Мими Лат
Адвокати и престъпници (53)

53

В коридора се разнесоха викове и Кейт вдигна глава от бюрото си. Беше претрупана с работа, нямаше време за нищо.

— Пуснете ме, трябва да я видя!

Позна гласа на Андрю Стюарт, стана на крака и любопитно надникна през вратата. Андрю не можеше да преодолее непреклонната Мери, свидетели на спора бяха няколко от служителите на фирмата, струпали се в коридора.

— Какво става тук? — попита тя.

Русокосият адвокат рязко се завъртя, пръстът му обвинително се насочи в гърдите й:

— Областната прокуратура току-що ме уведоми, че убиецът на Д’Арси не е Томи! — Лицето му беше почервеняло от гняв. — Ако ти беше достатъчно честна да ми съобщиш за намеренията си да направиш сделка и да обявиш Сандра за виновна, нещата щяха да се развият по съвсем друг начин! Грешката е твоя!

— Страхувам се, че не разбирам за какво говориш — объркано го изгледа Кейт.

— Хайде де! — саркастично се ухили той. — Свалени са обвиненията и срещу Сандра, вече няма смисъл да въртиш номера!

Тя замръзна на мястото си, в душата й се надигна гняв.

— Не въртя никакви номера, господин Стюарт! — натъртено рече тя. — Никога не съм предлагала никакви сделки на прокуратурата по отношение на клиентката си!

Дойде ред на Андрю да бъде объркан.

— Искаш да кажеш, че не си ходила при Мадлин Гулд с молба да допусне Сандра като обвинител по делото на Томи?

— Категорично не! — тръсна глава Кейт.

По лицето му се изписа дълбоко смайване.

В следващия миг на сцената се появи Лорин и ръката й свойски се натика под мишницата на младия мъж.

— Андрю, какво правиш тук?

— Нали ти ми каза, че Кейт е предложила сделка на прокуратурата? — рязко се извърна той и заби блестящите си от гняв очи в лицето й. — Сандра трябвало да свидетелства срещу Томи в замяна на по-лека присъда!

Лорин избегна погледа му. Главата й леко се завъртя, очите й се плъзнаха по лицето на Кейт и струпаните в коридора служители.

— Предлагам да обсъдим този въпрос на спокойствие, в кабинета ми — промърмори тя.

— Вярно ли е това, Лорин? — прокънтя силен мъжки глас и хората почтително се отдръпнаха да сторят път на Франклин Манинг. — Вярно ли е, че си предоставила на този човек поверителна информация за клиент на нашата фирма?

— Аз, такова… — объркано запелтечи Лорин.

Андрю отмести ръката й и пристъпи към Франклин Манинг.

— Вярно е — твърдо рече той.

— Елате, нека влезем в кабинета на Кейт — овладя се президентът и направи знак, който включваше Андрю, Лорин и самата Кейт. — Моля, останалите колеги да се върнат на работните си места.

Кейт знаеше, че Франклин е под лекарско наблюдение. Андрю започна невероятния си разказ, а тя с тревога поглеждаше възрастния човек. Адвокатът най-сетне свърши, в стаята се възцари тежко мълчание.

— Защо го направи? — смаяно попита Кейт и хвърли изпълнен с недоумение поглед към доскорошната си приятелка.

— Имах си причини! — разтърси червеникавата си грива Лорин.

— Уволнена си! — прогърмя Франклин и гневно изпъна рамене. — Събери си нещата и напусни! Няма да разреша мой служител да нарушава юридическата етика по такъв долен начин. И да разпространява опасни лъжи!

Лорин вирна глава, вероятно за да покаже, че не й пука.

— Да си вървим, Андрю — извърна се към младия мъж тя. — Действах въз основа на информация, която ми се струваше достоверна.

— Това не променя нещата — обади се Кейт. — Постъпката ти е крайно неетична!

Лорин рязко се завъртя, очите й блеснаха като на разгневена тигрица.

— Не ми казвай кое е етично и кое не, кучко! Защо изчука приятеля ми, след като си такава вода ненапита?!

