Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (63)

Шестдесет и трета глава

Телефонът иззвъня и Ческа побърза да го вдигне.

— Ало?

— Ческа, скъпа, аз съм.

— Дориън! Е?

— Ролята е твоя, любов! Те смятат, че си невероятна!

Ческа избухна в сълзи.

— Дориън, толкова се радвам!

— И аз. Уговорих ти солиден хонорар и допълнително възнаграждение като гостуваща звезда. Искаш ли да те заведа на обяд, за да го отпразнуваме?

— Съжалявам, но не мога. Какво ще кажеш за вечеря след предаването на Уогън?

— Не, скъпа, зает съм. Заминавам с Ралфи за вилата му в Съфолк за целия уикенд. Ще ти се обадя веднага щом се върна в понеделник, за да подпишем договора. Стискам палци за предаването тази вечер. Чао!

Обзета от въодушевление, Ческа затвори телефона. Извади от хладилника бутилка шампанско и я отвори.

— За Ческа Хамънд, която възкръсна като феникс! — разсмя се тя и отпи направо от бутилката.

А като си помислеше, че преди да пристигне в Англия, й се струваше, че животът й е свършил! А сега, освен телевизионния сериал, бе успяла да си възвърне и Боби. Макар че гласовете в главата й продължаваха да я тормозят.

— Вие вече не можете да ми сторите нищо! — изсмя се тя отново. — Сега си имам Боби.

Боби е мъртъв… Боби е мъртъв…

Ческа тръсна решително глава.

— Не, не е мъртъв. Жив е! И е само мой — извика тя високо и отпи още една глътка шампанско. После тръгна към спалнята, за да избере какво да облече за срещата си с Боби.

 

 

Саймън почука на вратата на звукозаписното студио. След като не получи отговор, натисна дръжката и установи, че е отключено.

— Ало? — подвикна той и влезе.

— Тук съм, скъпи — чу се глас от стаята за почивка.

— Съжалявам, че закъснях, Ческа, но…

Онова, което видя, го накара да млъкне рязко. Ческа лежеше на дивана само по сутиен, бикини и копринени чорапи, прихванати с дантелени жартиери. В ръката си държеше чаша с шампанско.

— Здравей, миличък. Я виж това — усмихна се тя и му подаде някакъв лист.

— Какво е това?

— Договорът за наема на студиото. Трябва само да напишеш името си до моето и всичко е готово.

— Но нали днес щяхме да обсъдим окончателно подробностите? — Саймън се опитваше да не поглежда към полуголото тяло на Ческа.

— Така беше, скъпи, но аз свърших всичко предварително. Знаех колко много го искаш, затова реших да не отлагам повече. Ела тук. Трябва да отпразнуваме толкова много неща! — Тя протегна ръце към него.

Саймън се отпусна върху един стол.

— Хайде, Боби, не се прави на толкова срамежлив. Никога не си бил такъв.

— Не зная за какво говориш, Ческа. И за хиляден път ти повтарям, че аз се казвам Саймън.

— Е, добре де. Пийни малко шампанско. Ще те поотпусне.

— Не, благодаря. Виж, боя се, че е станала някаква грешка. Днес дойдох тук, за да ти кажа, че се отказвам от съвместния ни бизнес. Съжалявам, но не мога да подпиша този документ.

— Защо?

— Защото… Защото… — Саймън се опитваше да намери най-точните думи. — Защото ми се струва, че искаш от мен неща, които не бих могъл да ти дам.

— Като например? — Ческа се усмихна съблазнително. — Ако имаш предвид тялото и душата си, значи си прав. Обичам те, Боби. Винаги съм те обичала. Зная, че ми се сърдиш за онова, което ти причиних, но кълна се, аз ще го изкупя.

Тя се изправи и тръгна към него. Седна в скута му и започна да гали краката му с ходилата си.

— Моля те, мили, прости ми. Прости ми!

— Не! — Саймън скочи и я отблъсна от себе си.

