Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (59)

Петдесет и девета глава

— Е, Боби, миличък, какво мислиш?

Саймън се взираше изумено в Ческа.

— Честно казано, не зная какво да кажа.

— Бях сигурна, че ще останеш доволен.

— Е, поласкан съм, че смяташ таланта ми достоен за такава голяма инвестиция. Зная, че ще прозвучи глупаво, но защо го правиш?

Ческа остави вилицата и ножа и отпи глътка от виното си.

— Защото вярвам в теб. Необходима ли е друга причина?

— Не, предполагам, но… Ние се познаваме едва от седмица, а ти вече ми предлагаш да ми дадеш пари, за да направя собствено звукозаписно студио. Имам предвид, че не си чула нищо от онова, което съм създал. Може да се окажа абсолютен бездарник.

— О, снощи се срещнах с един приятел, който работи в музикалния бизнес. Той ми каза, че преди известно време двамата сте направили някакъв албум. Отзивите му за теб бяха много добри. Каза още, че е готов да ти помогне, ако искаш.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш кой е този „приятел“?

— Не, нямам. Името му е Гари Телоу.

— Боже милостиви! Та той е един от най-известните хора в нашия бизнес! Откъде го познаваш?

— Преди няколко години го срещнах в Лос Анджелис — засмя се Ческа. — Живях с него, докато му се наложи да се прибере в Англия.

— Ясно. Значи, Гари е готов да ми стане нещо като съветник?

— Точно така, Боби.

— Името ми е Саймън.

— Ще се поразтърся за подходящо студио. Ще ти се обадя веднага щом намеря нещо добро. А сега, моля да ме извиниш, но имам среща с една журналистка в хотела в три часа. Ако искаш, можеш да дойдеш с мен. Нямам нищо против да се появиш на снимките.

— Ъъъ… не, благодаря. Аз също имам работа.

— Е, да пием за нашето общо бъдеще. — Ческа вдигна чашата си с вино и направи знак да й донесат сметката.

— Благодаря ти за обяда.

— За теб по всяко време. Това е само първият от многото, които ни предстоят, нали, скъпи? Винаги съм знаела, че някога някъде ние с теб ще се срещнем отново. Е, доскоро.

Объркан и смутен, Саймън наблюдаваше как Ческа напуска ресторанта.