Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (60)

Шестдесета глава

Алекс погледна голямата цветна снимка на първа страница на вестника и се намръщи. Бе излязла ужасно, леко примижала от светлината на камерата. До нея, обвила нежно с ръка раменете й, Ческа изглеждаше ослепителна както винаги.

Заглавието гласеше:

ИЗГУБЕНАТА ДЪЩЕРЯ НА ДЖИДЖИ

„Днес публикуваме трогателната история за това, как световноизвестната звезда от сапунените сериали Ческа Хамънд се завърна в Англия след седемнадесет години, за да намери детето, изоставено някога от нея. Подробностите четете на страница 10.“

Алекс разгърна вестника и хвърли поглед над страниците към майка си, която четеше същата статия.

Вътре бяха поместени още множество снимки, повечето от които само на Ческа. Алекс стисна зъби и зачете.

„Ческа Хамънд — една от най-известните английски актриси през петдесетте години и понастоящем популярна като Джиджи от телевизионния сериал «Петролните барони» — се завърна в Англия завинаги. Причината за това се оказа по-важна от всяка роля, която би могла да изиграе.

Разговарях с госпожа Хамънд в апартамента й в «Савой». Ослепителна, както я познаваме от екрана, но все пак деликатна и уязвима, тя изглежда почти на годините на момичето, заради което се върна. Ческа започна да ми разказва трогателната история:

Бях шестнадесетгодишна, когато открих, че съм бременна. Тогава бях много наивна, от което се възползва един доста по-възрастен от мен мъж (тя все още отказва да назове името на бащата на детето си). По онова време кариерата ми беше във възход. Току-що бях завършила «Моля ви, сър, обичам ви» и Холивуд вече ме очакваше. Можех да направя аборт, както повечето момичета в моето положение. Но не исках да убия бебето си. Бях допуснала голяма грешка, но вината за това беше изцяло моя и нямах право да унищожа малкото беззащитно същество. Тогава при автомобилна катастрофа трагично загина майка ми и това само затвърди решението ми да родя детето. Наложи се да се крия по време на цялата бременност. Разбрахме се с леля ми, че тя ще се грижи за бебето. Ако в Холивуд разберяха за него, с кариерата ми щеше да бъде свършено и аз нямаше да имам с какво да го издържам. И така, оставих дъщеря си в Северен Уелс, сигурна, че е в добри ръце. Разбира се, изпращах всяко спестено пени, за да подпомогна отглеждането й…“

Кръвта на Алекс вече кипеше, но тя се насили да продължи да чете:

„… и постоянно питах леля си в писма дали не би искала да изпрати Алекс в Лос Анджелис за ваканциите, но тя не се съгласяваше. Аз я разбирах много добре. Това би могло да разстрои много едно толкова малко дете. Въпреки че сърцето ми се късаше, реших, че Алекс трябва да остане там, където е. По-късно научих, че леля ми се е разболяла сериозно. Тогава захвърлих всичко и се върнах, за да се погрижа за детето си.

Наблюдавах как Ческа сложи нежно ръката си върху рамото на дъщеря си. Седемнадесетгодишната Алекс, точно копие на майка си, й се усмихна ласкаво. Взаимната привързаност между тях е очевидна. Попитах Алекс как приема завръщането на майка си. Много съм щастлива, че е тук, отвърна момичето. Попитах дали не изпитва горчивина от това, че е била изоставена толкова дълго. Съвсем не. Винаги съм знаела, че тя мисли за мен. През цялото време ми изпращаше писма и подаръци. Разбирам защо е постъпила така.

Попитах Ческа за бъдещите й планове. В отговор тя сви рамене: Надявам се да започна да работя отново колкото може по-скоро. Имам предложения за няколко телевизионни сериала, а и бих искала да се пробвам в театъра. Това би било голямо предизвикателство.

Поставих въпроса за мъжете в живота й, но Ческа само се усмихна свенливо: Да, има един мъж, но това е много лично и не бих искала да го коментирам.

Сбогувах се със знаменитата, известна по цял свят актриса, убедена, че новооткритото майчинство ще я дари с ново, непознато досега щастие. Добре дошла у дома, Ческа! Всички ние, като Алекс, приветстваме завръщането ти!“

Алекс изпита желание да удуши журналистката.

Ческа остави вестника настрани.

— Е, как ти се струва?

— Мисля, че това са абсолютни глупости. Не си спомням някоя от нас да е казвала това, което пише тук!

— Зная, но журналистите са известни с това, че обичат да доукрасяват историите, които разказват.

— Но ти си чела статията, преди да я публикуват. Защо не направи нещо?

— Миличка, тя съвсем не е толкова лоша. Искам да кажа, ти наистина се радваш, че се върнах, нали?

— Да, разбира се, но…

— Е, тук пише точно това, макар и малко поукрасено. А и снимките са много добри.

— Да, твоите.

— Е, мила, благодаря ти за съдействието. То означава много за бъдещето ми. О, телефонът! — Ческа стана и отиде да се обади.

— Ало? О, Дориън, ти ли си? Чете ли вестника?… О, така ли? Е, ще трябва да поговоря с Алекс, но тя едва ли ще има нещо против… Добре, ще ти се обадя след десетина минути.

Ческа затвори телефона и се върна при Алекс.

— Е, изглежда, нашата история е вдигнала доста шум. Дориън е бил затрупан с телефонни обаждания от различни вестници и познай още какво! Уогън иска да участваме в неговото шоу. Не е ли чудесно?

— Не — решително тръсна глава Алекс.

