Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (42)

Четиридесет и втора глава

Два месеца след раждането на детето доктор Кокс повика Тафи в кабинета си.

— Мисля, че Ческа е готова да се прибере у дома.

— Това е чудесна новина! — радостно възкликна Тафи.

— Изглежда, раждането на бебето е прояснило съзнанието й. Постигна голям напредък през последните седмици от престоя си при нас. Вече е спокойна и уравновесена. Справи се много добре със следродилния период. Лекуващият лекар от болницата я прегледа вчера и заяви, че е съвсем здрава физически.

— А смятате ли, че е възстановена и психиката й?

— Абсолютно. Все още отказва да говори за майка си, но не бихме могли да я държим тук цял живот, защото тя може изобщо да не пожелае да си спомни какво се е случило. От раждането насам не е споменавала за Боби Крос. Естествено, ще има нужда от подкрепа, но според мен трябва да започне живота си отново в нормална атмосфера колкото може по-скоро. Да се надяваме, че дъщеря й ще й даде нова цел.

— Значи тя е напълно излекувана душевно? — настоя Тафи.

— Това ще покаже времето. Отведете я вкъщи за две седмици и вижте как ще се чувства. Доведете я отново на двадесет и пети, за да я прегледам и да назнача ново лечение, ако е необходимо. — Доктор Кокс се изправи. — Да идем да й съобщим добрата новина.

Ческа седеше в креслото и хранеше дъщеря си с биберон. Усмихна се на влизащите мъже.

— Здравей, Ческа. Как сте днес? И двете изглеждате много добре — поздрави я Тафи.

— И наистина сме добре. О, знаеш ли, тя вече не е „бебето“. Сигурно ще бъдеш доволен да узнаеш, че й измислих име. Ще я нарека Алекс, на името на героинята, която играх в „Моля ви, сър, обичам ви“. Мисля, че й подхожда. Какво ще кажеш?

— Съгласен съм. Аз също имам добра новина за теб. Доктор Кокс каза, че можеш да се прибереш вкъщи.

— О, чудесно! Нямам търпение да я покажа на всички в Марчмънт.

— Добре. Ако смяташ да се заемеш със събирането на нещата си веднага, ще повикам сестрата да ти помогне. Ще те чакаме в кабинета след около час — каза лекарят.

— Дадено — бодро отвърна Ческа.

В Марчмънт Ел Джи надникна в детската стая.

— Е, готово ли е всичко? Не е ли чудесно отново да си имаме бебе тук? — каза тя на Мери, която сменяше чаршафите.

— Да, наистина е чудесно, мисис Марчмънт.

— О, гледай, това е колата на Тафи. Идват! Ще отида да ги посрещна!

Тя отвори входната врата и застана на прага.

— Здравей, Ческа. Радвам се да видя и двете ви тук — каза топло и помогна на младата майка да слезе от колата.

— И аз се радвам, че се върнах, лельо Ел Джи — усмихна се Ческа. — Искаш ли да я подържиш?

Тя й подаде бебето и двете влязоха вътре.

— Не е ли красива? Струва ми се, че има твоите очи. Как я нарече?

— Алекс.

— Прекрасно име. — Притиснала бебето до гърдите си, възрастната жена седна на един стол. Детето се размърда и проплака тихо.

— Гладна е, а и трябва да я подсуша — обясни Ческа.

— Мери вече е приготвила няколко шишета и ги сложи в хладилника. Да отидем ли в детската, за да я преоблечеш?

— Да, благодаря ти.

— Ще накарам Мери да затопли храната и да ни я донесе горе.

 

 

Ел Джи наблюдаваше как Ческа храни дъщеря си. Беше впечатлена от грижите, които младата майка полагаше за бебето, въпреки че самата тя беше все още дете.

Ческа стана и сложи Алекс в люлката.

— Сигурно ще спи до дванадесет — отбеляза тя.

— Защо не си легнеш и ти? Аз ще остана при нея. Сигурно си изтощена след пътуването.

Ческа се прозя.

— Наистина ли нямаш нищо против? Чувствам се уморена.

— Съвсем не. Отсега нататък ще трябва да ме гониш насила. Обожавам бебетата — засмя се Ел Джи. — Ще те настаним в свободната стая в съседство с банята.

