Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (57)

Петдесет и седма глава

Когато се събуди на следващата сутрин, Алекс усети, че цялото тяло я боли, а сърцето й свито от мъка.

Марчмънт, нейния дом, го нямаше вече.

Обърна се и видя, че мястото на Ческа е празно. Седна в леглото и разтърка очи. Предишната вечер бе пила повече от обикновено и сега главата й се пръскаше от болка. Насили се да стане.

— Здравей, сънливке!

Ческа се появи откъм будоара, облечена така, сякаш току-що бе приключила снимките за нов епизод от „Петролните барони“. Гримът и прическата й бяха безупречни.

— Гостите ми ще пристигнат след петнадесет минути. Не искаш ли да си вземеш душ?

Алекс погледна майка си объркано.

— Мамо, наистина ли ще приемаш гости на закуска? Трябва да отидем в Марчмънт и да свършим доста неща…

Ческа седна на ръба на леглото.

— Твърдо съм решила да посрещна сутрешните си гости. Виж, Алекс, не бихме могли да направим нищо за Марчмънт. Преди малко се обадих на Джек Уилямс и той ми каза, че имението е пълно със следователи. Всичко е под контрол. Той, както и аз, смята, че засега би било най-добре да се установим тук.

— Ами Ел Джи? Ами училището ми? И животните? Аз…

— С Ел Джи всичко ще бъде наред. Тя се намира на място, където за нея се грижат специалисти. Впрочем не смятам, че трябва да й звъниш, преди да се поуспокоиш малко. Тя веднага ще се досети, че нещо не е наред. А ти не би искала да я тревожиш, нали?

— В никакъв случай.

— Би могла да позвъниш в училището и да им кажеш, че ще отсъстваш няколко дни. А се отнася до любимците ти, Мери обеща да се погрижи за тях.

— Все пак чувствам, че трябва да направя нещо.

— И ще направиш. Ще си вземеш душ. — На вратата се почука. — Трябва да са от румсървиза. Поръчах шест бутилки шампанско. Смяташ ли, че ще стигнат?

— Нямам представа.

— Е, винаги бихме могли да поръчаме още, нали? — С тези думи Ческа напусна стаята и затвори вратата след себе си.

Алекс обви главата си с ръце и се замоли горещо всичко това да се окаже един от онези кошмари, в които познати лица и събития се смесват и изглеждат почти като действителни. Но щом отново отвори очи, разбра, че надеждата й е била напразна.

Цялата й предишна жизненост я беше напуснала и тя с усилие тръгна към луксозната баня.

Докато стоеше под силната струя, Алекс се замисли върху странното поведение на майка си. Снощи Ческа бе изглеждала съкрушена, а тази сутрин се държеше така, сякаш нищо не се бе случило.

И в съзнанието й отново изплуваха думите на Ел Джи: „Ческа не е това, което изглежда…“.

Докато се обличаше, чу някой да се смее във всекидневната. Седна на леглото и поклати глава. Не можеше да отиде там. По лицето й се затъркаляха сълзи и тя зарови глава във възглавницата, за да заглуши риданията си.

И тогава почувства нечия ръка върху рамото си.

— Ей, мила, това съм аз, Саймън. Какво има, за бога?

Алекс вдигна поглед.

— Тя не ти ли каза?

— Какво трябваше да ми каже?

— Че Марчмънт е изгорял вчера… Че красивият ми дом е превърнат в пепел. Че вече нямам нищо.

Последва кратко мълчание, докато Саймън асимилира новината.

— Не, не каза нищо такова. Спомена на Дориън, че имала някакъв проблем, когато се прибрала, нищо повече. Господи! — Саймън прокара ръка през гъстата си руса коса. — Казваш, че Марчмънт е изгорял?

Алекс изтри очите и носа си с ръка.

— Да. А нея сякаш това не я интересува! Как може да си устройва партита след случилото се? Как?!

Саймън седна на леглото и я прегърна.

— Някой пострадал ли е?

Тя поклати отрицателно глава.

— Е, това поне е утешително. Сигурен съм, че къщата ще бъде възстановена съвсем скоро. Ще ви изплатят застраховките и…

— Вярно е, но не това е важното! Къде ще живея сега? Изгубих всичко, което притежавах! Леля ми е в санаториум, чичо ми е бог знае къде, а майка ми се държи така, сякаш е Коледа. Страх ме е, Саймън. Чувствам се съвсем сама.

Прегръдката около раменете й се стегна.

— Не си сама, Алекс. Честна дума, не си сама. Аз съм тук.

— Мила! Какво има? — Изправена до вратата, Ческа ги наблюдаваше.

— Алекс е малко разстроена.

— Стига, Алекс. — Майка й седна до нея на леглото. — Зная, че за теб това беше голям удар, но не бива да показваш чувствата си пред гостите. Нали не искаш да отегчиш Боби, като му хлипаш на рамото?

— Името ми е Саймън и наистина нямам нищо против.

— Хайде, изтрий си очите и ела при нас. За всяко настроение си има подходящо време и място. Ела с мен, Боби. Трябва да обсъдим нещо.

