Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

130

Стражникът от наблюдателницата в Исмаиля вика:

— Фараоне! Съгледвачите пристигат!

Нефер скача от мястото си на масата, където обядват с Таита, под сенник в двора на крепостта и обсъждат плана за предстоящия бой. Изкачва се бързо на платформата и засенчил очи, вперва поглед на изток. Въпреки непоносимото жълто сияние, успява да различи колесниците на предните постове, понесли се в галоп насам. Щом приближават, стражниците отварят портите и ги пускат вътре.

— Врагът е близо! — вика старшият на отряда към застаналия на площадката Нефер.

— Отлично, войнико! — отвръща Нефер и казва на сигналиста — Свири тревога!

Зовът на овчия рог се разнася над равнината и в армейския лагер, разположен по протежение на широка уади, настава брожение. Рогове подхващат сигнала и го предават от отряд на отряд, от част в част. От шатри и заслони се изсипват хора, грабват оръжие и бягат към строя. Скоро колони мъже и колесници поемат към предварително набелязаните позиции.

Таита се качва при Нефер, който го посреща с усмивка.

— Значи, макар и лишен от вода, Наджа не се е върнал назад.

— Не сме и допускали, че ще го стори — тихо отвръща Таита.

Източният хоризонт започва да притъмнява, сякаш нощта решава да се спусне по-рано. Вдигнатият от настъпващата армия облак прах ври във въздуха, като зараждаща се буря.

— До смрачаване има още много време — казва Нефер и гледа безмилостното слънце. — Можем да решим изхода на тази битка още днес.

— Конете на Наджа са пили съвсем малко през последните три дни и сигурно са ги гонили здраво, за да стигнат по-скоро. Той си дава сметка, че трябва още днес да сложи ръка върху изворите, защото ако не го стори, няма да има втора възможност.

— Ще дойдеш ли с мен да го посрещнем, стари татко? — пита Нефер, докато запасва подадената му сабя.

— Не! — Таита вдига лявата си ръка. На безименния пръст носи златен пръстен с огромен рубин. Когато проблясва под слънчевата светлина, Нефер познава пръстена, свален от ръката на самия Наджа и подарен на мага преди толкова години в Тива, когато е бил убеден, че Таита е убил младия фараон. Нефер разбира, че това е талисман с почти същата сила, каквато би имал например кичур от главата на Наджа, парченце от изсушените му екскременти или пък отрязаните му нокти.

— Ще наблюдавам битката оттук. Може би, ако използвам незначителните си умения от това място, ще ти бъда повече от полза, отколкото ако замерям хората с копия.

Нефер се усмихва.

— Твоите оръжия са по-остри и точни от всички останали. Нека Хор те обича и закриля, стари татко!

Отряди стрелци с лъкове и прашки отиват към позициите си зад стените. Те се движат пъргаво и уверено — всички знаят какво точно се иска от тях, защото многократно са упражнявали всяка маневра. Когато и последният заема мястото си, полето изглежда пусто.

Облакът от придвижването на Наджа беше на по-малко от левга, когато Нефер прегърна Таита и се спусна по стълбата. Щом излезе пред портите на крепостта, въздухът бе разтърсен от мощен рев. Отрядите колесници го чакаха. Тръгнал покрай редиците, Нефер видя командирите и подвикна одобрително:

— Кураж, Хилто! Направи го заради мен, Шабако! Довечера ще полеем победата, Соко!

Скача в колесницата и взема юздите от ръцете на Мерен.

Дов усеща ръката му, цвили и се извръща да го погледне с големите си блестящи очи с дълги мигли. Крус извива шия и бие земята с копито.

Нефер вдига високо десния си юмрук и нарежда:

— Напред!

Овнешкият рог разцепва въздуха и колоната потегля, редица след редица. Движат се величествено, в тръс между стените, около които не се вижда жива душа.

Нефер дава нов сигнал с ръка и колоната се разгръща във верига. Редица след редица се отклоняват ту в едната, ту в другата посока и спират при предварително набелязаните позиции. Нефер наблюдава приближаващата армия на врага.

Сега, когато жълтеникавият облак се докосва до сивкавата пустиня, той вижда линия тъмни петънца, както и съзвездия отблясъци от първата редица колесници, чиито очертания се гънат и трептят в далечината.

После те се втвърдяват и добиват ясни форми. Виждат се коне и мъже в брони зад тях.

— Слава тебе, велики Хор! — мърмори Мерен. — Май е взел всички колесници. В резерва му няма нищо.

