Уилбър Смит
Чародей (84)

83

След като отвориха извора и стана възможно Галала да се използва като постоянна база, Таита посъветва Нефер да изгради система за почистване на града. Човешки и животински изпражнения се събираха и извозваха с каруци на житните поля и пасищата, където се използваха като тор. Останалите отпадъци изкарваха далеч извън града, където бунищата се превърнаха в любимо място за врани и лешояди, както и за месоядното марабу с отвратителната му, неприлично гола глава. От хълмовете се спуснаха бабуини, а стотици чакали и бездомни кучета се заселиха наоколо за постоянно.

По заповед на Нефер, всяка вечер по тези места поставяха капани, а на сутринта отнасяха заловените животни и птици в кафези.

Междувременно, Шабако и някои от най-добрите му хора бяха изпратени като съгледвачи из селищата в нилската долина. Те пиеха по кръчмите и разпитваха случайно срещнатите сътрапезници за всичко. Обикаляха гарнизони и крепости, преброяваха хората, които влизат и излизат, които участват в ученията. Събрали точна и подробна информация, те се връщаха, за да я споделят.

От нея излезе, че двамата мними фараона са оставили поне половината египетска войска да пази тила им. Всички погранични крепости бяха с пълен войнски състав, а гарнизоните изглеждаха добре обучени и в постоянна, бойна готовност.

— А какво е положението в конните части? — попита Нефер, когато Шабако приключи пространния доклад.

— Трок е взел повечето колесници със себе си в Месопотамия. В Египет са останали две непълни подразделения. Обаче всички армейски работилници работят без отдих и строят нови.

— А коне? — попита Нефер.

— Реквизирали са всяко животно, до което са успели да се докопат крадливите им ръце и в двете части на страната. Пратили са хора даже в Либия, да изкупят каквото могат. Конефермите в Тане и Манаши също не си дават отдих, но тамошните животни са предимно млади и необучени. Калените в битка коне са с армията на изток.

— Тане — реши Нефер. — Много по-близо до пустинята е, отколкото Манаши. — Спомни си, че именно в Тане Таита използва реквизиционния ордер от Наджа, за да получи от Соко, стария боен другар на Хилто, коне и колесници, когато бяха тръгнали към Аварис да спасяват Минтака. Напрегна паметта си, за да си представи разположението на тамошната крепост, както и околността й, но всичко бе станало толкова отдавна.

— Разкажи ми, каквото знаеш за Тане. Соко още ли е командир там?

— Пихме бира с един старши от гарнизона в някакъв бардак. Разказа ми, че Соко се проявил много и Трок го повишил в най-добър сред десет хиляди.

След десет дни, Нефер и Таита седят сред гъста зелена трева и се преструват, че наблюдават стадо кози, които пасат. Земята около Тане е добре напоявана и затова предлага богата паша, но тя е също така равна, незалесена и безлика. Няма хълмове, от чиято височина да наблюдават лагера. Най-близката по-висока точка се намира в края на пустинята, на повече от левга източно оттук.

Двамата са облечени в бедуински парцали. В този си вид се вписват в околността със същата лекота, както чифт зайци или гарги. От време на време се изправят и притикват стадото малко по-близо до гарнизона, след това отново се излягат в характерна за бедуинските пастири поза.

Не много далеч от тях пасат конски хергелета, охранявани от въоръжени и униформени пазачи.

— Според мен, има над две хиляди животни — предполага Нефер.

— Надали са чак толкова много — клати глава Таита. — По-скоро клонят към хиляда и петстотин, но и това е много повече, отколкото можем да поемем.

През целия дълъг и мързелив следобед, те лежат и наблюдават. В специално оградени места, обучават младите животни да вървят във впряг. Чуват се отривисти команди, плющят бичове. Късно следобед, подгонват конете от паша и обучение към дългите коневръзи, по протежение на крепостните стени. Виждат как ги връзват и ги карат да легнат за през нощта.

При залез-слънце Таита и Нефер завръщат козите и поемат назад към пустинята. В полумрака минава малък отряд от четири колесници. Идва откъм Аварис. В първото возило стърчи напет офицер, с петолъчния сребърен знак на най-добър сред десет хиляди. Когато приближава и двамата го познават.

— Това е Соко, старото приятелче на Хилто — мърмори Нефер. — Дали ще ни познае?

Те свеждат глави, прегъват смирено рамене и се помъкват след козите. Соко свърва от пътя и насочва колесницата право към тях.

