Уилбър Смит
Чародей (36)

35

Таита се спуска към реката и селцето Даба. Конете послушно следват ръката му и се движат с плавна походка, та да не причиняват болка на раненото момче. Магът сякаш е знаел кои точно билки и лекарства ще му бъдат необходими и ги носи със себе си. След като се справя с раните, води конете при скрит наблизо горчив извор и те възстановяват силите си. Качва Минтака в колесницата и се насочва безпогрешно право към реката и селцето.

Изправена до него, Минтака го моли, почти със сълзи на очи, да каже как е разбрал, че имат нужда от него и къде да ги намери, но Таита се усмихва тънко и подвиква на конете:

— По-леко, Чук! Спокойно, Звездоброй!

На пода Нефер е потънал в несвяст, но раните са почистени, зашити и превързани с чисти ленени ивици.

Едно разярено червено слънце се спуска зад Нил като угасващ горски пожар, флотилията е закотвена в реката и прилича на куп детски играчки в замиращата дневна светлина.

Апепи и Наджа излизат от селото да ги посрещнат. Благородният Наджа е силно разтревожен, а царят реве срещу дъщеря си, веднага щом се уверява, че ще го чуе:

— Къде ходиш, глупаво дете? Половината армия те търси.

Тревогата на Благородния Наджа стихва в мига, в който вижда омотания в бинтове Нефер, легнал в несвяст на дъното на колесницата. Той почти се развеселява, когато Таита обяснява колко тежко е ранен фараонът.

Отнасят Нефер до една от галерите, където група войници го качват внимателно на борда.

— Искам фараонът да се закара в Тива по най-бързия начин, дори ако трябва да се плава нощем — заявява Таита пред регента. — Съществува реална опасност раните да се възпалят.

Това често се случва при рани, причинени от нокти на диво животно. Те са като потопени в отрова.

— Можеш да тръгваш веднага — каза Наджа пред останалите, но после хвана Таита за лакътя и го дръпна настрани. — Не забравяй поетото пред боговете задължение, магьоснико! Ясно съзирам божествена намеса в тези изключителни обстоятелства. Ако фараонът почине от раните си, никоя жива душа в двете царства не би видяла в това нещо неестествено. — Той не каза нищо повече, но впери жълт поглед в очите на Таита.

— Волята на боговете винаги надделява — съгласи се мъгляво магът.

Наджа долови в отговора онова, което искаше да чуе.

— Разбираме се с теб, Таита. Върви в мир. Ще те последвам в Тива, след като се оправим с Апепи. — Тая фраза прозвуча малко необичайно в ушите на мага, но мисълта му бе твърде заета с друго, за да й отдели внимание. Наджа се усмихна тайнствено и добави — Кой знае, може да се окаже, че и двамата имаме новини от колосално значение, когато се видим отново.

Когато Таита забързано се качи в галерата и влезе в малката кабинка, в която лежеше Нефер, той завари край носилката Минтака, потънала в сълзи.

— Какво има, дете мое? — попита нежно той. — Беше храбра като лъвица. Би се като гвардеец. Защо сега изпадаш в отчаяние?

— Баща ми ме взема в Аварис утре заран, а аз трябва да бъда с Нефер. Аз съм му годеница. Ние имаме нужда един от друг. — Погледна към стареца и той видя, че е изтощена както физически, така и душевно.

Хвана го за ръка.

— О, магьоснико! Защо не отидеш при баща ми и не го помолиш да ме пусне в Тива, където да ти помагам за Нефер? Баща ми ще те послуша.

Но Апепи посрещна с присмех предложението на Таита.

— Да оставя агънцето си в кошарата на Наджа? — той поклати глава развеселен. — На вашия регент вярвам колкото на скорпион. Кой го знае какво ще измисли, ако му оставя в ръцете разменна монета. Що се отнася до онова пале, Нефер, той ще й вирне краката при първа възможност, ако не го е сторил вече. — Царят се изсмя пак. — Не искам да свалям цената, като рискувам девствеността й. Не, чародей, Минтака идва с мен в Аварис, където ще остане до сватбата. И никакви твои магии не са в състояние да променят мнението ми.

Покрусена, Минтака отива да си вземе сбогом. Нефер е почти без съзнание, резултат от загубата на кръв и взетите лекарства. Когато го целува обаче, той отваря очи. Тя му говори тихо за любовта си, а той я гледа. Преди да си тръгне, тя сваля от шията си златен медальон.

— Вътре има кичур моя коса. Това е душата ми и аз ти я давам. — Поставя медальона в дланта му и той здраво го стисва.

И така, Минтака остава самотна на нилския бряг, а бързата галера с Нефер и Таита поема пред очите й срещу течението. С по двадесет гребци от всяка страна, корабчето потегля към Тива. Минтака гледа отчаяно след него и не маха за сбогом към високата слаба фигура, застанала на кърмата.