Уилбър Смит
Чародей (56)

55

Жаркият диск на слънцето е изминал половината път до зенита, когато колоната на Трок се показва на хребета над оазиса. Двестате колесници са строени по четири в редица. На пет мили отзад, ясно личи облакът прах, вдиган от други двеста, водени от Цандер. Всяка колесница вози двама тежковъоръжени войника, водни мехове и калъфи със запасни копия и стрели.

Под себе си виждат пъплещ по склона керван начело с асирийския търговец. Трок тръгва да го пресрещне и маха отдалеч за поздрав.

— Добра среща, чужденецо. Откъде идваш и по каква работа?

Търговецът гледа смутен този непознат с войнствен вид и не знае какво да очаква. Дружелюбният поздрав не значи много — по дългия път от Месопотамия е срещал всякакви бандити, мошеници и военни.

Трок спира колесницата точно пред него.

— Аз съм божественият фараон Трок Урук. Добре дошъл в Долното царство. Не се бой. Ти си под моя закрила.

Търговецът пада на колене, след което се просва ничком, в израз на преклонение. Трок няма търпение да изчака до край всички почести и кара изкъсо:

— Стани и говори, храбри приятелю! Ако ми кажеш онова, което искам да знам, ще ти дам позволение да търгуваш във всички кътчета на царството ми, без каквито и да е налози, а десет колесници ще ти осигурят безопасно пристигане в Аварис.

Търговецът скача пъргаво на крака и започва да дава израз на своята благодарност, макар опитът му да показва, че подобна господарска благосклонност обикновено излиза през носа. Трок пита рязко:

— Преследвам банда разбойници. Виждал ли си ги?

— Срещнах неколцина пътници — отговаря предпазливо асириецът. — Не би ли могъл божественият да ми опише по-точно издирваните, та да видя, дали ще мога да му бъда от полза?

— Пет или шест на брой. Отиват на изток. Една млада жена, останалите — мъже. Води ги престарял нехранимайко. Висок и слаб. Може да си е боядисал косата черна или кафява.

Не се налага да продължи. Търговецът се провиква радостно:

— Знам ги добре, Велики! Преди няколко дни старецът с боядисаната коса купи от мен килими и стари дрехи. Тогава жената не беше с тях. Остави три колесници и коне долу в оазиса, под охраната на един черен грозен разбойник. Взе останалите и като натовари купените от мен килими в една кола, пое по пътя, на който стоим сега, към Аварис.

Трок се усмихва победоносно.

— Точно тоя ми трябва. Виждал ли си го след това? Не се ли е връщал за колесниците?

— Той и другите трима се върнаха рано тази сутрин пеша. С тях беше и младата жена, за която питаш. Май е ранена някъде, защото я носеха на гръб.

— Накъде тръгнаха, човече? По кой път? — пита Трок нетърпеливо, но асириецът не бърза.

— Жената е млада. Макар ранена и едва да върви, облечена е в скъпи дрехи. Явно е от високо потекло и много красива, с гъсти черни коси.

— Стига вече! Много добре познавам жената и нямам нужда от описанията ти. Кой път хванаха от оазиса?

— Впрегнаха конете в трите колесници и тръгнаха.

— По кой път, човече? В коя посока?

— На изток по керванджийския път. — Посочва пътя, чиито серпантини личат през дюните на изток. — Но косата на стареца не беше вече боядисана. Сияеше като облак в слънчев небосклон.

— Кога потеглиха?

— Час след изгрев-слънце, Велики.

— В какво състояние бяха конете?

— Много добре отпочинали и напоени. Излежаваха се три денонощия в оазиса и бяха оставили товар фураж за тях. Когато тръгваха сутринта, напълниха меховете до пръсване и изглеждаха запасени като за дългия път до морето.

— Значи, имат само няколко часа преднина — радва се Трок. — Добра работа, човече! Спечели благоволението ми. Писарите ми ще те снабдят с обещания документ, а пълководецът Толма ще ти даде ескорт до Аварис. Ще те възнаградя още, когато се върна в града с пленниците. Ще ти осигуря хубаво място в първата редица зрители при екзекуцията им. А дотогава ти пожелавам приятен път и добра печалба в царството ми!

Извръща се и започва да дава разпореждания на Толма, който го следва плътно във втората колесница:

— Дай му търговска лицензия и ескорт до Аварис. Да се напълнят догоре меховете и да се напоят конете до отказ. Но побързай, Толма. Бъдете готови за тръгване преди пладне. Междувременно изпрати при мен всички магьосници и военни жреци.

