Уилбър Смит
Чародей (5)

4

Благородният Наджа кара предпазливо, като се държи близо до южния бряг на сухото корито. Често-често вдига поглед към хребета и доволно изсумтява, когато забелязва леко наклонена каменна кула на фона на небето. Малко по-нататък стига едва забележима пътечка, която се вие от дъното на уади по стръмния бряг към древната наблюдателница.

След отривиста команда към копиеносеца, той скача от колесницата и оправя кавалерийския лък на рамо. После взема глинен мангал от колесницата и поема нагоре. Пътеката е така добре скрита, че ако не беше предварително запомнил всяка нейна извивка, щеше да се загуби поне десет пъти, преди да стигне върха.

Най-накрая стига до горната площадка на кулата. Построена преди много векове, тя е в жалко състояние. Не приближава ръба, защото оттам може лесно да падне в бездната. Намира скритите от него в ниша на стената наръч сухи съчки и ги измъква навън. Бързо подрежда подпалките в пирамида и раздухва въглените в мангала. Когато се разжаряват, той слага отгоре им стиска суха трева. Появява се пламък и той запалва малкия сигнален огън. Не се крие, а застава така, че да бъде осветен от пламъка. Той постепенно угасва, а Наджа сяда да чака в тъмнината.

След малко чува шум от търкалящи се камъчета и остро изсвирва. Отговарят на сигнала и той се изправя. Освобождава острието на извитата сабя и като слага стрела в лъка, застава готов да опъне тетивата. След миг един дрезгав глас го повиква на хиксосийски. Отговаря с лекота на същия език и веднага чува стъпките на поне двама души да приближават площадката.

Даже и фараонът не знае, че майката на Наджа е хиксосийка. С десетилетията окупаторите възприеха много от египетския начин на живот. Поради недостига на жени от собствения им народ, мнозина хиксоси вземаха египтянки и след време кръвните връзки се смесиха доста.

На площадката излиза висок мъж. На главата си има прилепнала бронзова мрежа, а в брадата му са вплетени множество разноцветни ленти. Хиксосите умират за ярки цветове.

Мъжът разтваря обятия.

— Севт да те благослови, братовчеде — казва той и двамата се прегръщат.

— Нека дари и теб с усмивка, братовчеде Трок, но нямаме много време — предупреждава го Наджа и посочва първите нежни пръсти на зората, докоснали любовно източния небосклон.

— Прав си. — Хиксосийският пълководец отпуска ръце и се извръща, за да поеме от своя помощник един завит в лен вързоп. Подава го на Наджа, който раздухва отново огъня и развива пакета. В светлината на пламъка, разглежда показалия се колчан. Изработен е от леко и твърдо дърво и много изкусно обшит с кожа. Това е колчан на високопоставен военачалник. Наджа отваря капака и измъква една стрела. Бързо я разглежда, като върти ствола между пръстите си, за да прецени симетричността и балансировката й.

Хиксосийските стрели не могат да се сбъркат с други. Перата им се боядисват в цветовете на съответната войнска част, а върху ствола е отпечатан монограм. Кремъчният връх е назъбен и прикрепен към стрелата така, че дори ако попадението не е смъртоносно, при опит да се извади, стрелата се отчупва и върхът остава в тялото, за да причини гниене и бавна, мъчителна смърт. Кремъкът е много по-твърд от бронза и нито се огъва, нито се чупи, когато попадне в кост.

Наджа прибира стрелата в колчана и затваря капака. Не би рискувал да държи в колесницата си такова уличаващо оръжие. Ако слугата му или копиеносецът видят подобно нещо, няма как да забравят, а той трудно ще обясни наличието му.

— Имаме още неща за уточняване. — Наджа кляка и дава знак на Трок да стори същото. Приказват тихичко и най-накрая Наджа става. — Достатъчно! Вече и двамата знаем какво трябва да сторим. Времето за действие най-накрая настъпи.

— Нека боговете благословят начинанието ни! — Трок и Наджа се прегръщат отново, а после приятелят на фараона се понася леко по стълбите на кулата и поема пътечката към дъното на уади.

Преди да го стигне, скрива колчана в скален процеп, направен от корените на някакво бодливо дърво. Прикрива го с камък, който има размерите и, горе-долу, формата на конска глава. Горните криви клони на дървото се преплитат в нещо като кръст и отчетливо изпъкват на фона на небето. Няма как да загуби мястото.

След това продължава пътя си към дъното на уади, където чака колесницата.