— Воняща паплач такава! — реве той. — Колко пъти трябва да ви повтарям да държите мръсните си, болни животни далеч от моите пасища и коне? — Той се надвесва и удря Нефер през раменете. Бичът плющи в плътта му и пред очите на фараона се спуска червена пелена. Преди да смъкне военния от колесницата, Таита прави някакъв жест и той замръзва на място. Изглежда заклинанието влияе и на Соко, защото той навива бича на кръг и казва с по-спокоен тон — Ако ви пипна още един път тук, ще ви откъсна ташаците и ще ви ги навра отзад. — Той връща колесницата на пътя и подкарва към крепостта.

След шест нощи са пак тук, в мрака на новата луна. Всички мъже от Галала, способни да яздят, четиридесет конника, с боядисани в черно роби и намазани с въглен лица. Всеки от тях носи чувал, преметнат върху задницата на коня. Съдържанието на чувалите се гърчи и мята насам-натам, вие, скимти и ръмжи, защото във всяка торба има по два-три живи чакала. Краката на животните са вързани, както и муцуните им, за да не издават прекалено високи звуци.

Конските копита са обути в кожени чорапи, така че не се чува никакъв тропот, когато Нефер ги води в широк обход, откъм западната стена на форта, далеч от коневръзите, за да не привлекат вниманието на стражите.

Всеки е наясно със задачата си, защото цялата операция е тренирана много пъти и сега верига конници, извитата в полукръг между Тане и реката, чака безмълвно. Всички са на такова разстояние един от друг, че да може да се предаде тиха команда от човек на човек. Нефер е в центъра, Мерен — в левия, а Шабако — в десния край.

Когато фараонът остава доволен от приготовленията, той заизвива славеева песен. След като повтаря изсвирването три пъти, вижда множество червени точки — хората му разпалват глинените огненици, каквито има всеки. Той прави същото, а когато огънчето се разгаря, бръква в торбата и вади за врата една тлъста женска, която се извива в ръката му.

Разнася се остра, смолиста миризма, достатъчно силна, за да прикрие естествената воня на животните. Всички са намазани с гъста, черна течност, събрана от Таита из пустинята. Тя се просмуква на определени, много редки, но познати на мага места и според него идва от много дълбоко. Течността е леснозапалима, но Таита я смесва с някакво жълтеникаво вещество на кристали, от което става още по-лесно възпламенима. Всеки от донесените чакали е намазан с тази смес.

Нефер прерязва ликото, с което са вързани четирите лапи на звяра. Усетила свободата, женската започва да рита и да драска във въздуха. Нефер докосва козината й до огненицата и тя избухва в пращящ, пукащ и искрящ пламък. Тя удвоява усилията си да се измъкне, но преди да я пусне, момъкът пъхва върха на кинжала между челюстите и прерязва ликото, което държи муцуната затворена. Тя я отваря широко и надава писък, неземен и ужасяващ. Нефер я хвърля на земята и малкото животно се стрелва напред, оставяйки подире си огнена следа, като надава такива писъци и вой, че косата на фараона настръхва.

Изважда още един чакал от торбата. По протежение на цялата редица се виждат огнени топки, които хукват в тъмата с квичене и вой, изпълнени с такава болка, че нощта се превръща в преизподня. Няколко животни се насочват назад към реката, но повечето, водени от инстинкта си, побягват към родната пустиня, а гарнизонът на Тане е точно на пътя им. Те налитат вкупом на коневръзите.

Щом пуска и последния чакал, Нефер изважда сабята и пришпорва коня в галоп. Препуска след горящите животни и вижда хората си от двете страни. Всички пищят като демони и допринасят за всеобщия смут.

Няколко чакала минават през сухата слама в яслите и тя пламва. Сцената се осветява от всички тези пламъци и придава неземен вид на настъпващата конница.

Пред погледа на Нефер най-близките стражи захвърлят оръжие и бягат с писъци, не по-слаби от тези на чакалите:

— Джинове! Помогнете! Тъмните легиони на Сет ни нападат! Ордите на ада! Бягайте!

Вързаните коне се изправят на задни крака и ритат. Изтръгне ли се някой кол от земята, скъса ли се дълъг главен ремък, двадесет коня виждат на един път свободата си и хукват през полята, подгонени от ревящите пламъци.

