Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (36)

Тридесет и шеста глава

Кръстосала крака, Ческа седеше в чакалнята. Взе едно списание от купчината върху масичката за кафе и го запрелиства разсеяно. За стотен път погледна часовника си.

Последните няколко седмици й се сториха ужасни. Боби не й се беше обаждал от вечерта на празненството. Разбираше, че е много ангажиран във Франция, но можеше да й звънне поне да й каже едно „здравей“. Единственото й утешение беше неговият глас от грамофонната плоча — точно както й бе пял в Брайтън.

А гласовете отново се бяха върнали. Те я преследваха, когато беше будна, и тровеха сънищата й.

Боби си отиде… Боби си отиде… Той не те обича вече… не те обича… — говореха й те.

Тя се питаше дали това се дължи на факта, че не взема редовно хапчетата си и не обръща внимание на появилото се отново главоболие, но не вярваше да е така. Всичко се свеждаше до това, че Боби го няма до нея.

А и менструацията й беше спряла. Отначало тя не обърна внимание, защото цикълът й изобщо не беше редовен. Но след като и през миналата седмица нищо не се случи, Ческа реши да се посъветва с лекар.

Онази последна нощ с Боби… Не бяха взели никакви предпазни мерки.

Обзета от тревога, тя не бе спала спокойно от момента, в който й бяха направили теста за бременност.

Когато все пак успяваше да заспи, кошмарът се връщаше. Единственият, който можеше да го прогони, беше Боби. С него се чувстваше най-добре.

В деня, когато майка й отиде на обяд с Тафи, тя закръстосва неспокойно из стаята си. И тогава се случи нещо ужасно. Ческа спря пред огледалото, за да се среше, и установи, че не вижда отражението си. Беше станала невидима.

Потискайки риданията си, тя тичешком излезе от апартамента и се втурна към кабинета на лекаря, без да се осмели да погледне към витрините, покрай които минаваше.

 

 

— Франческа Хамънд — извика сестрата и Ческа се изправи. — Доктор Фъргюсън ще ви приеме сега. Знаете ли пътя?

— Да, благодаря ви.

Сърцето й щеше да се пръсне в гърдите, когато почука на вратата на лекарския кабинет.

— Влезте — чу се отвътре.

Ческа отвори вратата и влезе. Срещу нея се изправи привлекателна лекарка, която усмихнато й посочи стол до бюрото си. Опитвайки се да запази самообладание, Ческа веднага се възползва от поканата.

— Е, вече разполагам с резултатите от теста, който ви направихме миналата седмица. Те потвърждават подозренията ви. Вие сте бременна.

Ческа избухна в сълзи.

Младата жена стана, приближи се до нея и й подаде салфетка.

— Хайде, хайде. Не сте омъжена, нали?

— Не.

— А имате ли сериозен приятел?

— Да.

— Смятате ли, че той е готов да постъпи почтено спрямо вас, след като узнае новината?

— Аз…

Внезапно тя си представи как ще каже на Боби, че носи детето му. Тяхното бебе, създадено с любов. Как би могла да се съмнява, че той няма да се ожени за нея? Неочаквано я обзе спокойствие. Ритъмът на сърцето й се успокои и тя се усмихна на лекарката.

— Да, сигурна съм в това.

— Много добре. Е, ако имате някакви проблеми, обадете ми се, за да видим какво можем да направим. Бихме могли да обсъдим и други възможности.

— Няма да се наложи, но все пак ви благодаря.

— Имате ли семейство?

— Живея само с майка си.

— Ще й се обадя веднага. При тези обстоятелства няма да е излишно някой да се грижи за вас. Тя може би ще бъде шокирана в началото, но няма да ви откаже помощта си.

— Да, доктор Фъргюсън. — Ческа се изправи. — Благодаря ви. Довиждане.

Тя напусна кабинета и се озова на улицата. Мъглата беше все така гъста и движението бе още затруднено.

