Уилбър Смит
Чародей (43)

42

Таита докара Нефер в Тива, все още потънал в дълбокия сън на упойката. Щом привързаха галерата за каменния кей на двореца, той нареди да го пренесат вътре в закрита носилка, за да не го видят обикновените хора. Неразумно е да позволи мълвата за критичното състояние на фараона да плъзне из града. Имало е случаи в миналото, когато царската смърт става повод за размирици в столицата и из цялата страна, предизвиква хаос на зърнената борса, бунтове, палежи и срив на всички нравствени и законови устои на обществото.

След като прибират Нефер в покоите му, Таита може да започне работата си в спокойна самота. Най-напред проверява ужасните разкъсвания по краката и долната част на корема, за да види дали не са настъпили опасни изменения.

Най-големият му страх е да няма разкъсани вътрешности, чието съдържание да се е изсипало в коремната кухина. Ако това е станало, неговите умения няма да помогнат много. Той внимателно развива превръзките, опипва раните, помирисва ги, за да долови евентуалната смрад на загниване и с облекчение установява, че такава няма. Промива най-дълбоките рани с отвара от ориенталски билки в оцет. После ги зашива и превързва с цялото си умение, като ги докосва с амулета на Лострис и при всяко движение поверява внука й на божествените грижи.

С течение на времето, Таита намалява дозите опиум и изпитва огромна радост, когато Нефер идва в съзнание и му се усмихва.

— Таита, знаех, че си до мен! — после се оглежда все още замаян и пита: — Тя къде е? Къде е Минтака?

Когато му разказва всичко, мъката на Нефер е толкова силна, че почти може да се усети с докосване. Той не може да я скрие. Таита прави опит да го успокои с думите, че раздялата е временна и той скоро ще може да предприеме пътешествие на север към Аварис.

— Все ще измислим нещо за пред Наджа, та да те пусне — обещава той.

Известно време възстановяването на Нефер върви добре. На следващия ден той вече сяда в леглото и яде просеник и пилешка супа. Още един ден и вече пристъпя, с помощта на направени от Таита патерици. Иска месо. За да не повишава температурата на кръвта, Таита забранява червено месо, но допуска птиче и риба.

На четвъртия ден идва Мерикара и прекарва почти целия ден с брат си. Нейният смях и детинско бърборене го развеселяват. Нефер пита за Хесерет и иска да знае защо не е дошла и тя. Мерикара заобикаля въпроса и предлага още една игра на бао. Той нарочно оставя централния замък незащитен, за да й позволи да спечели.

На следващия ден, новините за страшното нещастие при Баласфура стигат в Тива. Според първите вести, Апепи е загинал с цялото си семейство, включително Минтака. Нефер отново ляга, този път сразен от мъка. Таита се вижда принуден да го упои пак, но само след няколко часа, раните на крака се възпаляват. В следващите дни общото му състояние се влошава и Нефер е на прага на смъртта. Таита бди над него и гледа, как се мята насам-натам в делириум, а ярките пурпурни линии на болестта протичат като огнени реки по крайниците и корема му.

От Долното царство пристига новината, че Минтака е оцеляла и не е погълната от огъня заедно с останалите членове на семейството си. Когато Таита прошепва този чудесна вест в ухото на Нефер, той изглежда чува и разбира. На другия ден е слаб, но с ясно съзнание и прави опит да убеди Таита, че е достатъчно здрав, за да предприеме пътуването на север, та да бъде с Минтака в тия дни на безгранично страдание. Таита внимателно го разубеждава, но обещава, че щом наистина е достатъчно укрепнал за такова пътуване, той ще употреби цялото си влияние пред Благородния Наджа, за да го убеди да пусне момчето в Аварис. С тази цел и надежда пред себе си, Нефер отново събира всички сили за борба с болестта. Пред очите на мага, той печели битки срещу треската и зловредните процеси в организма си, само със силата на волята.

Благородният Наджа се завръща в Тива и само часове по-късно, Хесерет идва да посети брат си за пръв път след раняването му. Тя му донася сладкиши, гърне див мед и великолепна дъска за бао, изработена от ахат и с фигури от слонова кост и черен корал. Тя е мила, безкрайно нежна и загрижена за здравето му, като се извинява, че го е пренебрегвала досега.

— Моят скъп съпруг, регентът на Горен Египет, преславният Благороден Наджа, беше на път дълги седмици — обяснява тя — и аз толкова много тъжах за него, че не бях подходяща компания за никого, да не говорим за болен. Опасявах се, че страданията ми могат да ти повлияят зле, скъпи мой Нефер. — Тя остава при него час, пее му и разказва някои от събитията в двореца — повечето от тях скандални. Най-накрая казва:

— Съпругът ми, регентът на Горен Египет, не обича да го напускам задълго. Толкова сме влюбени един в друг, Нефер. Той е прекрасен човек, толкова предан и добър към теб и цял Египет. Трябва да му се довериш напълно, като мен. — Изправя се и сякаш между другото добавя: — Сигурно ще се успокоиш, като научиш, че фараон Трок Урук и моят скъп съпруг, регентът на Горен Египет, ръководени от държавнически съображения, решили да анулират годежа ти с онази малка хиксосийска варварка Минтака. Толкова ми беше мъчно за теб, когато научих, че са и наложили подобен позорен брак. Моят съпруг, регентът на Горен Египет, беше против от самото начало.

