Уилбър Смит
Чародей (27)

26

Утринното небе грее като току-що извадено от пещта острие на сабя. Върховете на тръстиката се сливат под него в тъмен фриз. В този час на утрото няма вятър, който да ги разлюлее, нито звук, който да наруши пълната тишина.

Двете ловджийски лодки са привързани към заобикалящата водното огледало тръстика в два противоположни края. Царските ловджии са огънали високите стебла на тръстиката, за да скрият с тях лодките, разположени на по-малко от петдесет стъпки една от друга.

Водната повърхност е съвършено неподвижна и отразява небето, като полирано бронзово огледало. Светлината е достатъчна за Нефер, да различи грациозната фигура на Минтака в другата лодка. Седи неподвижна като статуя на богинята Хатор, положила лък в скута. Всяко друго от момичетата, за които се сеща, даже и двете му сестри Мерикара и Хесерет, щяха да подскачат, като канарчета на пръчка и да вдигат двойно повече шум.

Възстанови в съзнанието си бавно и с подробности кратката им среща тази сутрин. Беше тъмно, нито лъч утринна светлина не засенчваше великолепието на звездното небе. Всяка звезда беше така едра и блестяща, че сякаш можеше да се пресегне и да ги набере като зрели смокини. Минтака слизаше откъм храма, факлоносци осветяваха пътя й, а прислужничките я следваха по петите. Носеше вълнена качулка против нощния студ. Колкото и да напрягаше поглед Нефер, лицето й оставаше в сянка.

— Нека живее хиляда години славният фараон!

Бяха първите думи, чути от нейните уста. Гласът й беше по-сладък от музиката на всяка лютня^[1]. Усети някакви призрачни пръсти да галят врата му. Трябваше му известно време, за да проговори:

— Нека Хатор те обича вечно! — Консултира се с Таита за поздрава и го упражнява докато постигна съвършенство. Стори му се, че забелязва блясъка на зъбите й под качулката и се осмели да добави нещо, което не бе съгласувал с Таита. Посочи звездния небосклон и каза:

— Виж! Там е и твоята звезда. — Тя вдигна поглед, за да потърси Стрелеца. Сребърна светлина озари лицето й и той го видя за пръв път, откакто се бе спуснала по пътеката откъм храма. Рязко затаи дъх. Изразът й беше тържествен, но според него, никога не бе виждал нещо по-очарователно.

— Боговете са я сложили там специално за теб — отрониха устните му.

Лицето й светна озарено от нова красота.

— Фараонът е толкова галантен, колкото и благосклонен. — Тя направи лек, присмехулен поклон. След това се качи в лодката. Царските ловци загребаха, а тя не обърна поглед назад.

И сега фараонът повтори наум като молитва нейните слова: „Фараонът е толкова галантен, колкото и благосклонен“.

От блатото излита чапла. Сякаш е очакван сигнал, защото изведнъж пространството се изпълва с плясък на стотици криле. Нефер почти е забравил причината за присъствието им в блатото, което показва до каква степен е развълнуван — той обича лова с неутолима страст. Откъсва очи от изящната фигура в отсрещната лодка и посяга към тояжките за хвърляне.

Решава да използва тях вместо лък, защото е убеден, че тя няма нито силата, нито умението да борави с по-тежкото оръжие. Това му дава определено предимство. Умело хвърлена, премятащата се във въздуха тояжка поразява по-голяма площ от стрелата. Благодарение на теглото си, тя има по-голям шанс да свали птицата, отколкото тъповърхата стрела, която може да се отплесне от гъстото оперение на водоплаващите хвъркати. Нефер бе решил да впечатли Минтака с ловджийските си умения.

Първото ято диви патици минава ниско над блатото. Черно-белите им пера лъщят и всяка има на човката си ясно видима издутина. Водещата птица променя посоката и всички я следват, излизайки от обсега им. В този миг мюретата започват да надават мамещи писъци. Това са уловени живи и опитомени диви патици, вързани от ловците за краката с въженце, чийто втори край е прикрепен към камък, хвърлен в тинестото дъно.

