Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

92

— Основната дисциплина е колесницата — обяснява им Таита. — Запомнете, че това е състезание! Ще ви преследват десет други колесници. Скоростта е всичко. Трябва да изцедите впряга докрай.

Работят неуморно. До времето, когато новата луна на Озирис се показва като тънка бронзова ивичка на хоризонта, Дов и Крус са научили всичко, което Нефер и Мерен могат да им покажат. Тичат като един кон, с еднаква стъпка, с усет за стабилността и баланса на колесницата зад гърба им, използват силата и теглото си, за да не й позволят да се преобърне при завой, спират от галоп в рамките на разстояние не по-дълго от самата колесница, изпълняват незабавно и най-неуловимата команда.

Минтака докарва Мерикара в пустинята с друга колесница, за да наблюдават тренировките. Когато по пладне спират, за да напоят конете и да ги оставят да си починат, Минтака вика възторжено:

— Това е съвършено! На нищо повече не можете да ги научите. Няма какво друго да усвоят!

Нефер пие на едри глътки от меха, обърсва уста с опакото на ръката си и гледа замислено хребета на черните скалисти хълмове.

— Знам един, който няма да се съгласи с теб.

Момичетата заслоняват очи и проследяват погледа на Нефер. Виждат фигурата, кацнала високо горе, толкова неподвижна, че би могла да е част от скалата.

— Таита. Откога е там?

— Понякога ми се струва, че никога не е бил другаде.

— Има ли какво още да ви покаже? — пита Минтака. — Ако има, защо още не го е направил?

— Чака да го помоля — отвръща Нефер.

— Ами, върви да го помолиш — казва Минтака. — Ако не го сториш, ще отида аз.

Нефер се изкачва по хълма и сяда редом с Таита. Известно време мълчат, а после Нефер мълви:

— Пак имам нужда от теб, стари татко.

Таита не отговаря веднага, а само мига като стара сова, измъкната от леговището си при изгрев-слънце. Той не може да има син и никой досега не го е наричал татко.

— Ти можеш да ми помогнеш. Какво още трябва да направя?

Таита промълвя тихо след продължителна пауза:

— Крус усеща кога ще пуснеш стрела или ще хвърлиш копие. В този момент вдига високо десния крак и бие с копитото. Дов се стряска от това.

Нефер мисли малко и казва:

— Да, и аз усещам някакво трепване в момента на хвърлянето.

— То може да промени прицела ти с цял палец.

— Какво да направя?

— Трябва да ги обучиш на петия ход.

— Но има само четири: ходом, тръс, полугалоп, галоп.

— Съществува още един. Аз го наричам преходен, но конете трябва да се обучат на него. Повечето не могат да го усвоят.

— Помогни ми да ги науча!

Разпрегнаха животните и Нефер възседна Дов. Отдалечи се в лек полугалоп и бързо се върна при Таита. Старецът я накара да вдигне дясно копито и привърза кожен ремък към глезена. В другия край на ремъка имаше идеално огладен, неголям речен камък, зашит в кожа. Дов наведе глава и го подуши с любопитство.

— Направи още един кръг! — каза Таита.

Нефер я докосва леко и кобилата тръгва. Камъчето я дразни и тя инстинктивно се мъчи да се освободи от него, като при всяка крачка с десния преден, го тръсва встрани. Това движение променя изцяло хода й. Гърбът й вече не се надига, за да го плесне в задника, друсането изчезва.

— Тече като река под мен! — възкликва удивен Нефер. — Като Нил!

След няколко дни, може вече да свали камъка и тя преминава от тръс или галоп в новия ход по команда. Командата е „Нил!“.

Когато опитаха за пръв път с Крус, той се отнесе към камъка като към кобра. Риташе във всички възможни посоки, а щом видеше омразния ремък в ръцете на Нефер, започваше цял да трепери.

Три дни поред водиха война на нерви, докато на четвъртия жребецът изведнъж изхвърли копито встрани, а след това започна да го прави и по команда.

На десетия ден, Таита ги наблюдава от височината си, докато те приближават в галоп линията на мишените. Нефер е приготвил късото копие, а Крус гледа накриво боядисаните дървени кръгове, поставени върху триножници. Преде с уши и нервничи, но преди да започне да кълца въздуха с копито, Нефер подава команда:

— Нил!

Конете рязко сменят хода и колесницата започва гладко да се плъзга, като бойна галера под платно. Първото копие на Нефер попада право в средата на мишената.