Ческа успя да запази равновесие и вдигна поглед към него.

— Зная, че се опитваш да се направиш на труднодостъпен, но едва ли ще можеш да ми устоиш за дълго. Хайде, Боби, нека да забравим миналото и да започнем всичко отначало. Ще бъде толкова хубаво. Огледах един великолепен апартамент на Найтсбридж, който смятам да наема. Получих ролята в сериала, а ти вече имаш собствено студио, така че…

— Престани! — Саймън я сграбчи за раменете и я разтърси.

Ческа продължи да се усмихва замечтано.

— О, да, спомням си, че понякога го обичаш по-грубо. Нямам нищо против. Ще направя всичко, което поискаш, скъпи, всичко.

— Млъквай! — Саймън я зашлеви по лицето не много силно, за да не я нарани, но шокът най-после я накара да замълчи. Тя го изгледа объркано.

— Боби, миличък, какво направих? Моля те, кажи ми.

Той я отведе до един стол и я сложи да седне.

— Ческа, името ми не е Боби. Казвам се Саймън Лорънсън. Запознахме се само преди няколко седмици. Нямаме общо минало, нито пък общо бъдеще.

— О, ти винаги си бил много жесток, Боби. — Очите й се напълниха със сълзи. — Какво съм направила? Не ме ли харесваш вече?

— Нищо не си направила, Ческа. Просто това, което си мислиш, няма да стане.

— Моля те, дай ми възможност да ти покажа колко щастлив бих могла да те направя.

— Не. Трябва да разбереш, че връзката ни е невъзможна.

— Защо?

— Защото аз обичам друга.

Ческа се загледа в далечината, после отново се обърна към него с изопнато от омраза лице.

— Значи, отново постъпваш така с мен, а? — изсъска тя.

— Не, Ческа. Никога не съм постъпвал така нито с теб, нито с която и да било друга.

— Недей да ме лъжеш, лайно такова! Ами всичките нощи, които прекарахме заедно? Ти казваше, че ме обичаш, че винаги ще ме обичаш, а после… — Гласът й заглъхна.

— Виж, нямам представа за какво говориш, но смятам да си тръгна веднага. — Саймън се изправи.

— Коя е тя? Жена ти, която криеш толкова години, или малката гримьорка, с която флиртуваше, докато спеше с мен?

— Както казах, нямам представа за какво или за кого говориш. Съжалявам, че нещата се обърнаха в тази посока. — Той тръгна към вратата.

— Ако си тръгнеш сега, кълна се, че ще те последвам и ще те накажа както някога.

Саймън се обърна и се загледа в потъмнелите й стъклени очи.

— Мисля, че имаш нужда от помощ, Ческа. Сбогом.

Саймън се отби в най-близкото заведение и си поръча двойно уиски. Изпи го наведнъж и отиде да се обади на Алекс да дойде при него в театъра веднага след училище.

— Какво има? — тревожно попита Алекс, забелязала пребледнялото лице на Саймън, докато той я отвеждаше към гримьорната.

— Мила, аз… Господи, толкова ми е трудно!

— Моля те, кажи какво е станало!

— Ами, когато отидох в студиото, майка ти вече ме чакаше. Започна отново да говори същите глупости за миналото ни. Алекс, сигурен съм, че тя ме мисли за друг. Когато й казах, че се отказвам от съвместната ни работа и не искам да влизам в каквито и да било отношения с нея, тя ме заплаши. Каза, че ще ме накаже както някога.

— Разбирам. — Алекс свали очилата и разтърка очите си. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че майка ми е луда?

— Не, скъпа. Просто ти разказвам какво се случи. Единственото, в което съм сигурен, е, че в никакъв случай не трябва да й казваш за връзката ни. Поне засега. Не зная какво би могла да направи, ако научи. Смятам, че трябва да отидеш в „Савой“, да си събереш нещата и да дойдеш при мен, поне докато Ческа се успокои.

— Сериозно ли смяташ, че собствената ми майка представлява някаква опасност за мен?