Дивите патици правят широк полукръг и започват да се спускат, готови да кацнат във водата, в съседство с предателите. Те прибират криле и бързо губят височина, като минават над главата на Нефер. Фараонът преценява точния момент, изправя се и вдига тоягата, готов да я хвърли. Изчаква да прелети водачът, след което запраща тоягата нагоре. Следващата птица забелязва летящия предмет и разперва криле в опит да го избегне. За миг изглежда сякаш ще успее, но после се чува тъп удар, пръсват се пера и патицата полита надолу със счупено крило. Пльосва шумно върху водното огледало и като се окопитва почти веднага, бързо се гмурва.

— Бързо! След нея! — вика Нефер. Четири голи момчета-роби се навъртат около лодката, с глави над водата. Вкопчили вдървени пръсти в борда й, те тракат зъби от студ.

Двама се гмурват, за да намерят патицата, но Нефер знае, че опитът им ще остане неуспешен. Само със счупено крило, птицата може да плува под и над вода, по-добре от най-добрия плувец сред хората.

Загубих я, помисли си Нефер и преди да успее да хвърли втори път, ятото отново промени посоката и се насочи право към лодката на Минтака. За разлика от примкаря, който в подобно положение би излетял почти вертикално в небето, ятото диви патици продължаваше да лети ниско. Носеше се обаче с голяма скорост и крилете свистяха във въздуха.

Нефер беше почти отписал ловджийката от другата лодка — при тази скорост и височина само изключително опитен стрелец би могъл да се надява на нещо. Две стрели литнаха една след друга, да посрещнат приближаващото ято. Звукът от две попадения се разнесе ясно над лагуната. Две птици полетяха с оня особен скован вид: отпуснати криле, увиснала глава, убити за миг, мъртви още във въздуха. Паднаха във водата и останаха неподвижни на повърхността. Плувците бързо ги достигнаха и ги понесоха в зъби към лодката на Минтака.

— Две щастливи стрели — изрази гласно мнението си Нефер.

— Две нещастни патки — допълни Таита без усмивка.

Пространството над водата е пълно с птици, които се надигат като тъмни облаци в първите лъчи на слънцето. Толкова гъсти са ятата, че отдалеч изглежда сякаш тръстиките димят.

Нефер бе наредил двадесет леки галери и още толкова лодки да патрулират всички водни площи на три мили околовръст, като плашат кацналите по тях птици. Крилатите облаци не изтъняват. Не само десетина вида гъски и патици, но и чапли, ибиси и рибари, пеликани и водни кокошки изпълват небосвода. На най-различни височини, те порят въздуха над тръстиките или се носят като тъмни V-образни кохорти в небесата. Те пищят и писукат, грачат, цвърчат и гукат.

В тази птича какофония се чува от време на време звънък смях и радостни момичешки гласове — робините на Минтака я приканват към подвизи.

Лекият й лък е изключително подходящ за днешното занимание. Той позволява бързо прицелване и опъване, без да изисква големи усилия. Не използва традиционните тъпоглави стрели — нейните са със специално отлети метални остриета, дело на прочутия оръжеен майстор Грипа. Остри като игли, те с лекота минават през плътната перушина, за да стигнат до костта. Без да е казана дума по въпроса, тя усеща, че Нефер има желание да превърне лова в състезание и с лекота доказва, че състезателният и хъс е не по-слаб от неговия. Фараонът е силно смутен както от първия си неуспех, така и от неочакваните ловни умения на момичето. Вместо да се съсредоточи върху собствените си задачи, той непрекъснато следи какво става в другата лодка. Щом погледне натам, от небето пада мъртва птица. Или поне така му се струва. Това още повече му пречи да се концентрира. Започва да губи способността си за правилна преценка и хвърля тояжките или по-рано или по-късно. Забравя основното правило, че в хвърлянето участва цялото тяло, пренатоварва ръката си и скоро усеща умора и болка в нея. Хвърлянията стават по-къси.