Кейт неволно отстъпи крачка назад и с облекчение видя, че между тях се изправя едрата фигура на Франклин Манинг.

— Давам ти петнадесет минути да напуснеш „Манинг & Андерсън“! — заплашително изръмжа той и пръстът му се насочи в гърдите на Лорин. — И още днес ще докладвам за случая в Щатския съюз на юристите, настоявайки за сурово дисциплинарно наказание!

— Татко едва ли ще остане очарован от отношението ви към мен! — изгледа го предупредително Лорин.

— Много съжалявам, но ще се наложи да му обясня, че не мога да търпя нелоялни служители!

— И ще изгубите целия му бизнес! — подхвърли с нескрита заплаха в гласа Лорин.

— Готов съм да поема този риск! — твърдо рече Франклин.

Лорин се врътна и излетя от стаята. Франклин Манинг бавно я последва.

— Нямах представа, че лъже — въздъхна Андрю и умолително вдигна глава. — Кейт, искам да знаеш, че не съм я притискал за никаква информация. Тя сама ми я предложи.

— Но това не променя факта, че си обсъждал делото с нея.

— Не си справедлива към мен — промълви той и й хвърли един от обаятелните си погледи. — Зная, че няма да ми повярваш, но Лорин наистина ме подведе…

В очите й се появи гневен блясък.

— Не зная защо, но имам чувството, че ти си поддържал връзка с нея както преди, така и след нашия кратък контакт, за който дълбоко съжалявам!

С чувство на леко злорадство установи, че по лицето му избиват червени петна.

— Наистина бях с нея няколко пъти, преди да се срещнем… — призна с въздишка той. — Но след това бях готов да я зарежа при най-малък знак от твоя страна! Много ме привличаш, Кейт… — Замълча, сякаш търсеше най-точните думи, след това подхвърли: — Не бихме ли могли да започнем на чисто, ти и аз?

— Кой знае? — усмихна се с лека ирония тя. — За съжаление едва ли ще имаме шанс да разберем това… Ти и аз! — Отвори вратата и леко повиши тон: — Мери, моля те изпрати господин Стюарт до изхода!

 

 

Няколко часа по-късно Кейт влезе в облицования с дъбова ламперия кабинет на Франклин Манинг и с изненада установи, че там седи Тео д’Арси. Лицето му беше мрачно, а Франклин беше бледен и дишаше напрегнато. Господи, какво ли още е станало, нервно се запита тя.

— Разкажи на Кейт това, което току-що ми предаде! — заповяда с дрезгав глас Франклин.

Тео се поколеба за момент, после кимна и започна:

— Никога не съм виждал ново завещание. Джеймс ми съобщи по телефона, че е измислил нещо, от което ще остана доволен. — Пръстите му нервно дърпаха верижката на часовника. — След смъртта му ние с Диксън напразно търсихме новия документ. Не го открихме и Диксън предложи да прибегнем до „юридическа фикция“, за да преодолеем първото препятствие. След което съобщи на мама и на още няколко души, че е виждал новото завещание с очите си. Това негово твърдение фигурира и в писмената жалба до съда.

— Но вие защо не предприехте нещо? — попита Кейт, неспособна да скрие смайването си.

— Имах такова намерение, но Диксън каза, че той е юристът и знае какво прави.

— Нима здравият разум не ви подсказа, че това е лудост? — погледна го с недоверие Кейт.

Лицето на Тео потъмня от приток на кръв.

— Страхувам се, че когато става въпрос за Диксън, моят здрав разум просто го няма — промърмори едва чуто той.

Кейт отлично знаеше какво означава това и хвърли бегъл поглед към Франклин. Но президентът не показа с нищо, че е чул думите на посетителя. От устата му се откърти тежка въздишка, главата му се извърна към Кейт.

— Какъв юридически съвет ще ни дадеш? — В гласа му се прокрадна безкрайна умора.

— Мисля, че ще е най-добре, ако Тео признае истината и веднага оттегли жалбата по оспорване на завещанието. В светлината на добавките, които открих, тя така или иначе става безсмислена. Не мога да обещая нищо предварително, но ще се опитам да убедя прокуратурата да не повдига обвинения срещу Тео. На практика той е получил погрешни съвети от своя личен адвокат и мисля, че този факт ще натежи.