— Знаеш ли, когато бях малка, тази стая много ме плашеше.

— Но защо?

— Не зная. Лека нощ, лельо. И много ти благодаря. — Ческа целуна набръчканата буза и напусна детската стая.

 

 

Следващата сутрин Ческа остави Ел Джи да се грижи за бебето и излезе да се поразходи. Върна се малко преди обяд.

— Чудесно е да вкуся гозбите на Мери след ужасната храна, която ми поднасяха в клиниката — каза тя.

— Все още си твърде слаба, млада госпожо. Имаш нужда от повече свеж въздух. Спомням си, че точно това казах на майка ти, когато те доведе тук за пръв път.

Тафи изгледа майка си предупредително, но Ческа, изглежда, не обърна внимание на забележката.

— След като заговори за майка ми, бих искала да те помоля да направиш нещо за мен, лельо.

— Разбира се, мила. — Ел Джи пренебрегна учуденото изражение на сина си.

— Виждаш ли, наистина ми се налага да се върна в Лондон. В апартамента останаха доста неща, които трябва да подредя, и бих желала да свърша с това колкото може по-бързо.

— Това се казва дух — отвърна Ел Джи. — Искаш да гледам малката няколко дни, така ли?

— Ако нямаш нищо против. Реших да продам апартамента и да се установя тук с Алекс, ако сте съгласни да ни приемете.

— Разбира се, миличка. Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.

— Аз се връщам в Лондон в понеделник и би могла да пътуваш с мен, ако искаш — намеси се Тафи.

Същия следобед той се обади на доктор Кокс и го уведоми за желанието на Ческа.

— Е, изглежда, тя най-после е погледнала действителността в очите. Това е чудесна новина, мистър Марчмънт.

— Значи трябва да я пусна да замине за Лондон?

— Да. Нали казахте, че тръгвате с нея?

— Точно така.

— Позвънете ми, ако имате нужда от съвет. Но не й натрапвайте попечителството си. За нея е много важно да се справя с проблемите си сама.

— Добре. Благодаря ви, докторе.

В нощта, преди да замине с Тафи за Лондон, Ческа тихо се промъкна в детската стая. Тя все така продължаваше да я плаши, но този път не беше населена с духове. Само малкото бебе спокойно спеше в люлката си.

Ческа протегна ръка и леко погали бузката на дъщеря си.

— Съжалявам, че трябва да те изоставя. Ел Джи ще се грижи добре за теб — прошепна тя. — Но един ден ще се върна при теб. Обещавам ти. Сбогом, Алекс. — Наведе се и нежно целуна детето по челото. После напусна стаята.

По време на пътуването до Лондон Ческа и Тафи не преставаха да разговарят.

— Чудесно е да виждам, че се чувстваш толкова добре, но не трябва да се преуморяваш в Лондон.

— Зная. Но има няколко неща, с които трябва да приключа, преди да започна новия си живот.

— Толкова си смела, Ческа.

— Трябва да бъда заради Алекс. Чичо Тафи… има нещо, което бих желала да те попитам — бавно каза тя.

— Давай направо.

— Мървин ли е истинският ми баща?

Въпросът стресна Тафи. Той въздъхна. През последните месеци бе изрекъл прекалено много лъжи, но сега се чувстваме достатъчно силен да каже истината.

— Ти ли си тогава?

— Не, за съжаление. Въпреки че винаги съм те чувствал като свое дете. Баща ти беше американски офицер. Двамата с майка ти се обикнаха в края на войната, но той си замина за Америка и никой повече не го видя.

— Мама ми разказа за него веднъж. Каза, че той е бил първата й любов.

— Вярно е. Моля те, Ческа, не се разстройвай. Макар че между рода Марчмънт и теб няма кръвна връзка, ние винаги ще считаме теб и Алекс за част от нас.

— Благодаря ти, че ми каза. Трябваше да зная.

 

 

Спряха пред апартамента на Мейфеър около шест часа същата вечер.

— Сигурна ли си, че искаш да останеш тук цяла нощ, Ческа? Бихме могли да отидем у нас и да си легнем рано — каза Тафи.

— Сигурна съм — отвърна тя и отключи входната врата.

— Оставих всичко така, както си беше, но чистачката продължаваше да идва — отбеляза той и включи осветлението.

