Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (32)

Тридесет и втора глава

— Добре, Боби, искам да грабнеш Ческа в прегръдките си и да я завъртиш. Ческа, ти ще отметнеш глава назад и ще се засмееш, после ще го погледнеш в очите. Боби, ти се навеждаш и отначало я целуваш нежно. После тя ще обвие ръце около врата ти и ще отвърне на целувката ти. Ясно ли е?

Двамата актьори, изправени на ветровития бряг, кимнаха.

— Хайде да го направим, преди да е заваляло — каза Джеймс и погледна небето.

— Добре ли си, миличка? — попита Боби. — Изглеждаш премръзнала.

Боби я прегърна. Коленете й се огънаха, очите й се насълзиха от вятъра, но никога не се бе чувствала по-щастлива.

— Добре съм — кимна тя.

— Пети дубъл. Започвайте!

Боби вдигна Ческа във въздуха и я завъртя около себе си. Тя отметна глава, засмя се и го погледна в очите. Той й се усмихна и долепи устни до нейните. Тя потръпна, обви ръце около врата му и отвърна на целувката, притворила очи.

— Стоп! Казах да спрете, вие двамата! — разсмя се Джеймс и Ческа и Боби се отдръпнаха един от друг. Тя поруменя, забелязала развеселените погледи на останалите от екипа. Погледна към Леон, който стоеше до камерата. Той й намигна и вдигна триумфално палец.

— Стана страхотно! Чудесни сте и двамата! — Джеймс се приближи, за да ги поздрави. — Ческа, за днес свършихме с теб. Връщай се в хотела и си вземи гореща вана.

— Аз ще я изпратя, за да се убедя, че е изпълнила всичко точно — обади се Леон.

— Ще се видим по-късно — отвърна Джеймс и се обърна към Боби. — Добра работа!

— Нали ти казах, че ще уредя всичко? — засмя се Боби. — Беше ми много забавно.

— Много съм ти благодарен, Боби, но внимавай какво правиш. При твоето… ъъъ… положение не бихме искали някой да се разстрои, преди да свършат снимките, нали?

— Моето второ име е дискретност, Джеймс. Нямам друг избор, не мислиш ли?

— Е, внимавай. Ческа здраво е хлътнала по теб, а на мен не ми трябват неприятности.

— Ще се отнасям с нея като с дрезденски порцелан. Ще прекараме заедно уикенда в хотела. Надявам се, че усилията ми ще бъдат възнаградени. Довиждане засега. — Боби намигна и тръгна към палатката, която служеше за гримьорна.

— Джеймс е очарован от теб — говореше Леон на Ческа, докато вървяха към хотела. — Твърди, че това е най-доброто ти изпълнение. Миналата седмица казах на майка ти, че ми се обади един американски продуцент. Ако този филм стане хит, както всички се надяваме, пътят ти към Холивуд е отворен.

— Не смятах, че Холивуд се интересува от мен — отвърна Ческа.

— Е, така беше, докато беше по-малка. Те си имат достатъчно деца-звезди. Но сега нещата се промениха. Виж колко известна стана Елизабет Тейлър. Обзалагам се, че ти ще я настигнеш. Майка ти урежда задграничните паспорти, а аз ще се погрижа за визите. След завършването на филма ще можеш да заминеш.

— Добре. Леон, аз… — Ческа отметна косата, разпиляна по лицето й. — Аз няма да се върна у дома този уикенд.

— О! Каза ли на майка си?

— Не съм. Питах се… дали ти не би го направил? Виж, ще прегледаме отново сценария и ще трябва да направим някои допълнителни снимки в събота и неделя.

— Искаш да излъжа, така ли?

Тя спря и го погледна.

— Моля те, Леон! Знаеш каква е мама! Покровителството й ме задушава.

— Предполагам, причината да останеш в Брайтън е партньорът ти, нали? — бавно попита Леон.

— Отчасти. Но ми се иска поне веднъж в живота си да имам на свое разположение цели два дни.

Леон внимателно наблюдаваше клиентката си. В отсъствието на Грета нейната индивидуалност постепенно започваше да се разкрива. Но съществуваше и Боби. Питаше се дали вече беше спала с него. Нямаше никакво съмнение, че е хлътнала по певеца, което бе проличало от перфектното изпълнение на заснетата сцена.

Трябваше ли да й каже в какво се забърква, за да я предпази?

Реши, че не. Най-лошото, което можеше да я сполети, щеше да е болката от несподелената любов. Всеки човек се влюбва за първи път в един момент, а породеното от това вълнение можеше да бъде използвано във филма. А и в крайна сметка, нейният личен живот не беше негова работа.

Леон кимна бавно:

— Добре, Ческа. Ще съобщя на майка ти вместо теб.

