Уилбър Смит
Чародей (20)

19

През следващите дни, Наджа държеше Таита близо до себе си и старецът се възползва от новото си положение на доверено лице, за да повлияе върху някои от несподелените намерения на регента. По негова поръка, Таита направи ново допитване до авгурите. Закла жертвен овен и разгледа вътрешностите му, пусна сокол от царската соколарна и проследи полета му. Тези проучвания му дадоха възможност да заключи, че боговете не гледат благосклонно на една скорошна сватба с принцесите. Нещо повече, следващото прииждане на Нил би се оказало пълен провал, ако церемонията го предшества. Такова бедствие дори Наджа не може да допусне. Самият живот на страната зависи от тези годишни наводнения. Опасността, надвиснала над главата на Нефер, както и терзанията на младите принцеси, бяха временно отложени.

Наджа направи опит да протестира, но след оная ужасна нощ в храма, той свикна да не се опъва много на даваните от Таита напътствия. Авторитетът на мага се укрепи още повече, след злокобните новини от северния фронт. По заповед на регента и против съветите на мага, египетските войски направиха отчаян опит да си върнат Абнуб. Битката завърши с пълен провал и загуба на триста бойни колесници и почти цял пехотен легион. И сега Апепи изглежда се готвеше да нанесе съкрушителен удар на отслабената и деморализирана египетска войска, след което да настъпи срещу Тива. Хич не беше време за сватби, което дори Наджа трябваше да признае.

Неспирен поток бежанци напускаха града в южна посока. Броят на търговските кервани от изток намаля драстично, тъй като всички изчакваха изхода от неминуемата хиксосийска офанзива. Всички стоки от първа необходимост започнаха да не достигат и цените рязко скочиха.

— Единственият начин да предотвратиш унищожителна военна загуба е да договориш примирие с Апепи — съветваше Таита.

Вече се готвеше да уточни, че едно примирие е нещо различно от капитулация, че само ще използват краткия отдих, за да възстановят силите си, но Наджа не му даде да продължи.

— И аз така мисля, Таита — съгласи се с готовност регентът. — Често съм се опитвал да убедя фараона Тамоз в мъдростта на такава политика, но той не искаше и да чуе.

— Трябва ни време — каза магът, а Наджа го накара с жест да замълчи.

— Разбира се, че си прав. — Регентът беше възхитен от тази неочаквана подкрепа. Опитвал се бе да убеди един по един членовете на съвета, да приемат мир с хиксосите, но никой от тях, нито дори Синка, не даде и дума да се издума. Дори Асмор рискува да си навлече гнева му, като заяви, че по-скоро сам ще се надене на сабята си, отколкото да склони глава пред Апепи. Откритието, че в такава неподходяща почва може да поникне чувство за чест и достойнство, беше отрезвяващо. Регентът разбра, че онова, което може да измъкне силом от съвета има своите граници.

Мирът с хиксосите беше крайъгълен камък в политическите представи на Наджа. Той виждаше Египет отново единен, под скиптъра на един фараон. Само човек със смесена кръв можеше да бъде такъв фараон и той беше убеден, без сянка на съмнение, че точно такава орис му е обещана от боговете чрез мистериите.

Наджа продължи с искрен тон:

— Трябваше по-рано да разбера, Таита, че си единственият човек, който няма да се остави да бъде заблуден от предразсъдъци. Всички други крещят „Никаква капитулация!“, „По-добре смърт, отколкото безчестие!“ — Поклати глава и продължи: — Ти и аз разбираме, че онова, което не може да се постигне със силата на оръжието, е може би достижимо чрез по-меки средства. След шестдесет години, прекарани в долината на Нил, хиксосите са по-скоро египтяни, отколкото азиатци. Те бяха прелъстени от нашите богове, нрави и жени. Дивашката им кръв бе облагородена с наша. Варварските им нрави отстъпиха пред нашите благородни обноски.

Този разгорещен отклик на плахото му предложение беше толкова неочакван, че Таита се смая. Тук се криеше нещо друго. За да спечели време и да го обмисли, както и да придобие известна представа за намеренията на регента, Таита промърмори:

— Това са мъдри слова. Как бихме могли да постигнем мир, господарю?

Наджа нямаше търпение да обясни:

— Известно ми е, че мнозина сред хиксосите споделят същите разбирания. Малко им трябва, за да се присъединят към нас. И тогава ще можем да спечелим мир и обединение на двете царства.

Завесата започна да се вдига. Таита си спомни изведнъж едно отдавнашно подозрение, което отхвърли навремето.

— Кои са тези симпатизанти сред хиксосите? — попита той. — Високопоставени ли са? Приближени на Апепи?

— Благородници са. Един е член на военния съвет на Апепи. — Наджа беше готов да се впусне в подробности, но се сдържа с явно усилие.

Това беше достатъчно за Таита. Оня отдавнашен слух за хиксосийска кръв в жилите на Наджа изглежда не е бил пустословен и ако е така, всичко останало си отива на мястото. Старецът за пореден път бе изненадан от измеренията на регентските амбиции.

