Уилбър Смит
Чародей (104)

103

Арбитър при моста е Шабако. Той пристига при него на кон, веднага след като Нефер и Мерен преминават етапа с копията. Сега заема място при моста. Това е най-опасният участък от целия Червен път.

Тук претендентите имат право на избор. Могат да се откажат от прекосяване на огнената стена, за да стигнат до моста. В този случай трябва да направят голяма обиколка и да пресекат долината доста по-нататък, където скалистият скат се спуска плавно до нея. Това прибавя близо две левги към общото разстояние.

Шабако стои на поста си и наблюдава колесницата на Нефер, която потегля от линията за стрелба с лък и се насочва към него по ръба на пропастта, с преследвачите след себе си.

Шабако е на страната на фараона, но преклонението му пред Червения бог е още по-голямо. Макар да желае с цялото си сърце победата на Нефер, не смее да даде израз на предпочитането си. Така би престъпил свещената клетва и би поставил в огромна опасност безсмъртната си душа.

Поглежда оградата. По цялата й дължина са застанали хората му със запалени факли в ръце. Стената е висока два човешки боя и е направена от слама, която ще пламне като прахан, под напора на тоя сух и горещ вятър. Преградата е извита в полукръг, като двата края са на ръба на бездната. Вътре в ограденото пространство се намира началото на моста. Няма обходен път. Искат ли да стигнат моста, претендентите трябва да прекосят огнената стена.

Шабако подава неохотно команда и факлоносците хукват покрай стената, като влачат огнените глави по земята, в основата й. Сламата мигновено пламва и се превръща в страховита стена от пламъци и лютив дим.

Нефер вижда, как пламъкът лумва отпред и макар да го е очаквал, сърцето му се свива от страх за конете, които и без друго вече изтърпяха толкова много. Поглежда ушите на Крус и вижда, че те предат неспокойно — животното е забелязало пламъците и е усетило пушека.

Отзад се разнася подигравателния вик на Демиос:

— Поеми дългия път, Нефер Сети! Огънят е твърде жарък за нежната ти кожа!

Нефер не му обръща внимание и внимателно проучва огъня, докато колесницата лети към него. Не вижда пролука в него, но по-близкият край е запален пръв и там пламъците са най-буйни. Голям запален сноп се откъсва от стената и пада, като оставя пролука, достатъчно голяма, за да види през нея, в трептящия въздух, очертанията на моста отвъд.

Насочва впряга към пролуката и казва на Мерен:

— Закрий си главата!

Навиват чалми на главите и се обливат с вода от мяха. Чалмите и хитоните им се напояват обилно.

— Приготви превръзките! — обажда се отново Нефер.

Вече са толкова близо до огъня, че усещат непоносимата жега, плъзнала на талази срещу им и Крус обърква стъпката, уплашен от изпречилата се насреща му огнена стихия.

— Възседни! — командва Нефер и без да намаляват ход, двамата минават по стръката, за да яхнат двата галопиращи коня. Нефер се просва върху шията на жребеца и му казва със спокоен глас — Всичко е наред, миличък. Познаваш превръзката. Знаеш, че няма да ти причиня зло. Имай ми доверие, Крус! Повярвай ми! Нахлузва вълнената превръзка на очите му и го насочва с колене към тясната пролука в огнената стена. Жегата ги облива като вълна. Мократа тъкан изпуска пара и Нефер усеща как по ръцете му се надигат мехури. Краищата на конската грива се сгърчват почернели. Но и двата коня продължават своя бяг.

Блъсват стената горяща слама и тя избухва около тях. Нефер има усещането, че очите му ще се изпържат в орбитите и здраво ги стиска, като пришпорва Крус. Изскачат от другата страна с искряща огнена опашка подире си.

Нефер поглежда през рамо, за да види как Демиос насочва колесницата в разширената от тях пролука в огъня. Конете му не са с превързани очи и се мятат встрани, изправят се на задни крака и теглят назад от огнената преграда.

— Конете на Демиос не искат да преминат! — крещи Нефер на яхналия Дов Мерен. — Вече имаме шанс!

Приближават началото на моста и спират.

— Не сваляй превръзките! — нарежда Нефер. — Не им позволявай да видят бездната!

Мостът е направен умишлено по-тесен от конския впряг. Той не може и да издържи цялата тежест. Возилото трябва да се разглоби и да се пренесе на части, а конете да минат един по един. Докато Мерен разпряга и спъва животните, Нефер избива с чук бронзовите клинове от осите и сваля колелата. Грабва едното, а Мерен — другото. Хукват към моста.

Той се поклаща леко под напора на вятъра. Не е достатъчно широк, за да вървят рамо до рамо. Без капка колебание, Нефер се втурва в тесния проход, а Мерен го следва по петите. Настилката се люлее под краката им като палуба на кораб в открито море, но те пазят равновесие, с впити в отсрещния бряг погледи, без да свеждат очи към страховитата бездна под краката си и зловещо озъбеното й дъно.

