Уилбър Смит
Чародей (101)

100

Минтака и Мерикара стоят редом, вперили поглед в пясъчната арена. Макар да са им изнесли столове, те не могат да останат седнали, защото кръвта им кипи, възбудена от заключителния етап на кървавата схватка, която се разгаря пред очите им.

Бойните петли са подбрани много внимателно. И двете птици са ветерани от много епични битки, и двете са доказали бойния си дух и умения. Краката им са дълги, но бедрата дебели и възлести от мускули. В състояние са да пронижат с черни шипове плътта на врага, чак до кокал. Със змийски шии и гърбави яки клюнове, те могат да късат перушина и месо, а когато обезкървят и отслабят противника, кълват до смърт жизненоважни органи, като в същото време не му дават да мръдне, прикован към земята от яки нокти.

Перата на по-възрастната птица са обагрени в златно и медено — ярки като слънчев изгрев. Разкошната опашка хвърля сапфирени оттенъци.

Вторият петел е черен, но с лъскава, ярка чернота, а голата му глава аленее.

Сега обикалят в кръг, обърнати един към друг. Борбата е дълга и кървава. Изскубнати пера осейват арената и се носят по горещия западен вятър. И двете птици кървят — едри, тлъсти капки, лъснали по ярката перушина. Силите ги напускат постепенно и те леко се олюляват. Очите обаче си остават ясни и жестоки, както преди схватката.

— Моля те, обожавана и обичана Хатор, дай им сили да продължат! — шепне Мерикара, като стиска здраво ръката на Минтака. — Нека се бият до залез-слънце! — Тя съзнава колко напразна е такава надежда. — И пази Нефер и Мерен от нещастие!

Изведнъж черният петел подскача високо и с мощен размах на крилете се хвърля, проточил и двата крака напред. Червеният също скача, за да посрещне атаката, но силите му изневеряват и отбраната му е лишена от енергия и дух. Забавя изпъването на въоръжените с шипове крака. Блъскат се във въздуха в гневно кълбо разноцветна перушина, падат на земята и когато се разделят, червеният влачи крило. Краят е вече близък.

Мерикара хлипа високо:

— О, Хатор, не го оставяй да умре! — хваща Минтака за ръката и впива нокти в плътта й, като оставя яркочервени полумесеци по кожата, но принцесата не усеща нищо. Гледа с ужас куцукането на червения петел под свирепия рев на тълпата.

Черната птица разбира, че е спечелила и силите й се удвояват. Отново скача високо с дълги пружиниращи крака, широко разперила блеснали черни криле. Стоварва се върху червения, преди той да е възстановил равновесие и го просва на пясъка. Кълве към окото, но попада в бузата и забива клюн.

Червеният петел се изправя на крака, но черният виси на него. Червеният тича из арената, помъкнал болезнено тежкото тяло на противника, а момичетата викат:

— Пусни го, черна сянко на Сет! Остави го да живее!

Червената птица прави пълна обиколка на арената, но всяка крачка е по-неуверена от предишната и накрая рухва, точно пред двете млади жени.

— Мъртъв е! — крещи някой. — Боят свърши. Пускайте преследвачите!

— Не! — яростно крещи Минтака. — Още е жив!

Черният петел пуска главата на противника и застава до него. С последни остатъци от своите сили и гордост, червената птица се изправя на крака, като бавно се полюлява с отпуснати в пясъка криле, а кръвта капе на гъсти капки от ранената глава.

Черният сякаш мери разстоянието с поглед, после изведнъж отново скача високо и увисва за миг над жертвата си. После насочва дълги шипове надолу и се стоварва върху поваления противник, пронизал дълбоко сърцето и белите му дробове. Червеният петел се сгърчва под него и ляга по гръб, отворил човка в безмълвен смъртен писък, пърхащ конвулсивно с криле.

Черният петел се изправя до трупа, вдига глава и кукурига прегракнало — победоносен боен вик, който пронизва гръбнака на Минтака и я разтреперва.

— Богът каза своята дума! Свърши се. — Хилто вдига убитата птица за шията, а синият флаг се спуска наполовина. Обръща се към преследвачите, готови в колесниците.

— Можете да тръгвате по Червения път! — вика той. — Тръгвайте към слава или смърт!

Заплющяват дълги бичове, конете вирват глави, разтърсват гриви и десетте бойни колесници правят по една обиколка на площада, под писъците на жените и приветствените мъжки възгласи, за да се понесат през портите навън.