Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

108

Трок предположи, че жреците от двата храма на Нинурта поддържат постоянна връзка. Без съмнение, използват акведукта за достъп от единия храм в другия. Няма да мине много време и божите служители от вътрешния храм ще разберат, че с братята им от външния се е случило нещо извънредно. Трябва да действа бързо.

Трок избира двеста между най-опитните и предани бойци — всичките членове на собствения му леопардов клан. Разделя ги в две групи. След като влязат през акведукта в града, те трябва да завладеят Синята порта и да я отворят за войската на фараон Наджа. Другата, значително по-малка група, трябва да влезе в палата на Саргон и да завладее съкровищницата му, преди да успее да изнесе златото, макар че за целта, както уверява Иштар, ще му трябват поне хиляда коли.

Двестате избраници са преоблечени във вавилонски униформи, свалени от пленници или загинали в битка. Носят дълги до глезените раирани туники и кошероподобни шлемове. Иштар им показва как да накъдрят бради и коси по месопотамски маниер. Само една червена лента ги отличава от противниковите войници. Писарите изготвят набързо две груби скици, въз основа на градския план, за да могат двете групи да се ориентират по улиците и в основните сгради. До вечерта всеки човек знае с подробности, какво се очаква от него в града.

Веднага след мръкване, Наджа тихо придвижва хората си близо до Синята порта, готов да се втурне, щом бъде отворена от хората на Трок.

Междувременно, Трок прави последен преглед на отряда в двора на речния храм. Не бързат — имат на разположение много часове. Нахлузили кожени чорапи върху подковани сандали, те не чуват стъпките си да отекват в сводестия тунел. Вървят мълчаливо, всеки десети носи факла, която хвърля достатъчно светлина за идващите след него. От лявата им страна шумят мощните талази на водата. На всеки хиляда крачки Иштар спира, за да умилостиви бог Нинурта с дарове и заклинания и да махне от пътя магическите препятствия, поставени от мъртвите жреци.

Този поход изглежда безкраен в очите на Трок и той остава изненадан, когато в един момент Иштар рязко спира, за да посочи с ръка напред. Слаб светлик се отразява от блестящите керамични стени. Трок дава знак на хората зад себе си да спрат и двамата с Иштар продължават напред. Върху дрехите си са навлекли пурпурни роби, смъкнати от убити жреци.

Когато приближават източника на светлината, виждат още една решетка, преграждаща тунела, както и безформени сенки от трептящия пламък на факла, които някакви хора хвърлят по стените. Приближили още, те виждат зад решетката двама жреци, седнали с дъска за бао помежду си. Иштар се обажда тихичко и те вдигат глави. По-дебелият се изправя и крета към решетката.

— Сина ли ви праща? — пита той.

— Да! — уверява го Иштар.

— Закъсняхте! Чакаме от снощи. Трябваше много отдавна да сте тук. Първожрецът ще се сърди.

— Съжалявам — казва Иштар, — но нали го знаеш Сина.

Дебелакът се смее.

— Да, знам го. Беше ми наставник преди тридесет години.

Ключът дрънчи в ключалката, после решетката се отваря.

— Трябва да побързате! — казва дебелият. Трок пристъпя с качулка над очите и скрита в робата сабя. Жрецът се дръпва към стената, за да му направи място да мине. Трок спира пред него и шепне:

— Нинурта ще ти въздаде, братко!

После го убива с удар през гърлото към мозъка.

Другарят му скача с тревожен вик, като събаря дъската и фигурките върху камъка. Трок стига до него с две дълги крачки и отсича главата му наполовина. Без повече шум, жрецът цопва във водата и течението отнася издутата пурпурна купчина в тъмното.

Трок свирва тихичко и след малко хората му се събират в светлината на факлата, с извадени саби в ръце. Иштар ги повежда напред, докато стигат до друга вита и тясна стълба. Изкачват я, за да се изправят пред тежка завеса. Иштар наднича зад нея и кима.

— Храмът е празен.

Трок излиза и се оглежда. Този храм е по-голям и внушителен от оня при реката. Таванът е толкова висок, че светлината от петдесет факли чезне в тъмни сенки. Пред тях клечи фигурата на бога, а изпод нея блика гигантски извор и пълни облицован с мрамор дълбок резервоар. В него се плацика трупът на жреца с полуотрязана от Трок глава. От резервоара водата тече по канал към града. Въздухът ухае силно на тамян, но голямата зала е пуста.

