Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (50)

Петдесета глава

Алекс дръпна завесите и се усмихна на потока слънчеви лъчи, който нахлу в стаята. Денят щеше да бъде хубав. Цялата къща вече се беше разбудила и тя чуваше забързани стъпки на долния етаж. Намръщи се при вида на официалната си рокля и пое към банята, за да се изкъпе.

Срещу нея по коридора се зададе Тор. Беше по хавлия, със завързана на главата кърпа и с цигара в ръка.

— Не е ли малко рано за това, Тор? — усмихна се Алекс. — Обикновено не пушиш преди закуска.

— Но и обикновено не се омъжвам, Алекс. Иска ми се Тафи да се бе съгласил да направим всичко тихо и да си спестим тази суетня.

— Съчувствам ти, но той каза, че твърде дълго е чакал този ден и иска всичко да бъде както трябва.

— Сигурно. Аз обаче съм много нервна. Прекалено съм стара, за да се правя на ослепителна булка.

— Не говори глупости, Тор. Възрастта няма никакво значение, щом двамата с Тафи се обичате. Но и аз съм малко неспокойна. Мисълта, че трябва да се покажа пред всички тези хора облечена като фея, ме хвърля в ужас. Дали и аз да не изпуша една цигара?

Тор се разсмя и я потупа по ръката.

— Ще изглеждаш много красива, честна дума. Ела после в стаята ми, за да изпием по чаша бренди за кураж.

— Дадено — кимна Алекс.

— Е, ще сляза долу, за да видя дали ще успея да хапна нещо за закуска. Ще се видим по-късно.

Алекс се загледа след Тор, после продължи към банята.

— Сигурно много я харесвам — измърмори момичето, — щом се съгласих заради нея да облека глупавата рокля. — Пъхна късо подстриганата си коса под струята и замислено започна да я сапунисва.

След двадесет минути Алекс беше вече в кухнята и приготвяше закуската на Ел Джи. Лицето на Мери бе по-червено от обикновено, а косата й се спускаше на къдрици.

— Отпусни се — обърна се към нея Алекс. — Храната вече е готова. Сигурна съм, че Марта и Мегън ще се справят с всичко брилянтно.

— Предполагам — въздъхна Мери. — Просто ми се иска всичко да бъде идеално. Надявам се, че двете ми племенници няма да разлеят соса върху гостите, докато им сервират агнешкото.

— Разбира се, че няма! Хайде, изпий чаша чай и си почини поне за минута. — Алекс отмести един стол и сложи чаша чай на масата. — Аз ще отнеса подноса на Ел Джи.

 

 

Три часа по-късно Алекс стоеше пред огледалото, облечена в шаферската си рокля. Разглеждайки с интерес отражението си, тя установи, че съвсем не изглежда зле. Роклята беше ушита от светлосин шифон и стигаше до глезените й. Тор твърдеше, че цветът много подхожда на очите й, които в момента бяха зачервени, защото току-що бе сложила контактните си лещи. Взе в ръце обувките и нежния букет от свежи цветя, прекоси коридора и почука на вратата на Тор.

— Влез, стига да не се казваш Тафи.

— Не, аз съм. — Алекс влезе и веднага затаи дъх, поразена. — Тор, о, изглеждаш възхитително! — възкликна тя възторжено. Младоженката бе облечена в тясна рокля от кремав сатен, която стигаше до глезените й и подчертаваше стройната й фигура. Към нея имаше подходящо болеро и шапка от същия плат с мрежест воал. — Чувствам се като грозната сестра в сравнение с теб.

— Я стига с тези глупости! Не зная защо през цялото време се подценяваш. Ти имаш красиво тяло, прекрасна руса коса и невероятно сини очи. Жалко, че не носиш контактните лещи по-често.

— Много са неудобни — обясни Алекс, приближи се до Тор и й подаде украсена с цветя шаферска коронка. — Би ли ми помогнала да си я сложа.

Колкото и да се опитваха, украшението постоянно се накланяше наляво.

— Всъщност, поставено така, под ъгъл, е по-красиво. Не мислиш ли? — усмихна се Алекс на Тор, която й подаде чаша бренди. — О, благодаря ти. Наздраве!

— Така е по-добре — заяви Тор, след като изпиха питието на екс. — А сега ми позволи да те пооправя малко.

След около двадесетина минути Алекс изумено се взираше в отражението си в огледалото. Беше позволила на Виктория да сложи малко спирала на дългите й мигли, руж върху скулите и червило.

— Уоу! Това аз ли съм? — Приближи лице към огледалото и започна внимателно да разглежда чертите си.

— Да, миличка, ти си. И отсега нататък не искам да слушам повече приказки за грозното патенце. Няма нищо лошо да подчертаеш онова, което ти е дадено от природата.

