Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (18)

Осемнадесета глава

Грета установи, че очаква с нетърпение неделния обяд с Тафи. Изпитваше задоволство да мисли за нещо приятно, наред с останалите мрачни мисли. Облече Ческа в най-хубавата й синя рокличка и завърза русите й къдрици с подходяща панделка.

Докато пътуваха с автобуса, й обясни, че ще се срещнат с един от най-добрите приятели на мама.

— Влизайте, влизайте! — приветства ги топло Тафи, докато ги въвеждаше в малкия коридор.

Той се наведе и надникна в очите на момиченцето.

— Здравей, Ческа. Аз съм твоят братовчед Тафи… далечен братовчед — поясни той и намигна на Грета. — Но защо отсега нататък да не ме наричаш чичо Тафи? Куклата ти е много красива. Как се казва?

— Поли — срамежливо отвърна детето.

— Много й подхожда. — Тафи погледна към Грета. — Красива е като майка си.

Ческа вдигна ръце и той я взе в прегръдките си.

— Последвай ме. — Тримата се отправиха към малката, но уютна всекидневна, където възпълен мъж на средна възраст пиеше уиски. — Това са братовчедка ми Ческа и майка й. Грета, запознай се с Леон Броноски, агента ми.

— За мен е удоволствие — отвърна мъжът с лек чуждестранен акцент.

Тафи настани Ческа на дивана и пое палтото на Грета.

— Какво да ти предложа за пиене?

— Джин за мен и ако имаш, плодов сок за Ческа.

— Много добре. — Домакинът тръгна към кухнята, за да приготви питиетата.

Грета седна на един стол.

— Вие ли пръв открихте Тафи в „Уиндмил“, мистър Броноски?

— Моля ви, наричайте ме Леон. Да. Той е много талантлив и ще стигне далече. Спомена ми, че сте работили заедно.

— Да. Преди известно време.

— Това е подходяща почва за млади таланти. Има доста млади дами, които после станаха филмови звезди. Предполагам, че и ти си се надявала на същото.

— Раждането на Ческа ми попречи да следвам този път. Но, разбира се, и аз съм мислила затова. Нима не е така с всяко момиче?

Леон кимна замислено, загледан в Ческа.

— Разбира се.

Тафи се върна с две чаши, подаде едната на Грета, а другата на Ческа.

— За теб, Тафи. Сигурно много се вълнуваш за филма? — каза Грета и вдигна чашата си.

— Така е. Но всичко дължа на Леон. Ако не беше той, сигурно все още щях да работя в „Уиндмил“ и да чакам късмета си.

— Глупости! Трябва да благодариш на таланта си — възрази Леон.

За обяд Тафи им сервира пиле с печени картофи и зеленчуци. Четиримата се нахраниха на масата, поставена в единия ъгъл на всекидневната. Грета изпита гордост, докато наблюдаваше как Ческа седи кротко, без да притеснява разговора на възрастните. Забавляваше се да слуша разказите на Леон за някои от най-известните му клиенти.

— Изглежда, си попаднал в добра компания, Тафи — усмихна се тя.

— Добрият агент се познава по имената на клиентите в бележника му — отбеляза Леон. — Аз откривам сурови таланти и им давам възможност да блеснат. — Той хвърли поглед към Ческа, която беше станала от масата и разглеждаше една детска книжка край камината. — Винаги ли е толкова послушна?

— През повечето време. Тя също има своите лоши моменти като всички деца.

— Много е красива. С тази златиста коса ми прилича на малък ангел. Мислила ли си някога да я пробваш в киното?

— Не, никога. Не е ли прекалено малка за това?

— На колко години е?

— Само на четири.

— Виж, Грета, режисьорът на филма, в който Тафи играе в момента, търси дете за ролята на дъщерята на главната героиня. Всъщност ролята не е голяма. Причината да те попитам е в приликата между Ческа и Джейн Фулър, която участва във филма.

— Надявам се, че Ческа не е чула това. Джейн Фулър е много красива. Съвсем ще й завъртиш главата — усмихна се Грета, загледана в дъщеря си.

— Знаеш ли, че си прав, Леон — съгласи се Тафи. — Тя действително прилича на Джейн.

И тримата погледнаха детето, което им се усмихна сладко.

— Грета, какво ще кажеш, ако спомена на режисьора, че мисля, че съм намерил момиченце, което подхожда идеално за ролята?

— Наистина не зная. — Грета се обърна към Тафи: — Ти какво мислиш?

