Метаданни
Данни
- Серия
- Древния Египет (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Warlock, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- artdido (2014)
Издание:
Уилбър Смит. Чародей
Английска. Първо издание
ИК „Venus press“, София, 2003
ISBN: 954-780-010-8
История
- — Добавяне
104
По средата на форума, върху каменен подиум, Хилто и Шабако очакват своите нови братя войни.
Нефер спира очуканата, потънала в прах и кръв колесница пред платформата и двамата мъже слизат, за да му помогнат да вдигне Мерен. Внасят го в храма на Хатор, където чака Таита, за да се погрижи за раните му. Внимателно го полагат на импровизирана от Таита дървена маса. Магът започва незабавно работа. Най-напред се заема с дълбоката саблена рана в гърдите. Сълзите на Мерикара мокрят израненото тяло на любимия.
Войните на Червения път извеждат Нефер обратно на площада. Той отива до колесницата, вдига двата бамбукови пръта и ги отнася до мангала, горящ върху висок триножник в средата на каменния подиум. Коленичи пред него и казва:
— Никой противник не успя да завладее символите на нашата чест и доблест. — Вдига ги високо, за да ги види цял свят и продължава тържествено — Посвещавам ги на Червения бог!
Хвърля плитките в жаравата. Те изгарят с ярък пламък. Нефер се изправя на крака и леко се олюлява, загубил сили от раните си.
— Преминах Червения път! Макар да не ми достигат години, аз завоювах правото си над двойната корона на Египет! Провъзгласявам се за фараон! Единственият истински фараон!
Разнасят се приветствени възгласи, а войните на Червения път коленичат пред него, целуват десните му ръка и стъпало и се заклеват във вярност до гроб и след него.
Нефер призовава към тишина с вдигане на дясната ръка, но краката му изневеряват и той би паднал, ако Минтака не се втурва напред, за да го подкрепи. Прегърнал я с една ръка, той се взира в очите й и шепне:
— Направих го за Египет и за теб, любов моя!
Гласът му е толкова дрезгав и тих, че само тя долавя думите. Повдига се на пръсти и го целува в устата, което се приема от тълпата като официален годеж. Виковете се засилват дотам, че вдигат разтревожените диви гълъби от скалите над града.