— Не ми е приятна мисълта за всички онези животни, които се използват за изпробване на козметичните препарати само заради суетата на жените — обясни Алекс, без да откъсва поглед от огледалото. — Изглеждам като… като…

— Да, мила, изглеждаш като майка си, известна като една от най-красивите жени в света. Ще тръгваме ли?

— Хайде — усмихна се момичето.

Двете се уловиха за ръце и излязоха от стаята.

 

 

Противно на очакванията си, Алекс хареса службата в църквата. Ужасяващият момент — преминаването по пътеката към олтара — беше отминал, тя не се беше спънала и сега седеше до Ел Джи и гледаше как Тафи и Виктория се обричат един на друг. Контактните й лещи се овлажниха от сълзите, бликнали, когато Тафи сложи на пръста на Тор златната венчална халка. Алекс беше уверена, че на света няма други двама души, които толкова много да си подхождат.

Като ги наблюдаваше как се връщат обратно по пътеката, се зачуди какво ли означава да се влюбиш.

Докато позираше за сватбените снимки пред църквата, тя изобщо не подозираше, че всяко нейно движение се следи.

Един млад мъж, рус и доста висок, се наведе към баща си.

— Имаш ли представа кое е онова момиче в синята рокля?

— Струва ми се, че е някаква роднина на Тафи. Напомня ми на някого, но не мога да се сетя на кого.

След като приключиха със снимките, всички се отправиха към масите, разположени на ливадата. Аперитивът бе последван от обяд, който, за радост на Мери, мина съвсем гладко.

— Мери извърши истински подвиг — обърна се Алекс към Ел Джи.

— Да, наистина свърши чудесна работа.

— Да не си уморена?

— Не, разбира се! Престани да се суетиш около мен! Чувствам се прекрасно.

 

 

Последваха тостове, а няколко от приятелите комедианти на Тафи разказаха весели случки от живота му.

През цялото време младият рус мъж не откъсваше поглед от златокосото момиче със светлосиня рокля, която толкова подхождаше на очите му.

Той никога не беше вярвал в любовта от пръв поглед, но докато я наблюдаваше, промени мнението си.

 

 

По-късно, след като речите свършиха, младият човек помогна на останалите от състава да монтират инструментите си. Беше ги довел по молба на баща си, който беше роднина на Тор. Обикновено не обичаше да свири на сватби. Но този път беше различно.

Беше намерил момичето, за което щеше да се ожени.

 

 

Тафи и Тор изчезнаха, но се появиха малко по-късно, вече преоблечени. Той носеше новия си костюм, а тя бе облечена в елегантна рокля и жакет. Първия танц изтанцуваха сами, но когато на следващите парчета групата поусили темпото, дансингът бързо се напълни.

Русият китарист видя как Тафи подаде ръка на златокосото момиче и го поведе в танца. Той не откъсваше поглед от стройната фигура, която се движеше грациозно в ритъма на музиката. Искаше му се тя да се намира в неговите обятия, неговите ръце да държат гладките бели рамене.

След час всички гости излязоха на пътя. Приятелите на Тафи бяха завързали отзад на беемвето му няколко празни тенекиени кутии и бяха изписали отстрани „младоженци“.

Тафи сложи в багажника три огромни куфара.

— Сигурна ли си, че не си забравила нещо, мила? Имам предвид дали успя да събереш в багажа всичките си вещи? — подразни той жена си.

— Моето мото е „Бъди подготвен за всичко“. Ще отсъстваме дълго време.

— Трудно ми е да си представя как ще се катерим по Тибет, натоварени с всичко това — повдигна вежди Тафи.

— Довиждане на всички. Благодаря ви — извика Тор, след като двамата с Тафи целунаха Ел Джи. Очите на старата жена се наляха със сълзи, докато прегръщаше сина си.

— Ще се грижиш за себе си, нали, мамо? Слушай Мери и Алекс, когато ти казват да почиваш.

— Я върви! Забрави за мен и се забавлявай добре.

— Точно това ще направим. — Той стисна ръката й и се обърна към Алекс. — Миличка, благодаря ти, че направи този ден толкова хубав. Ще ви се обадя при първа възможност.

Алекс забеляза, че Тафи посочи с поглед майка си.

— Не се тревожи. Аз ще се грижа добре за нея. Довиждане. И приятно прекарване.

От неговите очи също бликнаха сълзи и той се обърна към съпругата си:

— Най-добре да тръгваме!

— Хвърли букета си, Тор! — извика някой.

— О, да! Щях да забравя! — засмя се Виктория, после се обърна и хвърли цветята през рамото си.

Всички избухнаха в ръкопляскания, когато букетът се изви във въздуха и се приземи в ръцете на Алекс.

— Изглежда, следващата ще бъдеш ти, миличка! — подхвърли Тор и влезе в колата.

Алекс се изкикоти и поклати глава.

Младият рус мъж се усмихна многозначително.

След като младоженците бяха изпратени, гостите се върнаха към масите и празненството продължи. Алекс кротко седеше до Ел Джи.