След като тя си отиде, Нефер се отпусна безсилно на възглавницата и затвори очи. Когато след малко дойде Таита, той се уплаши от новото отслабване на момчето. Свали превръзките и установи, че възпалението се е върнало и от най-дълбоката рана изтича зловонна гъста и жълта гной. Остана до него цяла нощ, като използва всички свои знания и умения, да отпъди злите сили около младия фараон.

Призори Нефер изпадна в кома. Таита се уплаши истински. Това не можеше да се обясни само с мъката на момчето. Някаква суматоха при вратата го стресна и ядоса. Понечи да викне да мълчат, когато долови властния глас на Благородния Наджа. Регентът влезе в стаята и без да поглежда Таита, приближи до постелята на Нефер и впери поглед в бледото изпито лице. След малко се изправи и даде знак на мага да го последва на терасата.

Когато Таита излиза, Наджа е вперил поглед над реката. Отделение колесници упражнява различни заходи, разгръщане и престрояване в галоп. Странно, прекалено много военна дейност се наблюдава след подписване на мирния договор при Хатор.

— Имаш да ми кажеш нещо, Благородни? — обажда се Таита.

Наджа се обръща. Изразът на лицето му е мрачен.

— Разочароваш ме, старче — казва той и Таита свежда мълком глава. — Надявах се, че пътят ми, съдбата ми, каквито са орисани от боговете, ще бъдат свободни от препятствия до тоя момент. — Вперва втренчен поглед в мага. — А тук виждам, че вместо да оставиш съдбата да следва своя ход, ти правиш всичко възможно да й попречиш.

— Това е преднамерено. Преструвам се, че полагам грижи за болния, докато всъщност действам в името на твоите интереси. Както можеш сам да видиш, фараонът е с единия крак над бездънната пропаст. — Таита прави жест към стаята. — Сигурно усещаш, как се сгъстяват сенките около него. Почти сме постигнали целта си, господарю! Пътят ти ще бъде чист само след броени дни.

Наджа не изглежда убеден.

— Търпението ми отива към своя край — предупреждава той и напуска терасата. Прекосява стаята, без да поглежда към постелята на болния.

Този ден състоянието на Нефер се колебае от дълбока кома до несвързано бълнуване и пристъпи на потене. Щом разбра, че кракът му причинява нетърпима болка, Таита махна превръзките и видя, че цялото бедро е грозно отекло. Шевът на раната е дълбоко врязан в подпухналата зачервена плът. Таита си дава сметка, че не може да мести момчето, докато животът му виси на косъм. Плановете, които обмисля така внимателно седмици наред, не могат да се осъществят, ако не предприеме драстични действия. Отварянето на раната в този момент е свързано с риск от още по-сериозно инфектиране, но друг изход няма. Подрежда инструментите и измива целия крак с разреден оцет. Излива голяма доза опиат между зъбите на ранения и докато чака действието му да настъпи, отправя горещи молитви за помощ към великия Хор и богинята Лострис. После взема скалпел и срязва един от шевовете.

Стряска се при вида на блъвналата навън жълта разложена маса. С помощта на златна лъжичка остъргва раната, докато остава само здрава плът и в този момент усеща нещо твърдо под лъжичката. Бърка дълбоко с форцепс от слонова кост и защипва някакъв предмет. Измъква го с усилие и го вдига на светлината откъм терасата, за да види, че държи парче от лъвски нокът, голямо колкото половината от кутрето му.

Поставя златна тръбичка в раната, за да я дренира и прави нова превръзка. Възстановяването на Нефер до вечерта е истинско чудо. На другата сутрин е все още слаб, но температурата спада. Таита му дава укрепващи лекарства и поставя амулета на Лострис върху крака. Когато по пладне сяда до него, по капака на прозореца се чува леко драскане. Открехва го и вътре се вмъква Мерикара. Тя е силно разстроена и плаче. Хвърля се към Таита и прегръща краката му.

— Те не ми дават да идвам — шепне детето, без да обяснява кои са „те“, — но аз познавам стражниците на терасата и те ме пускат.

— Тихо, дете мое! — Таита я гали по главата. — Не се разстройвай толкова!

— Таита, те ще го убият!

— Кои те?

— Ония двамата. — Мерикара пак хълца и думите й са почти несвързани. — Те си мислеха, че спя или че няма да разбера за какво говорят. Не споменаха името му, но аз знам, че говореха за Нефер.

— И какво казаха?

— Те ще те извикат и казват, че докато те няма всичко щяло бързо да свърши. — Тя млъкна и преглътна. — Толкова е ужасно, Таита! Собствената ни сестра и тоя ужасен човек — това чудовище.

— Кога? — Таита нежно я разтърсва.

— Скоро. Много скоро. — Гласът й се успокоява.

— Казаха ли как, принцесо?

— Нум, вавилонският хирург. Наджа каза, че той щял да вкара тънка игла през ноздрата на Нефер до мозъка. Нямало да има кръв или друга следа. — Таита познава Нум добре: спорили са с него в Тиванската библиотека, по повод начините за лекуване на счупени крайници. Нум бе смазан тогава от красноречието и знанията на Таита. Той таи горчива завист, заради знанията и уменията на мага. Нум е съперник и зловещ враг.

— Боговете ще ти въздадат, Мерикара, че дойде да ни предупредиш! Но сега трябва да си вървиш, за да не те сварят тук. Ако разберат какво си направила, ще постъпят с теб, както са решили за Нефер.

Когато момиченцето си отиде, Таита поседя малко, за да събере мислите си и да премисли плана си. Не можеше да го изпълни сам и трябваше да се довери на други, но беше подбрал най-добрите и най-надеждните. Готови бяха за действие и всички очакваха неговия знак. Повече не можеше да се бави.