Уилбър Смит
Чародей (32)

31

Благородният Наджа и двете му нови жени се возят в царската колесница, в цялото си великолепие, по свещената алея между две редици каменни лъвове, към дворцовите двери. Слизат и поемат през градините към залата за пиршества. Повечето гости са ги изпреварили и вече опитват виното от лозята на храма на Озирис. Шумът при влизането на сватбената тройка е оглушителен. Наджа води по една нова жена с всяка ръка. Триото минава с достойнство през множеството, като хвърля бегъл поглед на струпаните в средата на залата дарове. Те са съобразени с огромното значение на повода. Апепи е изпратил колесница обкована със златни листове. Тя блести така, че даже в сумрака на огромното помещение е трудно да се гледа право в нея. Вавилонският цар Саргон е пратил сто роба, всеки със сандък от сандалово дърво на гръб. Сандъците са пълни със скъпоценни камъни, бижута и златни съдове. Робите коленичат пред регента и предлагат даровете. Наджа докосва всеки в знак, че го приема, фараон Нефер Сети, по внушение на новия си зет, му дарява пет скъпи имения по брега на Нил. Писарите са изчислили, че общата стойност на даровете надхвърля три лаки чисто злато. Регентът е станал богат почти колкото фараона си.

Когато новобрачната тройка заема места край огромна маса, хиляда роба започват сервирането на четиридесет различни блюда. Има печено от слон, биволски език, нубийска планинска коза, диво прасе и газела, месо от гущер и питон, крокодил, хипопотам, говеждо и овнешко. Представен е всеки вид нилска риба — от мряната, която се сервира с много мазнина, до платика и костур. С бързи галери от делтата са докарани морски риби: тон, акула, сафрид, раци и омари. Разните птици, като три вида гъски, най-различни патици, яребици, пъдпъдъци и дропли, са печени, пушени, варени, мариновани в мед или вино, въртени на шиш или пълнени с ориенталски треви и подправки. Ароматичният пушек на кухненските огнища, както и вкусните миризми от ястията се вдишват жадно от многохилядни тълпи просяци и обикновени люде, струпани при портите на палата, както и от онези, заели брега на реката или напълнили фелуки посред нея, с надежда да зърнат поне за миг част от величавото пиршество.

За развлечение на гостите са доведени музиканти, жонгльори, акробати и дресьори на животни. Подивяла от страховития шум, една огромна мечка се отскубва от синджира си и побягва. Група хиксосийски благородници начело с Трок, подгонват с пиянски викове животното из градината и го убиват на речния бряг.

Цар Апепи бе възхитен от гъвкавостта и атлетизма на две асирийски акробатки и като сграби по една под всяка мишница, ги понесе пискащи и ритащи към вътрешността на двореца. Когато се върна, сподели с Таита:

— Едната, тази по-хубавата с къдрите, се оказа момче. Толкова се изненадах като видях какво има между краката, че за малко да го изтърва. — После се задави от смях. — За щастие, не го направих, защото се оказа по-сластен от двамата.

Привечер повечето гости бяха пияни или така натъпкани с храна, че малцина успяха да се изправят, когато Благородният Наджа реши да се оттегли с жените си. Щом се прибраха в покоите, той извика бавачките на Мерикара да си я приберат.

— Бъдете внимателни, бедното дете заспива право — им каза той.

После хвана Хесерет за ръка и я отведе в разкошната спалня, с изглед към реката. Тъмните води на Нил отразяваха хиляди ярки звезди. Щом влязоха в стаята, робините на Хесерет я отведоха зад бамбуков параван, за да я освободят от сватбените одеяния и накити.

Брачното ложе беше покрито с избелена до блясък овча кожа. Благородният Наджа я разгледа внимателно и останал доволен от съвършенството й, излезе на терасата, за да вдиша студен речен въздух. Един роб му донесе вино с билки и той отпи, с вид на познавач. Беше първата глътка вино, която си позволи през целия ден. Наджа знаеше, че основно правило за оцеляване във вража среда е да държиш съзнанието си кристално ясно. Пред погледа му, всички останали гости се доведоха до достойно за съжаление състояние. Даже Трок, комуто толкова много вярва, заприлича на животно — когато го видя за последен път, повръщаше обилно в едно гърне, подложено му от красива либийска робиня. Когато свърши, той обърса уста с полата на момичето, после завря глава под нея и като я събори на тревата, възседна робинята отзад. Изтънчената природа на Наджа беше дълбоко засегната от това представление.

Когато се върна в стаята, двама роби внасяха казан топла вода, с плаващи по повърхността й лотосови цветове. Наджа остави чашата вино и влезе да се къпе. Единият роб подсуши и среса косата му, а другият донесе чиста бяла роба. Той ги отпрати и се обърна към брачното ложе. Легна на него, простря дълги, елегантни крайници и облегна украсена с панделки глава на златоткана възглавница.

