Уилбър Смит
Чародей (110)

109

Охраната на двореца, водена от самия Саргон, се бие самоотвержено. Привечер Трок успява да пробие външната стена на първата тераса. Въвежда многоброен отряд и отбраната се огъва. Когато влитат в царската спалня, Саргон е коленичил пред образа на Мардук с окървавена сабя в ръка. Край него лежи трупът на любимата му съпруга — сивокоса жена, с която е прекарал тридесет години от живота си. Дарил я е с лека смърт в сравнение с онова, което би изтърпяла в ръцете на хората на Трок. Самият цар обаче не намира сили да се наниже на сабята си. Трок избива оръжието от ръцете му.

— Имаме си приказка с теб, Велики! — съобщава той. — Не беше ли ти, който ме нарече Черният звяр на Севт? Надявам се да те убедя, че ми приписваш неверен цвят.

Изкарват жените от харема на двора. Те са само петстотин, не пет хиляди, както разправя Иштар. Трок си избира двадесетина — най-младите и хубавите — а останалите отиват за ползване в ръцете на старшите офицери. След като им се наситят, те ще ги прехвърлят на простите войници.

Отиват им още два дни, за да проникнат до дълбоко заритото под палата съкровище. По пътя към него са поставени ред хитроумни препятствия. Без специалните познания на Иштар Медееца, биха намерили главната зала на съкровищницата още по-бавно.

Когато достъпът е открит, Трок и Наджа, последвани от Хесерет, се спускат по стълбите и влизат в помещението. Иштар го е осветил със сто маслени лампи, чиято светлина се отразява от изкусно поставени огледала от полирана мед, за да огрее съкровището.

Двамата фараони и царицата са поразени. Среброто е отлято на пръчки, а златото — в конични слитъци, които са удобни за подреждане и пестят място. Всички са маркирани с държавния щемпел на Вавилон.

Хесерет, смълчана за пръв път в живота си, засланя нежни очи пред блясъка на това огромно количество скъпоценен метал. Наджа тръгва между купчините, всяка една по-висока от него самия, като непрекъснато спира, за да пипне златото. Най-накрая си връща дар слово и казва:

— Топли и гладки като тяло на девственица.

Трок хваща по една сребърна пръчка във всяка ръка и се смее доволно.

— Колко? — пита той Иштар.

— Ами, великолепни и божествени, още не сме имали възможност да ги преброим. Прегледахме обаче документите на придворните писари. Среброто възлиза на петдесет и пет лаки, а златото — на тридесет и три. — Магът разперва осъдително ръце. — Но може ли човек да се довери на вавилонски писар?

— Саргон е по-голям обирджия, отколкото си мислех. — В устата на Трок казаното звучи като комплимент.

— Е, за подаянието, което ми обеща, ще стигне — вметва мазно Иштар.

— Мисля по-късно да обсъдим този въпрос. — Трок се усмихва мило. — Аз съм мек и великодушен човек, Иштар, както ти е добре известно. Прекалената щедрост обаче е белег за глупост, а аз не съм глупав.

Наситили донякъде алчните си очи, те се обръщат към други чудеса на града. Трок и Наджа обикалят двореца, изкачват се на най-горната тераса с нейните фонтани, градини и дървета. От това място се разкрива великолепна панорама на града, двете реки, нивите, блатата и папирусовите площи покрай тях.

После разглеждат всички храмове, защото те също са натъпкани с богатства: красиви мебели, статуи, мозайки и други произведения на изкуството. Докато ги ограбват, Трок и Наджа се обръщат към бога обитател на храма, като към събрат и равен. Трок пояснява, че Вавилон вече не е столица на държава, а главен град на египетско сатрапство. Ето защо, богът ще трябва да премести земното си седалище в Аварис, където той, Трок, ще му предостави подходящо обиталище. Изземването на божественото имущество да се разглежда като временен заем, който ще бъде по-късно възстановен.

Най-голям сред храмовете е този на Мардук. За Трок той се оказва не само златна мина, но и непресъхващ извор на очарование.

Иштар е апостол на Мардук и на младини е изучавал мистериите му в този храм, под вещото ръководство на първожреца. Понеже още не си е получил наградата, той се натиска в Трок, като кърлеж в корема на лъв. Показва му как се извършва богослужение за Мардук и Трок забелязва:

— Вкусовете му са доста сходни с тия на моя Севт. Може и да са братя.

— Проницателен си, както винаги, Велики. Все пак, Мардук обича човешките жертвоприношения много повече от Севт. И държи особено много на формата.

Превежда Трок през лабиринт от коридори, през градини и вътрешни дворове, през екливи зали, в светая светих на храма, скрита дълбоко в неговите недра и сама по себе си, един малък град. Най-накрая стигат до пещта.

Когато застават над главното помещение за жертвоприношения, Трок изпада във възторг. Смаян е от вида му.