— Честно казано, да. Особено ако разбере за нас.

— Но, Саймън, не мога просто така да си събера багажа и да я изоставя! Та нали тя се върна в Англия единствено заради мен!

— Наистина ли вярваш в това?

— Разбира се. Каква друга причина би могла да има?

— Не зная. Мисля, че е имала много по-сложна и по-дълбока причина да напусне Холивуд. Алекс, моля те, повярвай ми! Последното нещо, което искам, е да разруша крехките ти взаимоотношения с майка ти, но наистина се безпокоя за теб. Ела при мен само за няколко дни. Ще дойда да те взема от „Савой“ веднага след представлението.

— Но аз мислех, че не искаш тя да разбере за връзката ни.

— Ческа няма да знае. Ще се чакаме при входа откъм Странд Стрийт.

— Няма ли да е по-добре, ако просто отида при нея и я попитам какво се е случило днес следобед?

— Не! Моля те, недей!

— Е, добре — въздъхна Алекс. — Щом така искаш. И без друго щях да дойда при теб утре. Майка ми вече знае, че ще остана у една съученичка. Ще й кажа, че ще ида у тях по-рано.

— Зная, сигурно изглежда, че преувеличавам, но ти не я видя днес! Обещай ми, че няма да й казваш за нас.

— Обещавам. Впрочем тя ще се прибере много късно. Тази вечер ще участва в предаването на Уогън. Може дори изобщо да не я видя.

— Още по-добре. Искаш ли да пием кафе или по едно питие някъде?

— Не. Предпочитам да се върна в хотела. Честно казано, необходимо ми е време да премисля всичко. Доста ми се насъбра.

— Разбирам те. — Саймън я прегърна. Тя не откликна както обикновено, но не се и отдръпна. — Сигурна ли си, че си добре? Би могла да останеш при мен цялата вечер.

— Разбира се, че съм добре. Говориш така, сякаш майка ми се готви да ме убие — раздразнено отвърна Алекс. — Тя може и да е малко лабилна, но не мисля, че е опасна.

— Извинявай. Обичам те. Ще те изпратя до таксито.

Алекс кимна и двамата излязоха от театъра. Наложи им се да вървят пеш чак до „Пикадили“, докато открият свободна кола.

Саймън я целуна и отново я притисна в прегръдките си.

— Ще те чакам пред хотела в десет и половина. Моля те, мила, пази се.

Алекс кимна отново и направи знак на шофьора да тръгва.

 

 

Само на няколко метра от тях стоеше Ческа и ги наблюдаваше.

След като Боби бе излязъл от студиото, тя остана сама, чудейки се защо той я бе изоставил отново. Реши да отиде в театъра, да му се извини за избухването и да го покани на вечеря, за да поговорят разумно. Точно когато се приближи до входа, ги видя да излизат.

Отначало помисли, че се е припознала. В Лондон сигурно имаше хиляди момичета с коси като тази на Алекс, но щом девойката се обърна, за да отвърне на целувката на Боби, тя разбра, че не бе сгрешила. Сърцето й се сви, когато Боби се отправи бавно към театъра.

— Не! Не! Не! — заповтаря Ческа и започна да върти глава от една страна на друга.

Това не можеше да се случва отново.

Майка й се бе опитала да я откъсне от Боби, като й бе наговорила онези отвратителни лъжи. Сега Алекс, нейната собствена дъщеря, се опитваше да направи същото.

Боби не обичаше Алекс. Той бе влюбен в Ческа. Алекс правеше всичко само за да й навреди, както и майка й преди много години.

Всички мразят Ческа, всички я мразят, повтаряха гласовете.

Ческа се насили да се стегне. Знаеше, че трябва да хване такси и да иде в студиото за предаването на Уогън.

По-късно, реши тя, щеше да премахне препятствието, изпречило се между нея и Боби.

 

 

Алекс влезе в притихналия хотелски апартамент. Загледа се в отражението си в огледалото. Оттам в нея се взираше отслабнало, бледо лице. Тя се отпусна на колене и заплака.