От ъгъла на спалнята се донесе шум от дрехи и женски шепот. Позна кикота на Хесерет и се възбуди. Повдигна се на лакът и погледна към бамбуковия параван. Пролуките в него бяха големи, колкото да зърне прелъстителни късчета гладка кожа.

Властта и политическите амбиции бяха, без съмнение, основа на тази сватба, но не само те. Макар войн по професия и авантюрист по душа, Наджа беше чувствена и сладострастна натура. От дълги години наблюдаваше растежа на Хесерет и интересът му нарастваше успоредно с приближаването на пълното й съзряване: от детинство, през недодялано юношество към оня мъчителен период, когато гърдите набъбват, а детинските тлъстини се стопяват, за да открият прелестните форми на женското тяло. Уханието й също се промени — всеки път в нейна близост долавяше оня мускусен аромат, който така очароваше Наджа.

Излязъл веднъж на лов със соколи, той попадна на Хесерет и две нейни приятелки, които събираха лотосови цветове, за да плетат венец. Тя гледаше към него, застанал на брега, а мокрите поли прилепваха към нозете й, така че кожата блестеше през тънката ленена материя. Тя отметна косата от бузите си с небрежен, но невероятно съблазнителен жест. Макар израза й да остана сериозен и целомъдрен, дръпнатите очи намекваха за нещо лукаво и сладострастно в нея, което го караше да настръхне. Откровението продължи само миг, а после тя извика приятелките си, прецапа до брега и избяга през зелената трева към палата. Той гледаше как проблясват дългите стройни крака, как задникът мени форма под мокрия лъскав лен и дишането му внезапно се учести.

При този спомен усеща лека болка в слабините. Няма търпение да я види, как излиза иззад паравана и в същото време някаква болезнена извратеност го кара да се надява, че тя ще се забави още, та да изпита докрай сладостната мъка на очакването. Две робини я извеждат за ръце, а после я оставят сама насред на празното пространство, а те се измъкват тихо.

Нощницата се спуска от шията до глезените. Тя е от много рядка скъпоценна коприна, докарана от далечни източни земи, кремава на цвят и толкова тънка, че сякаш се носи около тялото й като речна мъгла и цяла се раздвижва, при всяко нейно дихание. В ъгъла зад нея има маслена лампа закачена за трипоид^[1]. Жълтата светлина прозира през коприната, като очертава ханша и раменете, които блестят като слонова кост. Босите крака и ръцете са къносани. Лицето е измито и освободено от грима, така че се вижда, как младата кръв кара безупречната кожа на страните й да руменее, а устните потръпват, сякаш ще заплаче всеки миг. Тя накланя глава в умолителна момичешка поза и го гледа под спуснатите клепачи. Очите са зелени и той усеща кръвта си отново да кипва, съзрял в тях същото дяволито пламъче, което събуди първоначалния му интерес.

— Обърни се — казва нежно той, но гърлото му е стегнато, сякаш току-що е дъвкал зелена джанка. Тя се подчинява, но бавно-бавно, като люлее бедра, а коремът й блести под нощницата. Задните й части се надигат и спускат, обли и блестящи като щраусови яйца, а косите се спускат като водопад.

— Много си красива — мълви той. В ъгълчетата на устните й се появява усмивка и тя ги овлажнява с розов като на коте език.

— Радвам се, че регентът, моят господар, смята така.

Той се надига и отива при нея. Хваща я за ръката, топла и мека. Води я към ложето, а тя го следва без колебание. Коленичи върху овчата кожа и свежда глава, така че косите й се спускат пред лицето като воал. Той се навежда напред, докато устните му я докосват. Принцесата излъчва неуловимия дъх на здрава млада жена в първия пристъп на физическа възбуда. Той гали косите й, а тя го поглежда през завесата на косите си. После той разделя кичурите с ръка и хваща бузата й в шепа. Бавно-бавно, за да измъчи и себе си, повдига лицето й.

— Очите ти са като на Икона — шепне тя. Това е питомният му леопард. Това животно винаги я е плашело и привличало едновременно. Същото изпитва и в този момент, защото и той е гъвкав и елегантен като голяма котка и има същите жълти, неотразими очи. С непогрешим женски усет тя долавя скритата в тях жестокост и това събужда у нея непознати досега чувства. — Ти също си красив — шепне момичето и това е самата истина. В този миг тя съзнава, че пред нея е най-красивото същество, което е виждала някога.