— Разкажи ми за това! — нарежда той на Иштар.

— Има две пещи, не една. Разположени са зад тия стени. — Иштар показва стени от полирана мед. — Когато въглените пламнат, огънят се разгаря с огромни духала, докато металните пещи се нажежат като утринно слънце. Стените са подвижни. С помощта на система от колела и вериги жреците могат да ги спускат или да ги дърпат встрани.

Когато Иштар приключва с описанието, Трок блъска юмрук в дланта на другата си ръка.

— В името на Севт и Мардук, никога не съм чувал подобно нещо. Искам да го видя в действие! Ако е както разправяш, ще наредя да направят същото в моя храм в Аварис. Кажи на жреците да запалят адските си пещи. Ще отбележим победата ми с жертвоприношение на Мардук.

— Минават няколко дни, докато пещите стигнат нужната температура — съобщава Иштар.

— Разполагам с няколко дни — успокоява го Трок. — Трябва да наблюдавам претеглянето на скъпоценностите, както и да се погрижа за доброто настроение на двадесет саргонови жени. — Той смига. — Изключително трудоемка задача. Пък и моите главорези все още не са разграбили напълно града. Ще мине още време, докато ги вкарам в пътя.

След три дни, Трок дава на най-горната тераса пиршество за висшите офицери, в чест на победата. Гостите се настаняват сред портокалови дървета, засадени в огромни делви, всички цъфнали, така че въздухът е изпълнен с чудния им аромат. Под тях ромолят фонтани. Огромната маса е застлана с копринени килими. Съдовете са от сребро и злато, украсени със скъпоценни камъни — отмъкнати са от храмовете. За столове се използват коленичилите съпруги на Саргон. По себе си нямат нищо, освен златни вериги. По-късно, когато броят на донесените делви пенлива бира и сладко вино нарасне, ще бъдат използвани по предназначение.

В разгара на веселбата Иштар припълзява до Трок и шепне в ухото му:

— Божествени фараоне, който изпива морета и поглъща звезди, пещите са готови.

Трок се олюлява на краката си и плесва с ръце.

— Благородни братя! — обръща се той към офицерите и те изпопадат от смях. — Ще ви предложа едно развлечение. Следвайте ме! — И Трок тръгва с несигурни стъпки към стълбите, последван от гостите си.

Нареждат се покрай парапета на галерията и гледат надолу в жертвената зала. Двата комина над главите им пушат и всички се изпотяват от жегата, която лъха от металните стени на пещите.

— Събрани сме тук, за да направим жертвоприношение на великия бог Мардук, който ни даде града си като военен дар — започва Трок, като имитира напевния тон на първожрец. Чуват се насърчителни викове.

— Каква по-голяма жертва можем да му принесем от един цял цар, заедно със семейството му? — Нови викове.

Трок дава знак на Иштар, който се спуска по стълбите към едно помещение в подземието. Там стоят стотина роби, готови да приведат в действие механизма. По знак на първожреца, запяват химн, посветен на Мардук.

Жрецът застава зад катедрата си, над откритото помещение с нажежени стени. На фона на химна, той издига ръце и започва молитва към бога с треперлив фалцет.

По негов сигнал, в една от каменните стени на помещението долу се отваря врата и друг жрец въвежда колона човешки същества. Облечени са в прости бели туники и не носят друга украса, освен примки на шията.

Те са с най-различна възраст и от двата пола. Едни са още бебета в ръцете на майките си, други — едва проходили, трети са на прага на зрелостта. Най-висок сред тях е слаб мъж със сребърна коса и царствена осанка на войн.

— Привет, Саргон, могъщ владетел на небесата и свещената земя между двете реки — подиграва го Трок. — На път съм да направя вместо теб онова, за което не ти стигна кураж. Ще те пратя с блага вест в любящата прегръдка на твоя бог Мардук. Понеже съм състрадателен човек и не искам жените и невръстните ти деца да жалят за теб, ще ги пратя да ти правят компания по пътя. — Спира за момент, за да утихне смеха на зрителите. — Предай на Мардук, когато застанеш лице в лице с него, че Трок, божественият му брат, го поздравява!

Саргон събира синовете около себе си и не си прави труда да погледне към Трок или да му отговори.

Трок поглежда към жреца и казва:

— Хайде сега, жрецо, дай да видим как работи тая твоя машина!

Първожрецът запява нова молитва, този път груба и примитивна. В помещението отзад, робите също пеят, правят крачка напред като плясват едновременно боси ходила по каменните плочи.

Отначало не се случва нищо особено, но Иштар шепне в ухото на Трок:

— Наблюдавай горящите стени, могъщи Трок, най-велик сред царствените герои! Виж как започват бавно да се приближават една към друга. Съвсем, съвсем бавно. Докато се съберат напълно и жертвите изгорят, като молци в пламък на лампа.

Трок се навежда напред, със светнало от пот и радостно очакване лице.