Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

134

Минават още пет дни, преди Минтака да е в състояние да поеме обратния път към Аварис. Даже и сега, Таита и Нефер настояват да я пренесат в закрита носилка, за да избегне друсането и люшкането по неравния път, който ги чака. Движат се много бавно и едва след петнадесет денонощия прехвърлят последния безводен рид, за да видят пред себе си пищната зеленина на нилската долина.

Нефер помага на Минтака да слезе от носилката и двамата се отдалечават достатъчно, за да се насладят в усамотение на този вълшебен миг, завръщането у дома. Не след дълго, Нефер се изправя и засенчва очи.

— Какво има, сърце мое? — пита Минтака.

— Имаме гости — отвръща той и когато тя възкликва огорчена, Нефер добавя — Тези гости са винаги добре дошли.

Когато ги познава, тя се усмихва радостно на странната двойка.

— Таита и Мерен! Що за странни одеяния?

И двамата са облечени като прости селяни, а през рамо носят кожени поклоннически торби.

— Дошли сме да се сбогуваме — казва Таита.

— Нима ще ме изоставиш? — Нефер е поразен. — Няма ли да присъстваш на коронацията ми?

— Ти се възцари на бойното поле край Исмаиля — отвръща тихо Таита.

— Ами сватбата! — възкликва Минтака. — Трябва да останете за сватбата!

— Вие сте женени от много отдавна. — Таита се усмихва. — Може би още от часа на раждането си, защото боговете са ви отредили един за друг.

— Ами ти, братко от Червения път и най-скъп приятел? — обръща се Нефер към Мерен. — Ти къде си тръгнал?

— След като загубих Мерикара, няма какво да правя тук. Трябва да отида с Таита.

Нефер усеща, че повече приказки са излишни — само биха развалили тържествеността на момента. Дори не пита къде отиват. Може и те да не знаят.

Прегръща ги и ги целува, а после гледат с Минтака, как се отдалечават, как се смаляват трептящите им силуети, за да се стопят в маранята на пустинята. И двамата са обзети от изгарящо чувство на съжаление и загуба.

— Всъщност, те не си отиват — шепне Минтака, когато двете фигури изчезват напълно.

— Не — съгласява се Нефер. — Винаги ще бъдат с нас!