— Сигурно са полудели от жажда! Единственият му шанс е да ни разбие с незабавна фронтална атака, за да се добере до изворите.

Неприятелят идва все по-близо и по-близо. Вече се различават лицата на войните, а по цветовете и вимпелите им се разбира кой от коя част е и кой е нейният командир.

Многохилядното войнство спира на двеста крачки от тях. Над огромното поле ляга тежка тишина, нарушена единствено от мекия шепот на вятъра. Облакът прах се спуска тихо като завеса и всяка подробност в облика на двете армии ярко изпъква.

Една колесница от противниковия строй потегля напред. Макар цялата да е покрита с прах, позлатата блести, а царският вимпел се вее над главата на водача й. Наджа спира едва на сто крачки, така че Нефер ясно вижда суровото, красиво лице под синята бойна корона.

— Привет Нефер Сети, пале на кучето, което убих със собствената си ръка! — вика той със звучен глас. Нефер замръзва при това открито самопризнание в цареубийство. — На главата си нося короната, която свалих от Тамоз, докато умираше. А в ръката си — той вдига могъщата синя сабя, — държа острието, което отнех от подлия страхливец. Ще опиташ ли да си ги вземеш, пале?

Ръцете на Нефер се разтреперват от гняв, а пред погледа му се спуска червена пелена.

— Спокойно! — шепне Мерен до него. — Не се оставяй да те предизвика!

Нефер преодолява гнева си с колосално усилие на волята. Съумява да запази лицето си безизразно, но когато подава командата, гласът му звънва, като ударен в камък метал:

— Готови! — Вдига сабята над главата си.

Наджа се смее безмълвно и връща колесницата в първата редица на бойния строй.

— Напред! — вика той и вдига синята сабя. Първата редица потегля и постепенно набира скорост. — Галоп! Напред! — Цялата огромна маса се понася срещу Нефер.

Нефер остава на място и чака. Злостните обиди на Наджа още звучат в ушите му и цялото му същество е обзето от неудържим порив да се откаже от внимателно подготвения план и да се втурне стремглаво срещу изменника и да прониже предателското сърце. С огромни усилия успява да отхвърли това изкушение и вдига сабята. Описва три бързи дъги и отрядите мигновено реагират. Подобно на ято птици, натъкнали се на опасност или на рибен пасаж, нападнат от баракуда, те рязко свърват встрани и обръщат по пътя, от който са дошли. Сякаш ръководени от един общ мозък, всички колесници се устремяват назад в панически бяг.

Първата редица на Наджа се е приготвила за сблъсък и като не среща съпротива, загубва ритъма, също като стъпил на липсващо стъпало човек. Докато се окопитят, Нефер печели още стотина крачки преднина. Колесниците се прегрупират бързо в колона по четири.

Наджа се втурва напред, но след триста стъпки фланговете му опират в ниски каменни стени, разположени под малък ъгъл спрямо линията на атаката. Вече не могат да спрат и фланговете се притискат отляво и отдясно към центъра. Като талазите на пълноводна река, попаднала в устието на тясна клисура. Главини се опират до главини, конете са принудени да си отстъпват път едни на други. Устремът на атаката намалява, когато колесници и коне се превръщат в една плътна маса.

В този фатален момент, над множеството се разнася сигнал от овчи рог и над десетките ниски стени се показват главите и раменете на стрелци с прашки и лък. Стрелите са вече на тетивата и стрелците огъват късите, двойно извити лъкове. Задържат ги за миг в това положение, като внимателно избират целта си. Първият залп е винаги най-важен.

Прашкарите завъртат страховитите си оръжия с две ръце, за да устоят на удесеторената тежест на керамичната топка, легнала в кожена ивица в края на сдвоена връв. Прашките описват със свистене смъртоносни кръгове над главите на стрелците.

Първите отряди на Наджа са навлезли дълбоко във фунията, когато се чува нов сигнал и облаци стрели политат към тях. Заповедта гласи, да се поразяват конете и командирите. Стрелите летят почти без шум, ако не се смята тихото жужене на перата, но разстоянието е късо и попаденията в човешка плът наподобяват шума от хвърляни в тиня шепи чакъл. Първата редица колесници е поразена смъртно. Конете падат, возилата се скупчват върху труповете им, блъскат се безконтролно в стените, подскачат във въздуха и се обръщат настрани.