Обикновено сполучва с шест от десет хвърляния, а днес пропуска повече от половината. Това го изкарва от равновесие. Много от свалените птици са само ранени или зашеметени и бързо се гмуркат или бягат в гъстата тръстика, където остават скрити и недосегаеми за плувците. Броят на струпаните в дъното на лодката убити птици нараства мъчително бавно. За сметка на това, радостните възгласи от другия край на лагуната не стихват нито миг.

Отчаян, Нефер зарязва тояжките и хваща тежкия боен лък, но вече е късно — дясната му ръка е почти изтощена. Тегли тетивата с усилие и стрелите му минават зад по-бързите птици или пред по-бавните. Таита го гледа как затъва все по-дълбоко в заложения от самия него капан. Малко унижение няма да му навреди, мисли си той.

Старецът би могъл да му помогне само с няколко напътствени думи: преди почти половин век той написа не само основните правила за управление на колесница и за тактика на боя с нея, но също и основи на изкуството да боравиш с лък. За пръв път симпатиите му не са изцяло на страната на момчето и той се усмихва скришом, когато то пропуска за пореден път, а Минтака успява да свали две птици от едно и също ято.

Все пак му става мъчно за царя, когато един от робите на Минтака доплува през лагуната и се хваща за ръба на тяхната лодка, за да предаде съобщение:

— Нейно височество, принцеса Минтака, пожелава на великия фараон да се радва на дълги ухаещи на жасмин дни и звездни нощи, огласяни от славеева песен. Лодката й обаче, започва да потъва под тежестта на ловната плячка и тя няма търпение да утоли глада си на обещаната за този час закуска.

Ненавременна закачка, решава Таита, а Нефер смръщва страховито вежди при това безочие.

— Благодари на маймунските богове или на каквито други помияри се кланяш, робе, че съм човек състрадателен. Иначе щях лично да отрежа грозната ти глава, за да я пратя на господарката ти, в отговор на това нахалство.

Идва време Таита да се намеси:

— Фараонът моли за извинение за своята разсеяност, но той толкова обича лова, че забравя за хода на времето. Моля, предай на господарката си, че всички тръгваме веднага към брега за закуска!

Нефер го поглежда свирепо, но оставя лъка и не прави опит да противоречи. Лодките поемат към острова, близо една след друга, така че двете купчини птици могат лесно да се сравнят. Никой не продумва, но резултатът е ясен за всички.

— Искам да благодаря за тази наистина забавна утрин, Велики! — провиква се Минтака от лодката си. — Не помня кога за последен път съм се забавлявала така. — Говори със звънък глас и ангелска усмивка на лицето.

— Ти си прекалено любезна и снизходителна. — Лицето на Нефер остава сериозно и той прави царствен пренебрежителен жест. — Мисля, че ловът беше слаб.

Извръща се и вперва мрачен поглед към хоризонта. Минтака не се смущава ни най-малко от подчертаната студенина и се обръща към робините си:

— Хайде да изпеем на фараона няколко стиха от „Магаре и маймуна“! Едно от момичетата й подава лютня, тя прокарва пръсти по струните и запява първите строфи на глуповатата детинска песничка. Робините се присъединяват в хор, като имитират дрезгави животински звуци.

Нефер свива устни от удоволствие, но вече е възприел позата на непристъпно високомерие, която не може да изостави току-така. Таита вижда колко много му се иска да се присъедини към смеха на другите, но отново е паднал в собствения си капан.

Първата любов носи толкова най-чиста радост, казва си със съчувствена ирония старецът и за удоволствие на момичетата импровизира нов текст на казаното от маймуната на магарето, който е много по-смешен от оригиналния. Те пищят и пляскат с ръце. Нефер се чувства още по-изолиран и смръщва чело.

