Уилбър Смит
Чародей (125)

125

По-голямата част от пътуването до Аварис, двете принцеси прекарват сгушени една до друга зад копринените завеси на фургона си, като обсъждат с оживен шепот възможностите за бягство. Почти веднага се отказват от идеята да задигнат една колесница от охраната и да изчезнат с нея. Дават си сметка, че дори да успее предварително обреченото начинание и да надхитрят или надвият някого от колесарите, само след час цялата египетска армия ще се втурне по петите им, воглаве с побеснелия фараон. Постепенно усилията им дават по-добър плод.

Първата работа на Минтака е да се хареса на Цуга, техния закрилник и тъмничар, и да го впечатли с хрисимото си поведение и безпрекословно подчинение на неговата власт. Докато стигнат двореца в Аварис след четири денонощия, той е напълно дресиран и убеден, че у Минтака няма нищо друго, освен доброта и кротка невинност. Тук тя отправя към Цуга смирена молба да им разреши с Мерикара едно поклонение в храма на Хатор, където да се помолят за успеха на Нефер в предстоящата битка. Въпреки смутилите го малки подозрения, Цуга се огъва пред молбите и разрешава почти едночасов престой на младите жени в светилището, уединени с първожрицата му. Цуга чака неспокойно пред храма, защото никой мъж, нито дори евнух, няма право да прекрачи прага му.

С огромно облекчение той забравя съмненията си, когато Минтака и Мерикара се появяват пред храма, красиви, кротки и непорочни, като която и да е от неговите девици. Когато след няколко дни отново молят за посещение в храма, за да принесат жертва на богинята, Цуга се съгласява на драго сърце и пъргаво се клатушка край носилката, бъбри безгрижно и споделя с тях последните най-пикантни клюки от двореца.

Първожрицата пак чака пред храма, за да отведе Минтака и Мерикара в светилището. Напълно спокоен този път, Цуга се разполага на сянка, за да изчака появяването на красивата царствена двойка. Първожрицата му изпраща по две послушнички щедра порция пиле и риба, печени на скара, плюс кана превъзходно вино. Евнухът омита платото и пресушава дъното на голямата кана, след което се гътва заспал в краката на каменната крава — образ на богинята. Събужда се след залез-слънце. Носилката липсва. Надига огромно туловище и усеща в търбуха си болки, които не са резултат от диспепсия^[1], а физиологична реакция на остро чувство на страх. Вика за помощ и блъска с тояга портата на храма. След дълго чакане, на прага се появява една жрица, за да му съобщи, че двете принцеси са потърсили убежище в храма и първожрицата им го е предоставила.

Цуга се вижда в чудо. Храмовото светилище е място свещено. Той не може да наложи връщането на поверениците си, даже ако фараонът разпореди. Единственият останал открит път е този към Исмаиля, където да изповяда провала си. Това е свързано с определен риск — младият фараон още не е проявил истинската си същност, а гневът му може да се окаже фатален.