Той я целува и тя се сепва. Устата му има вкус на някакъв зрял, непознат за нея плод. Инстинктивно отваря уста, за да усети по-добре тоя вкус. Езикът му заиграва като на змия, но това не й е противно. Затваря очи и го докосва с нейния. След това той прихваща врата й с длан и силно притиска уста към нейната. Така е отдадена на целувката, че ръката му върху гърдите й я изненадва. Тя отваря очи и затаява дъх. Опитва да се дръпне, но той я задържа, като я гали с нежна и опитна ръка. Играе си със зърната и топли вълни се стичат от гърдите й, през раменете чак до върховете на пръстите. Той дръпва ръка и тя изпитва остро разочарование. Изправя я на крака, така че сега е стъпила върху ложето, а гърдите й са на височината на лицето му.

Той сваля нощницата с едно движение на ръката и я запраща на пода. И когато засмуква дълбоко щръкналото й зърно, тя надава силен вик. В същото време едната му ръка се плъзва нагоре по бедрото и хваща в шепа мекото мъхнато гнезденце.

И през ум не й минава да се съпротивлява. Напротив, отдава се с удоволствие. От приказките на робините излиза, че трябва да я боли, но ръцете му, макар силни и бързи, са толкова нежни. Сякаш познава тялото й по-добре от самата нея и си играе с него така вещо, че тя потъва все по-дълбоко и по-дълбоко, по-бързо и по-бързо под повърхността, надолу и надолу, в едно море от нови усещания.

Излезе на повърхността само веднъж, когато отвори очи и видя, че неговата роба също я няма и е надвесен гол над тялото й. Спомни си съня, в който го бе видяла със същото нещо там долу, като на Звездоброй, жребеца. Погледна с трепет, но това нямаше нищо общо с видяното в съня: сега беше гладко и розово, твърдо като кокал, с изчистени и съвършени форми, като на храмова колона. Страховете й се изпариха и тя отново се остави на устните и ръцете му. Настъпи само един кратък миг на пареща болка, но това беше по-сетне, и той бе съвсем кратък, отстъпил почти веднага място на непознато усещане за пълнота. След още известно време тя го чу да стене отгоре й. Звукът отключи нещо в собственото й тяло, почти непоносимо удоволствие изгори вътрешностите й, тя се впи в него с крака и ръце и нейното стенание заглуши неговото.

Още два пъти през тази така къса нощ на очарование, той я накара да издаде същия стон на диво удоволствие, а когато зората изпълни стаята със своите розови и сребърни лъчи, тя още лежеше в обятията му. Имаше усещането, че всички жизнени сили са изсмукани от тялото й, че костите й са станали меки като нилска тиня, а някъде, в дъното на корема, се бе загнездила сладка болка.

Той се измъква от прегръдката и тя едва има сили да промълви:

— Не си отивай! О, моля те, не си отивай, господарю мой! Мой хубав господарю!

— Няма да е задълго — шепне той и внимателно измъква овчата кожа изпод тялото й. Тя вижда кървавите петна върху девствената повърхност. Кръвта е светла като розов цвят. Изпитала бе само кратка болка при разкъсването на нейната женственост.

Той изнася кожата на терасата и я просва под парапета. Тя го гледа от леглото. Далечни възгласи съобщават, че чакащата тълпа се е убедила в девствеността на булката. Тя не се интересува от одобрението на пияната селяндурска тълпа — гледа голия гръб на съпруга си и усеща как гърдите и утробата й се изпълват с любов. Когато се връща, тя го посреща с отворени обятия.

— Ти си великолепен — казва жената и заспива в ръцете му. Доста по-късно се събужда с мъка, и усеща цялото си същество изпълнено с лекота и радостно чувство, непознати досега. Отначало не проумява причината. А после усеща твърдото мускулесто тяло в обятията си.

Когато отваря очи, неговият странен жълт поглед е насочен в лицето й.

— Каква прекрасна царица става от теб — казва той с нежна усмивка. Наистина мисли това. През нощта е открил неподозирани по-рано качества. Усетил бе човек, чиито стремежи и инстинкти съвпадат напълно с неговите.

— И какъв прекрасен фараон става от теб за нашия Египет. — Тя отвръща на усмивката и се протяга сладострастно. После се засмива, протяга ръка и докосва бузата му. — Но това не може никога да стане. — Спира рязко да се смее и пита с тих, сериозен глас: — Може ли?

— Има само една пречка на пътя ни — отвръща Наджа. Не бе необходимо да казва повече, защото видя лукавия, алчен блясък в очите й. Тя е с него.

— Ти си кинжалът, аз ще съм ножницата. Каквото и да поискаш, няма да те подведа, хубав мой господарю.

Той докосва с пръст устните й, подути и зачервени от целувките му.

— Ясно виждам, че нямаме нужда от думи, защото сърцата ни туптят заедно.