Уилбър Смит
Чародей (17)

16

— Благородни Таита, отказвам да обсъждам въпроси, свързани с достъпа ти до фараона или предстоящия брак на принцесите от царския двор. И в двата случая решението ми е твърдо. — За да подчертае, че въпросът е приключен, Наджа съсредоточи цялото си внимание върху разгърнатия на масата пред него папирус. Мина достатъчно време за едно ято диви гъски да се вдигне от блатистата местност отвъд Нил, да прекоси сивите талази на реката и да прелети над градината, където бяха седнали. Най-накрая Таита сведе поглед от небето и се надигна. Когато се поклони и тръгна заднишком към вратата, Наджа вдигна очи и каза:

— Не съм ти разрешавал да си тръгваш.

— Не мислех, че имаш още нужда от мен, господарю.

— Напротив, имам най-остра нужда. — Вперил поглед в стареца, регентът му направи знак да седне. — Поставяш на изпитание моето търпение и благоразположение към теб. Добре знам, че си извършвал мистериите, всеки път, когато фараон Тамоз е искал. Защо ме разиграваш? Като регент на тази страна, няма да търпя по-нататъшно протакане. Искам това не за своя собствена изгода, а в името на оцеляването ни във войната със севера. Имам нужда от напътствието на боговете. Само ти можеш да ми го дадеш.

Наджа се изправи така стремително, че преобърна масата и по теракотовия под се посипаха свитъци, четчици и мастилници. Той не обърна внимание, а се развика:

— Заповядвам ти с цялата власт, която ми дава ястребовия печат… — Докосна амулета, привързан към дясната му ръка. — Заповядвам ти да изпълниш мистериите на Амон Ра с моите въпроси!

Таита сведе глава в показно примирение. От седмици очакваше този ултиматум и отлагаше часа, воден единствено от желанието да осигури относителна безопасност за принц Нефер. Убеден бе, че Наджа няма да предприеме решителната стъпка, преди да се е убедил в подкрепата на боговете.

— Пълнолунието е най-благоприятният момент за изпълняване на мистериите — отвърна Таита. — Вече съм се подготвил.

Наджа се отпусна на стола си.

— Ще го направиш тук, при мен! — каза той.

— Не, Благородни Наджа, това не е най-подходящото място. Колкото по-близо сме до източника на божествено начало, толкова по-точно ще е предсказанието. Уредил съм всичко с жреците от храма на Озирис. Там ще изпълня мистериите в полунощ при пълнолуние. Ще го сторя в светая светих на храма, където се пази гръбнака на бога, изваден от неговия брат Сет. Тази свята реликва ще увеличи шансовете за успех на нашето начинание. — Гласът на Таита звучеше многозначително. — Ще бъдем само ти и аз. Никой друг смъртен не бива да чуе онова, което боговете ще пожелаят да ти съобщят. Едно поделение от войската на Асмор ще охранява подстъпите към храма.

Наджа беше почитател на Озирис. Лицето му стана сериозно. Както и очакваше Таита, избраното място му направи силно впечатление.

— Да бъде, както си решил — съгласи се той.