Стигат отсреща, оставят колелата и хукват обратно. Пламъците от горящата стена са все още буйни и високи. Конете на Демиос отказват да преминат, въпреки ударите и ругатните, с които ги гощава.

Захвърлят водния мех, колчани и всяко излишно парченце, грабват корпуса на колесницата и отново поемат към отсрещния бряг. Отнасят го до началото на моста, където силен порив на вятъра подхваща опашките на дългите пръти от двете му страни и весело ги развява. Всяка предпазлива крачка напред трае цяла вечност, но ето че най-накрая стигат от другата страна, оставят колесницата и тичат назад. Нефер грабва стръката и я балансира върху раменете си. Мерен взема сбруята и сабите. Отново поемат към другия бряг. Остават само конете.

Поглеждат към стената и виждат, че пламъците замират, но на тяхно място остава жива жарава, която продължава да излъчва непоносима топлина. Растафа, един от преследвачите, вкарва впряга си с бой и псувни, но само след няколко крачки кожата по краката на конете изгаря и отдолу лъсва червено живо месо. Въпреки усилията на преследвача, животните обръщат назад с болезнено цвилене и ритници.

Стигат при конете. Дов и Крус чакат кротко, спънати и с вързани очи. Освобождават краката им.

— Мини с Дов напред! — заповядва Нефер. — Тя е по-спокойна.

Докато Нефер чака на отсамната страна, прегърнал жребеца през шията, Мерен води Дов по моста. Тя усеща люлеенето, вдига глава и тревожно пръхти. Мерен й говори тихичко. Тя прави следваща нерешителна крачка и спира.

— Не я припирай! — вика Нефер. — Нека сама определя бързината.

Стъпка след стъпка Дов навлиза в обратния наклон на провисналия мост. Стигнала средата, тя застива с раздалечени и треперещи крака. Мерен я гали по челото и нежно й шепне. Кобилата продължава напред, стига края на моста, усеща твърдата почва, бързо се измъква и цвили с радостно облекчение.

Все още задържан от огъня, Демиос крещи:

— Прекараха единия кон. Трябва да ги спрем! Растафа, дай ми твоите коне! Вече за нищо не стават. Ще ги прекарам, та ако ще да изпукат в жарта.

Нефер хвърля поглед назад и вижда Демиос, вкарал коня в жаравата. Тя стига почти до коленете му. Осакатеното животно се препъва и почти пада, но Демиос успява да го преведе сред облак искри и воня на изгоряла козина и плът. Израненото до смърт животно го пренася през жаравата и рухва, щом излиза от нея. Демиос скача на земята, изтегля сабя и хуква към Нефер.

Нефер също оголва сабята и вика през рамо към Мерен:

— Ела да преведеш Крус. Аз ще задържа това копеле! Тръгва срещу връхлитащия преследвач. Парира удара на височината на гърдите и двете острия скриптят едно в друго. Демиос отскача и нанася нов удар към главата. Нефер отклонява острието и принуждава нападателят да отскочи назад.

Това позволява на Нефер да хвърли бърз поглед към моста и да види, че Мерен вече води жребеца по него. Крус усеща люлеенето, отхвърля глава назад и прави опит да се върне.

— Давай, Крус! — крещи Нефер и познал гласа му, жребецът продължава неохотно напред.

Демиос отново напада и Нефер е принуден да съсредоточи върху него цялото си внимание. Той изпълнява цяла серия мушкащи удари към гърлото и гърдите на Нефер, а когато фараонът парира, замахва хоризонтално към глезените. Нефер подскача над свистящия метален полукръг и сече останалото незащитено рамо. Вижда как от мургавата плът потича светла кръв, но Демиос сякаш не чувства плитката рана. Налита с неотслабваща енергия. Разменят си удари и блокажи, докато накрая Демиос отскача и финтира наляво, като се мъчи да му отреже пътя към моста. Нефер предугажда намерението му и го отблъсква.

През мига на отдих Нефер забелязва, че огнената жарава е почти изцяло почерняла. Другите преследвачи, оставили колесниците си, прескачат останалите оранжеви петна и бързат да се включат в боя.

— Обградете го и го съсечете! — крещи Демиос.

Нефер поглежда през рамо и вижда Мерен и жребеца близо до противоположния край на моста. Крус трепери и се поти от страх, поради нестабилната почва под краката си, но превръзката не му позволява да съзре страховитата бездна отдолу.

В този момент пристигат останалите преследвачи, като размахват саби и радостно крещят:

— Ей сега ще наврем плитката във високопоставения ти царски задник!

Нефер отстъпва бързо към началото на моста. Сега могат да го нападат само един по един и радостните възгласи стихват.

Скупчват се в мълчалива група.

