Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

104

По средата на форума, върху каменен подиум, Хилто и Шабако очакват своите нови братя войни.

Нефер спира очуканата, потънала в прах и кръв колесница пред платформата и двамата мъже слизат, за да му помогнат да вдигне Мерен. Внасят го в храма на Хатор, където чака Таита, за да се погрижи за раните му. Внимателно го полагат на импровизирана от Таита дървена маса. Магът започва незабавно работа. Най-напред се заема с дълбоката саблена рана в гърдите. Сълзите на Мерикара мокрят израненото тяло на любимия.

Войните на Червения път извеждат Нефер обратно на площада. Той отива до колесницата, вдига двата бамбукови пръта и ги отнася до мангала, горящ върху висок триножник в средата на каменния подиум. Коленичи пред него и казва:

— Никой противник не успя да завладее символите на нашата чест и доблест. — Вдига ги високо, за да ги види цял свят и продължава тържествено — Посвещавам ги на Червения бог!

Хвърля плитките в жаравата. Те изгарят с ярък пламък. Нефер се изправя на крака и леко се олюлява, загубил сили от раните си.

— Преминах Червения път! Макар да не ми достигат години, аз завоювах правото си над двойната корона на Египет! Провъзгласявам се за фараон! Единственият истински фараон!

Разнасят се приветствени възгласи, а войните на Червения път коленичат пред него, целуват десните му ръка и стъпало и се заклеват във вярност до гроб и след него.

Нефер призовава към тишина с вдигане на дясната ръка, но краката му изневеряват и той би паднал, ако Минтака не се втурва напред, за да го подкрепи. Прегърнал я с една ръка, той се взира в очите й и шепне:

— Направих го за Египет и за теб, любов моя!

Гласът му е толкова дрезгав и тих, че само тя долавя думите. Повдига се на пръсти и го целува в устата, което се приема от тълпата като официален годеж. Виковете се засилват дотам, че вдигат разтревожените диви гълъби от скалите над града.