Нефер се наведе от коня и прободе един от бягащите пазачи между плещите, като остави внезапно отпуснатото тяло да се изниже от сабята. След това спря пред един коневръз, чийто ремък отказваше да поддаде под общите усилия на двадесет животни. Преряза го с един удар и подвикна на уплашените животни, които се насочиха с цвилене към вече свободните в полето. Шабако и хората му яздеха с него, крещяха и плющяха с бичове над конските глави, понесена напред вълна от хора и животни, смесена в едно цяло, осветено от пламъците на горящия отзад форт. И последните чакали загинаха от пламъка, овъглените им трупове останаха да лежат в зелената трева, а ездачите отгърмяха към хълмовете.

Шабако се появи от нощта и тръгна редом с Нефер. — В името на потта и семето на Сет! Това се казва забава! — След това се обърна и погледна назад. — Жалко, няма и помен от потеря. Една хубава сеч би била красив завършек на тая чудесна нощ.

— Обещавам ти колкото щеш такива развлечения — засмя се Нефер, — но сега трябва да овладеем хергелето, преди да са измрели от бягане.

Пришпориха здраво конете, минаха през галопиращата маса и се озоваха в първата редица. Смесиха се с нея и намалиха темпото от галоп в тръс, от тръс — ходом и накрая насочиха цялата огромна маса към пустинята и Галала.

Зората ги завари проточени в колона, по дъното на скалисто дефиле. Движеха се не бързо, но с постоянна скорост, като Нефер и Шабако водеха, а Мерен и хората му събираха изоставащите пред себе си.

Нефер присви очи срещу първите лъчи на слънцето и викна на Шабако:

— Води ги напред и поддържай темпото, а аз ще се върна да видя дали Соко и хората му не са се решили все пак да ни преследват.

По пътя назад Нефер срещна Мерен и още трима майстори на късото копие и сабята. Даде им знак и те пристигнаха при него в галоп.

— Ако все пак са тръгнали подире ни, няма да е зле да ги разубедим.

Нефер ги поведе назад по собствените им следи и когато дефилето се стесни, оставиха тримата войника да пазят конете, а той с Нефер се изкатери по стръмния склон.

Докато стигнат върха, слънцето се отлепи от хоризонта, но още не бе събрало сили, за да надвие нощния хлад и да натрупа прах и жега. Земята светеше с особеното, бледо сияние на утринна пустиня. Всяка подробност от дюни и скали, чудато извити дървета и хълмове, изпъкваше с неземна красота.

— Ето! — викна Нефер. Погледът на Мерен е остър, но неговият го превъзхожда.

— Десет конника. — Мерен се мъчи да скрие огорчението си, че не ги е забелязал пръв.

— Единадесет — поправя го Нефер и той не спори.

Засмива се весело.

— Чудесно съотношение, спрямо нас петимата.

— Ще ги срещнем там долу. — Нефер сочи клисурата. — На тясното. Няма да им позволим да се върнат в Аварис с вестите си. Оцелели няма да има.

— Това ме радва особено — смее се Мерен.

Стоят скрити зад скалите, с длани върху ноздрите на конете, за да не им позволят да пръхтят или цвилят и да издадат засадата. По средата на капана Нефер е заложил празен чувал от ония, в които носеха вързаните чакали. Натъпкали са в него наметките си, които не им трябват в засилващата се слънчева топлина.

Всички проточват шии, когато откъм устието на клисурата се донася тропот от копита и удрян в скалите дребен чакъл. Нефер поглежда към Мерен, който се крие отсреща, заедно с още един войник. Вдига лява длан с изпънати пръсти. Знак за тишина и внимание. От баща си знае, че сигналите с ръка винаги са за предпочитане пред устните команди, особено в разгара на битката, когато виковете могат да не се чуят в общия шум или пък в ситуации като тази, когато тишината е основен елемент от операцията.

Чува още звуци, отчетливи на фона на общата тишина: скърцане на сбруя и трополене на стрели в колчан. Нефер наднича иззад скалата, която прикрива него и двама войника. Малка китка пустинна трева, размазва очертанията на профила му.

Един ездач се показва в прохода и спира, забелязал издутия кожен чувал. Оглежда се внимателно, а останалите от групата се скупчват мълком зад гърба му. Дори под шлема от крокодилска кожа разпознава Соко и кървавият белег на гърба му започва да смъди.

Възможност да върна любезността, мисли мрачно той. Соко не бърза — старият войн е опитен и предпазлив. После бавно потегля и другите го следват. Спират отново при чувала, скупчени плътно и проточили шии към него. Соко дава къса команда и скача от коня. Надвесва се над чувала и Нефер дава команда — сечащо движение с лявата ръка.