Имаше нужда да отиде някъде, където би могла да премисли всичко. Прекоси „Пикадили“, поразходи се из мъгливите улички на Сохо и влезе в първото кафене, което намери. След като си поръча кафе, извади от чантата си кутия „Ембаси“ и запуши. Беше навик, който напоследък бе усвоила, а и това бяха любимите цигари на Боби. Познатият им аромат й напомни за него и донякъде я успокои. После посегна към несесера си и забеляза, че ръката й трепери. Отвори го бавно и боязливо погледна в огледалото. От гладката повърхност я гледаше лицето й и тя въздъхна облекчено. Значи, в крайна сметка не беше невидима.

Всичко беше наред. Вероятно нервите й са били пренапрегнати преди срещата с лекаря.

Ческа отпи от кафето си и осъзна, че бебето беше най-хубавото нещо, което й се беше случило досега. Дали мечтата й да се омъжи за Боби щеше да се сбъдне? Във въображението си видя себе си, него и детето им и се усмихна. Внимателно докосна корема си. Там, вътре, се намираше част от Боби, която беше доказателство, че той я беше обичал и щеше да продължава да я обича и в бъдеще.

Ческа изостави фантазиите и се замисли за по-практични неща. Щеше да съобщи новината на майка си в „Савой“, защото знаеше, че Грета не би направила сцена на обществено място. Трябваше да я убеди, че двамата с Боби ще се оженят при първа възможност. Майка й сигурно щеше да се ядоса, задето я беше излъгала, но щеше да й прости, щом научи, че ще става баба. Пробните снимки в Холивуд трябваше да се отменят, но какво значение имаше някакъв си глупав филм в сравнение с любовта на Боби и тяхното дете?

Но първо трябваше да се обади на Леон, за да научи телефонния номер на Боби във Франция.

Ческа пресуши чашата си и тръгна по коридора, за да потърси телефон. Бързо набра номера на Леон.

— Здравей, миличка. Радвам се да те чуя. Реши ли вече кога заминаваш за Америка?

— Все още не, Леон.

— Ческа, не можеш да отлагаш още дълго. Знаеш, че няма да те чакат до безкрайност.

— Зная. Виж, обаждам ти се, защото трябва да се свържа с Боби.

— С кой Боби?

— С Боби Крос, разбира се.

— О!

— Имаш ли телефонния му номер във Франция?

— Във Франция ли? — В гласа на Леон пролича изненада.

— Да. Нали сега е там?

— Ъъъ… да. Да, разбира се.

— Наистина трябва спешно да говоря с него, Леон.

— Разбирам. Виж, защо не оставиш това на мен? Той… той е непрекъснато в движение в момента, но веднага щом ми се обади, ще му кажа да ти позвъни.

— Добре. Но, Леон, предай му, че трябва да поговоря с него колкото може по-скоро.

— Разбира се. Всичко наред ли е при теб?

— О, да. Всичко е наред. Дочуване. — Ческа затвори телефона и погледна часовника си. Разполагаше с половин час, да стигне до ресторант „Савой“.

 

 

Грета седеше в американския бар, пиеше джин с тоник и пушеше. Мислеше само как да съобщи на Ческа новината за Боби.

Видя дъщеря си да влиза и сърцето й се сви. Забеляза погледите, с които мъжете я сподиряха. Малкото момиченце се беше превърнало в изключително красива жена, която би могла да притежава всеки мъж, когото пожелае. Тази мисъл й вдъхна малко кураж.

— Здравей, мамо. — Ческа се настани до нея.

Грета забеляза, че очите й блестят неестествено, а по обикновено бледите й бузи е плъзнала руменина.

— Добре ли мина обядът с Тафи?

— Да, много приятно. Той ще дойде след малко, за да изпием по едно питие.

— Много ще се радвам да го видя.

— Добре. — Грета махна на келнера, поръча и отново се обърна към Ческа, без да знае как да започне.

— Мамо, трябва да ти кажа нещо — бързо каза Ческа. — Зная, че ще бъдеш малко разстроена, но искам да знаеш, че всичко ще бъде наред.

— Какво има?