Войниците смъкват конете при кладенеца, в групи по двадесет. Свободните от тези задължения се изтягат в сянката на колесниците, за да хапнат просеник и сушено месо — простата войнишка дажба.

Трок се настанява в сянката на хилаво дърво. Магьосници и жреци се събират около него. Те са четирима: двама жреци на Севт с бръснати глави и черни роби, един нубийски шаман, нагизден с гердани, амулети, гривни и кокали и един заклинател от Изтока, известен с името Иштар Медееца. Иштар има перде на едното око и сини, спираловидни татуировки по лицето.

— Човекът, когото преследваме, е адепт на окултното изкуство — съобщава Трок. — Той ще използва всичките си умения, за да ни обърка. Говори се, че е в състояние да скрие чрез заклинание хора и животни от погледа на другите, както и че може да накара хората да видят ужасни неща. Трябва да направите собствените си заклинания, та да отразите силата на неговите.

— Кой е тоя шарлатанин? — пита Иштар Медеецът. — Можеш да бъдеш спокоен — той не е в състояние да надвие съюзената ни сила.

— Казва се Таита — отвръща Трок и само Иштар не показва, че е ужасен от името на съперника.

— Познавам Таита само от приказки — казва той, — но отдавна търся случай да премеря сили с него.

— Направете заклинанията си! — разпорежда Трок.

Жреците на Севт се оттеглят встрани и полагат на земята принадлежностите си. Започват тихо да напяват и да тръскат дрънкалки над главите си. Нубиецът рови под камъните около кладенеца, докато изравя пепелянка изпод един. Отрязва й главата и оставя кръвта да изтече върху собственото му теме. Докато тя се стича и капе от върха на носа, той подскача в кръг като огромна черна жаба. При завършване на всеки кръг, плюе обилно на изток, след Таита.

Иштар наклажда малък огън край извора и кляка до него, като се полюлява на пети и мърмори заклинания към Мардук, най-могъщия от всичките две хиляди и десет богове на Месопотамия.

След като дава разпорежданията си на Толма, Трок отива да наблюдава работата му.

— Каква магия правиш? — пита той най-подир, след като Иштар си пробива вена и пуска няколко цвъртящи капки от собствената си кръв в огъня.

— Това е заклинание на огън и кръв. Слагам пречки по пътя на Таита. — Иштар не вдига поглед. — Обърквам и замъглявам съзнанието на придружаващите го.

Трок сумти скептично, но вътрешно е силно впечатлен. Той и преди е виждал делата на Иштар. Отдръпва се малко встрани и вперва взор в далечните хълмове на изток. Няма търпение да започне преследването и с мъка изчаква този престой. От друга страна, той е достатъчно опитен военачалник, за да съзнава абсолютната необходимост от почивка и водопой, след усилния нощен преход.

Добре познава терена пред тях. Като млад офицер го е кръстосвал, начело на патрул колесници, във всички посоки. Познава острите скали, които режат копитата като кремъчни ножове, познава и изгарящата жега на дюните.

Тръгва назад към колесницата си, но трябва да обърне гръб на един пясъчен дявол, който се носи над жълтата пустош, като се върти около себе си и се издига на няколкостотин стъпки височина. Вихрушката го обхваща. Въздухът е жарък като в пещ за топене на бронз и Трок загръща лице в шала, за да диша през него и да избегне нажежените песъчинки, които се мъчат да проникнат в дробовете му. Вихърът отминава нататък, като го оставя кашлящ и с възпалени очи.

Малко преди обяд привършват водопоя и по склона над тях се спуска вторият отряд, под командата на Цандер. Новодошлите също имат нужда от вода и се появява опасност от струпване при извора. Водата в него е вече намаляла и размътена. Ще трябва да разчитат на меховете.

Трок провежда кратко съвещание с Цандер и Толма, като им разяснява плана за действие, както и походния строй, който ще използва, за да не позволи на Таита да се изплъзне от мрежата, която ще му заложи.

— Обърнете внимание на командирите, да си отварят добре очите за разните магически трикове, към които ще прибегне Таита, за да ни обърка — приключва той. — Иштар Медеецът е направил могъщо заклинание. Много разчитам на него. Досега не ме е разочаровал. Ако сме наясно с действията на чародея, ще го победим. В края на краищата, какво може да направи срещу цялата тази сила? — Трок сочи с широк жест военното стълпотворение. — Не! В името на Севт, утре по същото време ще влача Таита и Минтака, вързани за колесницата ми, към Аварис.

Заповядва на първия отряд да тръгва. Цялото войнство потегля в колона по четири през пустинята. Дълбоки коловози се виждат ясно подире му.