Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

111

Като че ли цял Египет научи, че Нефер Сети е минал Червения път и е утвърдил положението си на престола. Всеки ден от различни краища на страната пристигат посетители. Част от тях са офицери от армиите, оставени от Наджа и Трок. Други са емисари на старейшините от различни градове по поречието на Нил: Аварис и Мемфис, Тива и Асуан, както и на първожреците от храмовете в тези градове. Разочаровани и опечалени от тиранията и изстъпленията на Наджа и Трок, окуражени от дългото им отсъствие, всички идват да заявят верността си към Нефер Сети.

— Населението на Египет очаква да го поведеш! — казват му емисарите.

— Нашите части ще те признаят, щом стъпиш отново на свещената земя, щом те видят и се убедят, че слуховете за оцеляването ти отговарят на истината — уверяват го офицерите.

Нефер и Таита ги разпитват най-подробно за състоянието на частите и бойната им готовност. Скоро и за двамата става ясно, че Наджа и Трок са взели за месопотамския поход каймака на армията, а в страната са оставили резервни части, съставени главно от новобранци — твърде млади и необучени или ветерани, приближаващи края на военния живот, уморени и отегчени, които очакват с нетърпение оттеглянето си в своите малки парченца земя край реката, където ще се препичат на слънце и ще играят с внуците си.

— А как сте с колесниците и конете? — задава Нефер критичния въпрос. Офицерите клатят тъжно глави и добиват печален вид.

— Трок и Наджа взеха всичко. Кажи-речи всяко возило пое на запад. Оставените едва стигат за патрулиране на източната граница срещу бедуински набези.

— Ами работилниците в Мемфис, Аварис и Тива? — интересува се Нефер. — Всяка от тях е в състояние да произведе поне петдесет колесници на месец.

— Щом се обучи впрягът и колесницата се отправя към обединената армия на двамата фараони във Вавилон.

Таита обобщава информацията:

— Мнимите фараони си дават много добре сметка за опасността, която представляваме в тила им. Затова се подсигуряват срещу евентуално въстание, в полза на истинския фараон Нефер Сети, като оставят армията без кавалерия и колесници.

— Сега се върнете в частите си! — нарежда Нефер на офицерите. — Тук сме вече твърде много и скоро няма да можем да се изхранваме. Не позволявайте извеждането на коне и колесници от Египет. Обучавайте хората си, а най-добрите снабдявайте с колесниците, които излизат от работилниците. Скоро, много скоро, ще дойда при вас и ще ви поведа срещу тираните. — Хората си тръгват, като славят името му и отново се кълнат във вярност.

— По-добре не изпълнявай обещанието си прибързано. В Египет можеш да се върнеш само с мощна армия, добре въоръжена и обучена — съветва го Таита. — Офицерите, които идват тук са добри и верни мъже и аз знам, че можеш да разчиташ на тях. Не забравяй обаче, че мнозина други ще си останат верни на Трок и Наджа, било защото ги е страх от последиците след завръщането им, било защото са убедени в божествения произход на властта им. Има и други, които се колебаят и ще се обърнат срещу тебе, веднага щом усетят и най-малка твоя слабост.

— Много работа ни чака — казва Нефер, приел съвета. — Трябва да обяздим и останалите коне от Тане, както и да довършим ремонта на изровените в пустинята колесници. Хората ни трябва да завършат обучението си, за да се изправят срещу ветераните на Наджа и Трок. Когато сме готови, ще се върнем в Египет.

И така, малката армия в Галала удвоява усилия, за да бъде способна да се опълчи срещу мощта на мнимите фараони. Младият им водач дава пример, като работи повече от всеки друг. Тръгва призори с първия батальон и редом с другите войни от Червения път сплотява отрядите в единно цяло. Когато вечер се връща от пустинята уморен и потънал в прах, отбива се в работилниците, за да беседва и спори с майстори и оръжейници. По-късно, след вечеря, сяда с Таита под светлината на маслена лампа, за да обсъждат военните планове и дислокацията на войската. Обикновено се дотътря в спалнята след полунощ. Минтака става от постелята, за да му помогне да свали бронята и сандалите, да измие краката му и да масажира болящите от умора мускули с благоуханни масла. След това му стопля купа вино с мед, за да заспи по-лесно. Много пъти ръката му изпуска недопитата купа, а главата клюмва на възглавницата. След това тя сваля хитона, взема главата му върху гърдите си и я държи прегърната до първи зори.