— Но, мила, не разбираш ли? Вестниците са едно нещо, но участието в предаването на един толкова популярен водещ ще даде голям тласък на кариерата ми. Моля те, ако ме обичаш, съгласи се заради мен!

— Не, мамо. Съжалявам, но не мога. За разлика от теб, аз не съм актриса. Не ми е приятно да стоя пред камерите, а и предпочитам да не давам гласност на личния си живот.

— Аз ще ти помогна, мила. Ще бъде много забавно да се появим по телевизията заедно!

— Не! — Алекс се изправи. — Не мога да повярвам, че използваш онова, което си ми сторила, за да подпомогнеш кариерата си. Това е неморално! Отказвам да участвам. А сега ме извини, имам работа.

Алекс напусна всекидневната и тръгна към стаята си. Затръшна вратата и я заключи, опасявайки се, че майка й може да я последва и да продължи да я убеждава. Или, което беше още по-лошо, да избухне в сълзи както всеки път, когато нещата не ставаха според желанието й. В такива случаи Алекс започваше да я успокоява и поддавайки се на емоционалното изнудване, обикновено се примиряваше с исканията й. Но сега, за първи път, щеше да прояви твърдост.

На тоалетната маса, използвана вместо бюро, бе подредена спретната купчина тетрадки и учебници. Алекс седна на стола и се наведе над тях. Няколко минути остана заслушана, но от съседната стая не се чуваше нито звук. Въздъхна облекчено, защото в момента не би могла да понесе още една сцена.

Отвори учебника си и се опита да се съсредоточи върху есето, което трябваше да напише. Бе тръгнала на училище преди няколко дни и въпреки различните методи на преподаване бе уверена, че с повече усилия ще успее да получи нужната й степен.

Но мислите й продължаваха да се въртят около Ческа. Спомни си статията и се запита кой ли е мистериозният приятел на майка й. Единствените мъже, с които се срещаше напоследък, бяха агентът й Дориън и Саймън.

Нямаше никакво съмнение, че Ческа има някакво отношение към Саймън. Миналата седмица на няколко пъти бе ходила на обяд с него. Знаеше това от самия Саймън, с когото бе говорила предишния ден на чаша кафе.

— Тя само се опитва да ми помогне, кълна ти се — беше й казал той. — Иска да вложи пари в ново звукозаписно студио. Алекс, моля те, повярвай ми. Става въпрос само за сделка. Няма нищо повече. Другата седмица ще отидем да потърсим подходящо място.

Алекс не бе отговорила, загледана мрачно в чашата си с кафе.

— Мила, ако това те разстройва, ще се откажа. Много е хубаво да намериш някой, който вярва в таланта ти и е готов да те подкрепи, но най-важното за мен сега е животът ми с теб. Кажи ми, ако предпочиташ да откажа на майка ти.

— Не, разбира се. Просто се чудя защо майка ми е решила да направи това.

— Смяташ, че не съм достатъчно талантлив, така ли? — закачи я Саймън.

— Не, но тя не е чула нищо, направено от теб.

— Наистина не беше, преди да ми направи предложението, но съм й бил препоръчан от други хора в бизнеса. Знаеш ли, аз имам доста добра репутация. Не съм съвсем зелен в тази работа.

— Извинявай, Саймън. Не искам да се караме, само че…

— Алекс, какво точно се опитваш да ми кажеш?

— Това, че дори да си голям талант, интересът на майка ми към теб не е само делови.

— Да не би да смяташ, че Ческа е увлечена по мен?

— Да.

— Ясно. Самата тя никога не ми е дала повод да си помисля подобно нещо, но ще внимавам, обещавам ти.

— Зная, че звучи глупаво, но те моля да бъдеш предпазлив.

— Добре. Не разбирам защо искаш да държим отношенията си в тайна от майка ти. Вече си достатъчно голяма, за да можеш да си имаш приятел.

— Просто защото не искам тя да узнае — упорито настоя Алекс.

— Но няма ли това да ни помогне да разрешим проблема си? Трябва само да й кажеш, че се обичаме. Мисля, че тя ще бъде очарована. Искам да кажа, коя майка не би пожелала за дъщеря си приятел като мен?

Тя само се бе усмихнала и си бе пожелала нещата наистина да бяха толкова прости.

Алекс отново се върна в настоящето и се опита да се съсредоточи върху есето. След десетина минути разбра, че от усилията й няма да излезе нищо, и затвори учебника. Вдигна телефона и набра номера на Саймън.

— Здравей, Алекс се обажда.

— Здравей, мила. Как си?

— О, добре. В момента се боря с едно есе.

— Алекс, заета ли си в събота вечерта?

— Не.

— Виж, защо тогава не дойдеш да ме вземеш от театъра, а после да отидем у нас. Ще ти приготвя знаменитите си спагети.

— А какво ще кажа на майка ми?

— Кажи й, че ще останеш при някоя приятелка от новото си училище, която ще ти помогне да наваксаш пропуснатото. Моля те, Алекс. Би било чудесно да останем двамата за малко сами.

— Добре, ще й кажа.

— Чудесно. И да не забравиш четката си за зъби. Обичам те!

Алекс затвори слушалката и се загледа в отражението си в огледалото на тоалетната маса. Питаше се защо ли интуитивно усеща, че в никакъв случай не бива да разкрива пред майка си отношенията си със Саймън.

Какво означава той за Ческа?

Обви главата си с ръце. Дълбоко в себе си знаеше отговора.

Двете с майка й обичаха един и същи мъж.