Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

73

Призори на петнадесетия ден след потеглянето от Галала, те се спотаиха в хълмовете източно от Исмаиля и започнаха да наблюдават града. Главният път преминаваше точно под наблюдателния им пост, така че армиите на двамата фараони трябваше да се източат пред очите им. Исмаиля беше пограничен египетски град и естествена отправна точка за подобен поход.

— Изглежда разузнаването ни е добро — извика Нефер на Таита. Качил се е на едно кедрово дърво, откъдето има прекрасен изглед към огромна панорама. — Градът ври и кипи. Виждат се много коне, както и военни лагери край стените на крепостта. — Заслони очи с ръка. — Откъм делтата се задават облаци прах. Сякаш всички коли и колесници на страната са събрани тук.

Продължи да съобщава наблюденията си през цялата сутрин, докато жегата стигна равнището, при което всякаква дейност в града и около него, както и по пътя, замря в сънливата атмосфера на пладнето. Тогава Нефер слезе и заедно с останалите потърси сянка, в която да изчака да премине непоносимата жега.

Късно следобед, когато позахладня, всички станаха, за да напоят и нахранят конете. Нефер се върна на наблюдателния си пост.

Веднага стана ясно, че са дошли тъкмо навреме. Пътят на изток приличаше на артерия, пулсираща от придвижването на могъща армия. Отряд след отряд — всеки от по четиридесет колесници — излизаше през портите на града и се насочваше към скривалището им. Отзад се точеха коли с багаж и храни. Авангардът мина толкова близо до дървото, в чиито клони се криеше Нефер, че той различи чертите на отделните лица.

Армията се точеше като безкрайна река, покрита с хиляди бронзови отблясъци, а над нея се издигаше облак прах, заплашващ да скрие слънцето.

Авангардът се състои от четири кохорти, след които настава затишие. Явно изчакват прахта да слегне, за да се облекчи пътуването на царската свита.

През портите излизат две позлатени колесници, които вървят редом. Те са толкова огромни, че във всяка са впрегнати по шест коня. Нефер познава водачите и в гърлото му се надига жлъч.

Трок държи юздите на по-близката колесница. Широките му рамене не могат да се сбъркат, нито пък гъстата, оплетена с панделки черна брада. На главата си носи златен шлем, с формата на пчелен кошер, а в него са забучени бели щраусови пера. През рамото му виси двойният щит. Той е толкова тежък, че единствен фараонът можел да си служи с него, както и с огромния боен лък, поставен в преграда, от дясната му страна.

Другата огромна колесница се кара от фараон Наджа Киафан. Подобно на пълзящия си съименник, той е по-елегантен и гъвкав. Носи нагръдно украшение от злато и скъпоценни камъни, което блести под червените лъчи на слънцето, проникнали през облака прах. На главата си носи синята бойна корона на Египет, а на пояса, в сребърна ножница, украсена с тюркоаз и лапис-лазули, виси прочутата синя сабя, която е отмъкнал от трупа на бащата на Нефер.

Макар да няма внушителната физика на Трок, Наджа изглежда много по-опасен от него.

Позлатените колесници отминават, следвани от собствения си облак прах, но Нефер остава на високото дърво, докато под него, една след друга, се изнизват фалангите.

Слънцето се е хлъзнало зад хоризонта, но все още е достатъчно светло, за да се види следващата част от нескончаемата процесия. Нефер поглежда с възобновен интерес.

Като се поклащат и друсат по пътя, вече разбит от колелата на стотици колесници и коли, откъм града се задават две платформи, теглени от волове. Те са толкова огромни, с украсените си със звезди и златни розети копринени завеси, че Нефер разбира: в тях се возят жени от царския харем. Нефер не може да си представи Трок да води харем със себе си — задоволяването на плътските му нужди е задача на пленниците от покорените градове. Задача не особено сложна, доколкото вкусовете му не са ограничени от полов признак. След като не са на Трок, значи са жените на Наджа. Нефер се пита дали Наджа се е наситил вече на Хесерет и си е взел други жени?

После завесата на втората платформа се дръпва рязко и на пътя скача момиче. То подтичва край воловете. Макар че се е променила много, откакто я видя за последен път, за него няма никакво съмнение, че прекрасното създание е Мерикара, по-малката му сестра. Тя не носи вече детинска опашка. Косите й са подравнени над раменете, а отпред — отрязани в права линия, над веждите. Отрязаната опашка е свидетелство, че вече е видяла първата си червена луна. Нефер осъзнава с болка, че сладката малка маймунка вече не е дете. След това се сеща, че сега няма пречки за Наджа да я вкара в леглото си. Чувал бе, че е сладострастен сатир и мисълта, че ще оскверни сестричката му, го отвращава до такава степен, че усеща горчив вкус в устата си.

Изпълва го непреодолимо желание да поговори с Мерикара, да научи щастлива ли е, не може ли да стори нещо, за да облекчи нейната участ. Минава му през ума да я отвлече и да я отведе със себе си в Галала. Дава си сметка, че това е опасна мисъл и че другарите му ще се опитат да го отклонят от подобни самоубийствени фантазии.

След двете платформи, идват военните каси на фараоните. Мотивът при тях сигурно ще срещне разбиране сред другарите му. Това са затворени фургони без украса, боядисани в тъмносиньо. Те са много здрави и укрепени, за да носят тежкия си товар. Обточените с метални шини колела оставят дълбоки следи. Вратите отзад са заключени с тежки кофари и вериги, а край колите крачат въоръжени мъже. Това са подвижните трезори на войската, без които никой пълководец не тръгва на поход. Нефер знае, че вътре има злато и сребро, излято на пръчки, слитъци, пръстени и кюлчета, с които ще се купува лоялността на дребни владетели по пътя, ще се плаща на войската, както и на подкупни представители на противната страна.

Нефер се спуска по ствола на кедъра. Отдолу дреме Таита, но когато Нефер посяга да докосне рамото му, очите му са вече отворени.

— Военната съкровищница на мнимите фараони — шепне той в ухото на стареца. — Достатъчна, за да се плати на армия или да се купи трон.