Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (7)

Седма глава

Мери влезе в трапезарията и завари Мървин да закусва и да чете „Таймс“.

— Извинете, сър, мисис Марчмънт е тук, за да се види с вас.

— Кажете й, че трябва да изчака, докато приключа със закус…

— Не мисля, че това може да чака, Мървин! — Ел Джи се появи на прага зад прислужницата и мина покрай нея.

— Много добре. Благодаря ти, Мери. Ще затвориш вратата след себе си, нали? — изръмжа господин Марчмънт.

— Да, сър.

Момичето излезе и Ел Джи застана на противоположния край на масата, вперила поглед в него. Беше бледа и очевидно много разстроена.

— И така, какво е това, което не може да чака?

— Знаеш много добре какво е. — Гласът на жената беше едва доловим шепот.

— Разстроена си, защото ще се оженя за Грета, нали?

Ел Джи се отпусна на един стол и въздъхна тежко.

— Мървин, не искам да се меся в работите ти, нито да ти бъда настойник, но, за бога, ти не знаеш нищо за това момиче!

— Зная всичко, което ми е необходимо — отвърна той и започна спокойно да маже с масло филия препечен хляб.

— Наистина ли? В такъв случай сигурно се чувстваш много щастлив, че господарка на Марчмънт ще стане едно момиче, което си е вадило прехраната, като се е появявало чисто голо на сцената на един театър?

— Чувствам се щастлив, защото намерих някой, който е готов да ми дари щастието, което смятах, че съм изгубил завинаги.

— Да не искаш да ми кажеш, че си влюбен в нея? Заслепен от красивото й лице?

— Ел Джи, както сама каза, това не е твоя работа.

— О, да, моя е, щом означава, че едно извънбрачно дете ще наследи имението вместо сина ми. — Гласът на Ел Джи преливаше от вълнение.

— Е, твоят син не е засвидетелствал кой знае каква привързаност към това място, не мислиш ли?

— Но то му принадлежи по право, Мървин, и ти много добре го знаеш.

— Никой, освен ти и Дейвид, не знае, че детето на Грета не е от мен. Сигурно ще тръгнат приказки, че заради появата му е трябвало да се оженим набързо, но подобно обяснение ме устройва напълно — спокойно отвърна той.

— Значи ти мислиш така? — Ръцете на Ел Джи трепереха от усилието да въздържа гнева си. — И очакваш от мен да стоя отстрани и да гледам как наследството на сина ми преминава в ръцете на копелето на някакъв американски наемник?

— Съществува само твоята дума срещу нашата. Но ако искаш, отнеси въпроса до съда. Подозирам, че хората ще обвинят твоята алчност, а от цялата работа ще излезе скандал, какъвто вестниците обичат. Но, моля, свободна си да постъпиш, както искаш.

— Просто не мога да разбера как можеш да постъпваш така с мен и Дейвид, Мървин. След всичко…

— Ти не можеш да разбереш как аз мога да постъпвам така с вас? — изсмя се презрително той. — Просто се върни двадесет години назад, скъпа Лора Джейн, и си припомни как ти постъпи с мен!

— Значи това било. Отмъщение?

Мървин поклати глава.

— Не, всъщност не. Но трябва да помниш, че ти сама си довлече тези неприятности. Ако не се бе омъжила за по-малкия ми брат, докато аз се биех за краля и родината, Дейвид би могъл да бъде наш син и този проблем нямаше да стои пред теб.

— Но, Мървин, ти отсъстваше в продължение на пет години, през три от които те смятахме за мъртъв!

— А не трябваше ли да изчакаш малко повече? В края на краищата аз те бях попитал дали ще се омъжиш за мен и ти бе приела предложението ми. Дори носеше пръстена, който ти бях подарил. Можеш ли да си представиш как се чувствах аз, когато се върнах в Англия само за да открия, че годеницата ми е станала съпруга на по-малкия ми брат и живее в моя дом? И не само това, а и че имам племенник на една година. Боже мили, Лора Джейн! Войната едва не ме унищожи и единственото нещо, което ме крепеше през цялото време, беше мисълта, че ти ме чакаш!

— Нима мислиш, че не съм достатъчно наказана заради онова, което направих? — отчаяно разпери ръце Ел Джи. — Но ти трябва да мразиш мен, а не сина ми, не Дейвид. Той не заслужава подобно отношение. Ти дори не можеш да го понасяш.

— Не, не мога и никога не бих могъл.

— Добре, ти може да си мислиш, че съм те предала, но не смяташ ли, че съм наказана достатъчно, след като непрекъснато живея с чувството за вината си и гледам отношението ти към Дейвид? А сега и това!

— Тогава защо остана тук?

— Да не искаш да кажеш, че трябваше да си отида?

Мървин се изсмя и поклати глава.

— Не, Лора Джейн. Не ми отреждай ролята на отвратителния злодей. Марчмънт е толкова твой дом, колкото е и мой. И не забравяй, че ти сама реши да се преместиш в другата къща, след като аз се върнах от Кения. Зададох ти най-обикновен въпрос.

Ел Джи обхвана безпомощно главата си.

— Моля те, Мървин, умолявам те! Не отнемай на Дейвид наследството, което му се пада по право, само защото искаш да си отмъстиш на мен. Знаеш, че никога няма да предприема публична борба с теб, така че оставям всичко на съвестта ти. Това, че отнемаш имението от Дейвид, за да го оставиш на някого, който няма и капка от кръвта на рода Марчмънт във вените си, е прекалено висока цена за моята постъпка. — Тя се изправи бавно. — Нямам какво повече да ти кажа, освен че според мен си прав. Ще напусна Марчмънт. Ще си отида следващата седмица. Както сам отбеляза, нищо не ме задържа тук, още по-малко сега.

— Както искаш — сви рамене Мървин.

— Но ти не отговори на един мой въпрос. Влюбен ли си в Грета?

— Да.

— Сбогом.

Той я наблюдаваше как се отдалечава от къщата, без да погледне назад, с онази елегантност, която го бе впечатлила още когато тя беше шестнадесетгодишна. Тогава тя беше красива млада жена и той много я обичаше.

Мървин се изправи и отиде до прозореца. Загледан в нея, почувства как го обзема съжаление. Беше заминал за Кения, за да избяга от болката, причинена от нейната измяна, неспособен да гледа заедно брат си Робин и бившата си годеница. Когато научи, че Робин е загинал при злополука по време на езда, най-просто щеше да бъде да се върне в Марчмънт и да помоли Лора Джейн да се омъжи за него. Ала гордостта не му позволи да го стори. И бе прекарал години наред в чужбина.

Мисълта, че тя може да напусне Марчмънт, го изпълваше с тъга. Дали не трябваше да изтича след нея, да й признае, че дори след всичките тези години продължава да я обича, че причината никога да не се ожени бе, че дори след онова, което бе направила, той продължаваше да иска единствено нея?

Върви, бързай, кажи й, преди да е станало твърде късно, крещеше някакъв глас у него. Забрави Грета и иди при Лора Джейн. Направи най-доброто за годините, които ти остават!

Отпусна се на стола до прозореца. Поклати отчаяно глава, знаейки със сигурност, че каквото и да му нашепва сърцето, гордостта, която винаги вземаше връх и бе разрушила живота му, отново щеше да победи и да се изпречи на пътя му към единственото щастие, за което бе копнял.