Сега прашкарите изпращат своите глинени послания и те намират целта си със свръхестествена точност. Топките печена глина са с размера на зрял нар, но тежат като да са от слонова кост. Те са в състояние да счупят човешки или конски череп, крайник или ребро, все едно са сухи съчки. Запратени срещу втората редица нападатели, те предизвикват страхотно опустошение.

Следващите колесници не са в състояние да спрат и връхлитат в хаоса. Те се разбиват и трошат, със звуците на обхваната от стихиен пожар млада гора. Някои от дългите стръки се чупят и остри дървени парчета пронизват като с копия конете. Колела се чупят или изхвърчат цели от осите си. Мъже излитат от колесниците и падат под копитата на подивелите от ужас коне.

Нефер дава очаквания знак и тълпа пехотинци излита от укритията си, за да освободи от бодливите клони предварително оставени от двете страни проходи в стените.

Колесниците на Нефер излитат светкавично една след друга в свободното пространство. Вече нищо не им пречи и те могат свободно да маневрират из полето. Връщат се назад покрай стените, за да връхлетят върху ариергарда на Наджа.

Сега двете армии се вкопчват една в друга, като сплели рога бикове. Не всички колесници на Наджа са увлечени в капана. Времето не е стигнало. Останалите на свобода возила сега се хвърлят към Нефер, за да започне традиционната схватка с колесници. Те нападат, бързо се оттеглят, разгръщат и отново нападат. Отрядите се разчленяват на по-малки подразделения, а отделни колесници се впускат в ожесточени двубои — ос до ос, гърди до гърди.

Въпреки тежките загуби, нанесени при първия сблъсък, Наджа все още разполага със значително числено превъзходство. Битката се развива с променлив успех и Нефер се вижда принуден да вкарва все по-голяма част от скритите в уади части в действие. И ето, пристигат и последните. Всички сили са включени. До последната колесница. Но не са достатъчни. Малко по-малко хората му губят почва, поради огромната численост на врага.

Нефер безуспешно се опитва да открие златната колесница с царския вимпел, в прахоляка и тътена на битката. Знае, че ако принуди Наджа да приеме двубой и го убие, ще може въпреки всичко да разчита на победа. От Наджа няма и помен. Може да е паднал в първия сблъсък, може да лежи някъде убит или ранен.

Нефер съзира колесницата на Хилто, притисната недалеч, между две вражески. Старият войн е паднал на земята ранен. Отрядът му вижда това и се пръска объркан. Ледената ръка на отчаянието сграбчва сърцето на Нефер. Губят сражението.

Забелязва колона бойни колесници на противника да обхожда скритите зад стените стрелци в гръб и да ги поразява с къси копия и стрели. Пехотинците се пръскат и бягат с крясъци — безредна, уплашена тълпа — и ужасът им е заразителен. Нефер си спомня мрачно таитовия израз „ефект на птичката — излети ли една, всички излитат“.

Нефер вижда, че армията му ще бъде разгромена и вика окуражително към най-близките колесници, опитва се да ги въодушеви, като връхлита първото попаднало му вражеско возило и съсича екипажа с десетина саблени удара. Впуска се подир друга, но Дов и Крус са вече изтощени и врагът се измъква невредим.

Внезапно чува вика на Мерен:

— Виж, фараоне! — той сочи на изток към пустинята. Нефер обърсва пот и вража кръв от лицето си с ръка и вперва поглед натам.

Вън от всякакво съмнение е, че всичко свършва — битката е загубена. Пристига нова вълна колесници. Нефер няма представа откъде са се взели. Убеден бе, че Наджа е вкарал всички сили в боя. Това вече няма значение.

— Колко ли са? — пита Нефер, а душата му се изпълва с черно отчаяние.

— Двеста — гадае Мерен. — Може би повече. — Гласът му е тъжен.

— Всичко свършва, фараоне! Ще умрем с оръжие в ръка!

— Последна атака. — Нефер крещи към най-близките колесници — След мен, момчета! Да умрем достойно!

Чуват се прегракнали възгласи и колесниците се разгръщат от двете му страни. Дов и Крус сякаш получават нови сили и рехавата редица сини колесници се устремява срещу неприятеля, за да го срещне гръд с гръд. Приближили, те забелязват, че над първата колесница се вее центурионски вимпел.

— В името на Хор, аз го познавам! — крещи Мерен. — Това е Прен, стария педераст.

Вече са достатъчно близо и Нефер също разпознава сухата фигура, с превръзка на едното око. Виждал го е в свитата на Апепи, когато водеха мирните преговори в храма на Хатор. В същия чудесен ден, когато за пръв път погледът му падна върху Минтака.