— Той ме прониза — оплаква се Демиос. — Иди срещу него, Растафа, докато се превържа. — Отпаря със зъби ивица плат от туниката си и превързва повърхностната рана. Докато се занимава с това, Растафа стъпва на моста. Той е мургав и брадат, с мрачен поглед. Огромен, но чевръст като пор мъжага. Балансира с лекота и насочва първия удар към гърлото на Нефер, който е принуден да отскочи.

Крус чува дрънченето на метал и виковете зад гърба си и се изправя на задни крака. Мостът се разтърсва силно и в продължение на един ужасяващ миг изглежда, че жребецът ще рухне през страничното въже, но по някакво чудо успява да застане отново на четири крака и застива в тази поза, цял разтреперан. Мостът се тресе като побеснял.

Вместо коня, Растафа загубва равновесие и започва диво да размахва ръце, за да стабилизира тялото си върху играещата настилка. Нефер прави бърз напад и забива сабята под вдигнатата ръка. Бронзовото острие потъва дълбоко между ребрата. Растафа го поглежда с лека изненада и казва:

— Боли! В името на Сет, много боли!

Нефер измъква сабята от гърдите на Растафа, а след нея от отвора бликва фонтан кръв. Цял поаленял, той прехвърля гърбом оградата и полита в бездната, завъртял разперени крайници като спици на колело. Дивият му писък постепенно заглъхва, докато тялото се отдалечава, за да секне от един път, удавен в силния трясък на бронята върху зъберите на дъното.

Другарите му се суетят в началото на моста, ужасени от гледката на този смъртоносен скок, обзети от внезапна неохота да тръгнат по тясната пътека.

Нефер използва момента, за да се извърне и да погали задницата на Крус.

— Спокойно, Крус. Аз съм при теб, миличък. Продължавай нататък! — Конят се успокоява от познатия глас, а след това прави крачка, после втора. — Върви, приятелю, върви!

Стигнали са почти средата и Мерен вика предупредително:

— Зад теб, братко!

Нефер се обръща достатъчно бързо, за да посрещне противника. Знае, че той е либийски роб, който се бие за свободата си. Спуска се по тясната настилка към Нефер. Устремът му е напорист и Нефер успява само да парира удара. Остават вкопчени един в друг, опрели саби, сграбчили противника със свободната ръка, дърпащи и блъскащи, извиващи тела в усилие да спечелят надмощие.

Крус чува суматохата и прави още няколко нерешителни крачки напред към спасителния бряг.

Нефер продължава да е лице в лице с противника си. Зъбите му са черни и неравни, а дъхът вони на развалена риба. Опитва се да забие тия противни зъби в лицето на Нефер, прищраква с челюсти като куче, а Нефер отмята глава назад и с все сила забива долната част на коравия кожен шлем в носа на противника. Усеща как пукат смазани костта и хрущяла, либиецът охлабва захвата и се олюлява назад. Загубва равновесие и хваща страничното въже, огънал гръб над бездната. Нефер сече отчаяно стиснатите пръсти и въжето се изплъзва от окървавените чуканчета. Робът полита с писъци, като се премята в пространството. Пада непоносимо дълго, за да завърши полета с плътен, глух удар.

Зад него, под командата на Демиос, настъпват трима. Той е превързал раната си и видът му е съвсем свеж. Видял е участта на първите двама и сега е предпазлив. Нефер го държи на почтително разстояние с помощта на сабята и отстъпва, само след като Крус е направил следващата крачка.

Внезапно зад гърба му се разнася победоносният вик на Мерен:

— Минахме, Нефер! — и чу чаткането на конски копита по твърдата скала. — Крус премина!

Нефер не може да се обърне, защото сабята на Демиос блести пред очите му, но вика високо:

— Прережи моста, Мерен, срежи носещите въжета и го остави да падне!

Демиос чува тази заповед и отскача ужасен. Обръща поглед назад и вижда, колко се е отдалечил от другия бряг, какво голямо разстояние го дели от неговата сигурност.

Мерен се е изправил над двете дебели въжета, които носят цялата тежест на моста. Сече едното и с първия удар прерязва половината влакна. Те се отделят с трясъка на скъсани гигантски тетива и започват да се разплитат като изхвърлено от гнездото си кълбо змии.

Бял ужас залива потното лице на Демиос и той хуква назад заедно с другарите си. Нефер се извръща и тича към мястото, където стои изправен Мерен. Стига края на моста и скача върху скалата. Начаса започва да сече с мощни удари второто въже. Лявото се скъсва и цялата конструкция висва на една страна. Демиос се хвърля с последни усилия и достига брега, миг преди да се предаде и второто въже и мостът да рухне в бездната.

Изправя се на ръба и гледа през пропастта. Нефер прибира сабята в ножницата и му праща подигравателен поздрав.

— Доста път има да биеш!

След това тича да помогне на Мерен при сглобяване на колесницата. Правили са го десетки пъти, под внимателния поглед на Таита. Мерен надига едната страна на корпуса, а Нефер нахлузва колелото. Поставя клина и го набива с един удар на чука. Повтарят операцията от другата страна. После вдигат стръката и я прикрепят към корпуса.