От гърдите на Тео излетя въздишка на облекчение.

— Но какво ще стане със сина ми? — загрижено попита Франклин.

— Мога да отговоря на този въпрос единствено от гледна точка на фирмата — сви рамене Кейт. — А тя диктува незабавната му оставка… Колкото до останалото… — Замълча за миг, после въздъхна и поклати глава. — Май ще се наложи да си понесе последствията.

Франклин помълча, после въздишката му последва нейната.

— И аз стигнах до подобно заключение — тихо промълви той.

В кабинета се възцари тежко мълчание.

Наруши го Тео, който се размърда в стола и вдигна ръка.

— Франклин, бих желал управлението на семейния ни бизнес да се поеме от Кейт — рече той.

Кейт изненадано вдигна глава.

По лицето на Франклин пробяга усмивка.

— Благодарен съм за доверието — рече той. — Но Кейт е специалист по наказателно право и аз не мога да се бъркам в това. Отговор трябва да получиш от самата нея.

Мъжът, в чието разпореждане имаше милиони долари потенциални хонорари, бавно извърна лице към Кейт.

— Какво ще кажете?

— Поласкана съм — промълви Кейт, вплете пръсти и започна да крачи напред-назад. Трябваше й малко време да подреди мислите си. Само за една седмица светът й се срути до основи. Дали си струва да събере парчетата в опит отново да го изгради?

Спря пред Тео, в очите й имаше вълнение.

— Много бих искала да кажа да… Но никога не съм изпитвала влечение към тази област на правото… — Извърна се към Франклин и с лека усмивка продължи: — Все още мечтая за обществена кариера. Моментът сега едва ли е подходящ, но когато шокът отмине… — Гласът й изтъня, беше принудена отново да замълчи. — Но когато шокът отмине и аз обмисля всичко на спокойствие, с положителност ще се насоча към политическа кариера.

Очите й молеха за разбиране.

— Това е детската ми мечта… И днес продължавам да вярвам, че най-добре ще се реализирам именно в политиката. Затова съм длъжна поне да опитам.

Тео въздъхна и прокара пръсти през косите си.

— Ще ти кажа нещо, Франклин… Семействата ни са близки от десетилетия и в името на тази близост бих искал да дам още един шанс на твоята фирма. Защо сам не избереш човека, който би се справил с управлението на семейното ни имущество? Опитай, моля те…

Франклин се изправи и развълнувано стисна ръката му.

— Няма да съжаляваш за този жест — увери го той и се извърна към Кейт: — А ти можеш да разчиташ на моята всестранна поддръжка. Междувременно имам честта да ти съобщя, че вече си старши съдружник в юридическата фирма „Манинг & Андерсън“!

В душата на Кейт нахлуха смесени чувства. Възторг, съжаление и още нещо…

— Благодаря, Франклин — простичко рече тя и тръгна към вратата.

Но Тео я спря.

— Вярвам във вас, Кейт Александър — промълви той и в очите му се промъкна топлота. — Човек като вас знае и може да направи разликата, влиянието му върху околните винаги е благотворно. Искам да кажа, че поемам нещата оттам, където ги остави покойният ми брат. Ще получите пълната ми подкрепа в изборите за областен прокурор. Може би все още има време за прегрупиране на силите в наша полза. А ако вече е късно… — Във въздишката му се долови лек песимизъм. — Винаги има и друг път, нали?

Кейт усети как сълзите заплашват да рукнат изпод клепачите й.

— Благодаря, Тео — сподавено промълви тя. — Обещавам да оправдая доверието.

 

 

Мадлин приключи с пледоарията си, оттегляйки всички обвинения срещу Сандра. Кейт срещна очите й и леко се усмихна, после насочи вниманието си към Сандра, която се изправи пред съдията, чу думите му, че е свободна, и с насълзени очи се хвърли в прегръдката й.