— Дали ще е възможно да се срещнем и да разговаряме с тези хора? — попита предпазливо той.

— Да — отговори Наджа. — Можем да се свържем с тях за броени дни.

Значението на тази проста фраза беше огромно. Регентът на Египет разполагаше с тайни съюзници в редовете на традиционния противник. Какво още криеше този човек? Докъде стигаха пакостните му ръце? По гърба на стареца пробягаха ледени тръпки, а посребрената му коса настръхна.

Ето го значи, любимият приятел, застанал рамо до рамо с фараона, по време на последната му схватка. Този е едничкият очевидец на царската смърт. Това изпълнено с безгранична амбиция и зли намерения същество признава, че има близки и верни приятели сред хиксосийската аристокрация, а фараонът падна жертва на хиксосийска стрела. Докъде ли се простира заговорът?

Магът не позволи никоя от тези мисли да се отрази върху лицето му и кимна дълбокомислено. Наджа побърза да продължи:

— Сигурен съм, че можем да се споразумеем с хиксосите и да договорим съвместно регентство — аз и Апепи — заедно с общ държавен съвет. След това ще имаме нужда от твоето влияние, за да бъдат убедени нашите собствени съветници в целесъобразността на такова решение. Може би няма да е зле, ако извършиш още веднъж мистериите и оповестиш волята на боговете.

Наджа му предлагаше да се съгласи на измама. Дали не подозираше, че точно това е станало в храма на Озирис? Таита не го допуска, но все пак ще ликвидира подобно подозрение още в зародиш. Изразът на лицето му стана суров.

— Всяка измама свързана с мистериите, ненужното намесване на името на бога Амон Ра, както и неточното предаване на божествената воля, означава да си навлека небесния гняв, както и да предизвикам ужасно отмъщение. Наджа отстъпи светкавично:

— Не съм предлагал подобно светотатство, но боговете вече изразиха волята си чрез теб.

Таита изсумтя.

— Преди всичко, трябва да видим дали този мир е постижим. Апепи може да смята, че военните му успехи го поставят в доминираща позиция и да откаже да преговаря. Може да предпочете войната пред мира.

— Не мисля, че ще стане така. Ще ти съобщя имената на съюзниците ни в редовете на противника. Трябва да се срещнеш тайно с тях, Таита. Ти си добре известен и уважаван и там, а аз ще ти дам един талисман като доказателство, че говориш от мое име. Ти си най-подходящият за целта емисар. Ще се вслушат в думите ти.

Таита остана замислен още известно време. Помисли дали може да измъкне още нещо за Нефер и принцесите, но реши, че засега постигнатото е достатъчно. Каквото и да стане, момчето остава в смъртна опасност.

Само един път за неговото спасяване остава открит пред стария маг и той води вън от страната, докато Наджа е на власт. Дали може да го направи сега? Наджа му предлага безопасен път до границата. Дали не може да се възползва и да отведе Нефер със себе си? Вмиг разбра, че е невъзможно. Контактът му с момчето фараон си остава силно ограничен от регента. Никога не остава насаме с него. Не може дори да сяда до момчето в залата на съвета или да разменя с него и най-незначителни забележки. Единственият път през последните няколко седмици, когато му позволиха по-близък допир, бе по повод остро възпаление на гърлото, сполетяло Нефер. Тогава пуснаха Таита в спалнята на момчето, но там бяха както Наджа, така и Асмор, които следяха всяко движение на стареца и не изпускаха нито една произнесена дума. Поради заболяването си, Нефер не беше в състояние да говори, но не отделяше поглед от лицето на мага, а когато дойде време да се разделят, откъсна ръце от него почти насила. Това стана преди десетина дни.

Таита научи, че регентът е назначил други възпитатели на негово място, а Асмор е осигурил инструктори от Синята гвардия, които продължават да обучават момчето в езда, управление на колесница, фехтовка и стрелба с лък. Никого от старите приятели не допускаха в близост до фараона. Нито дори стария му другар от детинство Мерен.

Ако направи безуспешен опит да изведе момчето от Египет, не само ще загуби доверието на Наджа, но и ще постави самия Нефер в още по-опасно положение. Не, ще използва това ходене при хиксосийците, за да подготви по-внимателно бягството на младия фараон.

— Мой дълг, който ми е вменен от боговете, е да ти помагам по всеки възможен начин. Ще се заема с тази задача — каза Таита. — Кой е най-безопасният път към тяхна територия? Казваш, че съм добре известен сред тях и лесно ще ме разпознаят.

Наджа бе предвидил такъв въпрос.

— Трябва да минеш по стария път за колесници през дюните и край Гебел Уадун. Приятелите ми от другата страна го държат под око.

Таита кимна.

— Това е мястото, където фараон Тамоз намери смъртта си. Никога не съм стигал по-далеч от Галала. За останалата част от пътя ще ми трябва водач.

— Ще ти дам личния си копиеносец, както и ескадрон от Сините — обеща Наджа. — Пътят е дълъг и труден. Трябва да тръгнеш веднага. От значение е всеки ден и час.