 

 

— Това е. Ческа ме помоли да ти изпратя целувки и извинения. Ще се видите другата седмица.

— Не те ли помоли да ме попиташ дали не бих могла да дойда в Брайтън? — запита Грета и си запали цигара.

— Не. Времето тук е ужасно и снимките вървят зле. През следващите дни ще снимаме непрекъснато, освен това трябва да направим и няколко нощни сцени — излъга Леон. — На твое място бих си останал в Лондон. Впрочем удобно ли е да се видим на обяд в сряда?

— Разбира се.

— Добре. Приятни почивни дни.

— Благодаря, Леон.

Грета затвори телефона и се заслуша в тишината, нарушавана само от тиктакането на часовника върху камината. Скри лице в дланите си и въздъхна. Изминалите пет дни й се бяха сторили безкрайни и само мисълта за скорошното завръщане на Ческа я бе подкрепяла духом. Беше направила любимия й сладкиш. Из кухнята все още се носеше ароматът му. Погледна масата, сервирана за двама.

— Господи! — простена тя, представяйки си следващите два самотни дни. Нямаше приятели, на които да се обади, нямаше какво да прави, нито къде да отиде.

След шестнадесет години предана всеотдайност Ческа я бе накарала да се почувства излишна.

Беше се надявала, че това никога повече няма да й се случи, но сега разбра, че отново е съвсем сама.

 

 

— О, миличка, ако знаеш само откога мечтая да направя това — прошепна Боби в ухото на Ческа, докато сваляше последните й дрехи. — Нека да те погледам!

Той се отпусна на колене над нея, наслаждавайки се на отблясъците, които огънят от камината хвърляше по гладката й кожа. Обикновено предпочиташе по-закръглените жени, но това детско тяло беше прекрасна гледка.

Тя се усмихна свенливо, докато той се събличаше. Опита се да отклони поглед от втвърдената, възбудена плът между краката му.

Боби се наведе и я близна по ухото.

— Ще го направим бавно. Искам да се насладя на всеки сантиметър от теб.

Ческа затвори очи, когато езикът му се плъзна от ухото й надолу към шията. Усети зъбите му върху втвърдените зърна на гърдите си. Лежеше, осъзнавайки, че не бива да допуска Боби да й прави това, но тялото й откликваше така, сякаш то беше най-естественото нещо на света. Боби отново се надигна и улови ръцете й.

— Докосвай ме. Така… — Постави ръката й върху члена си, обви я със своята и започна да я движи нагоре и надолу. Изстена от удоволствие. — Чудесно е, бебчо! Чудесно е.

Ръката му се плъзна между краката й. Тя подскочи, усетила, че пръстите му проникват в нея.

— Харесва ли ти? — прошепна Боби.

Ческа кимна и отново затвори очи. Усети, че той промени позата си, и въздъхна от удоволствие.

— Вече сме съвсем близо, бебчо. Съвсем близо. По дяволите! — изруга Боби.

— Какво има?

— Нямам презерватив. Трябваше да помисля за това. Но няма значение. Ще внимаваме. Мога ли да вляза в теб, бебчо? Моля те!

Ческа вдигна глава и кимна.

— Боби?

— Да?

— Ти… обичаш ли ме?

— Разбира се, бебчо. Ти си страхотна. — Той я целуна по носа и проникна в нея, улеснен от топлата й влага.

Ческа извика от болката, която я прониза и почти веднага отшумя.

— Свърши вече, свърши. Миличка, ти си чудесна.

Тя гледаше лицето му съвсем близо до своето, докато той се движеше нагоре-надолу.

— Близо ли си вече? Близо ли си, Ческа, защото аз ще… — Боби рязко извади члена си и тя усети как върху корема й се разля топла струя. Той изстена и се отпусна задъхан до нея.

Ческа мълчаливо наблюдаваше огъня в камината.

— Добре ли си? Защо мълчиш?

Тя само кимна.

— Съжалявам, бебчо. Не зная какво ми стана. Обикновено издържам повече, но ти така ме възбуди, че не успях да се въздържа. — Боби й се усмихна, но тя забеляза, че челото му се смръщи. — Не се притеснявай, миличка. Първия път винаги изглежда странно. Но нощта е пред нас. Защо не отидеш да се изкъпеш, докато аз се изчистя? После ще отидем в леглото и ще ти покажа какво означава да се любиш истински!

В понеделник сутринта Ческа пристигна на снимките с чувството, че е била грабната от торнадо и захвърлена на друга земя. Тялото й беше покрито с множество синини, лактите и коленете я боляха, краката й се подгъваха, а в слабините си усещаше пареща болка.

— Здравей, Ческа. Добре ли прекара почивните дни? — Джеймс бе забелязал танцуващите пламъчета в очите й.

— О, да. Това беше най-хубавият уикенд в живота ми.