Уилбър Смит
Чародей (92)

91

В укрепения град Галала има само петима войни от Червения път: Хилто, Шабако, Соко, Тим и Торан. Мнозина други са опитвали, за да загубят плитката си в това изпитание.

Хилто и Шабако са адепти от третата и най-висока степен, поклонници на безименния бог, Небесния бик, шумерския бог на войната. Само адептите знаят истинското му име, което за непосветените се заменя с прозвището Червения бог. Той няма ни храм, ни светилище. Явява се, когато двама или повече негови адепти произнесат името му на поле, където има загинали в бой. Такова място е Галала, защото именно тук Благородният Тан е изклал враговете на Египет, за да струпа главите им на централния площад.

Варовиковата скала под него е надупчена от скрити катакомби, така че няма по-подходящо място за отдаване почит към безименния.

Късно след полунощ, докато останалите жители спят, Хилто повежда един здрав вол по тесния проход към катакомбите и го принася в жертва върху специално издигнат за целта жертвен олтар. Кръвта блика и потича по каменния под, в трептящата светлина на факлите. След това петимата войни на ордена потапят саби в кръвта и отправят молитви към тайнствения бог да благослови намеренията им и да помага при правилното отсъждане. После обсъждат изпитанието, което предстои за фараон Нефер Сети и неговия другар.

— Не бива да се правят никакви отстъпки на фараона — заявява Хилто. — Трябва да бъде изпитан така безпощадно, както всеки друг кандидат!

— Да постъпим иначе, означава да нанесем непростима обида на великия войнолюбец — Дори в този посветен кръг, той предпочита да не споменава истинското име на бога.

— Това би означавало да оскверним честта на ония, които са минали по същия път в миналото — съгласява се Шабако.

Съвещанието продължава през по-голямата част от нощта, а двамата кандидати чакат пред тунела, увити в тъмни вълнени наметала. Не приказват много, защото си дават сметка, че в момента петимата стари войни долу решават съдбата им. Светлината на утрото още не е изличила следата от зорницата, когато Шабако идва да ги заведе при останалите.

Те го следват през каменния тунел, факлата му осветява боядисаните мумии на мъже и жени, умрели преди пет и повече столетия, застинали всяка в своята ниша. Въздухът е сух и прохладен. Ухае на земя, гъби, тлен и древност. Стъпките им отекват зловещо, а около тях се чува шумолене. Може би мъртвите си говорят, а може и да е шум от крилата на прилепи.

После усещат миризма на прясна кръв, а ходилата им шляпат в нея, докато минават край трупа на принесения в жертва вол. По стените на скалната кухина, в която старите войни ги очакват, са набучени факли.

— Кой иска да изпълни мистериите? — пита гласът на Хилто, но лицето му остава скрито зад гънките на наметалото.

— Аз, Нефер Сети.

— Аз, Мерен Камбис.

— Искате да опитате Червения път? — Да.

— Пълноценни мъже ли сте, тялом и духом?

— Да.

— Убили ли сте първия си противник в честен бой?

— Да.

— Кой ти е поръчител, Нефер Сети?

— Аз — отвръща вместо него Шабако.

— Кой ти е поръчител, Мерен Камбис?

— Аз — отвръща Соко.

Когато церемонията приключва, Нефер и Мерен са посветени в първата степен на ордена:

— Чрез кръвта на Бика и огъня на неговата мощ, богът те приема за свой последовател. Все още нямаш право да сядаш като равен с войните от втора и трета степен, нито да се молиш на Червения бог, нито дори да чуеш тайното му име. Имаш само правото да опиташ да изминеш пътя, който той ти е определил. Като знаеш, че това може да доведе до смъртта ти, готов ли си да се подложиш на това изпитание?

— Да.

— Тогава знай, че той минава през пет етапа и първият от тях е.

Всеки от петимата говори подред, като обяснява, какво им предстои и какви правила трябва да спазват. Петте етапа са посветени на копието, борбата, лъка, колесницата и сабята. Духът на двамата кандидати донякъде пада.

Накрая отново заговорва Хилто:

— Чухте волята на бога! Все още ли сте готови да се подложите на тези изпитания?

— Да. — Гласовете им са неестествено високи и изпълнени с фалшива самоувереност, защото вече знаят, какво точно им предстои.

— От този момент нататък, няма връщане назад! — приключва Хилто.