Пристигат на острова с песен. Брегът е скосен почти отвесно, а под него има гъста и лепкава кал. Лодкарите скачат в дълбока до коляно тиня и държат лодката здраво, докато робите пренасят принцесата и придворните й на твърда почва.

Веднага след това, до брега приближава лодката на фараона и робите се готвят да пренесат и Нефер при Минтака на високия бряг. Той ги отпраща с царствен жест. Достатъчно унижения е преживял за една сутрин и няма намерение да накърни допълнително достойнството си, като се вкопчи във вратовете на двама полуголи и мокри роби, за да го носят като бебе през тинята. Застава без усилие на носа и пази равновесие. Всички вперват поглед в него, защото наистина представлява великолепна гледка. Минтака се старае да не показва чувствата си, но е убедена, че никога досега не е виждала толкова красиво същество — стройно и елегантно момчешко тяло, което едва започва да добива по-тежките форми на мъжа. Дори намусеното, сърдито лице я опиянява.

Замесен е с маята на фараони и герои, казва си принцесата, обзета от пристъп на романтично пристрастие. Ще ми се да не го бях ядосала толкова. Постъпих лошо, но преди края на този ден ще го накарам отново да се усмихне, Хатор ми е свидетелка!

Нефер се прехвърли през разстоянието от лодката до брега, с лекотата на скочил от акациев клон леопард. Приземи се на високия бряг почти до нея. Остана на мястото си, усетил прикованите в него погледи.

А след това брегът рухна под краката му. Голямо парче суха крехка глина се откърти и плъзна надолу. Един мъчителен миг момчето размаха безпомощно ръце във въздуха, за да запази равновесие, а после рухна възнак в блатото.

Всички гледаха ужасени египетския цар, седнал до кръста в лепкавата черна тиня на Нил.

Известно време никой не помръдна, нито проговори. След това Минтака се засмя. Не искаше да го прави, но гледката беше непосилно изпитание за самоконтрола й, а започнала веднъж, не можеше да спре. Беше очарователен, заразителен смях, на който никое от момичетата й не устоя. Всички избухнаха в радостен кикот, който беше подет от лодкари и ловци. Дори Таита се присъедини с неудържимо крякане.

За миг изглеждаше, че Нефер ще избухне в сълзи, но после дълго сдържаният му гняв избухна. Грабна шепа гъста черна кал и я запрати към засмяната принцеса. Унижението даде сила на ръката и точност на окото му, а Минтака беше напълно безпомощна, разтърсвана от пристъпи смях. Тя не можеше нито да приклекне, нито да отскочи и калта се лепна право върху лицето й. Смехът й секна и тя гледаше Нефер с огромни очи върху течаща кална маска.

Сега е ред на Нефер да се смее. Все още седнал в тинята, той отмята глава и дава отдушник на натрупаното унижение и гняв в силен подигравателен смях. А щом фараонът се смее, целият свят се смее заедно с него. Роби, ловци и лодкари удвояват усилия да покажат колко им е весело.

Минтака се окопитва бързо и без каквото и да било предупреждение, се хвърля в атака. Стоварва се върху Нефер с цялата си тежест. Изненадата му е толкова голяма, че не успява дори дъх да си поеме както трябва, когато главата му се оказва под повърхността, а тя сяда върху нея.

Той драпа с ръце към дъното, прави опит да се освободи, но теглото й го притиска. Държи врата му с две ръце. Опитва се да я отхвърли от себе си, но тя е чевръста и хлъзгава от калта като змиорка. С огромно усилие я надига, колкото да си поеме дъх, а после тя отново го натиска надолу. Успява да я завърти и да застане отгоре й, но я задържа с огромно усилие. Тя се извива и рита с неподозирана сила. Туниката й е се е вдигнала на кръста и краката й остават голи и гладки. Пъха единия между неговите и го сгъва. Сега са лице в лице и той усеща топлината на тялото й през слоя тиня.