Ческа избута Саймън от стаята, оставяйки Алекс трепереща от гняв. Момичето захвърли безпомощно една възглавница на пода, изтри лицето си и тръгна към всекидневната.

Два часа по-късно, малко преди да си тръгне, Саймън сложи в ръката на Алекс бележка с адреса и телефонния си номер.

— Обади ми се, ако имаш нужда от мен — прошепна той. — Довиждане.

След като и последният гост си отиде, Ческа се отпусна на дивана.

— Много съм уморена. Смятам да подремна следобед.

— Мамо, трябва да помислим как да се върнем в Марчмънт.

Ческа отвори очи и се загледа в дъщеря си, сякаш се съмняваше в здравия й разум.

— Престани, мила. Колко пъти ще обсъждаме този въпрос? Няма да се връщаме, поне засега. Прецених, че най-разумно ще бъде да се установим тук. Има още една спалня, която би могла да използваш, и…

— Но, мамо! Какво ще стане с училището? Тази година е много важна за мен. На всяка цена трябва да я завърша, ако искам да постъпя във ветеринарния колеж.

— Може и да не повярваш, но в Лондон също има училища.

— Означава ли това, че си имала намерение да останеш тук още преди Марчмънт да изгори?

— Разбира се, мила. За една артистка не е много полезно да живее в някое усамотено място. Връщам се отново в бизнеса. Дориън вече ми е уредил прослушване за главна роля в един телевизионен сериал. Каза, че почти всичко е уредено.

Алекс се изправи рязко.

— Много добре. Ти можеш да останеш, но аз се връщам.

— Не ставай глупава, мила! Къде ще отидеш? Къщата вече я няма, Ел Джи не е там. А ти си моя дъщеря. Трябва да останеш с мен.

— Не, мамо, съвсем не съм длъжна. Вече съм на седемнадесет години и си имам собствен живот. Мога да се настаня в една от малките къщи в имението.

— Разбира се, че би могла, но… — Гласът на Ческа потрепери. — Искам да останеш при мен.

Алекс отново седна и се загледа в безпомощното изражение на майка си.

— Моля те, Алекс. Помисли за това. Толкова ли ще ти бъде неприятно да останеш още няколко седмици? Вече почти сте преполовили учебния срок. Бихме могли да намерим бързо някое подходящо училище, така че да не пропуснеш нищо от материала. Освен това само след няколко месеца ще се установиш тук за постоянно. Защо не приемеш станалото като причина, която просто е ускорила изпълнението на плановете ти?

— Но аз… — Алекс въздъхна дълбоко.

— Зная, мила. Промяната е много неочаквана и ти е нужно време да привикнеш към нея. Но не смяташ ли, че след толкова години трябва да прекарваме повече време заедно? Точно заради това се върнах в Англия и изоставих снимките за „Петролните барони“. За да бъда с теб! Искам да наваксам изминалите години и да стана за теб майката, която дълго не си имала.

— Опитваш се да ми кажеш, че ако не бях аз, ти щеше да се върнеш в Холивуд? — бавно попита Алекс.

— Разбира се. Не мисля, че би било честно от моя страна да те мъкна отвъд океана, така че Лондон ми се стори разумен компромис. Седмиците, които прекарах с теб, са най-ценните в целия ми живот. Мисля, че сега не бих могла да те изоставя. Твърде много те обичам, мила. Моля те, дай ми още малко време! До Коледа остават само два и половина месеца. Остани поне дотогава и ако все още не се чувстваш щастлива, бихме могли да поговорим отново.

— Ами изпитите ми? Много е важно да ги взема…

— За теб те по-важни ли са от собствената ти майка?

— Не, разбира се, но…

— Просто ще ти се наложи да учиш по-упорито в новото училище. Мила, в момента ние имаме нужда една от друга. — Ческа обгърна раменете на дъщеря си.

— Аз… Ще си помисля. Трябва да отида при Ел Джи и да поговоря с нея.

— Смяташ ли, че е разумно? Ако отидеш, тя веднага ще се досети, че нещо се е случило. Защо вместо това не й напишеш писмо, в което да й обясниш, че ще останеш за известно време в Лондон с мен.

— Да, може би е по-добре. Ами Марчмънт?

— Ще уредим застрахователният агент да посети имението другата седмица. Веднага след това бихме могли да започнем възстановяването на къщата. Виждаш ли, аз не съм толкова празноглава и лекомислена, колкото изглеждам. Повярвай ми, всичко ще се оправи. Веднага щом нещата в Марчмънт се задвижат, бихме могли да посетим Ел Джи. Какво ще кажеш? Ще опитаме ли? Двете заедно?

Алекс кимна бавно.

— Добре, но само за няколко седмици.

— Чудесно, миличка! Ще бъде много забавно, ще видиш! А сега какво ще кажеш да полеем споразумението с чаша шампанско?

Алекс с усилие си наложи да изглежда доволна. В крайна сметка какво бяха няколко седмици? Ако не й хареса, винаги би могла да се върне в Уелс. Освен това така щеше да бъде по-близо до Саймън.

Ческа й подаде една чаша.

— За нас!

— Да — усмихна се Алекс. — За нас!