— Ами днес следобед открих, че двамата с Боби ще имаме дете. — Изстрелваше думите забързано, лишавайки Грета от възможността да реагира. — Моля те, мамо, не ми се сърди. Зная, че те излъгах за отношенията ми с Боби, но бях сигурна, че ще се притесниш, ако узнаеш истината. Бебето стана по погрешка. Имам предвид, че обикновено внимавахме. Но след като вече е факт, аз съм много щастлива. Точно това исках, а и Боби ще бъде на седмото небе. Ще се оженим при първа възможност.

— О… О, Ческа! — изстена Грета, покри лицето си с ръце и между пръстите й закапаха сълзи.

— Мамо, моля те, не плачи. Всичко ще бъде наред, ще видиш!

— Извинявай, миличка. Трябва да отида до тоалетната. — Грета скочи от мястото си, бързо прекоси салона и се втурна към дамската тоалетна. В гърлото й се надигна гадене и тя припряно захлопна вратата след себе си.

Беше направила всичко, всичко, за да осигури за своето дете любов, финансова независимост и кариера, каквито самата тя никога не бе имала. А ето, че независимо от всичките й усилия историята се повтаряше. Ческа беше бременна от мъж, който не я обичаше и никога не би се оженил за нея дори ако беше свободен да го направи.

— Защо? Защо? — стенеше тя.

— Мамо? Мамо, вътре ли си? Добре ли си? — Ческа се появи до вратата.

— Да, миличка, добре съм. — Грета направи усилие да се стегне и пое дълбоко въздух. Трябваше да бъде силна заради дъщеря си. Налагаше се да мисли бързо. — Извинявай, сигурно е от шока след онова, което ми каза. Почувствах някаква слабост, но сега съм добре. Хайде да отидем да допием питиетата си. Налага се да си поговорим за доста неща. — Грета се усмихна и двете се върнаха в бара.

— Мамо, моля те, кажи, че не ми се сърдиш. Не искам да те виждам разстроена. Толкова съм щастлива!

— Не, миличка — поклати глава Грета. — Не ти се сърдя. Просто съм притеснена за теб.

— А не трябва. Казах ти, че всичко ще бъде наред.

— Каза ли вече новината на Боби?

— Още не. В момента той е във Франция. Позвъних на Леон и Боби ще ми се обади при първа възможност. Зная, че ще бъде очарован. Което означава, че ще трябва да се оженим по-скоро, отколкото възнамерявахме.

— Значи Боби ти е направил предложение за женитба?

— Не е точно така, но съм сигурна, че иска това. Той ме обича, мамо. Аз също. Помисли си само, ще ставаш баба! — разсмя се Ческа.

Грета се опита да запази спокойствие, но сърцето й се късаше. Гледаше лицето на дъщеря си и се питаше притеснено дали тя наистина няма някакъв емоционален проблем. Наивността й беше просто трогателна. Ческа беше убедена, че животът й ще завърши щастливо точно както ставаше във филмите й.

Тя пое дълбоко дъх и улови ръката на дъщеря си.

— Миличка, трябва да ти кажа нещо. Зная, че вероятно няма да ми повярваш, затова помолих Тафи да дойде и да потвърди думите ми. Така или иначе, щях да ти го кажа тази вечер, но след всичко, което научих, смятам, че трябва да разбереш истината веднага.

Лицето на Ческа се изопна. Ъгълчетата на устните й се изкривиха от напрежение.

— Каква истина?

— Преди да ти я кажа, искам да знаеш, че те обичам повече от всичко друго на света и никога не бих направила нещо, за да те нараня. Бих дала всичко, за да ти спестя това, но не мога. Ти искаше да се отнасям към теб като с голям човек и сега трябва да се държиш като такъв. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Да, мамо. А сега ми кажи какво има? Нещо за теб ли? Да не би да си болна?

— Не. Иска ми се всичко да беше така просто. Трябва да бъдеш смела и да знаеш, че аз съм на твоя страна и ще ти помогна с каквото мога.

— Мамо, просто ми кажи!

— Боби Крос е женен. Женен е от седемнадесет години. Има две деца, едното от които е на твоята възраст.

Ческа се взираше в майка си с безизразно лице.

