Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (55)

Петдесет и пета глава

Ческа остави Алекс на гарата и я целуна усмихнато.

— Ще се видим утре вечер. Успех на изпита. Не се притеснявай за Ел Джи. Веднага отивам да я видя.

Алекс кимна, махна и се отправи към гишето за билети. Ческа напусна Портмадог и се насочи към Марчмънт. Трябваше да свърши доста неща.

— Не, не е неконтактна, но както ви казах, не може да говори. Смятате ли, че можете да намерите свободна стая? Чудесно. Бих искала да я преместя още днес, ако нямате нищо против. Дочуване.

Час по-късно Ческа напусна Марчмънт. Отби се до банката и прехвърли голяма сума от сметката на имението в собствената си новооткрита сметка.

След три часа беше отново в Марчмънт. Отиде в спалнята и бързо започна да си събира багажа.

Същата нощ изобщо не си легна. Страхуваше се от кошмара, който, сигурна беше, отново щеше да я споходи.

На следващата сутрин освободи Мери за целия ден и пренесе куфарите си в колата.

Обиколи стаите една по една, припомняйки си времето, което беше прекарала в тях. Спря в детската и реши, че именно оттук трябва да започне. Нали всичко бе започнало оттук, когато беше десетгодишна?

Можеше да се освободи само ако осъществи намерението си. Трябваше да унищожи спомените, ако искаше да се отърве от тях веднъж завинаги.

Ческа подритна кошчето за книжни отпадъци до люлеещото се конче. Хвърли вътре няколко смачкани вестника и подпалки и драсна клечка кибрит. Лумнаха пламъци, които бързо сбръчкаха полираната шарена повърхност на играчката.

Когато напусна стаята, кончето се бе превърнало в ярка, хвърляща огнени отблясъци факла.

Ческа се втурна надолу по стълбището, излезе от къщата, скочи в колата и бързо включи двигателя.