Какво трябваше да направи? На кого да вярва? В крайна сметка познаваше Саймън едва от няколко седмици, но нали и с майка си се бе срещнала за първи път почти по същото време? Въпреки че й се искаше да вярва в чувствата на Саймън, не беше ли още много рано?

Ами ако той я лъжеше? Ако се бе опитал да прелъсти Ческа, а тя го бе отблъснала? Между тях двете не би могло да става и дума за сравнение. Тя беше само една седемнадесетгодишна ученичка, докато майка й беше красива жена, при това богата и много известна.

— О, Ел Джи, имам нужда от теб! — изхлипа тя.

След малко Алекс изтри очите си. Плачът нямаше да й помогне. Погледна часовника си. Шоуто на Уогън трябваше да започне след двадесет минути.

Сложи чайника на котлона, за да си направи кафе, и тогава й хрумна нещо. Трябваше да каже на Ел Джи, че Ческа ще участва в телевизионно предаване. Сигурно щеше да й бъде приятно да я види. Въпреки че майка й твърдеше, че в санаториума не обичат да ги безпокоят, този път можеха да направят едно изключение. Вдигна слушалката и набра номера на „Справки“.

— Извинете, нужен ми е телефонът на Оздравителния санаториум в Портмадог. — Записа продиктуваните цифри, затвори и веднага ги набра.

— Здравейте, обажда се Алекс Марчмънт. Извинявайте, че ви безпокоя, но бихте ли предали едно съобщение на леля ми, Лора Джейн Марчмънт?

— Извинете, на кого? — Жената от другия край на жицата изглеждаше доста объркана.

— На Лора Джейн Марчмънт. Тя е настанена при вас в стая номер осем — търпеливо обясни Алекс.

— Изчакайте за момент. Ще повикам старшата сестра.

— Ало? Кой е? — обади се след малко друг глас.

— Алекс Марчмънт, племенницата на Лора Джейн Марчмънт. Видяхме се, когато приехте леля.

— Струва ми се, че имате някаква грешка. Леля ви вече не е при нас. Майка ви дойде и я отведе другаде.

— Моля?! Сигурна ли сте?

— Абсолютно. Винаги съм наясно за кои пациенти се грижа и кои не са вече тук. Мисис Марчмънт остана в санаториума само няколко дни. Майка ви я премести някъде по-близо до дома ви. Точно днес върнах писмото, което сте изпратили.

— Знаете ли къде е в момента леля ми?

— Нямам представа. Не можете ли да попитате майка си?

— Да, разбира се. Просто напоследък не съм се виждала с нея. Благодаря ви. — Алекс затвори телефона и се отпусна разтреперана в едно кресло.

От екрана на телевизора вече звучеше познатата начална мелодия на шоуто на Уогън. Алекс гледаше като парализирана как популярният водещ представя с ирландския си акцент майка й. Видя как Ческа се появява на стълбите, ослепителна както винаги. Усмихна се на публиката, настани се на дивана и започна да разказва за причините, които я бяха довели обратно в Англия. Алекс упорито търсеше в лицето й някакви следи на лудост, но не виждаше нищо такова. От екрана я гледаше една спокойна, уравновесена жена, която сякаш нямаше никакви проблеми.

Алекс взе дистанционното и угаси телевизора.

Какво ли бе направила майка й на Ел Джи? И защо ли бе скрила от нея местонахождението й?

Тя събра в един сак всичките си вещи и го остави до вратата на апартамента. Когато Ческа се върнеше, щеше да й заяви спокойно, че знае за преместването на Ел Джи и щеше да я попита къде я е отвела. Веднага след това щеше да напусне хотела. След непочтената постъпка на Ческа вече не можеше да става и дума за някакво доверие между тях.