— Не идва съвсем навреме — мрачно отбелязва Нефер, — но може би ще успеем да отървем следващото поколение млади момчета от любовните му попълзновения.

Кара право срещу Прен, като цели да го принуди да отбие и така да разкрие фланга си за удар с късо копие. Когато приближават още малко обаче, Мерен крещи смаян:

— Вимпелът му е син! — прътът на вимпела е огънат назад, поради което до този момент Нефер не го вижда, но Мерен има право: Прен развява синия цвят на династия Тамоз, както и всички останали колесници.

Прен забавя ход и слага дясна ръка напреко на гърдите — поздрав към Нефер — и вика с мощен глас, който се извисява над общия шум:

— Привет, фараоне! Да си жив десет хиляди години, Нефер Сети!

Слисаният Нефер отпуска приготвеното за хвърляне копие и спира конете.

— Какви са заповедите, фараоне? — крещи Прен.

— Що за история е това, пълководецо Прен? Защо искаш заповеди от мен?

— Принцеса Минтака ми предаде твоето послание и аз идвам, за да се поставя под твое командване и да помогна да отмъстиш за смъртта на цар Апепи и фараон Тамоз.

— Минтака? — Нефер е объркан. Той все още вярва, че тя е затворена в светилището на храма в Аварис. После войнският инстинкт надделява и той оставя тези мисли настрани. По-късно ще има достатъчно време за тях.

— Добра среща, центурион Прен! Идваш точно навреме! Разгърни колесниците си заедно с моите и да пометем това поле от край до край!

Устремяват се заедно напред и разбитите, пръснати отряди на Нефер виждат разветите сини флагове, чуват бойния възглас „Хор и Нефер Сети!“, както и зова на роговете и сърцата им се изпълват с ново въодушевление. Червените отряди на Наджа Киафан не са в много по-добро състояние от неферовите и съпротивата, която оказват на тази новопристигнала и нечакана сила, е слаба и неорганизирана. Бият се още известно време, но духът им е вече смазан. Някои скачат от колесниците, падат на колене и молят с вдигнати ръце за пощада, крещят славословия за Нефер Сети. Примерът им е заразителен и скоро полето се застила с коленичили, скандиращи фигури.

Нефер кръстосва полесражението и търси Наджа. Усеща с душата си, че победата няма да е пълна, ако не отмъсти за баща си. Приближава до стените, където за последен път го е забелязал, начело на армията. Минава през остатъци от разбити колесници, край умиращи коне и мъже, през разхвърляни безредно трупове. Макар по-голямата част от противниците да са избити или заловени в плен, отделни малобройни групи продължават да се бият. Хората на Нефер не проявяват никаква милост и ги съсичат, дори когато правят опит да се предадат. Нефер се намесва, за да спре клането и да запази живота на пленниците, но хората му са озверели от стръвта на боя и още десетки загиват, преди да успее да направи нещо.

Стигнал ниската стена, Нефер спира колесницата. От височината на платформата може да разгледа тясното пространство, в което подмами първите легиони на противника. Счупени колесници са натрупани една връз друга, като останки от разбита в бурно море флотилия. Някои оцелели коне са успели да се изправят и сега стоят все още запрегнати в преобърнати колесници. Вижда прекрасна дореста кобила, застанала на три крака, а предния ляв виси счупен от глинена топка. До нея стои вран жребец, с провесени от рана в корема черва. Всяка колесница е заобиколена от ранени и убити. Някои все още мърдат и стенат, зоват боговете и майките си да им дадат вода и помощ. Други седят, с отнесен поглед и виснали ченета, смазани от агонията на болките. Един се опитва да изтръгне с немощни пръсти дълбоко забита в корема му стрела. Нефер търси с поглед тялото на Наджа, но всичко е хаос и мнозина не се виждат, затрупани под колесници и тела. И ето, пред очите му изниква царската позлата, а вимпелът на Наджа Киафан се валя в локва застиваща кръв.

— Трябва да го открия — казва Нефер. — Трябва да съм сигурен, че е убит! — Скача от колесницата.

— Ще ти помогна да го намериш. — Мерен връзва конете за стената. Нефер я прехвърля и се катери през купищата отпадъци, за да стигне до позлатената колесница. Тя лежи на една страна, но в нея няма никого. Единият кон е още жив, но със счупени предни крака и поглежда Нефер с печални очи. Той взема късо копие от стойката в колесницата и го убива с удар зад ухото. Мерен се навежда внезапно и надава вик. Вдига трофея си високо във въздуха и Нефер вижда, че това е синята корона на Наджа.