Нефер губи няколко секунди за един поглед назад. Вижда Демиос и оцелелите преследвачи да се качват на колесниците и да се проточват в дълга колона покрай клисурата, към мястото, където отвесния склон се слива с дъното й, за да прехвърлят конете и колесниците на отсамната страна и да продължат преследването.

— Спечелихме достатъчно време. — Мерен се мъчи да звучи уверено, но усилията по прехвърлянето на изнервените коне през пропастта са го изтощили значително и той притиска ранената си страна с длан.

Нефер се опасява за него.

— Може би е така — отвръща той, — но всичко е в ръцете на Червения бог. — И докосва с пръсти златния амулет на Лострис.

Запрягат конете в хамутите. Качват се на колесницата и поемат покрай флагчетата. Могат да си позволят да подгонят конете с най-голяма скорост в този участък, защото в неговия край ги чакат Хама от Таурин и Дроса от Индус. Животните ще имат време да си отдъхнат, докато стопаните им са заети в кръга с двама от най-прочутите фехтувачи от трупата на Аартла.

Нефер тръсва юздите и флагчетата преминават в бърза последователност. Прехвърлят последния хребет и виждат далеч пред себе си, в края на дълга тясна алея, гостоприемно отворените порти на Галала.

В началото на долината обаче, между тях и града, се вижда огромна тълпа. Сякаш и последният жител се е домъкнал тук, за да наблюдава двубоите със сабя.

Спускат се бързо по хълма и чуват шума от тълпата, който ги посреща като разразила се буря.

Множеството е разделено от проход, ограничен между дървени прегради, по който се стига до два нови, очертани с камъчета кръга. Щом скачат на земята и конярите хващат юздечките, Нефер прегръща Мерен и казва:

— Ти си ранен лошо, братко. Няма срам тук, защото това е рана, получена в честен бой, но тя те прави неравностоен. Не прави опит да противостоиш на Дроса. Той е бърз и силен, а освен това носи цяла броня. Бягай от него и гледай да му се измъкваш, докато ти дойда на помощ!

Разделят се, всеки в отредения му кръг, и Нефер спира в края, за да погледне застаналия в центъра войн.

Хама от Таурин носи цяла броня: нагръдник, шлем, набедреници и предпазители за ръцете и раменете. За да разчитат на такава защита, двамата с Мерен трябваше да вземат броните още при старта, но тежестта им би изтощила даже Крус.

Нефер изучава противника. Шлемът на Хама представлява страховита маска: широко разперени криле над ушите, а носът е покрит с огромен бронзов клюн. През процепите за очите блести нещо нечовешко. Гърдите са защитени с бронзова кираса. Китките са покрити със златни рибешки люспи. На лявото рамо носи малък кръгъл щит.

— Гърло, китки, подмишници, глезени, очи! — гласи инструктажът на Таита. — Всичко останало е защитено.

Нефер вдига амулета на Лострис над глава и намотава дългата златна верига около лявата си китка. После поднася златното украшение към устните си и го целува. Прекрачва бялата ивица и тръгва към Хама от Таурин.

Обикалят в кръг, първо в едната, а после в другата посока. Хама се хвърля неочаквано напред и нанася толкова бърза серия от мушкащи и сечащи удари, че окото трудно ги разделя един от друг. Предвид тежестта на бронята, Нефер не очаква такава пъргавина. Налага се да мобилизира всичките си сили и умения, за да отрази нападението, но все пак не успява да се спаси от един удар, който разсича нагръдника и срязва кожата под него. Когато се отделят един от друг, усеща кръвта да се стича по страната му.

Тълпата реве наоколо като бурно море, но в един миг тишина той долавя болезнен вик от другия кръг. Познава гласа на Мерен. Ударили са го и ако се съди по гласа — лошо. Нужна му е помощта на Нефер, може би от това зависи животът му. Но и животът на самия Нефер е в смъртна опасност — никога по-рано не е попадал на подобен противник.

Даже Таита не можа да му намери никакво слабо място, но ето че сега, в поредната схватка и звън на метал, Нефер забелязва мъничък недостатък: когато нанася удар с китка пред тялото си, той разкрива за миг дясната страна и мушка с глава напред — странен тик, който никак не се връзва с общия му плавен, грациозен стил.

Нефер знае, че не може да издържи още дълго. Просто Хама е твърде силен и ловък за него.

Всичко на един зар, решава той и подлага открито дясно бедро, за да се впусне съперникът му като пепелянка с ниския обратен удар, като открива дясната си страна и проточва шия напред. Очаквал удара, Нефер прибира коляно извън обсега му и сабята на Хама разкъсва ръба на хитона.

Златният медальон на Лострис звънва, завъртян в края на веригата си, Нефер замахва като с прашка и от камшичния ефект парчето злато рязко увеличава скоростта си и се превръща в жълта мълния. Врязва се в прореза на шлема и размазва очната ябълка.

