Уилбър Смит
Чародей (15)

14

Таита нямаше нужда от лошата поличба на сокола Нефертем, за да си даде сметка, че Египет е стигнал до най-трагичната и злощастна точка в цялата си история. Когато излезе от спалнята на Нефер и погледна към пустинята, звездите сякаш бяха замръзнали в орбитите си, а всички древни богове ги бяха напуснали и изоставили в този опасен час.

— Велики Хор, точно сега имаме нужда от напътствията ти. Ти държиш в шепи тази благодатна земя. Не я оставяй да се изплъзне между пръстите ти и да се разбие на парченца като кристал! Не ни обръщай гръб сега, когато сме попаднали в беда! Помогни ми, могъщи соколе, насочи разума и ръката ми! Нека проумея намеренията ти, та да насоча делата си, според твоята воля!

Като продължи да се моли вървешком, Таита изкачи хълмовете и стигна окрайнината на Великата пустиня. Почукването на дългата му тояга по скалата стресна един чакал и той хукна презглава по осветения от луната склон. Когато се увери, че никой не го следи, Таита свърна успоредно с реката и ускори крачка.

— Велики Хор, много добре знаеш, че се движим по ръба на острието. Фараон Тамоз падна убит и сега няма кой да ни поведе. Апепи и неговите хиксоси на север са станали необикновено силни, почти непобедими. Те се обединяват срещу нас, а ние не можем да им устоим. Двойната корона на двете царства е проядена от червей на предателството и няма да можем да издържим нова тирания. Отвори ми очите, всемогъщи боже и ми покажи пътя, та да победим нахлуващите от север хиксосийски орди, както и унищожителната отрова в собствената ни кръв.

През целия този ден Таита бродеше сред каменистите, потънали в мълчание хълмове, отдаден на молитви и опити да намери изход. Късно вечерта дойде отново при реката и най-подир стигна крайната си цел. Можеше да дойде тук много по-бързо и лесно с помощта на фелука, но твърде много хора щяха да го видят, а и имаше нужда от време за бродене в пустинята.

В дълбоката нощ, когато повечето хора спят, той се изправи пред храма на Бес, разположен на речния бряг. Една капеща факла гореше в ниша над дверите. Тя осветяваше статуята на бог Бес, застанала на стража пред храма. Бес е уродливият бог — джудже, покровител на пияниците и почитателите на лек и безгрижен живот. Езикът му виси между похотливи устни. В трепкащата светлина на факлата, той дарява Таита с пиянска усмивка, когато магът минава под него.

Един от храмовите прислужници очаква стареца. Той го води в каменна килия, в подземието на храма. В нея има маса с пръстена кана козе мляко, просеник и пита пчелен мед. Всички знаят, че магът има голяма слабост към мед от тичинки на мимоза.

— Трима души очакват вече пристигането ти, Благородни — каза един млад жрец.

— Доведи първо Бастет — нареди Таита.

Бастет беше старши писар при номарха^[1] на Мемфис и един от най-ценните източници на информация за Таита. Без да е богат, на врата му тежаха две хубави, но скъпи за поддържане жени и цяла орда сополанковци. Таита ги бе спасил, когато жълтите цветя опустошаваха земята. Макар да нямаше думата, когато се вземаха решения, този човек беше близко до сърцето на властта и използваше с огромен успех ушите и феноменалната си памет. Той имаше доста неща за разправяне, случили се след възкачването на новия регент и получаваше възнаграждението си с неподправена благодарност.

— Само благословията ти ми стига, велики маг — казва той.

— Бебетата не наддават от благословии — успокоява го Таита.

След него идва Обос, главен жрец при големия храм на Хор в Тива. Той дължи назначаването си на Таита, ходатайствал за него навремето пред фараона Тамоз. Повечето аристократи ходят в този храм, за да се молят и да правят жертвоприношения, и всички имат доверие на Обос. Третият мъж е Нолро, военен секретар на армията от Севера. Той също е евнух и това някак си сближава двамата жестоко осакатени мъже.

Още от времето на своята младост, когато за пръв път имаше възможност да направлява държавните дела, скрит в сянката на трона, Таита разбра колко е важно да разполага с абсолютно сигурна информация, въз основа на която да взема правилни решения. През остатъка на тази нощ, както и през по-голямата част на следния ден, старецът изслушваше хора и подробно ги разпитваше, така че когато беше готов да се завърне в палата Мемнон, беше информиран за всички важни събития, както и за политическите течения и козни, развили се през времето на неговото пребиваване в пустинята.

Следващата привечер той тръгна обратно, като използва прекия път покрай реката. Завръщащите се от полята селяни го познаваха и като правеха знак за късмет и дълголетие, казваха:

— Моли се за нас на Хор, магьоснико! — Всички знаеха, че е почитател на Хор. Мнозина му правеха дребни подаръци, а един орач го покани да сподели вечерята му, състояща се от просени питки, печени рожкови и още топло от вимето на козата мляко.