— Спомням си времето, когато можех да се движа леко като вятъра — въздъхна старата жена, загледана в танцуващите.

— Ти се възстановяваш изумително бързо. С малко повече късмет скоро ще можеш да ходиш без бастун. Ще ми кажеш, когато се почувстваш уморена, нали?

— Мила моя, цели шестдесет и една години очаквах този ден и имам намерение да му се насладя до последната минута. Нищо не е в състояние да ме помръдне оттук. А сега върви да се забавляваш!

Алекс изтанцува няколко танца с доста по-възрастни от нея партньори, които сякаш ведно със саката си бяха захвърлили и по няколко години. Тя започна да се наслаждава на празненството, леко замаяна от изпитото шампанско.

— И така, дами и господа, изберете си партньор за последния танц тази вечер — извика в микрофона солистът на групата.

— Ще се оправите ли без мен? — шепнешком се обърна към него русият китарист.

— Предполагам — сви рамене певецът.

Саймън Лорънсън измъкна глава през ремъка на китарата и тръгна към Алекс. Тя тъкмо щеше да подаде ръка на един възрастен мъж, когато усети, че някой я хваща за рамото.

— Може ли един танц?

Тъй като самата тя беше доста висока, Алекс обикновено гледаше надолу, когато разговаряше с някого. Ала младежът, застанал пред нея, беше доста по-висок. С русата си коса и зелени очи той й напомняше на някой от боговете, за които беше чела в древногръцката митология.

— Може ли? — повтори русият младеж.

Алекс осъзна, че се е втренчила в лицето му. Пламнала от смущение, тя сведе очи и кимна.

— Ще ти го върна, да знаеш — закани се пренебрегнатият партньор, докато момичето потъваше в прегръдките на Саймън.

— Вие сте… — погледна я въпросително младежът.

— Алекс Марчмънт — тихо отвърна тя.

— Алекс — повтори той и я притисна по-плътно.

Алекс почувства, че не може да отрони дума от смущение, затова се заслуша в нежната мелодия на баладата от шестдесетте години.

— Да, това е „Лудостта на любовта“ — извика в микрофона солистът, докато отзвучаваха последните акорди.

Саймън се отдръпна леко и я погледна.

— Цял ден ви наблюдавам. Вие сте най-красивото момиче, което някога съм виждал. Бих искал да…

— Алекс, миличка, дойдох да се сбогувам — прекъсна го един от гостите.

— Довиждане. Благодаря, че дойдохте.

— Не бихте ли се поразходили с нас? Не можахме да чуем как се справя нашата Флорънс Найтингейл^[1] на животинското царство. Разбрахме, че възнамерявате да започнете работа като ветеринар тук, в Марчмънт? — запита друг гост.

— Да, аз… — Алекс вдигна поглед към младия мъж, който й намигна и помаха леко с ръка, докато тя се отдалечаваше с господина и съпругата му.

Следващия половин час Алекс бе заета с изпращането на гостите. Когато и последният от тях си отиде, тя се върна на ливадата, но там вече нямаше никого.

Бавно се запъти към къщата. Щом се озова вътре, събу обувките си, качи се на горния етаж и почука на вратата на Ел Джи.

— Влез.

Когато влезе, видя, че старата жена си беше легнала. Изглеждаше спокойна и доволна. Тя потупа мястото до себе си и Алекс седна.

— Благодаря ти, че изигра ролята на домакиня, скъпа. Забавляваше ли се днес?

— О, да, много!

— Радвам се. — Ел Джи подаде сгънат лист.

— Какво е това?

— Онзи младеж от групата ме помоли да ти предам това и да ти се извиня от негово име, че не е могъл да ти каже довиждане.

Алекс се изчерви и взе бележката.

Очите на Ел Джи блеснаха закачливо.

— Доста е привлекателен, не мислиш ли?

— О, да, сигурно. Знаеш ли… как се казва?

— Нямам представа. Може би това листче ще ти подскаже.

— Може би. — Алекс се наведе и целуна леля си по бузата. — Лека нощ.

— Лека нощ, скъпа. Приятни сънища.

Алекс се прибра в стаята си, легна на леглото и разгъна листчето.

„Алекс,

Благодаря за танца. Наистина бих искал да се видим отново. Ако някога дойдете в Лондон, моля, обадете ми се (следваха адрес и телефонен номер).

Довиждане.

Сигурен съм, че съвсем скоро пак ще се срещнем.“

Саймън

Саймън… Саймън… Алекс повтори името няколко пъти, въздъхна и след като грижливо сгъна писмото, го прибра в нощното шкафче.

Разсъблече се, легна и впери поглед в тавана, опитвайки се да си представи лицето му и да си спомни усещането, което бе изпитала, докато танцуваше в прегръдките му.

Но какъв смисъл имаше?

Беше сигурна, че никога повече няма да го види.