Тази вечер щеше да пренощува у Саймън, а утре щеше да хване първия влак за Уелс, което всъщност отдавна копнееше да направи. Обвиняваше се, задето бе оставила Ческа да я убеди да се премести в Лондон и бе повярвала на лъжите, че всичко се прави единствено за доброто на Ел Джи. Беше постъпила като наивна глупачка, само и само да спечели обичта на майка си.

— О, Ел Джи, моля те, искам да си добре! Искам да си добре!

Докато седеше, вперила, поглед в стрелките на часовника, си представяше как намират изпепелените останки на Ел Джи сред руините на Марчмънт. Опитваше се да запази самообладание, но дълбоко у нея се надигаше паника. Най-сетне усети, че не би могла да понесе повече заобикалящата я тишина. Взе сака си, излезе от апартамента и тръгна към фоайето. Настани се в едно кресло и се замоли Ческа да не реши да отиде някъде да вечеря.

 

 

В десет без двадесет видя Ческа да влиза през летящите врати на хотела. Върху лицето й бе изписан триумф.

Алекс се изправи и я улови за рамото.

— Здравей, мамо!

Ческа се обърна и се загледа в дъщеря си.

— Какво искаш?

— Трябва да поговорим, и то веднага.

— Така ли?

— Да.

— В такъв случай нека се качим в апартамента.

— Не. Няма да ти отнема много време. След малко тръгвам. Можем да отидем в бара, ако предпочиташ.

— Добре — съгласи се Ческа.

Двете влязоха в бара и се настаниха на една маса.

— Искам да ми кажеш къде си отвела Ел Джи. Обадих се в санаториума и оттам ми съобщиха, че си я преместила още преди три седмици. — Очите на Алекс се напълниха със сълзи.

— А ти защо не ми каза, че от няколко седмици се опитваш да прелъстиш Боби? Моя Боби!

— Аз… Аз… Грешиш, мамо.

— Недей да ме лъжеш, Алекс! Тази вечер ви видях заедно. Прегръщахте се и се целувахте. О, да, ти си имаш своите малки тайни, нали? Госпожица Неопетнена Невинност! И маслото не би се разтопило в устата й! А през цялото време, докато аз се опитвах да направя най-доброто за теб, ти си се чукала с мъжа, когото обичам. — Очите на Ческа загледаха с познатия стъклен поглед.

— Не зная кой е този Боби и изобщо не се интересувам. Искам само да ми кажеш къде е Ел Джи.

— В един старчески дом, където й е мястото. Тя открадна всичките ми пари, така че не се чувствах длъжна да плащам цяло състояние за скъпи санаториуми. Още повече че тя е вече с единия крак в гроба. Впрочем тя така и няма да разбере. Ти винаги си я обичала повече от мен, нали? Нали?

— Бих могла да обичам теб, ако беше до мен, но теб те нямаше, мамо!

Но Ческа не я слушаше.

— Знаеш, че няма да ти го дам просто така. Той е мой, разбираш ли, мой. Няма да ти позволя да ми го отнемеш! Няма!

Гласът й се изви в писък и от съседните маси започнаха да се обръщат към тях.

— Моля те, не прави сцени. Само ми кажи къде е Ел Джи и аз ще си отида. Тогава можеш да си го вземеш този твой Боби.

— Не, ти никога няма да го оставиш на мира. Винаги ще се навърташ наоколо, за да тровиш любовта ни, точно както майка ми. Но аз няма да ти позволя.

Алекс гледаше майка си и внезапно прозря, че Саймън е бил прав.

— Виждам, че е безсмислено да продължаваме този разговор. Ако не ми кажеш къде е Ел Джи, ще трябва да се опитам да я открия сама. — Алекс се изправи. — Не зная какво да ти кажа, но за твое собствено добро се моля нищо лошо да не се е случило с леля.

Ческа наблюдаваше как дъщеря й взема сака си и тръгва към фоайето.

Да, помнеше това, сякаш се бе случило вчера.

Гласовете отново й казваха какво трябва да направи, както някога, преди толкова години.

Тя се изправи и бързо последва Алекс към изхода.