата пред главния вход.

— Беше ми много приятно. Може би ще ми окажеш и честта да вечеряш с мен някоя вечер? — Джонатан стоеше съвсем близо до нея и се взираше настойчиво в очите й.

— Може би — усмихна му се тя.

— Весела Коледа, Грета!

— Весела Коледа!

Той й махна с ръка и забърза надолу по тротоара. Грета спря едно такси. На път за дома си тя отново прехвърли целия разговор в съзнанието си. Харесваше Джонатан и изобщо не се съмняваше, че той изпитва същото. От дълго време не се бе намирала в компанията на мъж, който да я привлича. Представи си как Джонатан я взима в прегръдките си, как я целува… и веднага отхвърли тези мисли.

Беше лудост дори да си помисли подобно нещо. Той беше женен, а освен това беше неин работодател. Щеше да бъде истинска лудост да се забърка в нещо с него. Припомни си обещанието, което си бе дала, когато пристигна в Лондон. Повече никакви мъже в живота й!

Ала въпреки това, когато късно през нощта си легна, тялото й пламна от копнеж по него. И тогава разбра, че ще й бъде трудно да устои на изкушението.