Мръсните им лица са съвсем близо едно до друго, косата влиза в очите й и той вижда с изненада, че момичето се усмихва през калната маска. Той отвръща на усмивката и двамата се разсмиват. Но никой не иска да се признае за победен и борбата продължава.

Гърдите на момчето са голи, а дрехата й е толкова тънка и мокра, че все едно я няма. Голите крака продължават да са вкопчени в него. Той протяга ръка, за да освободи тялото си от здравата хватка и без да ще, улавя твърд объл задник, който шава насам-натам с неукротима енергия.

Някакво непознато приятно усещане залива цялото тяло на Нефер и желанието му да я подчини се изпарява. Стига му да я държи, докато тя се мята плътно до него, а той се наслаждава на новото усещане.

Направила на свой ред важното откритие, тя внезапно спира смеха си. Между долната част на телата им е набъбнало нещо твърдо, което преди миг не беше там. То е така еластично и голямо, че е изключено да не го е забелязала досега. Тя притиска бедра, за да установи естеството му, но при всяко докосване, то става по-голямо и твърдо. Всичко това излиза от рамките на житейския й опит и тя повтаря движението.

Почти не забелязва, че опитите му да я надвие са секнали, а лявата му ръка е обвита около тялото й. Дясната длан е хванала отдолу задника й. Когато следващия път тя го придърпва с бедра, за да проучи подутината, той имитира нейното движение и я придърпва с дясната ръка. Подутината се стреми към нея, сякаш е някакво малко животинче със свой собствен живот.

Никога досега не е изпитвала такова усещане. Внезапно това мистериозно същество придобива значение, каквото не е и сънувала, че може да съществува. Цялото й същество се изпълва със сънлива приятна топлина. Несъзнателно протяга ръка, за да го улови, сякаш е котенце или малко кутре.

Изведнъж, като удар в корема, я спохожда споменът за онова, което е чувала от робините за това нещо и какво правят мъжете с него. Те неведнъж са й го описвали с потресаващи подробности. До този момент, смяташе тези описания за чиста измислица, защото нямаше как да ги свърже с мъничките израстъци, който подскачаха на съответното място при малките й братя.

В съзнанието й звучат думите на Саак, нубийската робиня:

— Ако видиш веднъж едноокия бог, когато е сърдит, няма да си губиш повече времето с молитви към Хатор.

Минтака се откъсва от прегръдката на Нефер и сяда в тинята, вцепенена от ужас. Нефер също сяда и я гледа с премрежен поглед. И двамата са задъхани, сякаш току-що са свършили изтощително състезание.

Смеховете и писъците откъм брега заглъхват, докато зрителите проумяват, че е станало нещо особено и Таита замазва положението:

— Ако продължиш още малко с плуването, Велики, можеш да зарадваш някой крокодил.

Нефер скача и джапа през тинята към Минтака. Помага й да се изправи с такова внимание, сякаш е направена от най-тънко стъкло.

От принцесата капе кал и мътна вода, косите й представляват кална къделя, спусната в безпорядък на лицето и раменете. Робините я отвеждат зад тръстиките, за да потърсят чиста вода. Когато след известно време се появява, тя е измита и от тинята няма следа. Слугините са я преоблекли в чиста суха пола, бродирана с коприна и украсена с перли. На ръцете има златни гривни, а на шията — огърлица от тюркоаз и цветни мъниста. Косата й, макар и мокра, е внимателно сплетена.

Нефер бърза към нея, за да я отведе при огромно дърво, под чиято дебела сянка е подредена закуската. Отначало младата двойка е сдържана и свенлива, все още овладяна от мигновеното пробуждане, което е споделила, но скоро присъщото им добро настроение взема връх и те се присъединяват към общия весел глъч, макар че погледите им се кръстосват непрестанно и почти всяка произнесена от единия дума е насочена към другия.