Хама се олюлява назад, а от шлема потича слузеста кървава маса. Ослепен и объркан от болка, той се мъчи да смъкне шлема и да докосне раната. Когато ръба му оголва шията, Нефер се прицелва на един пръст над адамовата ябълка. Острието прониква в задната част на мозъка, Хама разперва ръце и умира, преди бронята му да издрънчи на изпечената от слънце земя.

Нефер стъпва с подкования сандал на шията му и трябва да дръпне с всички сили, за да измъкне сабята, заклещена в череп и метал.

Оставя трупа на място и като намотава отново веригата на амулета около китката си, тича към другия кръг. Иска да се притече на помощ на Мерен, който явно е в смъртна опасност, но тълпата му пречи. Развърта сабята и зяпачите се разлетяват ужасени встрани. Пробива си път през множеството и вижда, че Мерен е обезоръжен, а от ужасна рана в дясната му страна изобилно блика кръв. Едното ухо е наполовина отсечено. Клатушка се, увиснало на парче плът покрай бузата. И все пак, той успява по някакъв начин да се държи извън обсега на Дроса, като отстъпва заднишком.

Дроса се смее, мучи като вол от радост, че убива и тези звуци кънтят изпод увенчания с кръст шлем. Прекарва Мерен в положение за нанасяне на довършващ удар, без да бърза, извличайки пълна наслада от играта.

Дроса е с гръб към Нефер. Той се хвърля напред, прицелил оръжието си между ремъците на кирасата. Дроса предугажда удара с инстинкта на диво животно и се обръща светкавично. Ударът попада в металния нагръдник, а Дроса замахва с все сила към главата на Нефер. Той се навежда и избягва удара, след което двамата започват да обикалят в кръг.

Мерен съзира своя шанс и се навежда, за да вдигне сабята, но Дроса се хвърля натам, избива оръжието извън кръга с ритник и притиска с крак към земята падналия от слабост противник.

— Погледни, могъщи фараоне, ужас за цял свят, слугата ти е в мои ръце! — симулира удар към шията, но спира на косъм от нея. — Искаш ли да ти дам главата му? Достоен дар за един цар?

Червена пелена се спуска пред очите на Нефер и той се хвърля към изправената над простряния Мерен фигура. Парване по бедрото го отрезвява и той рязко спира. Отскача назад и по блещукащите в процепите очи на Дроса разбира, че той си играе с него, извлича последни капчици садистично удоволствие от боя. Занаятът на Дроса е да забавлява зрителите и представлението му минава с огромен успех — зяпачите вият от възторг.

Мерен хваща внезапно глезена на Дроса с две окървавени ръце и прави опит да го събори. Циркаджията полита, псува и рита, за да освободи крака си, но губи за миг равновесие и Нефер използва този миг. Прицелва се в пролуката между подбрадника на шлема и горната част на кирасата. Дроса се извръща и острието дрънва в метал.

Нефер пропуска възможността да убие, но отървава Мерен от неговия убиец. Момъкът се изправя на крака и се скрива зад гърба на фараона.

Отново обикалят в кръг и Нефер усеща първите ледени тръпки на отчаянието да минават по гърба му. Отлично знае, че боец от калибъра на Дроса няма да му даде втора възможност. Опитва се да повтори удара със златния амулет в очния прорез на шлема, но противникът навежда глава и той се удря в челната част на шлема. Нефер отново навива веригата около лявата си китка.

— Това не е оръжие, а детска играчка! — хили се подигравателно Дроса.

Обикалят и обикалят, но задачата на Нефер е по-трудна, защото трябва да пази другаря си.

Дроса ги завръща, като овчарско куче стадо и бавно ги води към края на кръга. Иска да ги убие ефектно, за да достави удоволствие на тълпата и да увеличи собствената си слава.

— Преследвачите! — крещи някой в тълпата и всички погледи се насочват към хребета на хълма, в началото на продълговатата долина.

На хоризонта се появява колесницата на Демиос. Подивял от желанието да отмъсти за унижението при моста, той гони безмилостно своя впряг и е изпреварил чувствително останалите. Спуска се към тълпата с максимална скорост.

— Мой си, могъщи Египет! — гаври се Дроса. — Няма да допусна сукалче като Демиос да ми отмъкне плитката ти!

Настъпва заплашително и Нефер съзира ледена решителност в погледа на бледите очи, зад процепите на шлема.

Нефер шепне на Мерен:

— Ако падна, спасявай се, излез от кръга!

— Не, фараоне, ще те придружа като копиеносец по пътя към рая! — отвръща тихо другарят му и в тоя миг силите му го напущат. Краката се огъват и той пада окървавен. Дроса използва възможността и налита срещу Нефер като лавина. Сабята му дрънчи в оръжието на фараона, като ковашки чук върху наковалня.