Опита се да предвиди реакцията на Ческа, когато се озоваха във всекидневната.

— Искаш ли едно питие, чичо Тафи? Мама винаги държеше бутилка уиски за теб.

— Да, благодаря.

Тя отиде до барчето, извади две чаши и сипа уиски за двамата.

— Заповядай — подаде му едната. Настаниха се на дивана. — Наистина искам да остана тук тази нощ. Не би ли останал с мен?

— Добре, ще остана. Но не смяташ ли, че ще бъде по-добре, ако отидем у нас?

— Не.

— Добре тогава. Мога ли да те заведа някъде на вечеря? Умирам от глад.

— Аз не съм гладна, така че ще трябва да отидеш сам. Наблизо има чудесен италиански ресторант.

— Не искам да те оставям сама.

— Все някак ще преживея един час. Имам нужда да остана за малко сама.

— Щом искаш. Ще купя хляб и мляко за закуска и ще ти донеса няколко сандвича, в случай че огладнееш.

Ческа изчака Тафи да излезе и отиде в спалнята на майка си. Взе една своя снимка, която стоеше на нощното шкафче. След това отиде до гардероба и отвори вратите. Усети познатия аромат на парфюма на Грета. Зарови лице в едно палто и се разрида.

Онова, което Тафи й бе казал в колата, потвърждаваше най-големите й страхове. Кавгата с майка й в „Савой“ не беше само сън. А щом Грета й бе казала истината за баща й, значи не лъжеше и за това, че Боби е женен.

Ческа се отпусна върху леглото на майка си. Заудря възглавницата с юмруци, обзета от разрушителен гняв.

Всичко бе станало по вина на Боби. И той трябваше да бъде наказан.

Ческа чу звънеца, изтри очите си и отиде да отвори на Тафи.

 

 

На следващата сутрин Тафи внимателно я събуди.

— Как спа, миличка?

— Не много лошо. Бях изтощена от пътя.

— Приготвих ти няколко препечени филии и чай. — Тафи остави подноса и седна на леглото. — Сега трябва да отида до студиото, за да обсъдим коледната програма. Защо не дойдеш с мен?

— Не, благодаря ти. Трябва да свърша толкова много неща. Искам да се срещна с агента по недвижими имоти за продажбата на апартамента и да отида до банката, за да прегледам сметките си. Сега, когато мама я няма… Е, ще трябва да се оправям с тези неща сама.

— Не искам да те оставям тук сама, Ческа.

— Стига си се тревожил! Аз съм достатъчно голяма и вече имам собствено дете!

— Добре, добре. Извинявай. Няма да се бавя.

— Чудесно. Ще приготвя нещо за вечеря.

Преди да излезе, Тафи й остави телефонния си номер. Щом остана сама, Ческа отиде до бюрото в ъгъла на стаята и отключи едно чекмедже. Извади оттам няколко чекови книжки, пъхна ги в чантата си, облече палтото си и напусна апартамента.

Прибра се два часа по-късно, след като бе ходила в банката и бе посетила няколко агенции за недвижими имоти. Вдигна телефона и набра един номер.

— Миличка! — разля се в слушалката топлият глас на Леон. — Каква приятна изненада! Как си?

— Много добре.

— А малката?

— О, тя е чудесна!

— Радвам се.

— В момента е в Марчмънт. Аз ти се обаждам от жилището си в Лондон.

— Разбирам. Но не си сама, нали?

— Не, Тафи се установи засега при мен.

— Знаеш ли, тук непрекъснато звънят разни продуценти. След последния ти филм си станала знаменитост и всички искат да те видят. А и американците постоянно душат наоколо. Надявам се, че щом бебето малко поотрасне, ще се върнеш отново на работа.

— Всъщност аз ти се обаждам точно за това. Казваш, че в Холивуд все още се интересуват от мен?

— Да. „Колумбия Пикчърс“ искат да направят пробни снимки с теб.

— Работата е в това, че след всичко, което се случи, имам нужда да започна всичко отначало. Ако все още ме искат, готова съм да направя тези снимки.

— Ще бъдат много доволни — отвърна Леон. — Само ми кимни и аз ще уредя всичко. Въпросът ще се реши само с едно телефонно обаждане.