— Научих го от Тафи днес на обяд — продължи Грета. — Изглежда, това е една от най-добре пазените тайни в шоубизнеса. Една съпруга и две деца не са толкова полезни за имиджа му, колкото тълпите от млади обожателки, затова са оставени на заден план. Боби е много по-възрастен, отколкото си мислила, скъпа. И дори да искаше да се ожени за теб, не е в състояние да го направи. Жена му е католичка и не му дава развод. Това, което ти стори той, е непростимо, Ческа, но Тафи твърди, че не си първата и сигурно няма да си последната. Научил е всичко това от Леон и аз те моля да повярваш.

Грета се опитваше да предугади реакцията на дъщеря си. Но Ческа вече не я гледаше. Беше зареяла взор в далечината.

— Миличка, моля те, повярвай ми. Въпреки че положението не е розово, не е настъпил краят на света. Бихме могли да разрешим проблема ти. Все още имаш своята кариера. Бихме могли да заминем за Америка за онези пробни снимки. Сигурна съм, че още след първия ти филм там всички студиа ще бъдат отворени за теб. Скоро ще забравиш Боби и…

— Не! Не! Не! Не те слушам! Не те слушам! Ти лъжеш! Лъжеш! — Ческа закри ушите си с длани и замята глава от една страна на друга.

Хората започнаха да се обръщат към тях.

— Миличка, успокой се, моля те. Кълна се, че говоря истината. Защо бих те лъгала?

Ческа отпусна ръце и втренчи поглед в майка си.

— Защото не можеш да понесеш мисълта, че ще ме загубиш, мамо, затова. Защото искаш да ме запазиш само за себе си, да ме държиш като заложница в онзи апартамент. Никога не си искала да имам свой собствен живот. Но няма да стане, мамо. Аз обичам Боби, смятам да се омъжа за него и да родя детето му. А ако ти не можеш да понесеш всичко това — твой проблем!

Лицето на Ческа се бе изкривило и от красотата й не бе останало нищо. Грета потръпна. Дъщеря й изглеждаше почти като луда.

— Миличка, чуй ме. Разбирам, че си разстроена, но…

— Разстроена? Не! — Ческа се изсмя. — Не съм разстроена, мамо. Просто те съжалявам. Без мен жалкият ти живот става безсмислен, нали?

— Достатъчно, Ческа! — гневно повиши глас Грета. — Нека да ти кажа нещо за своя жалък живот. Бях на деветнадесет, когато открих, че съм бременна. Баща ти беше американски офицер, който си замина, без дори да ми каже „сбогом“. Нямах нито пари, нито дом, но Тафи ми помогна, като ме изпрати в Уелс. Там срещнах Мървин Марчмънт и се омъжих за него, за да осигуря баща на детето си. Когато той започна да пие, те доведох в Лондон и се борих с всички сили, за да осигуря покрив над главите ни. Единственото, което исках да ти дам, е сигурността, която самата аз никога не съм имала. Всичко, всичко беше за теб, Ческа! Не искам нищо в замяна, освен да повярваш, че онова, което ти казах, е истина!

Ческа се усмихна бавно.

— Добре, мамо. Как искаш да повярвам на онова, което ми каза за Боби, след като през всичките тези години си ме лъгала за истинския ми баща?

Грета почувства, че цялата й сила я напуска. Бавно отвори дамската си чанта, извади пари и ги сложи на масата.

— Сега си тръгвам. Ако искаш, можеш да дойдеш с мен. Или пък да останеш и да изчакаш Тафи, който ще потвърди всичко, което ти казах. Не мога да направя нищо повече, освен да те уверя, че винаги, когато имаш нужда от мен, ще бъда до теб. Обичам те и всичко, което съм правила, е било за твое добро. Довиждане, Ческа.

Ческа гледаше как майка й се отдалечава.

Тя лъже! Лъже!… Боби те обича… обича те… — заговори отново гласът в главата й. — Тя те мрази, мрази те и иска да те унищожи…

Разтърси глава, затвори очи и отново ги отвори. Пред погледа й се завъртяха виолетови кръгове.

Тя се изправи и забърза в посоката, в която бе изчезнала майка й.