Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

28

Наджа се разтопи от удоволствие, когато чу за успеха на Таита и забрави за неговата нелоялност.

— Тоя Апепи ми падна в ръчичките! — похвали се регентът. — Ще ми направи отстъпки, за които и не подозира. Затова се ядосах толкова, когато напусна преговорите и отиде да се излежава. — Толкова беше доволен от себе си, че не можеше да седи на едно място. Стана и закрачи по каменния под. — Как е той, магьоснико? Даде ли му нещо, от което да му се замъгли съзнанието?

— Дадох му упойка, която е в състояние да замае бивол — увери го Таита. Наджа отиде до тоалетната масичка и като сипа в шепа парфюм от зелено шишенце, намаза врата си с него.

— Е, ще се възползвам изцяло от това. — Тръгна към вратата, после хвърли поглед назад. — Ела с мен! — нареди той. — Може да ми потрябват уменията ти, преди да свърша с Апепи.

Обвързването на Апепи с договор не беше толкова лесно, колкото го описа Наджа. Той изобщо не показа да е повлиян от раната или от дадената му от мага упойка и продължи да крещи, да тропа с юмрук по масата и да ругае, дълго след като страж — никът от храмовата кула съобщи, че минава полунощ. Никой предложен от Наджа компромис не му беше достатъчен и накрая дори Таита се умори от неговата неотстъпчивост. Наджа закри срещата и под кукуригането на петлите се помъкна към леглото си.

Когато на другия ден по пладне се срещнаха отново, Апепи не прояви повече здрав разум и преговорите станаха още по-разгорещени. Таита използва цялото си красноречие, за да го укроти, но царят се поддаваше много бавно на уговорки, така че едва на петия ден писарите можаха да започнат да записват отделните клаузи на глинени плочки, както с жречески знаци, така и с йероглифи, на египетски и хиксосийски. Трудиха се до късно през нощта.

Наджа вече беше отстранил фараон Нефер Сети от залата. Остави го да се занимава с всекидневни задачи, като уроци, военни упражнения и срещи с посланици или представители на жречески и търговски групи, които искаха някакви привилегии или дарения. Накрая Нефер се разбунтува и Наджа го прати на лов с по-младите синове на Апепи. Тези излети не протичаха в особено дружелюбна атмосфера и още първия ден се развихри бурен спор за това, кой е свалил поредната плячка. Дискусията едва не завърши с бой.

На втория ден Таита предложи в групата да се включи и принцеса Минтака, която да играе ролята на умиротворител. Даже и по-големите й братя изпитваха някакво страхопочитание към нея и се подчиняваха на волята й, макар че при друг случай, щяха без колебание да нападнат египтяните с оръжие. Войнствените наклонности на Нефер също заспиваха, когато Минтака стоеше до него в ловната колесница. Той не обръщаше внимание на недодяланите фукни на братята й, наслаждаваше се на остроумието и ерудицията й, да не говорим за непосредственото физическо присъствие. В тясното пространство на колесницата, която подскачаше по неравната почва в преследване на стадо газели, те често се блъскаха един в друг. В такива случаи Минтака се хващаше за него и не го пускаше дълго след като опасността бе преминала.

Когато се прибра в храма, Нефер извика Таита уж да му разкаже за лова, но речта му беше несвързана и вяла. Даже когато бе попитан за любимия сокол, момъкът не прояви особен ентусиазъм. Изведнъж той го пита ни в клин, ни в ръкав:

— Не е ли учудващо, Таита, колко меки и топли са момичетата?

В утрото на шестия ден писарите са готови и петдесетте плочки на договора, чакат подпечатването си. Сега Наджа праща да извикат фараона да участва в церемонията. Всички деца на Апепи, включително Минтака, също ще присъстват.

И ето че дворът на храма е отново пълен с блясъка на аристократи и военни, а дворцовият глашатай чете с тържествен глас условията на мира. Нефер е погълнат от съдържанието на документа. Двамата с Минтака са обсъждали подробностите му многократно и сега разменят многозначителни погледи, забелязали някой пропуск или неточност. Те обаче не са много и Нефер установява невидимото влияние на мага в много точки на дългия документ.

Най-накрая идва време да се сложат печатите. Под звуците на рогове Нефер притиска печата си към влажната глина. Същото прави и Апепи. Нефер се дразни, че узурпаторът използва свещения фараонски печат.

Под безизразния поглед на Наджа, скрил лице зад плътен слой грим, двамата съуправници се прегръщат. Апепи прибира слабата фигура на момчето в мечешките си обятия, а тълпата реве „Бак-хер! Бак-хер!“ Мъжете блъскат саби по щитовете или удрят с краищата на копията по каменните плочи на двора.

Нефер щеше да се задуши от телесните миризми на Апепи. Една от египетските концепции, които хиксосите не са възприели, е тая за личната хигиена. Нефер се успокоява с мисълта, че ако за него тази миризма е отблъскваща, то Наджа сигурно ще припадне, когато царят го дари с мечешкото си внимание. Той внимателно се освобождава от ръцете на колегата, но Апепи продължава да му се усмихва бащински и слага лапа на рамото му. След това се обръща с лице към тълпата.

— Поданици на тази велика земя, която е отново обединена, заявявам ви моята патриотична любов и дълг. В израз на това, предлагам ръката на моята дъщеря принцеса Минтака, на фараон Нефер Сети, съвладетел на Египет, фараон Нефер Сети, който споделя с мен двойната корона на Горното и Долно царства, който ще бъде мой син, а неговите синове — мои внуци!

