Уилбър Смит
Чародей (68)

67

Появи се Таита. Той остана при Минтака, а останалите трима тръгнаха по дирите на Трок така предпазливо, сякаш преследваха ранен лъв. Движеха се бавно покрай скалата, докато стигнаха до мястото, където Трок бе преживял бурята. Нефер разгледа дупката и каза:

— Двама са. Зарити са били от пясъка като нас. Изровили са се. Единият е чакал тук. — Вдигна залепнала за стената вълнена нишка и я поднесе към светлината. — Черна. Черното е рядко използван от египтяните цвят. Медеецът!

Хилто кимна утвърдително.

— Иштар може да преживее бурята. Сигурно е спасил и Трок, точно както Таита спаси нас.

— Вижте това — обади се Нефер и посочи следите. — Трок се е върнал тук с водния мех и двамата са поели нататък.

Проследиха дирята на известно разстояние в пустинята.

— Тръгнали са на запад, към Аварис и Нил. Дали ще успеят?

— Не и ако ги настигна — мрачно заяви Нефер и премери в ръка късото копие.

— Велики — обади се твърдо Хилто. — Те имат вода и доста голяма преднина. Вече са далеч. Не можеш да тръгнеш без вода.

Нефер се поколеба. Разбираше, че Хилто е прав, но побесняваше от мисълта, че Трок ще се измъкне. Минтака му каза, че е ранен, значи, не е кой знае какъв противник, въпреки че и самият Нефер е още слаб.

Изтича към хребета на най-близката дюна и като заслони очи, погледна на запад в посоката, очертана от двете успоредни следи по загладения от вятъра пясък. Далеч напред, може би на половин левга разстояние, видя две мънички фигури, които напредваха с равномерен ход. Гледаше ги, изпълнен с ярост, докато изчезваха в горещата мараня на хоризонта.

— Ще има и друг случай — прошепна Нефер. — Специално ще дойда за теб, кълна се в стоте свещени имена на великия Хор!