Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

121

Усещат уханието на реката отдалеч — сладка влажна прохлада в пустинния въздух. Конете вдигат глави и цвилят. Пехотинците ускоряват ход и напрягат взор да съзрат водите, които по това време на годината са високи и мътни от влачената плодородна тиня, кръвта и плътта на родната земя.

Нефер и Минтака са в първата колесница, оглавила предълга колона по вития път от древния град Галала. Мерен и Мерикара са от дясната им страна във втората колесница. Въпреки протестите на Мерикара, която го намира все още неукрепнал и слаб, Мерен е на мястото си.

— Пропуснах битката при Галала, но се заклевам да не пропусна никоя друга. Докато в тялото ми има капка кръв, аз ще бъда рамо до рамо с моя цар и най-скъп приятел! — Макар да е бял и кльощав като чапла, той стои гордо изправен с юздите в ръце.

Първите колесници прехвърлят билото и в краката им се просва зелената долина на Нил. Могъщата река прилича на поток разтопена мед, ливнала от леярската пещ, с огнена червенина под лъчите на ранното слънце. Нефер се обръща и се усмихва на Мерен в съседната колесница.

— Идваме си у дома!

Минтака запява, отначало тихичко, а после, когато към нея се присъединява Нефер, по-силно:

„Храм на боговете,

Родина на хиляда герои,

най-зелен на света,

Наша първа любов. Наш любим дом.

Ти, наш Египет!“

Мерен и Мерикара присъединяват гласове и постепенно песента се подема от цялата колона. Отряд след отряд прехвърлят билото и запяват.

Насреща им идва друга армия, колесници и пешаци. Зад нея се виждат старейшини и жреци, областни управители, всички празнично облечени, сложили отличията си, едни в каляски, други в носилки, носени от роби, а трети — на коне или пеша. След тях идват гъстите тълпи на гражданството, подскачащи и пеещи от радост. Някои жени носят малки деца на ръце и плачат от щастие, когато откриват сред новодошлите съпрузи, любими, братя и синове.

Двете колони се смесват, а старейшини и висши военни се просват пред колесницата на фараона. Нефер слиза, вдига онези, които познава лично, прегръща най-влиятелните сред тях и призовава милостта на боговете за целия си народ.

Качва се отново в колесницата, а те тръгват подире му до брега на Нил. Там Нефер отново слиза и без да се съблича, скача във водата. Под одобрителните възгласи на множеството, той извършва ритуалното къпане и пие от мътната кафява вода.

Преоблечен в сухи ленени дрехи, сложил синята бойна корона, Нефер повежда многолюдното шествие по брега към Аварис. По протежение на цяла левга преди вратите му, пътят минава през шпалир от радостни и весели хора. Те са измили праха с вода от реката, а самият път е застлан с палмови клонки и цветя.

Когато стигат до града, вратите му са широко отворени, а населението е отрупало стените. От бойниците висят знамена и цветни гирлянди. Когато Минтака и Нефер минават под сводестия портал, пространството гръмва от песни и възгласи на възхвала и вярност.

Красиви като двойка млади богове, те отиват най-напред при издигнатия от Трок Урук величествен храм на брега на реката, предназначен да приюти божествената му същност. Нефер отдавна е дал инструкции за съдбата му и каменоделците се трудят от седмици. Образът и името на Трок са махнати навсякъде, а каменоделците продължават да изсичат в камъка крилатия образ на Хор, както и на фараон Нефер Сети, а по колоните дълбаят надписи, посветени на победата му при Галала.

Нефер идва тук, за да изпълни най-важното си задължение: да благодари на бога и да му принесе в жертва два превъзходни, съвсем черни бика. След богослужението Нефер оповестява началото на едноседмични празненства и пиршества с безплатен хляб, месо, бира и вино за всеки жител, както и театрални и всякакви други развлечения.

— Голям хитрец си, сърце мое! — казва Минтака с възхищение. — Те и без това те обичат, а сега направо ще се влюбят в теб.

За колко време, пита се Нефер. Стигне ли новината за възцаряването ми до ушите на Наджа, той ще тръгне насам. Ако вече не го е сторил. Обикновените хора ще ме обичат, докато почука на портите.