— Какво ще кажеш да замина утре?

— Моля?

— Няма смисъл да отлагаме, нали? Бих могла да отида, да направя снимките и веднага да се върна. После, ако ме харесат, двете с Алекс можем да се преместим там.

— Разбирам. А какво мисли Тафи за това?

— Той е много доволен, че вече съм добре. А и леля Ел Джи с удоволствие би се грижила за малката няколко дни.

— Дадено. Щом си сигурна, ще се обадя на няколко места. Ще видя какво мога да направя.

— Чудесно — усмихна се Ческа.

Двадесет минути по-късно телефонът иззвъня.

— Всичко е уредено. Излиташ утре от летище „Хийтроу“ в три часа. Барбара, секретарката ми, ще те чака, за да ти даде визата и билета. За първа класа, разбира се! Представител на „Колумбия Пикчърс“ ще те чака там и ще те отведе до хотела. Ще се настаниш в „Бевърли Уилтшър“. Всичко е платено предварително. И като заговорихме за това, имаш ли нужда от пари?

— Не. Днес бях в банката и изтеглих малко.

— Добре. Да се надяваме, че ще ти стигнат. И още нещо. Не съм споменал нищо за дъщеря ти. Те са малко старомодни и не бих искал да провалим всичко още преди пробните снимки. Да почакаме първо да подпишеш договора. После ще видим.

— Разбирам.

— Слушай, мила, сигурна ли си, че си готова за подобна стъпка? Преживя доста трудни моменти. Бихме могли да отложим всичко, докато се почувстваш по-добре.

— И сега съм съвсем добре, честна дума. Сигурна съм, че съм готова да започна отначало. Трябва да се възползвам от успеха на „Моля ви, сър, обичам ви“, преди всички да са ме забравили.

— Вярно е — съгласи се Леон. — Ческа, исках да ти кажа колко много съжалявам за майка ти. А и за Боби.

— Защо трябва да съжаляваш за него? — отвърна Ческа и лицето й се изопна.

— Защото аз знаех всичко за семейното му положение и за репутацията му, но не ти казах.

— Струва ми се, че именно той е този, който ще съжалява. Дочуване, Леон. И много ти благодаря.

Тафи се прибра към осем часа вечерта.

Ческа си бе припомнила някои от рецептите на майка си и бе приготвила вечеря.

— Извинявай, ако не е много вкусно.

— Чудесно е, момичето ми — отвърна Тафи с пълна уста. — Още повече, като се има предвид, че го правиш за пръв път.

— На толкова много неща тепърва трябва да се уча. Разбрах го едва днес. През целия си живот разчитах на други хора, но това не може да продължава вечно.

— Е, поне началото е успешно. Намери ли подходящ агент за недвижими имоти?

— Да. Още утре ще обявят апартамента за продан. Ходих също и в банката, за да закрия сметките на мама и да прехвърля парите на мое име. Всъщност, справих се доста добре. Пък и се оказа, че съм доста заможна.

— Е, Грета винаги се стремеше да вложи парите ти разумно, така че те никога няма да ти липсват.

— Чичо Тафи, реших да се върна в Марчмънт утре. Направих всичко каквото можах тук, но има някои неща, с които не бих могла да се изправя лице в лице.

— Разбира се. Но ако почакаш до четвъртък, бих могъл да те закарам, вместо да се блъскаш по влаковете.

— Не. Ще замина утре. А и Алекс много ми липсва.

— Разбирам те. Ако хванеш влака в десет, ще кажа на мама да те посрещне на гарата в единадесет. Аз ще бъда зает през целия ден и няма да мога да те закарам.

— Ще се оправя. — Ческа стана и започна да прибира чиниите. Направи кафе и се настани на дивана.

Тафи прочисти гърлото си.

— Искам да ти кажа, че съм истински впечатлен от начина, по който се справяш, Ческа. Преживя труден период и усилията, които полагаш сега, ме карат да се гордея с теб.

— Благодаря ти.

— Ела да ме прегърнеш. Така. А сега искам да запомниш, че Ел Джи и аз ще бъдем винаги насреща, когато имаш нужда от нас. Каквото и да се случи.

Ческа погледна Тафи в очите.

— Каквото и да се случи? — повтори тя.

— Да.