Уилбър Смит
Чародей (96)

95

Тридесет и пет дни преди пълната луна на Хор, в Галала пристигна необикновен керван. Дойде от пристанищния град Сафага. Водеше го едноок и еднорък гигант, на име Аартла.

Петимата войни от Червения път излязоха да го посрещнат на три левги извън града. Придружиха го с почести до Галала, защото той беше брат войн от трета степен, минал Червения път преди тридесет години. Преди две десетилетия либийска стрела му извадила окото по време на поход, воден от фараон Тамоз, а пет години след това един нубийски войн отрязал ръката му под лакътя, с един-единствен удар.

Днес Аартла е богаташ. Притежава пътуваща група за развлечения — мъже и жени с особени дарования. С трупата му пътува най-силната жена на света. Тя може да вдигне по един кон с всяка ръка, да отхапе края на бронзова пръчка, както и да я изкриви с вагината си. Друга се слави като най-красивата жена в света, макар малцина да са видели лицето й. Тя идва от една толкова отдалечена на север страна, че в нея зимно време реките се превръщат в бял камък и престават да текат. Аартла взема десет таела^[1] сребро за правото да се види лицето й. Разправят, че имала златна коса, дълга чак до земята, а очите й били различни на цвят — едното златно, а другото синьо. Цената, определена от Аартла, за да се зърнат други части от тялото на хубавицата са съответни, така че само богат човек може да се наслади изцяло на всичките й прелести.

В добавка към това, Аартла притежава и чернокожо момиче, което яде огън, покрива се от глава до пети със скорпиони, а на шията си увива жив питон. Като връхна точка на представлението, тя пуска змията в интимния отвор на тялото си, докато изчезне цяла в утробата й.

Всички тези чудеса имат за задача само да нажежат атмосферата и да подготвят зрителите за главната атракция на Аартла. Това са неговите бойци: борци и фехтувачи, готови да премерят сили с всеки претендент от публиката. Аартла предлага награда от сто таела чисто злато на оня, който успее да победи някого от хората му. Облозите, които се сключват покрай цялата тая работа, са баснословни и те именно са източникът на приказното богатство на едноокия. Макар вече сам да не се бие, той си остава боец по душа и верен адепт на Червения път.

Когато научи, че млад фараон от династия Тамоз е решил да опита късмета си на Червения път, той доведе бойците си от другия край на света, за да се опълчат срещу него. Тази игра му харесва толкова много, че реши да не иска пари за услугите си.

Неговите братя войни бяха приготвили един от най-старите палати в града за подслон на Аартла и трупата му. Вечерта след пристигането му, те дадоха в негова чест голямо пиршество, на което не поканиха само Нефер и Мерен.

— Не бихме приели — обясни Нефер на Минтака. — Не сме братя от ордена. Освен това, противно на традицията е, да седнем на една трапеза с хората, които ще се опълчат срещу нас.

В деня след пиршеството, бойците на Аартла подновиха никога непреставащите тренировки, под неговия зорък поглед. Трудеха се в двора на стария палат, а външни лица не се допускаха. Аартла беше достатъчно предпазлив, да не позволи бъдещите участници в залозите да се запознаят с кондицията и възможностите на неговите бойци, без да си платят.

Таита обаче не е външно лице. Когато загуби ръката си, именно той заши остатъка от нея, а след това спаси живота на пострадалия, като излекува развилата се газова гангрена. Аартла го приветства и го настани на възглавници до себе си, откъм здравото око. Най-красивата жена на света му поднесе подправен с мед шербет, като го дари с усмивката на различните си очи иззад воала.

Най-напред Аартла осведоми Таита относно последните събития в Месопотамия, откъдето пристигаше. По всичко изглеждаше, че цар Саргон и остатъците от разбитата му армия са се скрили зад стените на столицата Вавилон. Относно изхода на войната не можеше да има съмнение. Армиите на мнимите фараони скоро ще имат възможност да се върнат и да се справят с новата заплаха, в лицето на малката армия на Галала. Това беше казано с многозначителен вид — своевременно приятелско предупреждение.

Докато седят на възглавниците и обсъждат най-различни неща — политика, власт и война, медицина, магии и богове — Таита изглежда погълнат от разговора и почти не поглежда към атлетите, които се потят на плаца. Древният му поглед обаче не пропуска нито една стъпка, нито един удар.

Бойците си изкарват хляба със своите смъртоносни умения. Те са поклонници на Червения бог и за тях боят е като богослужение. Когато същата вечер Таита се прибира в килията си при Нефер и Мерен, лицето му е сериозно.

— Наблюдавах упражненията на вашите съперници и ви предупреждавам: чака ни още много работа, а имаме само няколко дни на разположение.

— Разкажи ни, стари татко! — моли Нефер.

— Преди всичко Полиос, бореца… — започва Таита, като описва един по един бойците, силата, стила и похватите им. След това разисква всяка дребна слабост, която е забелязал у един или друг от тях и как да се възползват от нея.