Всеки следващ удар кара ръката му да изтръпва до рамото и той разбира, че няма да издържи дълго. Въпреки това, продължава да следи погледа на противника, за да предугажда ударите и вижда, как очите се присвиват и прицелват за решаващия смъртоносен удар.

Той идва отвисоко, като гръм, и единственото, което Нефер успява да стори, е да вдигне собствената си сабя за защита. Знае, че няма да успее да спре или да отрази удара с една ръка — той е твърде силен. Затова хваща дясната китка с лявата ръка — ръката, в която е амулетът на Лострис.

Двете оръжия се удрят с непосилна за бронза мощ. Сабите се пречупват и излитат извън пределите на кръга.

В един миг и двамата остават без оръжие и се гледат един друг смаяни. Нефер пръв идва на себе си и запраща ефеса на сабята в главата на Дроса. Той се навежда по инстинкт и примигва. Нефер се хвърля напред и двамата застават гърди в гърди.

Подобно на двойка храмови танцьори, те се въртят ту в едната посока, ту в другата, като всеки се стреми да събори другия. Дроса успява да промуши ръце под мишниците на Нефер и сключва бронирани китки зад плещите му. Започва да притиска тялото му с шипове към бронзовия си нагръдник. Нефер не може да стори нищо, понеже краката му са във въздуха. Няма друго оръжие, освен златния медальон на Лострис.

С последни сили успява да прехвърли веригата зад шлема на Дроса и като я навива по един път около двете китки започва да тегли надолу. Изведнъж тя намира пролуката между долния край на шлема и кирасата и обгръща шията на противника. Нефер дърпа с все сила и усеща, как златната верига се впива в незащитената плът.

Дроса отваря уста за въздух, освобождава захвата и вдига ръце към шията си, за да се освободи. Хваща китките на Нефер и се мъчи да ги откъсне от веригата, но с това само добавя своята към неговата сила и веригата се впива още по-дълбоко. През процепите на шлема се вижда, как очите изскачат от орбитите и се наливат с кръв. Нефер намотава още един път веригата около дясната китка и започва да я тегли напред-назад. Дроса издава гъргорещ звук и в едното му око, като зряла боровинка, се издува кървава вена. Все още стиснал Нефер за китките, той се отпуска на колене. Нефер се е надвесил над него и навива веригата, докато изведнъж усеща как нещо се троши с хрущене и въздухът излита от белите дробове на противника през разкъсаната трахея. Нефер навива още един път и усеща веригата да допира кост. Изпод шлема блика дебела струя кръв и Нефер тегли с още по-голяма сила. Веригата намира връзката между два прешлена, впива се в нея и я прекъсва. Все още в шлема, главата на Дроса се отделя от тялото и се търкулва през кръга.

Докато се изправя, Нефер чува гласа на арбитъра:

— Минаваш етапа! — нахлузва окървавената верига на врата си и поглежда над главите на озверялата тълпа към склона. Колесницата на Демиос е насред него и лети с пълна скорост насам.

Нефер се навежда над Мерен.

— Можеш ли да станеш? — пита той, но когато момъкът се опитва, краката му отново се подгъват и той се просва на отъпканата земя. Нефер го тегли за едната ръка, а после я прехвърля зад врата си. Повдига тялото, разпределя тежестта му на рамо, хваща го зад коленете и се изправя. Главата на Мерен виси зад гърба му, а краката — отпред.

Мерен тежи много, а Нефер е почти на края на силите си. Олюлява се към колесницата и го стоварва върху й. Опира се задъхан на едното колело и гледа назад.

Демиос се е спуснал по склона, стигнал е равнината и е на по-малко от четиристотин стъпки от него, толкова близо, че може ясно да види победоносния израз на лицето му. Той се навежда напред, дългият черен бич плющи по гърбовете на впряга и конете сякаш засилват своя бяг. Шестте колесници на останалите преследвачи го следват. Нефер прогонва от съзнанието си всяка мисъл да се изправи срещу тях. В сегашното си състояние, не би могъл да се справи дори само с Демиос. Трябва да бяга!

Нефер връзва другаря си към пода с помощта на въжетата за задържане, качва се в колесницата и застава прекрачил тялото на Мерен.

— Пуснете ги! — заповядва на конярите и те отскачат встрани.

— Давай, Дов! Давай, Крус! — вика момъкът и плющи с юздите над лъсналите гърбове. Впрягът се хвърля напред и тълпата отскача. Насочва животните към портите на града и те се втурват в галоп.

Мерен се гърчи и стене от болка в краката му и Нефер се опитва да избягва по-големите препятствия по пътя. Долавя шум зад гърба си, хвърля поглед назад и вижда Демиос да налага конете и да крещи яростно, но въпреки жестоките удари, Дов и Крус го държат на разстояние. Нефер се обръща напред и преценява разстоянието.