Кейт беше толкова изненадана, че едва не падна. Това момиче се оказа най-тежкият клиент в цялата й кариера. Трябваха й огромни усилия да пробие дебелата й защитна броня и да стигне до уплашеното дете под нея. Същевременно научи много: даде си сметка, че раните от детството вероятно никога няма да зараснат, но дълбоко в себе си беше уверена, че както Сандра, така и самата тя някой ден ще получат правото на нов избор, на по-добър човек за спътник в живота си…

Мадлин се приближи да поздрави момичето, после двете приятелки си размениха топли усмивки. Кейт беше много доволна от факта, че Мадлин продължава да й се доверява. Малко преди заседанието беше споделила с нея, че си е направила изследване за вируса на СПИН, като за щастие пробата била отрицателна. Това й даваше възможност да започне нов живот с Филип, един наистина достоен човек.

На вратата на съдебната зала ги настигна Тео и топло поздрави Сандра. Кейт отбеляза, че той е единственият представител на семейство Д’Арси в съда.

— Ще направя всичко възможно да ти помогна да започнеш нов живот — тържествено промълви той. — Надявам се да ми простиш… Не само защото не повярвах в невинността ти, но и заради несподелените семейни тайни…

— Нека първо видим как ще потръгнат нещата — загрижено отвърна Сандра.

Тео само кимна с глава.

А Кейт си помисли, че трябва да изминат доста месеци, а може би и години, преди тази жена да възстанови доверието си към някой от фамилията Д’Арси. Макар че Джими положително ще се чувства по-добре с един чичо край себе си… Сандра не може да обърне гръб на фамилията, просто защото синът й е главният наследник.

Тео протегна ръка към Кейт и на лицето му се появи топла усмивка.

— Едва ли мога да изразя благодарността си за това, което направихте за Сандра!

— Просто си вършех работата — скромно отвърна тя.

— Не е така — поклати глава той. — Вие непрекъснато търсехте отговор на своите въпроси. Направихте далеч повече от това, което правят останалите адвокати. Ще се радвам, ако мога да помогна с нещо…

— Бихме искали да приберем Джими от майка ви без много шум — погледна го загрижено Кейт. — Току-що научих, че е направила постъпки за съдебно решение, което да остави детето при нея.

— Тогава да тръгваме — рече Тео и пръв се насочи към вратата.

 

 

Двете лимузини плавно спряха пред портала на Абигейл и Кейт усети как напрежението в корема й нараства. Тео се показа от прозорчето и тихо заповяда на пазача да отвори.

Човекът посочи с ръка към втората кола, каза нещо и поклати глава. Кейт със задоволство видя как Тео слиза и без колебание измъква телефона от ръката му.

— Отваряй, при това веднага! — Гласът му беше хладен и заповеднически.

Скоро се озоваха в къщата, Кейт и Сандра бавно поеха по стълбите за горния етаж.

На площадката ги очакваше Абигейл. Изправена в инвалидната си количка, тя гневно размаха бастуна си.

— Нито крачка повече! Тео, никога няма да ти простя това! — Гласът й беше остър и пронизителен.

— Защо не млъкнеш, вещице! — промърмори под нос Сандра и продължи нагоре.

— Овладей се, мамо — обади се Тео. — Недей да правиш циркове!

— Как смееш да ми говориш по този начин? — задави се от ярост старицата.

Тео се добра до площадката, хвана ръчките на инвалидната количка и започна да я тика към апартамента на Абигейл.

— Спри! Чуваш ли, веднага спри!

— Спокойно, мамо — отвърна Тео. — Време е за следобедната ти дрямка…

Ако не беше толкова напрегната, Кейт положително би се разсмяла на безсилната ярост на Абигейл. Но сега нямаше време за това, трябваше да приключат с максимална бързина.

Вратата на детската стая се отвори и Джими се втурна към тях.

— Мамо, мамо!

— Милото ми момченце! — разплака се Сандра, грабна детето и го завъртя около себе си. — Сладкият ми Джими!

— Ще ме вземеш ли у дома с теб?

— Можеш да се обзаложиш!

Кейт усети как клепачите й овлажняват.

