Уилбър Смит
Чародей (82)

81

Нефер събра съвета на стария градски площад и направи пълен отчет. Описа в подробности задигането на съкровището и всички слушаха, затаили дъх. След това им показа Мерикара и разказа, как е била измъкната изпод носа на Трок и Наджа. Разнесоха се викове „Бак-хер“ и поздравителни възгласи.

След това писарите претеглиха пред очите на всички донесеното злато. Окончателният сбор надвиши доста половин лака.

— Благородно събрание, това е само една пета от цялото количество. Хилто ще отиде с няколко коли, да докара остатъка. Тръгва още утре, но му трябват хора.

Всеки здрав мъж в Галала искаше да отиде и когато Шабако и най-опитните войни бяха отминати, те запротестираха:

— Нима фараонът иска да ни държи тук, да дремем като някакви старици край огнищата в Галала? — попита Шабако.

Нефер се усмихна.

— За вас имам по-сериозна работа. Слънцето вече се е вдигнало доста — нека пируваме в чест на успеха! Скоро ще се видим на военен съвет, имаш моята дума.

Нефер разпусна събранието. Войниците недоволстваха шумно, но настроението им бързо се повиши, когато първата прясно сварена бира бе разлята по купите.

Нефер разпореди да се заколят два вола и десет тлъсти овце и всички жени се заеха с приготвянето на празнично пиршество. Поканени бяха всички жители на града и даже стражите по кули и околни хълмове получиха своя пай. Също като откриването на извора, сдобиването със злато беше постижение, което сплоти малобройните редици на заселниците.

Таита съчини специална поема за успеха и като всяко негово начинание, тя се превърна в триумф. Не го оставиха да седне, а с блъскане на паници по масите и неспирни викове, го принудиха да повтори шестдесетте стиха. Всички я научиха наизуст, а музикантите приспособиха мелодия. В третото и последно изпълнение вече участваше цялото събрание.

След това Нефер призова всеки, който иска да демонстрира ораторско майсторство, да вземе думата. Част от речите бяха несвързани, но посрещнати доброжелателно, а други бяха така пламенни, че накараха слушателите — мъже и жени — да заплачат. В тази емоционална атмосфера, Мерикара се надвеси над скута на Минтака, за да каже нещо на брат си. Шумът наоколо беше толкова силен, че трябваше да крещи, за да бъде чута.

— Царствени и свещени братко! — подразни го тя, защото също бе опитала бирата. — Ще искам от теб едно благоволение.

— Малка сестричке, която вече не си малка, кажи какво искаш и ако е по силите ми, ще ти го дам.

— Напълно ти е по силите. — Тя млъкна и погледна през масата към Мерен, улови жадния му поглед и сведе очи, цяла поруменяла. — Знаеш, че като дете бях омъжена против волята си. Този брак не е консумиран. Искам да прогласиш развода ми с Наджа. Искам да ме освободиш, за да мога да си избера съпруг по своя воля. Това ще е най-скъпоценният дар, който можеш да ми дадеш.

— Това възможно ли е? — обърна се Нефер към Таита, като изтрезня изведнъж. — Имам ли право да разведа мъж и жена пред лицето на боговете?

— Ти си фараон — намеси се Мерикара преди старецът да отговори. — Както Трок се разведе с Минтака, така и ти можеш да разтрогнеш брака ми с Наджа.

— Трок се е развел с Минтака? — попита Нефер толкова остро, че всички, които го чуха, млъкнаха.

— Не знаеше ли? — попита Мерикара. — Съжалявам, че го научаваш по такъв нетактичен начин. Мислех, че толкова голяма новина трябва да е стигнала и дотук. — Нефер хвана Минтака за ръка и само поклати глава, обзет от твърде силни чувства, за да говори. Мерикара продължи жизнерадостно — О, да! На собствения си патронен празник, в собствения си новопостроен храм, фараон Трок принесе в жертва овен и произнесе три пъти „Оставям я“. — Мерикара плесна с ръце. — И, хоп, готово!

Нефер придърпа Минтака по-близо до себе си и погледна Таита. Старецът познаваше законите и обичаите по-добре от най-начетения храмов писар в Египет. В отговор на Нефер, той кимна тържествено с глава.

Мерикара продължаваше да бъбри:

— Разбира се, веднага след развода той принесе в жертва друг овен и я осъди на смърт за изневяра и неуважение към бог.

Нефер извърна глава и се вгледа в очите на Минтака. Тя отвърна на погледа му и двамата се замислиха над току-що чутото.

По лицето на Нефер бавно се изписа израза на осъден на смърт, който е научил за помилването си.

— Ти си свободна, едничка моя любов! И твоята любов ме освобождава.