До портите на Галала остава по-малко от половин левга. Вече различава венците от палмови клони, които украсяват стените и колоните от червен камък при портата.

И в този миг плаща цената на мига невнимание. Едното колело се блъска в голямо парче скала в края на пътя и колесницата подскача високо, като се извръща под краката му. Тя почти се преобръща, но докато той се мъчи да запази равновесие, Крус напъва с все сила и я изправя.

Погледнал назад, Нефер се убеждава, че тази грешка им струва скъпо — Демиос се е приближил поне със сто стъпки. Вече са в обсега на копието му и той вижда, че посяга към стойката.

Нефер няма какво да противопостави. Всички къси копия бяха използвани, лъкът остана при пропастта, последната сабя се счупи преди малко. Няма дори бич. Единственото му оръжие е скоростта.

— Давай, Дов! Давай, Крус! — ушите на конете прилепват към шиите, копитата бият твърдата почва, а главините скимтят, защото даже специалната смазка на Таита пресъхва.

Чува удари от други копита и когато отново поглежда назад, вижда Демиос съвсем близо. Вижда и конете, с окървавени от бича гърбове и хълбоци. Демиос е приготвил късо копие и в момента го хвърля. Пред погледа на Нефер то излита от ръката му и бръмва като отровно насекомо. Трепва, без да ще, когато копието се забива до десния му крак и остава да стърчи.

— Хайде, милички! — гласът му добива остра нотка и конете го усещат. — Дайте ми всичко, което можете! — Крус открива последна резерва в голямото си сърце и увлича Дов. Започват да се отдалечават от пребития, окървавен впряг на преследвача.

— Напред, свине! — крещи Демиос. — Напред или живи ще ви одера! — Под ударите на бича двете животни отдават последни сили и колесниците напредват като вързани една за друга.

Демиос приготвя ново копие. Докато изнася ръка назад, Нефер преценява точно момента и дръпва леко юздите. Копието е във въздуха, но Дов блъска леко рамото на Крус и колесницата се отклонява малко, колкото летящото оръжие да се размине с рамото на Нефер. Маневрата струва още едно скъсяване на разстоянието и преследвачът посяга за последното копие. Сега е близо, много близо.

Нефер го наблюдава с нарастващо отчаяние и държи здраво юздите, за да предугади впряга следващата команда. Когато Демиос изхвърля дясно рамо напред, Нефер завива в другата посока. Копието обаче не напуска ръката на преследвача — замахът е бил заблуждаващ. Преследвачът се приготвя отново.

Нефер е принуден да се върне на пътя. В противен случай трябва да поеме през каменистата повърхност на пустинята. Променя ъгъла и сега Демиос се прицелва в открития заради маневрата хълбок на Дов.

Копието попада високо в плешката. Пробива кожата и стегнатия на възел мускул, но след това намира кост и не успява да засегне вътрешен орган. Раната не е смъртоносна, но е осакатяваща, защото назъбения кремъчен връх не остава на едно място, а раздира с мъчителна болка мускула при всяко движение.

Дов се мъчи с все сила да поддържа темпото, но вече не издържа, а кръвта й плиска в краката на Нефер. Той чувства как колесницата намалява скорост и макар да подвиква окуражаващо на Дов, копието я удря при всяка крачка и се плете в краката й.

Демиос приближава и с крайчеца на окото Нефер вижда главите на конете му да се изравняват с колелото на колесницата, а прегракналият от напрежение победоносен глас на врага звучи сякаш право в ухото му:

— Всичко свърши, Нефер Сети! Пипнах те!

Нефер поглежда към него. Устните му са изтеглени назад в страховита гримаса, като на човек умрял от тетанус. Хвърлил е последното си копие, както и бича, но държи в ръка гола сабя.

Колко остава до портите? По-малко от петстотин стъпки. Колко близо! И колко далече всъщност.

Вдига инстинктивно поглед към покрива на храма. Той е окичен с мънички фигури и между тях, точно където очаква да бъде, съзира пурпурната туника на Минтака. Вижда, че размахва зелена клонка над главата си, а дългите й коси се развяват като вимпел от северния вятър.

Най-голямата награда, мисли Нефер и ръката му хваща забитото в дъното на колесницата копие. Острието е потънало дълбоко, но той напряга всички сили, дърпа и извива и накрая оръжието е в ръцете му. Хваща го като пика и поглежда към противника си. Очите му се присвиват при вида на въоръжения Нефер и той вдига сабята в готовност. Приближава колесницата и замахва. Момъкът отбива удара със ствола на копието. Двете возила отскачат едно от друго, после отново се доближават и блъскат с такава сила, че Нефер почти излита във въздуха. Вкопчен здраво в юздите, той запазва с голяма мъка равновесие.

Демиос нанася силен удар по пръта с плитката на Нефер, но не успява да отсече твърдия бамбук. Възстановил равновесието, Нефер мушка с копието към преследвача и го принуждава да се отдръпне. Двете колесници са една до друга, ос до ос, колело до колело.