— Трупът на свинята трябва да е наблизо! — вика Нефер. — Не би се лишил от това нещо — твърде скъпо му е!

— Провери под колесницата! — вика в отговор Мерен. — Може да е затиснат отдолу. Ще ти помогна. — Приближава Нефер, като прескача отломките и в този момент младият фараон долавя някакво движение. Мерен крещи:

— Внимавай! Отзад!

Нефер прикляка и се обръща. Наджа се изправя иззад обърнатата колесница, където е клечал до момента. Бръснатата му глава е лъскава и бяла като яйце на щраус, а погледът му свети с див блясък. Синята сабя на Тамоз е още у него и той замахва с две ръце към главата на Нефер. Викът на Мерен го спасява, той прикляка и тя изсвистява отгоре. Неговата сабя е още в ножницата, но в ръката си държи копието, с което дари милосърдна смърт на осакатеното животно. Нанася инстинктивен удар към гърлото на Наджа, но той е бърз и отскача. Това дава възможност на Нефер да изтегли сабята, а Наджа отстъпва и се оглежда. Вижда идващия на помощ с обнажена сабя Мерен, вижда и вързаните за каменната стена Дов и Крус. Атакува отново Нефер, след което хуква с все сила. Нефер хвърля късото копие подире му, но не улучва. Наджа стига стената. Скача отвъд нея, освобождава конете с един удар на синята сабя и скача в колесницата. Не държи юздите в ръце, но грабва бича и шибва Крус и Дов през задниците. Стреснатите животни се хвърлят напред и след няколко крачки вече летят в галоп.

Нефер стъпва на стената и вижда отдалечаващия се през равнината Наджа. Поема си дълбоко дъх и изсвирва. Силен остър звук, до болка познат на Дов и Крус. Те вдигат глави, предат с уши и ги извръщат към източника на звука. Крус преминава в равен бяг и завръща рязко. Дов го следва в красива хармония. Колесницата се накланя рязко при острия завой и Наджа трябва здраво да стисне страницата, за да не бъде изхвърлен на земята. Двата коня бързат към мястото, където стои Нефер. Наджа възстановява равновесието си и вдига сабя, готов да удари, щом приближи достатъчно. Нефер знае отлично, че бронзовата му броня не може да устои на страховитата сабя. Да се опълчи срещу фехтувач от класата на Наджа, въоръжен с нея, би било равносилно на самоубийство.

Когато конете минават под него, Нефер се хвърля с лекота на гърба на Крус и го насочва с колене назад към откритата равнина. Обръща се и вижда, че Наджа се прехвърля върху стръката, за да стигне до него.

Нефер се навежда от гърба на коня и със собствената сабя срязва възела на оплетеното от кожени ремъци въже, което свързва впряга с колесницата. Тя продължава сама и завива встрани. Теглото на Наджа навежда стръката надолу и тя се забива в меката почва. Засилената колесница се превърта във въздуха, а Наджа излита във въздуха. Пада върху рамо и въпреки трясъка от разбитата колесница, Нефер ясно чува хрущенето на счупени кости.

Нефер обръща Крус и се спуска към Наджа. Той се е изправил на крака с болезнени усилия и стои, притиснал повредената дясна ръка към гърди. При падането си е изпуснал сабята. Тя трепти забита в земята на десет стъпки от него. Чудесното оръжие хвърля синкави отблясъци, а украсената със скъпоценни камъни ръкохватка се люлее.

Наджа се помъква към сабята, но в същия миг съзира устремения към него Крус. Лицето му добива цвета на студена пепел, той се обръща и побягва.

Нефер се навежда от гърба на коня, изтръгва от земята синята сабя и подгонва Наджа. Той чува приближаващия конски тропот и се обръща. Черният грим се е стекъл на вадички по лицето му, изкривено от безумен ужас. Знае, че не може да избегне страховитата мъст, надвиснала върху него. Пада на колене и вдига ръце. Нефер спира коня с плясване по шията и остро изсвирване, скача на земята и застава над Наджа.

— Милост! — хлипа той. — Отстъпвам ти двойната корона и цялото царство! — Влачи се в краката на Нефер.

— Това вече е в ръцете ми! Липсва ми само едно нещо. Мъст!