Трок дава сигнал на хората си да приближат. Щом излизат в храма, те бързо се строяват зад командирите си. Трок дава знак с ръка и те поемат напред тичешком. Иштар води по-малочислената група по един коридор, който свързва храма с палата на Саргон. Трок извежда своята група на тясна уличка край храма и като се ръководи от отпечатаната в съзнанието му карта, свърва по втората пряка, за да излезе на широка алея, която води към Синята порта. Още е тъмно и звездите блестят над заспалия град.

Срещат няколко загънати в наметки фигури — едни се люшкат пияни, а други бързат да сторят път на въоръжената колона. Жена с дете на ръце вика подире им:

— Нека Мардук ви благослови, славни войни, та да ни отървете от Трок, египетския дивак!

Трок разбира достатъчно езика, за да долови смисъла на казаното и се усмихва в брадата си.

Облечени в чуждата униформа, те стигат безпрепятствено до края на алеята, но когато голямата порта се появява пред погледа им, някакъв глас вика откъм входа на караулното:

— Стой! Паролата!

Центурионът[1] на портата изниква в светлината на факла с пет души зад гърба си. Те са полузаспали, без брони и с подути очи.

— Благородният пратеник на цар Саргон при двамата фараони на Египет — дудне Трок на отвратителен акадийски и дава знак с ръка да нападнат. — Отваряйте портата и се дръпнете встрани! — Той се хвърля срещу центуриона.

Оня остава още миг неподвижен. После забелязва блесналите саби и крясва:

— На оръжие! Стража!

Но вече е късно. Трок е до него и го неутрализира с един удар. Хората му се нахвърлят върху другите, без да им дадат възможност да се защитят, но суматохата привлича вниманието на стражата от стената над портата. Тя вдига тревога с овчи рог и хвърля къси копия по нападателите.

— Махнете ги от там! — заповядва Трок и половината войни се втурват по естакадите от двете страни на портата, за да се изкачат върху стената. Начаса започва люта битка. Останалата половина от отряда остава около Трок.

Иштар му е описал помещението, в което се намира механизмът на портата — система от тежки винчове[2] и макари, с чиято помощ се придвижва огромната врата. Трок повежда войниците натам, влиза преди защитниците да затворят вратата и за броени минути повечето от тях падат убити или ранени. Оцелелите хвърлят оръжие и молят напразно пощада. Колят ги, както са на колене. Трок води хората към масивните винчове. С по двама души на всяка ръкохватка, те започват да отварят портата.

Роговете обаче са разбудили градската стража и тя се изсипва навън. Някои са без брони и полузаспали, но всички се хвърлят в защита на портата.

Трок залоства тежката врата на помещението с механизма и поставя хора при вратата, за да я отбраняват. Върху стената над портата войниците са избили пазачите или са ги хвърлили долу и сега се бият срещу настъпващите по естакадите вавилонски стражници.

Вратата на стаята с механизма започва да поддава под ударите на вавилонците, които се мъчат с всички сили да проникнат вътре, но винчовете се въртят неотвратимо под напъна на троковите хора и могъщата порта бавно се размърдва, а пролуката в нея застрашително расте.

Алеята към портата е вече изпълнена със защитници, но числеността им не позволява ефикасни действия. По естакадите не могат да се качват повече от четирима в редица, а египтяните ги отблъскват яростно. Други продължават опитите да проникнат в помещението при Трок, но вратата още държи. Когато най-накрая успяват да я разбият, на прага ги чакат готови Трок и войниците му.

Отвън е отрядът на Наджа с лостове в ръце. Помагат колкото могат на тежките крила, докато накрая помежду им минава колесница. Нападателите се дръпват встрани, а Наджа повежда фаланга бойни колесници в устремна атака през портата и помита всичко пред себе си. Армията на Египет се влива в града. Трок поема командването и повежда обезумялото войнство към двореца.

Съсипването на Вавилон започва.

Бележки

[1] центурион — командир на стотна в древния Рим. Тук думата е използвана в смисъл на висш военачалник.

[2] винч — система от зъбни колела, лостове и макари, с чиято помощ се вдигат или теглят тежки предмети (рудан, лебедка, полиспаст).