Уилбър Смит
Чародей (31)

30

Сватбената церемония на регента и последвалото я пиршество бяха най-разточителните, познати досега. Таита прецени, че те далеч превъзхождат по великолепие както сватбата на Тамоз, така и на баща му Мамоз, и двамата божествени синове на Ра, нека живеят вечно!

Наджа отпусна на обикновените хора в Тива петстотин глави говеда, два лихтера просо от държавните житници и пет хиляди големи делви най-добра бира. Пиршеството продължи седмица, но дори тиванските гладници не можаха да се справят с толкова храна. Останалото просо и месо, което опушиха, храни града още месеци наред. Не така стоеше въпроса с бирата — тя бе изпита за седем дни.

Сватбената церемония се извърши в храма на Изис пред двамата фараони, шестстотин жреци и четири хиляди гости. Всеки гост получи при пристигането си скъпоценен камък, аметист, корал, слонова кост или друг предмет с гравирани на него собственото му име между тези на регента и двете царствени съпруги.

Двете булки се явиха пред жениха в държавна церемониална колесница, теглена от бели гърбати волове, яздени от голи нубийски роби. Пътят бе застлан с палмови листа и цветя, а пред булчинската колесница имаше друга, от която хвърляха сребърни и медни пръстени към доведената до изстъпление тълпа. Този ентусиазъм се дължеше до голяма степен на безспорната щедрост на Благородния Наджа, по отношение на бирата.

Момичетата бяха облечени в ефирно тънък лен, бял като небесен облак, а малката Мерикара почти падаше под тежестта на окачените по крехкото й телце злато и скъпоценности. Сълзите й бяха направили вадички през въглена и антимоновия грим.

Когато стигнаха храма, двамата фараони им помогнаха да слязат от колесницата. Нефер прошепна в ухото на Мерикара, докато я водеше към преддверието на храма:

— Не плачи, котенце. Нищо лошо няма да ти се случи. Още преди да се смрачи, ще си бъдеш при бавачката.

В израз на протест срещу този брак, Нефер искаше да откаже да придружи на сестра си в светилището, но Таита го разубеди.

— Не можем да попречим на това, макар че опитахме, както ти е известно. Наджа не може да бъде спрян. Ще бъде жестоко от твоя страна, ако не си до нея, за да я утешиш в този най-страшен миг от краткия й живот.

Нефер се съгласи с неохота.

Веднага зад тях Апепи водеше Хесерет. Тя беше красива като небесна нимфа в белите си одежди и блестящи украшения. От месеци насам се бе примирила с отредената й от боговете орис и първоначалният страх и смут бяха отстъпили място на любопитство и трепетно очакване. Благородният Наджа беше мъж с великолепна външност и нейните дойки, дружки и робини го бяха обсъждали в най-малки подробности. Сочеха й безспир видимите му достойнства и с кикот и безсрамие гадаеха за скритите.

В резултат от тези дискусии, напоследък Хесерет бе спохождана от интригуващи сънища. В един от тях регентът я преследваше чисто гола през пищната зеленина на речния бряг. Обърнала поглед към него, тя забеляза, че и Наджа е гол, но е човек само до кръста. Оттам надолу е кон, съвсем като неферовия жребец Звездоброй. Тя бе наблюдавала много пъти нежностите на жребеца с кобилите и телесните му особености в такива моменти винаги предизвикваха особено чувство, същото както сега, при вида на възбудения регент-жребец. Тъкмо когато Наджа посегна с окичена в злато ръка да я хване, тя се събуди, за да се види изправена в леглото. Несъзнателно плъзна длан надолу по тялото си и пръстите й овлажняха. Беше така смутена, че не можа да заспи и да продължи съня си от мястото, на което прекъсна, макар много да се стара. Искаше да види края на тази интригуваща случка. На сутринта беше неспокойна и раздразнителна и изля лошото си настроение върху околните. От тоя момент нататък момичешкият й интерес към Мерен започна да бледнее. Тя така или иначе го виждаше рядко напоследък, след смъртта на дядо му, конфискацията на имуществото на семейството и изпадането му в немилост. Даде си сметка, че е само един бедняк, прост войник, без изгледи за слава и богатство. Благородният Наджа й бе почти равен по кръв, а богатството му превъзхождаше нейното.

Сега пристъпяше целомъдрено и скромно, водена от Апепи по дългия коридор към светилището. Благородният Наджа ги очакваше пред входа и макар да бе заобиколен от блестяща свита придворни и офицери, Хесерет виждаше единствено него.

На главата си имаше щраусови пера, за да съперничи на бог Озирис и да се извисява над Асмор и дори Трок, които стояха от двете му страни. Щом го доближи, Хесерет усети парфюма му. Той ухаеше на цветя отвъд великата река Инд и съдържаше скъпоценна амбра, която се намира много рядко на морския бряг, дар от боговете на водните глъбини. Уханието я възбуди и тя пое без колебание протегнатата й ръка и впи поглед в тези жълти очи.

Когато Наджа протегна другата си ръка към Мерикара, тя избухна в плач и дори Нефер не можа да я успокои. Момиченцето хлипа през цялата дълга церемония.

Когато накрая Наджа счупи делвите нилска вода, за да отбележи връхната точка на тържеството, присъстващите ахнаха: водите на великата река, на чийто бряг се издигаше храма, бяха яркосини. Наджа бе заповядал зад първия завой, нагоре срещу течението, да се разположи верига лодки от единия бряг до другия. По даден от покрива на храма знак, от тях изляха стотици делви синя боя в реката. Ефектът беше неописуем, защото синьото е цвят на династия Тамоз. Наджа обявяваше пред света новата си принадлежност към фараонския род.

Застанал на покрива, Таита вижда променения цвят на водата и потръпва с лошо предчувствие. Струва му се, че слънцето във високия египетски небосклон помръква за миг и водните талази стават кървави. Но когато поглежда нагоре, няма ни облаче, ни ято птици, които да го засенчат, а водите на Нил са отново яркосини.

Сега Наджа е с владетелска кръв, а опасността за Нефер се увеличава. Аз съм единствената му закрила, мисли магът, но съм сам и стар. Ще ми стигнат ли силите да опазя младото соколче от отровните зъби на кобрата? Дай ми сили, божествени Хор! Ти си моето копие и моят щит вече толкова години! Не ме предавай точно сега, всемогъщи боже!