Петте къси копия излитат в един миг и понеже Хилто и Шабако са ги обучили до съвършенство, всяко удря отделен човек и то в място, незащитено от броня или шлем. Три в шията и две във врата. Петима падат в краката на уплашените си животни.

Нефер и хората му излитат в галоп от засадата, с извадени саби и бойния си вик:

— Хор и Сети!

Оцелелите от първия смъртоносен удар се обръщат инстинктивно, за да ги посрещнат, но времето не им стига да измъкнат саби — обучените да връхлитат гърди в гърди коне, се стоварват отгоре им. Още два коня от отряда на Соко загубват равновесие и хвърлят ездачите си. Нефер убива с удар в гърлото най-близкия конник. Соко е успял да извади сабята си и мушка към Нефер. Нефер парира удара, а конят му се изправя на задни крака и бие към Соко с копитата на предните. Един от ударите го достига и ветеранът пада в пясъка. Преди Нефер да го довърши, върху му връхлита нов неприятел с извадена сабя в ръка. Нефер отново парира, увлича го в близък бой, двамата крещят и пъхтят от усилие.

Хората на Соко едва са успели да се окопитят от изненадата, когато Мерен, преценил точно момента, се хвърля като бесен в боя, заедно с другаря си. С един точен удар в сърцето поразява противника си, след което надава победоносен вик. Нанася светкавично втори удар и той отново е смъртоносен — този път във врата. Жертвата му присяда в пясъка с глава, наполовина отделена от тресящото се, сгърчено тяло.

Соко е загубил сабята и шлема си и сега трескаво пълзи по пясъка, за да си вземе оръжието. Той единствен от целия отряд е все още в състояние да окаже някаква съпротива. Нефер се навежда от коня и прицелва сабята към незащитеното място между лопатките му, където бяха вързани ремъците на нагръдника от крокодилска кожа. Нещо спира ръката му в последния момент, той извива китка и вместо да прониже врага, хласва прошареното теме с плоската част на сабята. Човекът се свлича ничком на пясъка.

Нефер огледа бойното поле, за да се увери, че Мерен владее изцяло положението. След това се плъзна от коня на земята, докато Соко се опитва да седне, хванал стенейки глава с ръце. Нефер сложи подметката на сандала си върху гърдите му и го натисна назад, а после допря върха на сабята си до гърлото му.

— Предай се, Соко, или вестта за кончината ти ще стигне мигом до майка ти, както и до стотината вонящи козари, които се представят за твой баща.

Замаяният поглед на войника се избистри и доби предизвикателен блясък.

— Нека само си взема сабята, пале, и ще ти покажа как да вдигаш крак, когато пикаеш. — Готвеше се да добави още нещо към обидата, но изведнъж войствеността изчезна от очите му, ченето увисна и старият войн започна да фъфли нечленоразделно, зяпнал татуировката на Нефер.

— Велики! — успя да каже Соко. — Прости ме! Удряй! Вземи безполезния ми живот, като наказание за глупавите и надути думи. Чух слуховете, че си още жив, но аз плаках на погребението ти и не можех да повярвам на подобно чудо.

Нефер се усмихна с облекчение. Не искаше да го убива — беше симпатичен стар главорез, а според Хилто беше и един от най-добрите специалисти в обучението на коне в двете армии на Египет. Хилто разбира от тези неща.

— Ще се закълнеш ли във вярност към мен, фараона на Египет? — попита Нефер строго.

— С голяма радост, защото цял свят се страхува от теб с името ти Нефер Сети, любимец на всички богове и светлина на цял Египет. Сърцето ми бие само за теб, а душата ми ще пее от щастие, че ти служа, докато съм жив.

— Щом е така, Соко, повишавам те в Господар на хиляда колесници, а Таита да внимава, защото какъвто си сладкодумен, като нищо можеш да му отнемеш титлата „Пръв поет на царството“.

— Нека целуна крака ти, фараоне! — помоли Соко.

— По-добре дай ръка! — отвърна Нефер, хвана мазолестата длан и му помогна да се изправи. — Съжалявам за хората ти! — Нефер огледа телата. — Ако споделяха твоите верноподанически чувства, нямаше да загинат.

— Намериха смъртта си от ръката на бог — изтъкна Соко. — Няма по-голяма чест за смъртния. Освен това, Таита, чародеят, може би ще спаси някои от тия, които още мърдат.

След три дни влязоха в Галала, подкарали четиристотин коне пред себе си, а Соко яздеше гордо от дясната страна на новия си фараон, с щръкнал върху превръзката на ранената глава шлем.