Противниците мушкат и удрят един срещу друг. Бронзовото острие разсича кожения нагръдник и макар да се дръпва, Нефер усеща жилване в гърдите. Замахва с копието към лицето на Демиос и оня се дръпва.

Дов се старае с всички сили, зъбестото острие продължава да я измъчва, а стволът на копието се плете в краката й.

Нефер чува звука от много гласове, отначало тих и приглушен, почти удавен в тропота на копита и воя на главините, но все по-силен с всяка следваща крачка. Поглежда напред и през смъдяща в очите пот вижда портите точно отпред. Градските стени и покривите на къщите са отрупани с народ. Струва му се, че сред общия грохот долавя гласа на Минтака:

— За мен, сърце мое, направи го заради мен!

Може да е било плод на въображението, резултат от крайно изтощение, но това му дава нова сила и той подвиква насърчително на конете. Дов накуцва и отпада.

Демиос е отново наблизо и когато Нефер посяга с копието, нанася силен удар, не по човека, а по оръжието. Острието се забива в дървото на сантиметри от китката на Нефер, като я оставя стиснала ненужното парче. Нефер го запраща по главата му, но преследвачът се навежда, избягва го и отново напада, като принуждава момъка да се дръпне в противоположния край на колесницата, за да избегне блесналото острие.

Демиос се възползва от моментното преимущество и приближава още до колесницата на Нефер. Когато се изравнява с нея, сграбчва пръта, върху който се вее опашката. Опитва да го пречупи, но макар и огънат почти надве, гъвкавият прът не поддава. Без да го изпуска, Демиос протяга другата ръка към дебелия сплитък коса. Той подскача и допира върховете на пръстите му, но понеже се старае да не изпусне сабята, преследвачът не е в състояние да хване здраво плитката. Захвърля сабята и сграбчва трофея, но той е вързан за пръта здраво, а бамбукът продължава да се опъва.

Крус и левият кон на Демиос бягат рамо до рамо. Преследвачът е изцяло погълнат от усилието да отскубне плитката. Знае, че Нефер е обезоръжен и не представлява опасност и не забелязва приближаващите градски врата.

— Натисни! — вика Нефер на Крус. — Блъсни го с рамо! — Нефер опъва юздата надясно. Това е упражнявано месеци наред. Крус обожава прекия двубой, директното премерване на силите. И сега здраво натиска с могъщото си рамо, изважда другия кон от равновесие. Двете колесници се отклоняват вдясно, а портите бързо приближават. Те са очертани от яки червени колони, които макар и огладени от вятъра и времето, продължават да се издигат застрашителни и непоклатими.

— Изблъскай го! — крещи Нефер и го насърчава с плющене на юздите. Крус напъва още малко и другият впряг вече лети право към червената каменна стена.

В последния миг Демиос си дава сметка какво става, пуска бамбуковия прът и с див вик прави опит да овладее конете. Крус обаче надделява и избутва другия впряг от пътя.

Преследвачът разбира, че нито може да спре конете, нито да предотврати сблъсъка. Иска да скочи на земята, но вече е твърде късно. И двата коня се блъскат с пълна скорост в стената. Ударът ги убива на място. Нефер чува последния, смразяващ кръвта рев, малко преди да се блъснат, чува звуците на страхотния удар: хрущене на счупени кости, трясък на разбитата колесница. Едното й колело се отскубва и придружава известно време колесницата на Нефер. Демиос литва като копията преди малко. Носи се с главата напред към стената. Черепът се пръска като презрял пъпеш. Здравите му бели зъби се набиват в стената, за да бъдат по-късно изчовъркани от градските хъшлаци, които ги продават, окачени на златни верижки по пазарите.

Нефер минава през портата и макар лявата главина да остъргва червената каменна колона, впрягът навлиза по главната улица между ликуващ човешки шпалир. Плочите са застлани с палмови клонки и цветя, с шалове и други части от облеклото на хората.

Дов е първа грижа за Нефер. Спира конете, скача на земята и бърза към ранената кобила. Зъбите на кремъчния връх са забити дълбоко в раната. Само на Таита може да се довери за изваждането му, но поне счупва копието, за да не удря краката й. После отново скача в колесницата и поема юздите.

Тълпата ври и кипи около колесницата, която се движи със скоростта на човешки ход. Хората протягат ръце, за да докоснат Нефер, бършат кръвта от краката му със собствените си дрехи. Кръвта на един бог, на фараон и войн на Червения път, превръща парчето плат в свещена реликва. Раздават се истерични писъци.

— Моли се за нас, могъщи Египет. Истинен фараон!

— Води ни, велики фараоне! Нека споделим твоята слава!

— Привет, божествени братко на Червения бог!

— Живей хиляди години, Нефер Сети, истински фараоне!

При централния площад тълпата е толкова гъста, че градските стражи трябва да отварят със сила път на колесницата.