Тафи сви рамене:

— Не смятам, че ще й навреди, ако получи ролята. А и чичо Тафи ще бъде постоянно наоколо, за да я наглежда, нали, миличка?

— Помисли за това, Грета. Ако Ческа участва във филма, аз бих могъл да те уредя като нейна придружителка. Заплащането е добро и ще можеш да следиш дали се грижат добре за нея. Правилата по отношение на децата актьори са много строги. Разбира се, всичко зависи от това, дали режисьорът Джеймс Дей ще я намери за подходяща. Освен това той може вече да е намерил друго дете.

— Смятам, че няма да е зле да види и Ческа. Предполагам, че на нея също ще й се плати, нали? Не че това е толкова важно — побърза да допълни Грета.

— Разбира се. В такъв случай ще се обадя на Джеймс Дей утре сутринта. Ако все още не е дал ролята, бих могъл да ти уредя среща с него.

— Добре — съгласи се Грета.

— Ето ти визитната ми картичка. А сега, съжалявам, но трябва да напусна приятната ви компания толкова скоро, поканен съм на парти по случай рождения ден на един от клиентите ми. — Леон се изправи. — Благодаря ти, Тафи. Обядът беше чудесен както винаги. Грета, с теб ще се чуем утре. — Отиде до Ческа и коленичи до нея. — Довиждане, Ческа.

— Довиждане, сър — отвърна детето.

Леон се изправи и се усмихна.

— Мисля, че държиш в ръцете си звезда, Грета. Тя е в състояние да разтопи и най-коравото сърце. Довиждане. — Агентът взе шапката си от закачалката и се отправи към външната врата.

Грета и Тафи отнесоха мръсните съдове в малката кухня. Тафи ги изми, а Грета и Ческа ги подсушиха. Той направи кафе и отново се върнаха във всекидневната. Ческа се качи на коленете му, сложи палец в устата си и скоро заспа.

Седнала на пода пред камината, Грета наблюдаваше Тафи, прегърнал с обич малкото й момиченце. Питаше се колко ли много бе липсвал на детето баща през всичките тези години. В гърлото й заседна буца. Виното и приятният ден я караха да се чувства сънлива и спокойна. Сподави една прозявка и се протегна като котка.

— Домът ти е много приятен, Тафи. Човек не би могъл да допусне, че се намира в центъра на Лондон. — Тя се извърна към него, защото той не отговори.

Тафи долови въпросителния й поглед.

— Извинявай, Грета, бях се зареял някъде. Какво каза?

— Нищо важно, казах, че тук е много спокойно, въпреки че е в центъра на Лондон.

— Да, нали? Но все пак смятам да се преместя. Имам малко спестени пари в банката и искам да си купя по-голямо жилище. Адвокатът ми ме посъветва да инвестирам в недвижими имоти. Може да огледам околностите на града. Преживените години в Марчмънт ме накараха да копнея за повече простор около къщата ми.

— Ако разполагах с пари, бих си купила голям апартамент в Мейфеър със стълбище пред входната врата — каза замечтано Грета, припомняйки си къщата на Джонатан.

Двамата седяха, наслаждавайки се на спокойната тишина. В този момент Ческа се събуди и Грета спомена, че е време да я отведе у дома.

— Позволи ми да те закарам, Грета.

— Ако няма да те притесня, с удоволствие.

Тримата се спуснаха по стълбището. Тафи ги настани в големия лъскав роувър.

— Не искаш ли да влезеш за едно кафе — предложи Грета, когато спряха пред дома й. — Боя се обаче, че обстановката не е от най-луксозните.

— Не, Грета, благодаря ти. Трябва да прегледам сценария за утрешното си шоу. Слушай го, ако можеш.

— Разбира се, че ще го слушам. Хайде, миличка — обърна се тя към Ческа и й помогна да слезе от колата.

— Лека нощ, чичо Тафи. Благодаря ти за прекрасния обяд.

— Винаги на твое разположение, мила. За мен беше удоволствие да ми гостуваш. — Той се обърна към Грета и я целуна по бузата. — Обади ми се, за да ми кажеш дали двамата с нея ще работим заедно.

— Ще ти се обадя, Тафи. Благодаря ти. От много време не съм се забавлявала така.

Тафи сложи ръка на рамото й.

— И запомни: ако имаш проблеми, знаеш къде да ме намериш.

Тя кимна с благодарност и изчезна през вратата.