Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (41)

Четиридесет и първа глава

Месеците минаваха бавно за Ческа. Понякога тя се събуждаше изпълнена с енергия и мислеше за Боби и за бебето, а друг път потъваше в някаква мрачна бездна. Непрекъснато питаше Тафи защо Боби не идва да я види и защо не може да напусне клиниката, която беше място, където затваряха лудите. Беше се опитвала да разговаря с някои от останалите пациенти, но те или не реагираха, или непрекъснато повтаряха едно и също.

Тафи й бе обещал, че веднага след раждането на бебето ще дойде да я отведе у дома, и тя се успокояваше, че не й остава да чака още дълго. Пишеше дълги писма на Боби и молеше чичо си да ги пусне по пощата, но така и не получаваше отговор. Знаеше, че той е много зает, и се опитваше да прояви разбиране. Когато се оженеха, сигурно щеше да свикне с постоянните му отсъствия.

Понякога през нощта я спохождаха ужасяващи кошмари. Тя се събуждаше хлипайки и сестрата се появяваше, за да я успокои и да й направи чаша какао.

От време на време в съзнанието й нахлуваха спомени за нещо ужасно, което бе сторила, но тя бързо ги изхвърляше. Може би и те бяха само част от кошмара й.

Последния месец от бременността си Ческа прекара на легло. Кръвното й се бе покачило и доктор Кокс й нареди да почива. Тя прекарваше времето пред телевизора.

Една неделна вечер Ческа лежеше и гледаше новините.

— А сега ще включим Мини Роджърс, която ще предаде пряко от „Лестър Скуеър“ пристигането на звездите за премиерата на филма „Моля ви, сър, обичам ви“.

Ческа скочи от леглото и усили звука.

— Здравейте — усмихна се репортерката. — И така, очакваме пристигането на звездата Боби Крос. Ческа Хамънд, която изпълнява ролята на Алекс, за съжаление е болна от тежък грип и не може да присъства. О, ето го!

Ческа гледаше как голямата черна лимузина се приближава към камерата. Боби се появи усмихнат и помаха на тълпата от почитатели. Очите й се напълниха със сълзи. Тя сложи ръце на екрана и погали лицето му.

Боби помогна на някаква стройна блондинка, облечена в къса черна рокля, да слезе от колата. После я прегърна, целуна я по бузата и я поведе към входа на театъра.

— Почитателите на Боби полудяха! — развълнувано говореше репортерката. — Тази вечер той е придружен от Кели Брайт, една от най-известните британски манекенки. Понастоящем той участва в представленията в „Паладиум“. Сега Боби и Кели се присъединяват към останалите от екипа. Премиерата ще започне след около двадесет минути. След седмица филмът ще се появи на големия екран и мога да ви уверя, че си струва да го гледате. Включи отново програмата от студиото, Майк!

Някъде дълбоко у Ческа се надигна нечовешки вик. Ноктите й се забиха в кожата на лицето. Замята главата си от една страна на друга.

— Нееее!… Не!… Той е мой… Мой е!… Той е мой!… — Думите преминаха в писък и тя се изправи.

Минаващата наблизо сестра чу вика и се втурна в стаята.

— Какво, за бога?… — Спря се объркано, щом забеляза Ческа да удря с юмруци екрана. — Спри, Ческа! Престани.

Но Ческа не й обърна никакво внимание. Ударите станаха още по-ожесточени.

Сестрата се опита да я отдръпне от телевизора.

— Хайде, хайде, легни си. Ческа, моля те, бебето!

Внезапно Ческа се свлече на пода в неподвижна купчина. Сестрата коленичи до нея. Докато мереше пулса й, забеляза тъмночервено петно върху нощницата й. Изправи се бързо и натисна бутона на стената.

— Моля ти се, Господи! Моля ти се… — шепнеше Тафи, докато паркираше колата си пред клиниката.

Втурна се тичешком към въртящата се врата и се натъкна на усмихнатия доктор Кокс.

— Всичко… Ческа?… — опита се да каже той, но от гърлото му не излезе нито звук.

— Ческа е добре. Докарахме я тук с линейка и я отведохме веднага в операционната. Цезаровото сечение мина успешно. Има си малко момиченце. Детето и майката са добре.

— Значи, бебето е здраво?

— Съвсем. Ческа все още не е излязла напълно от упойката, но не бихте ли искали да видите дъщеричката й?

Тафи кимна и последва доктора по коридора. Една сестра приветства влизането им в детското отделение с усмивка.

— Дойдохме да видим малката Хамънд.

— Добре. — Тя взе малък вързоп и го подаде на Тафи.

Той се загледа в дребното сбръчкано личице. За момент очите на бебето се отвориха и сякаш се задържаха върху него.

— Изглежда доста жизнена.

— Да. Съвсем здраво малко същество.

Тафи целуна бебето по бузката и очите му се напълниха със сълзи.

— Надявам се. Надявам се, за нейно добро — прошепна той.