Минтака обича гатанки и предлага на Нефер да играят. Прави задачата му значително по-тежка, като вплита в играта хиксосийски думи.

— Едноухо с остър нос, боцка жертвата безспир. Кръв не пуска, що е то?

— Това е лесно! — смее се победоносно Нефер. — Игла за шиене. — Минтака вдига ръце победена.

— Глоба! — викат робините. — Фараонът позна. Глоба!

— Песен! — иска Нефер. — Но не за маймуната. Стига толкова за нея!

— Добре. Ще изпея „Песен за Нил“ — съгласява се тя и когато свършва, Нефер иска още. — Само ако ми помогнеш, Велики.

Нефер пее с ясен тенор и когато зафалшиви, тя запява по-силно, за да прикрие грешката му. Нефер носи, естествено, дъската за бао, както и фигурките. Таита го накара да обикне тази игра и Нефер е станал специалист. Когато песните му омръзват, той прилъгва Минтака да играят.

— Ще трябва да проявиш търпение. Аз съм начинаеща — предупреждава тя, докато Нефер приготвя дъската. Бао е египетска игра и този път той е уверен, че ще победи.

— Не се притеснявай — успокоява я той, — ще ти показвам.

Таита се усмихва, защото двамата с Минтака са посветили няколко часа на играта в Бубасти, докато бдяха край постелята на по-малкия брат. След осемнадесетия ход червените фигури завладяват западната кула и заплашват центъра.

— Добре ли играя? — пита мило момичето.

Нефер е спасен от силен вик. Вдига поглед и вижда галера с вимпела на регента да приближава бързо острова.

— Колко жалко! — казва той. — Тъкмо стана интересно. — Започна пъргаво да прибира играта.

— Не можем ли се скри от тях? — пита Минтака, но Нефер клати глава.

— Вече ни видяха. — Той очаква тази визита цяла сутрин. Рано или късно, регентът ще научи за непозволения излет и ще изпрати Асмор да прибере блудния подопечен.

Галерата врязва нос в тинята под мястото, където седят и Асмор скача на брега. Той приближава излетниците.

— Регентът е много недоволен от липсата ти. Моли да се върнеш незабавно в храма, където те очакват дела от държавно значение!

— Аз пък, Благородни Асмор, съм много недоволен от лошите ти маниери. — Нефер се опитва да запази част от нараненото си достойнство. — Не съм нито коняр, нито слуга, та да се обръщаш към мен по този начин! Не забелязах и да изразиш уважение към принцеса Минтака. — Нямаше как обаче, да им попречи да се отнасят към него като към дете.

Все пак, направи опит да замаже нещата, като предложи принцеса Минтака да дойде в неговата лодка, а придружителите й да останат в тяхната. Таита тактично седна на носа, защото това беше първата им възможност да говорят насаме. Несигурен какво да очаква от нея, Нефер беше смутен, когато, вместо да се впуска в задължителни любезности, тя попита направо какво мисли за възможностите за успех или провал в мирните преговори между двете враждуващи страни. Много бързо му направи впечатление политическата й проницателност и твърдо установени възгледи.

— Само да ни оставеха нас, жените, да управляваме тоя свят, никога повече не биха се водили безсмислени войни — заключи тя, но Нефер не можа да приеме без спор такова становище. Спореха оживено през целия път до храма. Излетът се оказа твърде къс, според схващанията на Нефер и когато слязоха на пристана, той я хвана за ръка и каза:

— Искам да те видя отново!

— И аз — отвърна тя, без да дърпа ръката си.

— Скоро! — настоя той.

— Достатъчно скоро. — Тя се усмихна и внимателно издърпа ръка. Почувства се ограбен и дълго гледа след нея, докато се отдалечаваше към храма.