— Побързай — обади се тя. — Трябва да се махаме оттук. За нещата му ще дойдем друг път.

Сандра кимна, стисна детето в прегръдката си и забърза надолу по стълбите, заедно с Кейт.

— Какво става тук, по дяволите?

Кейт вдигна глава и видя, че Виктория беше препречила пътя им към изхода. Кокалестото й лице беше разкривено от злоба.

— Дойдохме да приберем детето на Сандра — поясни Кейт и побърза да застане пред клиентката си. В далечината се долови вой на сирени, сърцето й се сви. Нима идват, за да ги спрат? Не знаеше това, нямаше никакво желание да научи. — Моля, отдръпнете се да минем…

Виктория не й обърна внимание, костеливият й пръст се насочи към гърдите на Сандра.

— Малка уличница! Не си въобразявай кой знае какво, само защото съдът те оправда! Всички ние знаем, че си искала смъртта на брат ми!

Сандра подаде детето на Кейт и пристъпи напред:

— Чуй ме добре, гадна кучко! — просъска тя. — Може да съм искала смъртта му, но това не означава, че съм го убила! А ти си болна и трябва да идеш в лудницата. Също като Абигейл и Джеймс! Всички сте смахнати! Нямаше ден, без да проявите жестокостта си! Може и да не съм родена в замъци като вашите, но съм много повече дама от вещици като вас с майка ти!

— Дама! Ха-ха! Ти си уличница, обикновен боклук!

— Вече не можеш да ме нараниш…

— Ще ти дам един съвет, малка кучко! Дръж си устата затворена! Горчиво ще съжаляваш, ако направиш опит да окаляш доброто ни име!

Сандра изпъна рамене и подигравателно се изсмя.

— Нямате никаква власт над мен! Мъжът ми може да е бил мръсник, но обичаше сина си. Моят син! Един ден Джими ще наследи цялото състояние на Д’Арси!

— Никога. Ще се боря с теб, докато съм жива!

— Това означава, че ще трябва да се бориш и с мен — обади се Тео, незабелязано появил се на стълбището. — И със сигурност ще загубиш! — Спусна се долу, хвана Сандра за ръка и се извърна към сестра си: — А сега трябва да ни извиниш, Виктория. Тази жена и моят племенник трябва да бъдат на друго, по-добро място! — Гласът му беше хладен като стомана.

— Гадно мекотело! — изписка Виктория. — Предател!

— Съветвам те да внимаваш с речника, Виктория — хладно я изгледа Тео. — Сега аз се разпореждам с фамилното състояние.

Виктория зяпна, в очите й се четеше безсилна злоба.

— Махни се от пътя ми! — заповяда Тео.

Сестра му уплашено се дръпна встрани, за огромно учудване на Кейт.

Насочиха се с бързи крачки към лимузините пред входа, воят на сирените вече беше съвсем наблизо. Кейт подаде на Сандра треперещото телце на Джими, горда от силата и самообладанието на клиентката си.

Сандра прегърна детето и вдигна глава към Тео.

— Благодаря — дари го с усмивка тя. — Жалко, че брат ти никак не приличаше на теб.

— По-добре тръгвай — отвърна той. — Мама е позвънила в полицията с оплакване за незаконно нахлуване в дома й.

— Трябва да напуснем собствеността им — добави Кейт и тикна Сандра във вътрешността на колата.

Сирените вече бяха съвсем близо. Даваше си сметка, че ще бъдат в безопасност само ако са извън територията на имението. Колелата на лимузината вдигнаха ситни камъчета и шофьорът се насочи към изхода. След миг се озоваха на улицата. Кейт погледна Сандра, от гърдите й излетя въздишка на облекчение.

Притиснала Джими към гърдите си, Сандра се усмихна. Очите й грееха от благодарност.

Кейт отвърна на усмивката. Изведнъж се почувства добре. Джими най-сетне се върна там, където трябваше да бъде. Сега вече може да помисли и за себе си. Е, за това ще е необходимо малко време… Засега беше доволна от щастието на другите. А нейното време също ще дойде. Тя беше абсолютно убедена в това.