— Милост, Нефер Сети, в името на боговете и за благото на сестра ти, Хесерет, и детето, което носи в утробата си! — Внезапно в ръката му лъсва кинжал и той рязко замахва към слабините на Нефер. Нефер извива тяло и острието раздира хитона му. Кинжалът излита във въздуха, избит с удар на синята сабя.

— Възхищавам се от твоето постоянство. Оставаш верен на природата си до самия край! — Нефер се усмихва студено. — Ще проява към теб милостта, която ти показа спрямо баща ми, фараон Тамоз. — Пронизва гърдите на Наджа и сабята се показва между плещите му. На лицето на мнимия фараон се изписва болезнена изненада.

— Ти оскверни това свещено острие. Сега го измивам в кръвта ти. — Нефер измъква сабята, за да я забие дълбоко още веднъж.

Наджа пада с лице в праха, вдишва още един път с усилие, но въздухът от дробовете му бълбука в кървав фонтан от раната между плещите, той потръпва и умира.

Нефер връзва глезените му за висналите краища от хамута на Крус, възсяда и го повлича през полето. Вълна след вълна, приветствени възгласи се надигат при преминаването му, докато стига крепостните врати. Срязва въжето и оставя тялото на Наджа да се валя в праха.

— Да се нареже узурпатора на толкова части, колкото са областите на страната и да се изпрати по една част във всяка! Нека поданиците на Египет видят с очите си плодовете на предателството и цареубийството!

След това вдига поглед към фигурата, изправена на наблюдателната кула на крепостта и поздравява с окървавено синьо острие. Таита вдига дясна ръка в отговор и пръстенът на Наджа светва с тъмночервено сияние.

Таита е прекарал целия ден тук. Каква ли е ролята му в тази битка? Дали щяхме да победим без негова помощ? Няма отговор за тия въпроси и той ги зарязва. Изкачва се до върха на кулата и застава редом с Таита. Обръща се към войниците.

Благодари им за храбростта и честно изпълнения дълг. Обещава им награди, дял от плячката, войнски отличия и повишения.

Докато изброи всичко, слънцето започва да се спуска през пурпурен, буреносен облак към хоризонта. Приключва речта с призив за молитва:

— Посвещавам тази победа на златния Хор, сокола на боговете! — казва той и докато се моли, всички виждат необикновено знамение. Едничък слънчев лъч пробива облака и осветява кулата. Короната и сабята на Нефер хвърлят сини отблясъци.

В същия миг, отгоре се разнася див писък. Всички вдигат глави към небето. Тълпата ахва. Над Нефер кръжи царски сокол. Той описва три кръга, надава отново странния писък, а после полита по права линия, с бързи резки махове на крилете към мрачния източен хоризонт, за да изчезне в него.

— Божествен благослов! — крещят войниците. — Привет, фараоне! Дори боговете те поздравяват!

Щом остават сами обаче, Таита промълвя тихичко, така че никой друг да не чуе:

— Соколът донесе предупреждение, а не благослов!

— Какво предупреждение? — пита тихо Нефер.

— Когато птицата изписка, чух вика на Минтака — шепне Таита.

— Минтака! — в разгара на битката Нефер е забравил за нея. — Какво спомена за нея Прен? — обръща се към стражата и крещи — Прен! Къде е центурион Прен?

Прен идва начаса и коленичи пред фараона.

— Ти заслужи най-дълбока благодарност — казва Нефер. — Без твоя помощ, нямаше да победим. Твоята награда ще бъде много по-голяма от тази на останалите командири.

— Фараонът е великодушен.

— Ти каза нещо за принцеса Минтака в началото на битката. Мислех, че е скрита в храма на Хатор в Аварис. Къде я видя ти и кога?

— Фараонът е заблуден. Принцеса Минтака не е в храма. Тя ми донесе твоето послание. Не можех да я взема с мен, затова я оставих в пустинния си лагер, преди два дни. Това е на пътя за Хатмия.

Ужасно предчувствие стяга гърдите на Нефер.

— А кой друг се намира в този лагер?

— Няколко жени от двора, принцеса Мерикара, която пристигна с Минтака и царица Хесерет…

— Хесерет! — Нефер скача на крака. — Хесерет! Ако Минтака и Мерикара са в ръцете й, какво ще стори с тях, като научи, че съм убил съпруга й? — фараонът прави няколко крачки и вика Мерен.

— Минтака и Мерикара се намират в голяма опасност! — казва му той.

— Откъде знаеш? — Мерен изглежда объркан.

— От Прен. Освен това, Таита съзря предупреждение в писъка на сокола. Трябва да тръгнем на секундата!