Настъпва миг на дълбока тишина, докато събраното в двора множество се мъчи да осмисли потресаващото съобщение. След това избухва гръм от радостни викове, звън на оръжие и тропот от подковани с бронз сандали по каменните плочи. Шумът е оглушителен.

Върху лицето на фараон Нефер Сети е изписан израз, който при обикновените смъртни се определя като идиотска усмивка. Вперил е поглед в Минтака. Тя е замръзнала, с ръка пред устата, сякаш за да спре пронизителен писък, а широко отворените й очи не отделят смаян поглед от баща й. Постепенно на лицето й избива тъмна руменина и тя извръща свенливо очи към Нефер. Двамата се гледат така, сякаш са съвсем сами в огромния двор.

Таита ги наблюдава от мястото си до фараонския трон. Оценява по достойнство съвършения усет на Апепи към мига. Вече няма никакъв начин за когото и да било — Наджа, Трок или другиго — да попречи на брака.

Таита е застанал до трона на Наджа. Скрит зад маската от мазила, регентът е поразен дълбоко. Ожени ли се Нефер за принцесата, той излиза от неговата власт. Сякаш усетил погледа на Таита, Наджа извръща глава. За един кратък миг магът надзърта в душата му и тя прилича на сух кладенец, пълен с кобри, дали му името си. После Наджа отклонява жълтите си очи, усмихва се хладно и кима одобрително, но Таита усеща трескавия ход на мисълта му. Тези мисли са така преплетени и бързи, че магът не може да ги улови.

Таита обръща поглед и търси масивната фигура на Трок в насрещните редици. За разлика от регента, той не прави опит да прикрие чувствата си. Обзет е от черна ярост. Брадата му е настръхнала, а лицето — потъмняло от нахлулата кръв. Отваря уста, сякаш за да протестира или да изрече обида, после я затваря и слага ръка на ефеса на сабята си. Кокалчетата на ръката му побеляват от усилието и за миг Таита допуска, че ще измъкне острието и ще се хвърли към тънката фигура на фараона. Овладява се с огромно усилие на волята, приглажда брада, рязко се обръща и разблъсква хората, за да излезе от двора. Суматохата е такава, че почти никой не забелязва случилото се. Единствен Апепи го наблюдава с цинична усмивка.

Когато Трок изчезва между високите гранитни колони на Хатор, Апепи сваля ръка от рамото на момчето и приближава до трона на Наджа. Вдига без усилия регента от мястото му и го ощастливява с прегръдка, по-гореща от предназначената за Нефер. Приближил устни до ухото му той шепне:

— Никакви египетски номера, уханно цветенце мое, или ще ти ги натъпча в задника, докъдето ръката ми стигне.

Пуска Наджа на възглавниците и сяда редом на приготвения за него стол. Наджа побелява и завира нос в напоена с парфюм кърпичка, докато събере мислите си. Приветствените възгласи се носят на талази над двора. Заглъхнат ли, Апепи блъска с огромни лапи по облегалките на трона и всичко започва отначало. Забавлява се с всичка сила и не оставя хората намира, докато ги изтощи напълно.

С короната дешрет на Долен Египет на глава, водещата фигура е той. Седналият до него Нефер, дори с високата корона на Горен Египет, си остава само един хлапак. Най-накрая Наджа става и с вдигане на ръце слага край на аплодисментите, за облекчение на множеството. Настъпва благодарна тишина.

— Нека дойде светата девица! — Придружена от процесия посветени, откъм храма се задава първожрицата. Две жрици носят пред нея двойните корони на Египет. Под звуците на хора, пеещ славословия за богинята, преподобната старица сваля единичните корони от главите на съвладетелите и ги заменя с двойни, символизиращи единението на страната. След това благославя с треперещ глас двамата фараони и Египет и се оттегля във вътрешността на храма. Следва кратка несигурна пауза, защото това е първата подобна церемония в дългата история на Египет и няма установен протокол за нея.

Наджа се възползва умело от възможността. Той става още един път и се изправя пред Апепи.

— В този радостен и щастлив ден ние славим не само обединението на двете царства, но също така и оброка на фараон Нефер Сети и красивата принцеса Минтака. Нека се знае навред в двете царства, че сватбата ще се състои в този храм, когато фараонът стигне пълнолетие или изпълни едно от условията поставени пред него, за да може да управлява самостоятелно, без съветите и напътствията на регент.

Апепи се мръщи, а Нефер гледа стреснато, но вече е късно. Съобщението е направено официално и като регент Наджа има право да говори от името на двамата владетели. Единственият начин за Нефер да скъси регламентираната току-що дългогодишна отсрочка на брака е, или да улови собствена божествена птица, или да премине по Червения път.

Майсторски удар, помисли Таита с горчивина, но се възхити на политическата проницателност зад него. Наджа предотврати неблагоприятните последици за себе си с бързина на мисълта и навременна намеса. Разстроил самоувереността на противника, той отиде още по-далеч:

— В същия дух на радост и щастие каня фараон Нефер Сети и фараон Апепи на моето сватбено тържество с принцесите Мерикара и Хесерет. Това радостно събитие ще се състои след десет дни, при откриване на празненствата, посветени на богинята Изис, в нейния храм в Тива.

Значи, след десет дни Благородният Наджа става член на династия Тамоз и заема втора позиция в наследствената линия, след фараон Нефер Сети, казва си Таита. Сега знаем без капка съмнение, коя е била кобрата в соколовото гнездо, в канарите на Бир Ум Масара.